Правителството на Борисов остава непоклатимо, макар социалистите да владеят ораторски парламента

Въпреки острите дебати, правителството на Борисов остава непоклатимо. Управлението на ГЕРБ наистина няма алтернатива. Засега.

Видяхме го в пленарната зала на Народното събрание при разискването по поискания от "БСП за България" вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов.

Дебатите по вота на недоверие показаха, че ораторски социалистите владеят парламента, но само с това няма как да завладеят властта. Засега.

Резултатите от дискусията (така, както тя изглежда отстрани на любопитния гражданин, проследил я по телевизията) може да се обобщят лесно: поредната разправия "ГЕРБ – БСП", въобще - "мръсотия". Но мръсотия, която не изцапа премиера Бойко Борисов. Той просто не присъства.

А не присъства, защото може да си позволи да не присъства. Защото е първият премиер, който може да си позволи подобно поведение. Дори царят не можеше. В началото на прехода – на Жан Виденов и на Иван Костов и през ум не им минаваше да подценят Народното събрание в една парламентарна република. Симеон Сакскобургготски нямаше как да неглижира парламента, защото веднага щеше да бъде обвинен, че гледа с царско високомерие на парламентаристите. И Сергей Станишев не можеше да заобикаля Народното събрание – като на представител на БСП лесно можеше да му се припомни комунистическото минало на партията, която води.

Но днес, с най-мощното оръжие, което може да използва една опозиция в парламентарна република – вота на недоверие, формално БСП не постигна нищо. Не обърна политическата ситуация в държавата.

Вярно, с вота на недоверие социалистите показаха, че имат силни оратори, че могат да водят дискусията, че могат да задават темпото. Но само в залата на Народното събрание. Само в институцията, която според допитванията до общественото мнение се ползва с много нисък рейтинг. С тенденция непрекъснато да спада. И където мнозинството лесно може да ги блокира с повечето си гласове. Нищо че тези "гласове" обикновено не говорят от трибуната.

Дискусията и по вота не допринесе тази тенденция да се пречупи.

Социалистите показаха ловкост, умела реч, но не извадиха от ръкава нищо повече от познатите "зайчета". Чухме за НДК, за контрабандата на горива, за оградата на границата, за програмата за саниране. Все познати неща, все теми, взети от медиите. Е, червените успяха да вземат здравето на Цвета Караянчева. Тя показа, че трудно се справя със залата, дори почивка даде под натиск, уж, за да има време премиерът да дойде. Но той така и не се яви, а Караянчева уморено предостави председателстването на заместника си Емил Георгиев от ГЕРБ.

Но това е незначителен детайл в общата картина, в която пролича, че социалистите не успяха да извадят козове, които да предизвикат земетресение сред управляващите. Да ги стреснат, да уплашат дори премиера, да го накарат да промени програмата си и да дойде в Народното събрание. Защото, когато е стреснат, той идва. Бързо идва. Показа го, когато на 17 ноември м.г. ей така, за 15 минути смени Димитър Главчев от пост №1 в Народното събрание.

Но днес не можаха да го стреснат.  Дори напомнянето за миналото му като член на БКП, на охранител, на главен секретар на МВР не предизвика онзи "гняв на Ахила", който публиката знае, че Борисов може да покаже. Когато поиска.

Днес Бойко Борисов иска да е Геостратега, който мисли за големите неща, за спокойствието на Европа, за бъдещето на света. Борисов, който, докато депутатите се дърлят в парламента, се среща с посланиците на Турция и на Русия, който говори по телефона с премиерите на Македония и на Сърбия Зоран Заев и Ана Бърнабич.

Социалистите обаче не успяха да обяснят в залата, че неявяването на премиера в Народното събрание, когато се разисква искане на недоверие, е в крещящ разрез с демократичните норми. Че е недопустимо в една европейска демократична държава. А ако искат да бъдат възприети като алтернатива червените трябва не само да успеят да обяснят това на средностатистическия гражданин, но и да го накарат да се възмути. Така да се възмути, че следващия път да гласува за алтернативата, за тях.

Засега в ГЕРБ смятат, че такава опасност няма и затова могат да спят спокойно. Стандартите, които задават от десет години насам, още работят. От уважението (или липсата на такова) към една или друга институция до подбора на кадри. А в случая едното върви ръка за ръка с другото. Принизяването на ролята на парламента е стара практика на ГЕРБ. Борисов не дошъл в Народното събрание, за да чуе с какви мотиви опозицията му иска оставката. Нищо ново! Нима е бил на предишните вотове на недоверие, които са му били искани в предишните парламенти? Не. Бил е зает с по-важни дела човекът! Какво значение има тук някаква си Конституция, според която депутатите са му "началници" - избират го и могат да го сменят.

От десет години партия ГЕРБ задава този тон. Както и тона при подбора на кадри. В резултат на което парламентът е пълен с хора, които не просто са неизвестни на широката публика. Пълно е с депутати, които не са се доказали в своите сфери, не са написали книги/поеми/пиеси, които знаят всички, не са изиграли роли, които са видели всички, не са дали нещо на обществото, за да имат право да го ръководят. И затова или мълчат по банките, или, когато вземат думата от парламентарната трибуна, сричат клишета. Но това са "лицата", които показват стандарта, който се търси. Той е толкова различен от стандарта, който показваха чрез лицата си първите демократично избрани парламенти.

Затова и днешните дебати са отчайващи. Затова и отношението към този парламент е по-лошо от  предишния, от по-предишния и така до началото на 90-те. Тенденцията е низходяща и като че ли няма спиране. 

Ораторите в парламента са голяма рядкост. И обикновено са в редовете на опозицията.

Но какво от това? След като опозицията не показа истинска политическа сила. Когато можеш единствено да говориш, хората казват – керванът си върви, кучетата си лаят. Явно, ако иска гражданите да я възприемат сериозно, БСП трябва да избере друг път.

Докато не го намерят, социалистите няма да бъдат възприемани като алтернатива. А следователно и няма да спечелят избори.

Нинова може сто пъти да нарече Борисов Бойко Страхливия, но няма да заеме мястото му на "Дондуков" 1, докато партията ѝ не направи така, че народът да започне да нарича Борисов Бойко Страхливия. Докато това се случи, ГЕРБ ще печели. Цветанов ще се хвали от парламентарната трибуна с европейските лидери, посетили България, ще реди статистически данни, сочещи икономически успехи.

А Борисов ще управлява по кредото на Тодор Живков - "Народът суверенитетът го разбира така – да има за ядене и за пиене!"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно