Според проектодокумент на ЕК:
Черна гора и Сърбия трябва да са готови за членство в ЕС до 2025 г.
Турция е единствената друга страна с перспектива за Съюза
Черна гора и Сърбия трябва да са готови за членство в ЕС до 2025 г.

Eвропейският съюз се готви да обяви 2025 г. за дата на следващата вълна на разширяване, но споровете на Балканите може да забавят процеса, съобщава сайтът euobserver.com.

"Сега партньорите ни от Западните Балкани имат историческа възможност. За пръв път тяхната перспектива за присъединяване има най-добрата времева рамка", заявява Европейската комисия в стратегическия документ, който се очаква да бъде приет на 7 или 14 февруари тази година.

"При наличието на силна политическа воля, провеждане на реални реформи, трайни решения на споровете със съседните страни, Черна гора и Сърбия трябва да са готови за членство до 2025 г.", допълва проекта на документа, който EUobserver е видял.

Според текста, дотогава Албания, Босна, Македония и Косово също се очаква да са постигнали добър напредък по европейския си път.

Стратегическият документ бележи промяна в тона, след като председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви в началото на мандата си през 2014 г., че не очаква разширяване на ЕС със страни от Балканите в близко бъдеще.

Сърбия и Черна гора вече стартираха преговорите си за присъединяване. Албания и Македония се надяват да започнат такива тази година, ако Македония уреди спора около името си с Гърция. Босна и Херцеговина се надява да получи статут на "кандидат" за ЕС, а Косово обмисля дали официално да поиска такъв статут.

Документът на Комисията предупреждава обаче, че местните спорове може да отложат определения от нея като "амбициозен" график.

"ЕС не може и няма да внесе двустранни спорове. Ето защо всички засегнати партньори от Западните Балкани трябва спешно да решат тези спорове", се казва в проекта.

Документът предлага неуредените гранични спорове да бъдат решени чрез арбитражни трибунали, например в Хага, а всички отсъждания да бъдат "обвързващи, финални" и "изцяло спазвани".

Независимостта на Косово

Най-проблематичният спор засяга Сърбия, която не признава независимостта на Косово. Документът казва, сочейки към Белград, че "лидерите на европейския път имат стратегически интерес" да защитят "амбициите към ЕС на техните партньори".

Той добавя, че "пълното нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово под формата на юридически обвързващо споразумение" е от "критична важност" за перспективите към ЕС и за двете държави.

Проблемите на Косово обаче не свършват със Сърбия. Пет страни членки на ЕС също не признават независимостта му.

В същото време новият му лидер Рамуш Харадинадж обеща да блокира трибунала на ЕС в Хага по обвиненията във военни престъпления на косовски бунтовници.

Името на Македония

Друг проблем – спорът около името на Македония с Гърция, може да бъде решен през следващите няколко месеца.

Гърция блокира присъединяването на Македония към ЕС и НАТО от почти десетилетие заради твърдения, че името Македония предполага териториални претенции върху съседен гръцки регион със същото наименование.

Правителствата в Скопие и Атина обаче сигнализираха, че са близо до постигането на споразумение, договорено с помощта на ООН.

"Имаме прозорец за намиране на решение. Изглежда промяната при нашите съседи е истинска", заяви гръцкият министър-председател Алексис Ципрас след разговори с македонския си колега Зоран Заев.

Самият Заев каза за гръцките медии: "Вярвам, че има шанс до средата на 2018 г. да намерим решение".

Проблемите на Балканите след края на войните

Хърватска и Словения, които вече са част от ЕС, не могат да решат спора си за морската си граница, който може да отложи разширяването, заяви Юнкер в понеделник. Хърватска има нерешени гранични спорове и с Босна, Черна Гора и Сърбия.

Изданието подчертава, че новата програма на Юнкер за Балканите явно ще се оформи по време на българското председателство на Съвета на ЕС. На 18 май в София ще се проведе среща на високо равнище по Западните Балкани, с която ще се отбележи и 15-тата годишнина от предишната подобна среща в Гърция, когато страните от ЕС за пръв път обещаха да приемат региона.

Комисията възнамерява да публикува редовния си доклад за напредъка на балканските кандидати през април.

"Ще решим през следващите осем, девет месеца как да продължим с всяка една от тези страни", каза говорителят на Юнкер в понеделник.

Турция е единствената друга страна с перспектива за ЕС.

Документът относно страните от Западните Балкани, на който се позовава EUobserver, не споменава Турция, но се очаква Комисията да направи преглед на отношенията си с Анкара в предстоящия доклад през април.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
До 2025
|
нерегистриран
10 януари 2018, 20:36
4
-1
много вода ще изтече. Така както са я подкарали, до тогава, ЕС-то може и да го няма.
1
|
нерегистриран
10 януари 2018, 18:11
4
-1
Сърбите сами не желаят.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно