Правосъдието на Суджука
С решението си за общо разглеждане на двете искания за отняма на поправките в НПК, КС индиректно назова един от основните проблеми за липсата на успехи в борбата с корупцията у нас – съдии и адвокати често са рамо до рамо
Правосъдието на Суджука

Опозицията организира протест зад парламента, докато в пленарната зала се обсъждаше - кой е виновен за липсата на резултати борбата с корупцията у нас, снимка: Пресцентър на БСП

Миналата седмица станахме свидетели на един от най-безплодните дебати на тема "корупция". Той се състоя в Народното събрание по време на обсъжданията по внесения от опозицията вот на недоверие срещу кабинета "Борисов 3". Нищо ново за борбата с корупцията не казаха както опозицията, така и властта.

Да припомним какво точно е борба с корупцията. Тя би трябвало да значи: законодателят изготвя качествена нормативна уредба, службите за сигурност, инспекторатите и следователите разследват, прокурорите повдигат обвинения там, където се установят данни за престъпления, съдът отсъжда и обвиняемите си получават заслуженото или пък биват оправдани и оневинени. У нас се случва предимно второто. Заради това българските граждани все не могат да заместят усещането за корупция с усещане за справедливост и справедливо правосъдие.

Пак миналата седмица "Правен свят" разкри, че в Софийския градски съд три месеца и половина застояват материалите по делото срещу ексдепутата от управляваща партия, известен с прозвището си  "Суджука". Делото е там, защото прокуратурата поискала налагането на запор по реда на "гражданската конфискация" и така останала без материали. Времето минава, обвинението буксува - все обстоятелства, които работят в полза на обвиняемия големец.

Този казус е христоматиен пример за това как поредният властимащ, заподозрян в злоупотреба със служебното положение или в корупция, ще бъде накрая оневинен. Има, разбира се и изключения, макар и рядко борбата с корупцията да е успешна. Бивш шеф на разузнаването получи втора тежка присъда за злоупотреба със служебни средства в размер на милиони левове. Постановена от военните съдии. Значи, военните прокурори и военните съдии може да си вършат работата. А градските прокурори и градските съдии – кога? А, да, нали "високата корупция" не е тяхна работа, специализираните магистрати да се оправят.

Никого не го интересува, че обществото има право да очаква Суджука и неговите помагачи (регионални началници в полицията и Агенцията за безопасността на храните, т.е. репресивни и контролни органи на властта) да си получат заслуженото. Това ще е правосъдието за всеки, според разбиранията на българските граждани. Това ще е реална борба с корупцията. Другото е отказ от такава. Просто защото докато делото се мотае три месеца и половина, местният феодал има цялото време на света да демонстрира увереност, а свидетелите да позабравят какво са им причинили. Дори Цацаров пак да прати спецзвено от Бюрото за защита на свидетелите – ще е късно. Подобно развитие на казуса прави модела "Ценко Чоков" да се мултиплицира. Екскметът на село Галиче наистина е подходящ пример. Успя да изиграе правосъдието, като дори протест на главния прокурор с искане за възобновяване на дело за изнудване бе отхвърлен от съда.

Но да се върнем на "Суджука" – за елементарното налагане на запор, делото три месеца и половина се търкаля из коридорите на Съдебната палата. А защо толкова време по темата мълчат и прокурорите? Утре те ще излязат виновни, когато адвокатите на бившия депутат започнат да обясняват, как са му били нарушени правата на защита, как не са имали време да се запознаят с материалите по делото, ще започнат да отсъстват, да се разболяват, докато случаят избледнее.

Нека повторим – военните съдии показаха, че борба с корупцията е възможна, защо те могат да осъдят два пъти генерал, бивш директор на Националната разузнавателна служба, а другите не го правят. Нали искаха реформа, нали писаха декларации, протестираха на стълбите пред Съдебната палата? Ако имаш претенциите, че си безпогрешен, подходи отговорно. И не се сърди, че анализаторите те коментират, а журналистите питат. Не политиканствай, а направи така, че обществото да почувства, че по цялата верига на държавата има воля за ефективна борба с корупцията.

Бавното и отложено правосъдие е отказ от правосъдие, а бързият, справедлив и ефикасен процес е онова към което (уж) всички с отношение към правоохранителните и правораздавателните органи на Републиката се стремят. Опит за това бе направен с последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) миналото лято. И вместо да им се даде шанс да бъдат приложени, специализираното правосъдие да поеме корупцията "по високите етажи на властта", да се ограничи възможността за безкрайно отлагане и шиканиране на процеса, срещу тези изменения целенасочено се провежда добре организирана пропаганда. За да се стигне дотам, че Върховният касационен съд и Висшият адвокатски съвет да поискат отмяната им от Конституционния съд.

Напълно логично и в правото е адвокатите да атакуват измененията в НПК, чиято философия е да засили репресията към обвиняемите лица. И изведнъж се оказва, че против тези промени са и съдиите, при това върховните, магистратите от Върховния касационен съд. Така се оказа, че обединявайки двете искания - на ВАдвС и на ВКС в едно общо дело, Конституционният съд сложи на едната страна на везната на Темида адвокатите и съдиите. А всички знаем, че това не е редно. С решението си за общо разглеждане на двете искания, КС всъщност индиректно назова един от основните проблеми за липсата на успехи в борбата с корупцията – съдии и адвокати често са рамо до рамо.

Ами ако след месец и малко конституционните съдии се произнесат и оставят в сила промените в НПК, как после върховните съдии ще решават идващите при тях дела от Апелативния специализиран наказателен съд? Защото законодателят нито за миг не е лишил подсъдимите от правото на защита. Нищо, че ще ги съдят специализирани съдилища, крайната дума ще имат, както и досега, върховните съдии. Дали ще успеят да са обективни, да не бъдат предубедени към актовете на колегите си, разглеждали делата за корупция по високите етажи на властта? Дано, наистина, не се поддават на емоция, а преди всичко на закона - такъв, какъвто законодателят е приел, а конституционните съдии евентуално са потвърдили.

Така е, вотът за недоверие се превърна в говорилня, но пък политиците си написаха домашното през 2017 г., приеха поправки в НПК и съдебния закон, най-накрая гласуваха Антикорупционен закон, който, макар и критикуван, би трябвало да даде тласък на реални действия срещу престъпилите законите властимащи. Какво правят прокурорите и съдиите? Особено вторите, които на висок глас казват, че:

1.    са крайната инстанция (факт);

2.    не трябва да ги питаме и критикуваме за снизходителни решения;

3.    често са рамо до рамо с адвокатите.

Вместо това, добре би било магистратите да си вземат поука от политиците, защото битката с корупцията, е битка за бърз и справедлив процес – днес срещу "Суджука", утре срещу друг местен дерибей, каквито има във всяко населено място у нас.

Трябва ли съдиите всекидневно да се оплакват от журналистическите призиви към тях да си вършат работа? И каква е тяхната работа – да четат медии и да пишат декларации от сутрин до вечер ли? Ами тогава да ангажират отново председателя на ВКС, да връчат една папка на Лозан Панов и да го пратят отново да обикаля останалите власти с предложение: изданията да нямат право да анализират случващото се в съдебната система, да не я питат за нищо и да не я критикуват - така обществото няма да си припомня, че България е на най-ниското стъпало в борбата с корупцията в Европейския съюз, нищо, че е негов ротационен председател.

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста "власт-институции-граждани". Професионалните му интереси са в областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.

"Правен свят" е готов да публикува и други мнения по темата.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
7
рибата започва да мирише първо от към главата
|
нерегистриран
29 януари 2018, 15:34
0
-2
Въпреки, че от май 2008 г.по ЗОДОВ е намален размерът на държавната такса, в проста , й променен закона, включително и неговото наименование,публичния изпълнител при НАП Враца е събрал принудително през 2010г. и превел по сметката на ВСС , 2800лв. представлява 4% пропорционална ДТ по чл.10 ал.2 от ЗОДВПГ ,.,отсъдени в полза на правораздаващите по исковете ни съдилища Враца ,Видин и Монтана .На лице е осъществена държавна принуда ,по изпълнително дело №58/2010г.,вид самоуправство,корупция/услуга за услуга/.Защото сумата е събрана ПО ВЕЧЕ НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ЗАКОН,., с което НАП Враца ,и ТД на НАП В.Търново ,и ЦУ на НАП ,са сиктеросали законодателя и на практика са отменили законодателната промяна , независимо ,че НС още преди три години е променило, ДТ в проста ,
Гореописаното НЕ СЕ НУЖДЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ,защото се позовавам на ДВ бр.43/2008г.

6
Съдиите не са крайната инстанция
|
нерегистриран
29 януари 2018, 14:09
7
-2
Те са единствената праворадавателна инстанция в магистратурата. Затова е добре прокуратурата и следствието да са извън съдебната власт.
5
Касатор
|
нерегистриран
29 януари 2018, 13:26
7
-3
Много политика, малко право. Роптае се при това за престъпно съучасите на някакви напълно различни,несъвместими правни истини - на съдиите от една страна, и от друга - противополозжна, конкурираща се истина на адвокатите. Това е правнологически абсурд. Значи, те не могат да застават зад една обща кауза по даден правен проблем, така ли?! Няма да се разпростирам, само ще кажа, че в това издание търсим правни аргументи "за" или "против", а не първи опити по политология, пък и следващи. Политиката я бистрим и правим на други места.
4
|
нерегистриран
29 януари 2018, 13:16
2
-7
Я само как са наскачаха ССБ-ейци да бранят 24-те отлагания и връщането на делата до давност!
3
no name
|
нерегистриран
29 януари 2018, 11:00
27
-6
Даниеле, да се смее човек и да плаче ли?! Що не си гледаш политологията? Конституционният съд е обединил в едно аналогичните искания на ВКС и ВдАС само по отношение претендираната противоконституционност на разпоредбита за специализирания съд. Това е дело № 10 на КС, а останалата част от искането на ВдАС си е останало в дело № 11. Обединението на исканията по идентичен за тълкуване въпрос изобщо не поставя съдиите и адвокатите в една лодка, на каквото се базират кухите ти разсъждения. А ако КС сметне, че няма противоконституционност, всички ще се съобразят с това и ВКС няма никакъв проблем да гледа тия дела.
2
Реотан
|
нерегистриран
29 януари 2018, 10:31
7
-17
Струва ми се, че някой лекичко е започнал да стопля относно причините за липса на правосъдие. Дано постепенно това да се превърне във вълна на обществено мнение, за да може и "Арменският поп" да разбере, че ние сме държавата на неограничените процесуални възможности.
1
|
нерегистриран
29 януари 2018, 10:17
6
-14
Докато може да има 24 отлагания и след това връщане до давност, така ще е! Не чакайте от ССБ за организират протест срещу 24-те отлагания и връщанията! Защото става дума за формализъм без аналог в процесуалните закони на белите европейски държави!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно