Вероника Имова, член на Висшия съдебен съвет:
Когато законът създава права, не може да бъде тълкуван ограничително
Дискриминационно би било да не се допуска магистрат да кандидатства за ръководна длъжност, защото вече е заемал такава два мандата в един орган на съдебната власт, смята съдията от ВКС
Когато законът създава права, не може да бъде тълкуван ограничително

Вероника Имова, член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, снимка: ВСС

На 30 януари (вторник) предстои Конституцинният съд да разтълкува чл. 129, ал. 6 по искане на главния прокурор Сотир Цацаров, който миналата година поиска конституционните съдии да отговорят на следния въпрос: "Какъв е обхватът на израза "с право на повторно назначаване" и дали точното му съдържание включва възможност за назначаване до два мандата (включително) за целия професионален стаж на магистрата, независимо дали в един и същ или в различни органи на съдебната власт?" 

Преди десет дни мнозинството от Висшия съдебен съвет (ВСС) прие становище, което вече е изпратено на конституционните съдии. В него се застъпва тезата, че административен ръководител, който е заемал този пост два мандата, няма пречка да бъде избран за началник и за трети мандат, но на друг орган в съдебната система.

"Правен свят" разговаря с един от застъпниците на това тълкуване – съдия Вероника Имова.  

Г-жо Имова, по искане на главния прокурор, предстои  Конституционния съд да тълкува разпоредбата на чл. 129, ал.6 от Конституцията. ВСС излезе със становище по въпроса и определи – магистратите могат да кандидатстват за трети мандат като административни  ръководители, но не в един и същи орган на съдебната власт. Какъв е обхватът на израза "с право на повторно назначаване"? Ограничението за назначаване до два мандата за целия стаж ли се отнася?

Приетото на 18.01.2018 г. становище от Пленума на ВСС по повод Конституционно дело № 9/ 2017 г. на Конституционния съд на Република България образувано за даване на задължително тълкуване смисъла  на чл. 129 ал. 6 (нова- ДВ, бр.85 от 2003 г., предишна ал.5, бр.27 от 2006 г.) от Конституцията, относно обхвата на израза "с право на повторно назначаване", даде повод за полемика с разнопосочни мнения, поляризирани около две основни тези – дали основният закон включва възможност за назначаване на магистрата за административен ръководител само до два мандата (включително) в орган на съдебната власт за целия професионален стаж или ограничението се отнася само за  един и същ орган на съдебната власт, но не и относно мандат на същата длъжност в други органи на съдебната власт.

Мнозинството от членовете на ВСС, сред които съм и аз, се обедини в разбирането, че разпоредбата ограничава надхвърлянето на два мандата в един и същ орган на съдебната власт и не предвижда ограничение за назначаване на същия магистрат в друг орган на съдебната власт като административен ръководител. От дискусията се разбра, че няма разноречиво тълкуване на конституционната разпоредба в частта й относно срока на мандата и броя на мандатите на административния ръководител в един и същ орган на съдебната власт, които не могат да бъдат повече от два поредни. Един мандат е пет години с право на повторен мандат. Следователно, изразът "с право на трети мандат" не е съвсем коректен и в известна доза - спекулативен. Ще се възползвам от възможността да споделя, че понятието "мандат", като правна категория, е изяснено по съдържание в практиката на Конституционния съд. Съгласно тълкуването на правните категории "мандат", "мандатност", с решение №13/15.12.2010 г. по к. д. №12/2010 г. на Конституционния съд на Република България, мандатността в органите на съдебната власт е разгледана като способ за изключване на безсрочността при упражняване на власт и като завоевание на демократичната държава. Мандатността се определя като "защитен механизъм на демокрацията", гарантиращ последователност и приемственост в държавните структури, и в тяхната дейност, както и "юридическа гаранция за независимост на мандатния орган при осъществяване на предоставените му правомощия за определения срок". Чрез мандатността се цели стабилност и ефективно функциониране на държавните органи и институции. Мандатността се разглежда и като основна характеристика на длъжността с властнически правомощия, каквито функции и правомощия имат административните ръководители в органите на съдебната власт.

В тази връзка мандатността на длъжността "административен ръководител" в орган на съдебната власт е лимитираното време за упражняване на съответните правомощия, предвидени в закона за съответната длъжност, в съответния орган на съдебната власт, а не въобще в системата. Това съждение споделям за вярно, защото законът детайлно разграничава правомощията на административните ръководители според видовете длъжности в зависимост от степенната структура на органите на съдебната власт в отделните й звена (съд, прокуратура, следствие). Конституционният текст на  чл. 129 ал. 6, който е приет с изменението на Конституцията през 2003 година, въвежда ограничение за броя на мандатите на административните ръководители до два поредни, което до тогава не е съществувало. От прочита на мотивите към проекта на ЗИД на Конституцията на Република  България №354-01-76/25.03.2003 г. и от отразеното в стенограмата от обсъжданията на същия проект на 25.07.2003г. се разкрива волята на конституционния законодател за крачка към ограничаване на предпоставките за постоянна съдебна номенклатура съществувала до тогава поради липсата на мандатност.

В обсъжданията на законопроекта се откроява тезата за мандатност в определения орган на съдебната власт, а не въобще за ограничаване възможността магистратът да бъде преизбиран в друг орган на съдебната власт за административен ръководител. Например – "магистратът придобил несменяемост може да заема ръководна длъжност, да бъде преизбран на друга ръководна длъжност" ; "мандатността на всички нива е гаранция срещу опасността от злоупотреба с власт, безотговорността и безконтролността, корупцията и чувството за феодално високомерие" ; "възможност за способните и амбициозните магистрати да растат в кариерата…" Това са цитати на депутатите Камелия Касабова, Анелия Мингова (бивш член на ВСС) и Константин Пенчев (настоящ член на КС, бивш председател на ВАС).

Нормата не въвежда пълно, а частично ограничение, защото смисловото й съдържание сочи за редуциране заемането на повече от два мандата на длъжност административен ръководител само в органа, където тези два мандата са реализирани, т.е. само в един и същ орган на съдебната власт, а не по отношение на останалите органи в системата на съдебната власт. Считам, че основният въпрос, който е противоречиво тълкуван от магистратите - дали ограничението за назначаване на административни  ръководители до два мандата не се отнася за целия им професионален стаж на магистрати или само за органа на съдебната власт, в който са реализирали един или до два поредни мандата, получава отговор и по пътя на граматическото и логическото тълкуване  на спорния текст, както и въз основа на утвърдени общи правни принципи.

В разпоредбата на чл. 129 ал. 6 от Конституцията двете думи - "ръководната" и "длъжност" се намират в съчетание не само на граматическа, но и на смислова, логическа зависимост, която се изразява във връзката на съществителното "длъжност" с членуваното с определителен член прилагателно "ръководната". Така членувано с определителния член "та",  прилагателното сочи за индивидуализиране, съществителното "длъжност", т.е. длъжността придобива съдържанието на конкретната, същата, съответната длъжност в съответния орган на съдебната власт - този, в който е упражнен мандатът, а не в друг орган на съдебната власт.

Основният закон използва като родово понятие "орган на съдебната власт", т.е. всяко от звената в системата на съдебната власт (съд, прокуратура, следствие), разпределени съгласно правилата на местна, родова и функционална подсъдност. Считам, че на законово ниво разпоредбата на чл. 167, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) не само регламентира отделните видове административни ръководни длъжности, съобразно органите на съдебната власт, но в ал. 5 хармонично доразвива смисъла на конституционното правило за мандатност на съответните ръководни длъжности, която не може да е повече от два мандата "в един и същ орган на съдебната власт". Изказът в текста на закона е много ясен и не буди разнозначно тълкуване, защото буквално очертава ограничението по време и място на упражняването на публичната власт на административния ръководител, така че "длъжностите административен ръководител на съд и прокуратура могат да се заемат не повече от два мандата в един и същ орган на съдебната власт". Това означава, че  за магистрата е налице отново правна възможност да кандидатства за административен ръководител във всички останали органи на съдебната власт.

Основният закон не разграничава придобиването на  право на ръководен мандат в друг орган на съдебната власт, независимо дали този орган е на същото ниво или е на по-високо ниво в структурните звена на съд, прокуратура или следствие от органа, в който са протекли двата предходни поредни мандата на административния ръководител. Тоест ограничението на правото на административния ръководител да заема длъжността до два мандата или общо за период от 10 години се отнася само за същия орган на съдебната власт, но не и за останалите в системата на съдебната власт. И според принципа на правото, че норма, която дава определен обем от права, не може да се тълкува ограничително, конституционният текст също добива посочения по-горе смисъл.

Противното тълкуване – че магистратът до края на професионалната си кариера не може да заема други ръководни длъжности в органите на съдебната власт, включително например -  да кандидатства и за длъжност председател на Върховен касационен съд, председател на Върховен административен съд, за главен прокурор и пр. – означава да приемем, че магистратът, например, след като еднократно е бил председател на районен съд, се е изчерпал в кариерно отношение като ръководител. Това тълкуване е дискриминационно и не е смисълът на конституционния текст.

Конституционният текст е замислен при условията на баланс на цели в служба на доброто функциониране на съдебната власт. От една страна, за да се избегне закрепостяването в началническата длъжност с прекомерна уседналост в един и същ орган на съдебната власт, което изчерпва управленския капацитет. А от друга, с цел да не се похабява потенциалът при успешното управление, да се даде възможност опитът да се приложи и в друг орган на съдебната власт; да се даде път на добрите практики, възприети от успешните административни ръководители; да се даде възможност на тези от тях, които притежават задълбочени знания в областта на правото, висок етичен стандарт, практически опит, ръководни и административни умения и аналитични способности, изявена независимост и воля за налагане законността и за принос в утвърждаване правовата държана и не по-малко важно, които са доказали способността за търсене и за носене на отговорност, да продължат с прилагане на опита си в друг орган на съдебната власт. Тази правна възможност кореспондира изцяло с конкурсното начало, което е абсолютна предпоставка за заемане на  длъжността "административен ръководител", както и за всички магистратски длъжности в системата.  Подчинява се на отделни, различни правила от тези за кариерното израстване на магистрати чрез конкурс за повишаване или преместване, по- тежки са от реда и условията  за останалите конкурси.

Има критики, че прилагането на тази разпоредба от Конституцията така че да не се ограничава правото на магистратите да кандидатстват за трети мандат, води до създаването на съдебна номенклатура, че едни и същи магистрати заемат ръководните постове с години и това отнема шанса на други кадри да реализират потенциала си.

Не виждам това тълкуване да дава възможност за утвърждаване на "административна номенклатура" и за отнемане шанса на други колеги да заемат административни длъжности  в органите на съдебната власт, защото конкурсното начало при избора на административни ръководители е водещо.

Означава подбор при условията на прозрачност, публичност, състезателност, равнопоставеност, селекция на най-доброто.   Следователно, при спазването на конкурсното начало с нищо не е гарантирано, че един ръководител с два поредни мандата ще може да се класира за нов мандат в друг орган на съдебната власт, ако в състезанието има по-добри от него. С последните промени в  Закона за съдебната власт се предвиждат ред и условия за провеждане на конкурс за избор на кандидатите за административни ръководители при висок стандарт на законови критерии.

Кадровият орган е задължен да обследва тяхната професионална компетентност и нравствени качества чрез достоверна информация, събирана от органите на съдебната власт, от кадровите дела, от качеството на актовете на магистрата, от проверките на Инспектората при ВСС, от становищата на етичните комисии. Чрез изслушване на предварително публично оповестените концепции на кандидатите в открита процедура и при явно гласуване се обосновават изводите за способностите на кандидатите за оптимално организиране на работата и  качествата им за утвърждаване на правото и държавността.

Все пак има твърдения от немалко магистрати, че "съдебна номенклатура" съществува. Ако допуснем, че е така, няма ли да се прекъсне порочността на тази практика като се даде възможност на един магистрат, който е бил добър административен ръководител, да кандидатства през кариерата си отново за административен ръководител, но не за трети пореден мандат, както предложи по време на дебата по въпроса във ВСС и Гергана Мутафова?

Причината да съществува "съдебна номенклатура" поначало не следва да се търси само в несъвършенства в законодателството, а и в неправилните и порочни практики, допускани от кадровия орган ВСС при преценката на кандидатите. Подкрепям идеи да се усъвършенства законът. Защото гаранциите в закона са допълнителен коректив за преодоляване на грешни субективни решения. Предложението на колегата Мутафова е точно в това - да няма срастване със старите похвати и методи на управление, особено, ако те не са успешни и като гаранция за това да има прескачащи мандати. Да се предвиди препятстване на възможност за непосредствен трети мандат за административен ръководител, макар и в друг орган на съдебната власт. Има логика и разум в това разсъждение, но аз не виждам в момента как да свържем този разум с тълкуването на конкретната конституционна разпоредба. Ние сме ограничени в този казус, ние предлагаме едно становище за тълкуване на базата на сега действащото конституционно правило, според принципите на правото и способите за тълкуване на правната норма, а не по целесъобразност.

Въпросът от колегите Мутафова и Керелска бе поставен de lege ferenda – относно бъдещо законодателно разрешение за ограничаване на порочността в практиката на съществуване на "вечни началници". Изказаното не приемам за становище относно обхвата на съдържанието на чл.129, ал.6 от Конституцията, а по-скоро съдържа предложения за промени в законодателството. И двете тези се доближават в становището, че конституционната норма не ограничава възможността за заемане на административна длъжност в друг орган на съдебната власт, че забраната е само за заемането й в органа, където вече са били усвоени един или два последователни управленски мандата от един и същ магистрат. Колегата Мутафова разви тезата, че трябва да се въведе "прескачане на мандат", така че той да не е "пореден" за магистрата - административен ръководител, макар и в друг орган на съдебната власт.  

Споделям разбирането като идея за промяна в законодателството, вярно е, че по този начин ще се пресече възможността за инерция в похватите на ръководството, за изхабяването и срастването със стари догми, защото правото и животът се развиват, вървят напред, развива се и мисленето в организационно отношение, което трябва да бъде достатъчно иновативно, модерно, сравнимо с напредъка на развитите правни системи. Има и едно изчерпване на психологическо ниво сред магистратите на тези длъжности, особено,  ако един магистрат е повече от два мандата на началническия пост, той се деквалифицира в известна степен като практик.

Някои юристи също смятат, че ако един магистрат е повече от 10 години на началническия пост, то той губи връзка с практиката понеже като ръководител на определен орган на съдебната власт той е обект на по-малко натоварване като съдия. Това било негативно, тъй като подтиквало въпросния магистрат да се стреми все към ръководния пост.

Нямам такива опасения. Основното задължение на магистрата е осъществяването на съдебната власт. Административният ръководител не се откъсва изцяло от практиката, но е вярно, че работи при намалено постъпление на дела, което е въпрос на суверенно решение във всеки един орган за степента на това намаление. Не вярвам на внушението, че към административно ръководната длъжност има стремеж именно заради откъсването от правораздаването, респективно от правоприлагането. Тези разсъждения са спекулативни. Абсолютно уместно е да се счита, че административната работа е специфична и налага откъсване от практиката с намалено натоварване от пряката  правораздавателна дейност, което очевидно не е здравословно за професионалното развитие на магистрата. Именно за това работата е очертана с мандат. В един и същ орган на съдебната власт магистратът не може да продължи на тази длъжност повече от два последователни мандата.

Мандатността е срокът, в който се упражнява определена функционална компетентност, но тази функционална компетентност се упражнява в съответна властова структура. Ние не можем да унифицираме понятието "орган на съдебната власт". Органите на съдебната власт са различни по вид, степени, функции. Правораздаването в частност се осъществява от различните по степен съдилища. Това различие определя функциите и правомощията на административните ръководители в тях. Дори ако се упражняват в равни по степен органи на съдебната власт от един и същи вид, са налице различия, за които са нужни управленски умения. Например, макар и да имат еднакви функции по закон, административните ръководители  на едно и също ниво в орган на съдебната власт, например – районен съд,  решават и специфични организационни въпроси в различните съдебни райони на страната относно поддържане оптималния щат на магистратите и служителите, относно натовареността и пр. В пограничните съдебни райони, например, те са едни, в силно индустриализираните центрове са други, различни са и в затихващите райони с голяма миграция към големите градове. Тоест, когато разглеждаме мандатността трябва да приложим и критерия за мястото на органа в общата система на органите на съдебната власт.

По време на заседанието на ВСС, в което въпросът бе поставен за обсъждане, колежката Ви Олга Керелска предложи вариант, при който, ако един съдия, например, иска да стане за трети път председател на някой съд, то той трябва да се яви на конкурс, още повече, ако кандидатства за орган на съдебната власт на по-високо ниво.

Основанието да не се съглася с третото становище, развито от колегата, е защото тезата й остава в страни от темата за изготвяне на становище за обхвата на израза "с право на повторно назначаване" в чл.129, ал.6 от Конституцията.

Предложението й застъпва промяна в закона за справяне с опасността от "вечните началници" с въвеждането на задължение преди кандидатиране за административен ръководител в съответния орган на съдебната власт магистратът първо да кандидатства за повишаване или преместване.

Предложението за промяна в закона чрез двойно подлагане на конкурс на кандидатите за административни ръководители намирам за самоцелно и нерешаващо проблема, защото и при сега действащата нормативна уредба се прилага конкурсното начало за заемане на началническите длъжности отделно от конкурсите за кариерно израстване.  Според действащите правила на чл. 169, ал.1, предл. второ от ЗСВ чрез конкурс магистрат от по-ниско ниво може да се кандидатира за административен ръководител в по-високо ниво без да е участвал преди това в конкурс за повишаване или преместване, а само на основание конкурс за административен ръководител. Това израстване не е свързано със заобикаляне на конкурсното начало, защото магистратът се явява дори на по-тежък конкурс от този за повишаване или преместване и ако отговаря на законовите изисквания, той може да е успешен кандидат. Този извод е обоснован само, ако се сравнят редът и условията за кандидатстването на конкурс за повишаване или преместване с тези за избор на административен ръководител в органите на съдебната власт.

В каква посока очаквате да се произнесат конституционните съдии?

Личното ми мнение е, че аргументите, които сме изложили като мнозинство, заслужават подкрепа, защото са основани на класическите правила на тълкуването, както и на действието на правните принципи. Ограничението се отнася само за един и същ орган на съдебната власт, обратното тълкуване е дискриминационно. На мен ми се струва, че борбата срещу т.нар. "вечна номенклатура" или "вечните началници" може да се води успешно като се прилага обоснована и законосъобразна кадрова политика от ВСС.

Надявам се, че колегите ми, като колективен орган, когато се провеждат конкурсите за административни ръководители в органите на съдебната власт, точно да съблюдават събирането и анализа на достоверна информация за действителните качества на кандидата. Да бъдем обективни и безпристрастни, за да успеем да излъчим колеги, които  на практика ще вършат успешно тази работа. Да вложим умение за обоснована преценка на качествата им. Ако вече един магистрат е бил административен ръководител и отново участва в конкурс, много внимателно трябва да се подходи, да се прецени дали има изчерпване на неговия капацитет или пък неговите качества са толкова добре развити и са устойчиви, че организационно би могъл да бъде полезен и в другите нива на органите на съдебната власт, за които кандидатства. Не можем да ограничаваме магистратите, които имат желание и се чувстват подготвени, а и обективно отговарят на законовите изисквания. Това би ги поставило в неравностойно положение с останалите и ще наруши както човешките им права, така и професионалните.

Не мога да си представя един магистрат до живот да бъде органичен да кандидатства за административна ръководна длъжност, ако вече е заемал такава два мандата в един орган на съдебната власт. Това освен дискриминационно, противоречи и на принципа, че когато законът създава права, не може да бъде тълкуван ограничително. Или обратното, когато законът ограничава права, той да не се тълкуват разширително. Това са утвърдени принципи в правото. Очаквам едно разумно решение.

И все пак, ако приемем хипотезата, че КС се произнесе в посока на това, че не е допустимо един магистрат да се явява за трети път на конкурс за административен ръководител, а може да изкара само два мандата в стажа си, това означава ли, че ръководителите, които в момента карат трети мандат като такива в някой от органите на съдебната власт, ще трябва да напуснат постовете си и да станат редови магистрати, тъй като Конституцията няма да им позволява повече да ги заемат?

Задължителното тълкуване на коментираната конституционна норма ще ни обвърже при правоприлагането със съдържанието, което КС ще приеме с решението си. Решенията на Конституционния съд, включително и тези, с които се дава задължително автентично тълкуване на нормите от Конституцията,  имат действие за в бъдеще, което означава, че се прилагат от момента на влизането им в сила занапред.

Ако се възприеме хипотезата, че КС ще се произнесе в посока на това един магистрат в цялата си кариера да има право само на два мандата като административен ръководител в орган на съдебната власт и е недопустимо да се явява отново след тези два мандата на конкурс за административен ръководител, то за заварените случаи не би могло решението да има обратна сила. С други думи, те ще си довършат мандатите и повече няма да могат да се кандидатират за ръководни постове в съдебната власт.

Вероника Имова е завършила право в СУ "Св. Климент Охридски". Има 37-годишен юридически стаж. Съдия е от 1982 г., като последователно преминава през всички нива на съдебната система. От 1997 г. е съдия във Върховния касационен съд. Била е лектор в НИП по наказателноправни въпроси. През септември 2017 г. е избрана за член на Съдийската колегия на ВСС от квотата на парламента.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
13
КС
|
нерегистриран
31 януари 2018, 11:29
2
-2
До коментар [#11] от "гладен асистент":
Точното тълкуване е "назначаване до два мандата",няма друго решение.Императивните норми се тълкуват стеснително.Както казваше навремето един стар юрист:Законът не е овча пастърма,та да се разтяга безкрай.В случая,освен това,не става дума за едно основно право,а за императивно дефинирана правна възможност да се упражни един мандат.Това право има друг характер,то се отличава от останалите,от основните права.В този смисъл вероятно ще се произнесе Конст.съд.
вече е ясно, защо сте гладен асистент. С тези знания такъв ще си и останете.
12
Н.Михайлова
|
нерегистриран
30 януари 2018, 16:47
6
-1
Преди около седемнадесет години един бивш външен министър на страната пред партиен актив на своята партия ,даде директива: Нахранете журналистите.Явно, сега партийната повеля е : Нахранете съдиите!
11
гладен асистент
|
нерегистриран
30 януари 2018, 08:50
7
-4
Точното тълкуване е "назначаване до два мандата",няма друго решение.Императивните норми се тълкуват стеснително.Както казваше навремето един стар юрист:Законът не е овча пастърма,та да се разтяга безкрай.В случая,освен това,не става дума за едно основно право,а за императивно дефинирана правна възможност да се упражни един мандат.Това право има друг характер,то се отличава от останалите,от основните права.В този смисъл вероятно ще се произнесе Конст.съд.
10
Браво на съдия Имова!
|
нерегистриран
29 януари 2018, 13:27
17
-21
Как пък КАК, която е пълна със соросоиди, начело с председателя й, не могат да проумеят простичката истина. Или е важно да си пробутваме соросоидчета за шефчета, да ги използваме за един - два мандата и после, понеже са тотално комрометирани, да ги заменяме с други соросоидчета, които да дробят същите простотии за съдебната система, които всички ние сърбаме!
9
Поздравления!
|
нерегистриран
29 януари 2018, 12:41
48
-22
г-жо Имова, висотата на Вашите познания е ноторна за всички юристи, поздравления и за активната ви позиция на блестящ юрист! Да сте жива и здрава, успешна дейност в настоящия ВСС и да останете с тези отлични мнения за Вашата личност и като професионалист. Щастлива година за Вас и близките ви!
8
Не че нещо,
|
нерегистриран
29 януари 2018, 12:31
35
-14
До коментар [#7] от "Айде и тази почна с фондаменталните изводи ":
От СРС-НК със скок във ВКС и сега от "голяма висота" на предпенсионното ВСС започва дълбоките си мисли за утвърждаване на Цацаровите видения. Бърза се е ориентирала жената на кой да служи за да оцелее без да бият.
но се пише фУндаментален, а не фОндаментален. Явно не притежавате нивото, което се опитвате да покажете. Дано не сте магистрат, а най-обикновен трол.
7
Айде и тази почна с фондаменталните изводи
|
нерегистриран
29 януари 2018, 12:20
21
-53
От СРС-НК със скок във ВКС и сега от "голяма висота" на предпенсионното ВСС започва дълбоките си мисли за утвърждаване на Цацаровите видения. Бърза се е ориентирала жената на кой да служи за да оцелее без да бият.
6
Радев
|
нерегистриран
29 януари 2018, 09:40
31
-64
Казаното от тази госпожа не е вярно.Не е верен изводът,който прави.При тълкуването се взема предвид характера на правната норма,от коя област на правото е-дали е публичноправна или частноправна.В публичното право нормите се тълкуват ограничително,за разлика от частното.Така,че не "правата" имат съществено значение,а характерът на самата правна норма.В публичното право съвкупността от права и задължения на публичноправния орган(или субект) се нарича компетентност,за разлика от частното право,в което понятието е правоспособност,респ.дееспособност.Не може едно длъжностно лице да взема аргумент за своята компетентност правила,които важат за частното право.Тези "права",за които тук става дума,имат съвсем различен характер от правата изобщо. Именно по пътя на такова разширително тълкуване в публичното право се създава кръг от постоянно действащи началници или,в конкретния случай,съдебна номенклатура.
5
пешеходец
|
нерегистриран
29 януари 2018, 09:10
24
-59
До коментар [#4] от "666":
ВИЕ като говорите за прозрачност при избора на административни ръководители вярвате ли си ?
При тълкуване следва да се съобразяваме с целта на закона. А тя е да се ограничават вечните началници, които друго не могат да работят.
Ще дам сямо няколко примера - Веселин Хаджиев, Боряна Димитрова, Меглена Тянкова,Ванухи Арлекян и много други.
До кога ще ги избирате?
Ще ги избират докато са живи. Няма нужда да са здрави !
4
666
|
нерегистриран
29 януари 2018, 09:01
29
-60
ВИЕ като говорите за прозрачност при избора на административни ръководители вярвате ли си ?
При тълкуване следва да се съобразяваме с целта на закона. А тя е да се ограничават вечните началници, които друго не могат да работят.
Ще дам сямо няколко примера - Веселин Хаджиев, Боряна Димитрова, Меглена Тянкова,Ванухи Арлекян и много други.
До кога ще ги избирате?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно