Предлагаме длъжностно престъпление в частния сектор и без специална цел
За консенсусните идеи за изменения в Наказателния кодекс, около които се обедини работната група в Министерството на правосъдието
Предлагаме длъжностно престъпление в частния сектор и без специална цел

Промени в Наказателния кодекс, свързани с промяната на законодателната рамка за т. нар. "корупционни престъпления" в по-широкия смисъл на думата, са на дневен ред в Министерството на правосъдието.

Създадена е работна група, в която се обсъждат различни варианти на промени. Основната цел е да се уеднакви режимът на този вид престъпления, като се създадат предпоставки наказателноправните норми да се прилагат симетрично както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор.

Наред с това, пред работната група е поставена задача да бъдат преразгледани съставите относно престъпленията по служба, доколкото злоупотребата със служебно положение не се прилага за длъжностни лица в търговски дружества, кооперации и др. Проблемът е заложен много назад във времето. В теорията се отбелязва, че в България преходът от централизирана държавна икономика и авторитарно политическо управление към пазарно стопанство и демокрация се характеризира със смяна на производствените отношения. Държавната и кооперативната собственост се замени с частна собственост.[1] За съжаление тази промяна не намира достатъчно адекватен отговор в НК. Нещо повече. Противоречивата съдебна практика доведе до приемането на Тълкувателно решение № 2 от 21 декември 2011 г. на ОС на НК на ВКС. В това решение е посочено например, че лекарите, които не изпълняват ръководни функции или функции по управление на чуждо имущество, не са длъжностни лица, по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "б" НК. Лекарите, които изпълняват ръководни функции или такива по управление на чуждо имущество, са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "б" НК, единствено в това си качество – например, директор на болница, управител, началник на клиника, но те нямат качеството "длъжностно лице" при непосредствено упражняване на лекарската професия. Проблемът може да бъде илюстриран успешно с пример - ако един лекар вземе неправомерно пари за това, че ще издаде медицински документ с диагноза за наличие на заболяване на здраво лице, то това деяние няма да осъществява състава на "подкуп" по чл. 301 НК. В тази насока е съдебната практика.[2]

Работната група, поне на този етап, се обедини около необходимостта от няколко основни промени в НК. На първо място, да се осъществят промени в чл. 93 от НК. Точка 1, б. "б" следва да се измени по следния начин: "б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно или общинско предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице, или при едноличен търговец, при обединение от търговци, както и на нотариус и помощник- нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, или друга публична функция." По този начин се преодолява празнотата в законодателството по отношение на общинското предприятие и обединението от търговци. Качеството на длъжностното лице следва да бъде преценявано с оглед естеството на упражняваната функция и публичният и характер.

Изрично се дефинира терминът "публична функция". Това е дейност с обществено значение, уредена в закон и възложена за изпълнение на правоспособно лице по съответния ред.

В чл.219, ал 2 НК работната група се обедини около идеята думите "обществено имущество" да се заменят с "чуждо имущество". Към настоящия момент приложното поле на чл.219, ал.2 НК е стеснено само до бездействие при упражняване на контрол върху управляващите и разпореждащите се с обществено имущество в рамките на стопанския оборот.

Работната група се обедини около становището, че разпоредбата на чл.282 НК следва да претърпи промяна. Изпълнителното деяние следва да придобие приблизително следната редакция: Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си и от това произлязат вредни последици. Престъплението следва да бъде резултатно, като се предвижда основен състав, в който да няма специална цел.

Друга важна идея е преосмислянето на съществуващите наказателни механизми за ограничаване проявните форми на корупция в частния сектор. Съставът на общото престъпление по служба по чл.282 от НК остана неприложим по отношение на широк кръг от субекти, заети в този сектор. Предлага се създаването на норма с приблизително следното съдържание: Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши правата си и от това произлязат значителни вредни последици, за друго физическо или юридическо лице, или обединение, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, ал.1, т.6.

Предлага се промяна на разпоредбата на чл.225б НК. Изменението и допълнението е в посока разширяване на наказателноправната защита срещу корупционни деяния в частния сектор. Предлага се текст с приблизително следното съдържание: Който поиска или приеме дар, или каквато и да е облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши работа, или за да окаже услуга, или загдето е извършил или не е извършил работа, или е оказала услуга, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление се наказва...

Посочените моменти от работата на групата не изчерпват изцяло проблемите, които тя следва да реши. Доколкото се касае за проект, окончателният му вариант следва да стане известен в близките месеци. Работата по него продължава, но по посочените въпроси вече е налице консенсус.



[1] Филчев, Н. Наказателно право. Теоретични въпроси и съдебна практика. С.: Издателски комплекс – УНСС, 2014, с. 9.

[2] Вж. например Решение № 551 от 18.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 577/2009 г., III н. о., НК, докладчик Павлина Панова: Когато дейността се осъществява извън отношенията на властническа субординация в структурата на държавния апарат, в търговски дружества и други юридически лица на основата на частен капитал, тя не може да е насочена срещу дейността на държавни органи и обществени организации. Мнгопрофилна болница за активно лечение в гр. З. е била регистрирана като търговско дружество на основата на частна собственост, поради което дейността на осъдения Х. по искане и получаване на дар при упражняване на лекарската му професия не може да се субсумира по престъпния състав на чл. 301 от НК. Обвинението следва да прецени дали възведените факти не сочат на състав на престъпление от кръга на тези по глава Шеста на НК - чл. 225б и чл. 225в, които имат за свои обект на защита дейността на стопански субекти с частен капитал.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
|
нерегистриран
12 октомври 2017, 11:04
3
-15
Интелигентен тип.
2
Марко
|
нерегистриран
12 октомври 2017, 11:14
12
-14
Нямате капацитет да направите каквито и да били ефективни промени,тъй като ви липсват няколко неща:

1. цялостно познание върху действието на НК в теоретичен план,
2. практически познания относно установените слабости и
3. осмислено теоретико-практическо отстраняване на установените слабости в насока да не станат т.анр."законови кръпки" в смисъл да доведат до други последващи проблеми ,налагащи още промени.

Според мен НК в момента не е толкова лош и с 3-4 правилни корекции може да стане приличен за нашето ниво на обществено развитие ,но това следва да бъде направено правилно и след задълбочени проучвания и консултации.
3
Матей
|
нерегистриран
12 октомври 2017, 12:13
9
-6
Марко е изперкал!
4
До 1
|
нерегистриран
12 октомври 2017, 12:14
10
-4
Много си далеч от истината!
5
Странно
|
нерегистриран
12 октомври 2017, 12:16
10
-6
Да цитираш Филчев, когато говориш за смяната на формата на собственост, е твърде анархично. Филчев олицетворява липсата на мисъл у дееца, когато бездейства. А редакцията на чл. 225б НК отразява именно подобно отсъствие на мисъл.
6
Адвокат
|
нерегистриран
12 октомври 2017, 12:22
11
-4
Олеле!!!!
8
|
нерегистриран
12 октомври 2017, 17:00
9
-4
Комунисти правят демокрация - това може да се каже най-общо за закона.

Вместо да се махнат институти, които са правени за командно-администравна икономика се опитват да им разширят приложното поле за да действат в планова икономика.
При пазарната икономика частният сектор работи в условията на перманентен стопански риск. Благодарение на него фирмата може да спечели огромни пари, но може и да фалира. Да се приложат към пазарна икономика правила от командно-административната е все едно да натопите хубаво дебилните тикви на авторите на проекта във вода и да ги държите там три часа, щото на рибите им било готино така.
Има ли някой дето още се чуди защо в България почти няма икономика, а и колкото инвеститори се излъгаха да дойдат, вече масово бягат?
9
До 8
|
нерегистриран
12 октомври 2017, 17:47
7
-3
Днес да не са раздавали аванси на улица Козяк?
10
жена
|
нерегистриран
12 октомври 2017, 22:26
3
-3
Предлага се промяна на разпоредбата на чл.225б НК.==

Да разширим приложното поле на унизителния соцтекст за бакшиша, за да защитим пазарната икономика....Малко bombing for peace :) не ви ли се получава?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно