Върховният съдия Красимир Влахов:
Срамувам се да съм част от екипа на Лозан Панов
Заместник-председателят на ВКС подаде оставка след като по-рано днес съдийската колегия на ВСС бламира опита за смяната му
Срамувам се да съм част от екипа на Лозан Панов

След като по-рано днес съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) категорично отказа да освободи от поста заместника на административния ръководител на Върховния касационен съд и председател на Гражданската колегия по яростното настояване на председателя на съда Лозан Панов, Красимир Влахов сам депозира оставката си във деловодството на съвета в знак на чест и достойнство.

В мотивите си съдия Влахов подчертава, че не е предприел тази стъпка под натиск.

"Преди всичко, държа да е ясно, че това не е оставката, която се опитаха да ме принудят да подам. Аз съм независим съдия, който не взема решенията си под натиск и който се подчинява само на закона и на собствената си съвест. Това, което депозирам пред Вас, е моята собствена оставка, в основата на която са поставени моите, а не чужди мотиви.", пише зам.-председателят на ВКС.

Съдия Влахов заявява още, че единството и отношенията между магистратите във ВКС е по-важно за него от заемането на една административна длъжност.

"Дължа това и на уважаваната от мен съдия Светла Димитрова, с която като председател на Трето гражданско отделение сме работили колегиално и коректно и която няма никаква вина за създалото се положение", пише председателя на Гражданската колегия във ВКС и допълва, че оставката му е мотивирана още от чувството на срам, че е част от екипа на Лозан Панов.

"Срамувам се да съм част от екипа на човек, който няма съзнанието за високата отговорност, с която го задължава заеманата от него позиция на върха на съдебната власт; който възприема Върховния касационен съд като трибуна за отправяне на спорни публични послания, без да проявява особен интерес нито към правораздавателната и тълкувателна дейност на съда, нито към хората, които ги осъществяват (ще си позволя да цитирам думите на мой изключително уважаван колега- дългогодишен върховен съдия: "Човекът се интересува от марката ВКС, а не от субстрата ВКС"); който занимава обществото с личните си страхове, sms-и и части за автомобили, но не е формулирал нито едно смислено послание, което да консолидира съдийската общност и да ни внуши гордост от работата, която вършим. Срамувам се пред моите колеги, на които не мога да обясня, че не съм в състояние да поставя интересуващите ни въпроси на вниманието на председателя на съда - главно поради специфичното му разбиране за работно време и работно място, но също така и защото приоритетите му очевидно не са свързани с работата", заявява заместникът на титуляра на ВКС.

Съдия Влахов завършва изложението си с аргумента, че не разбира понятието "екипност" като задължение да служи "като параван на нечие нищоправене и поемане на отговорност за чужди решения".

"Правен свят" публикува текста на молбата за освобождаване от длъжност на Красимир Влахов без редакторска намеса:

ДО

СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ

НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

М  О  Л  Б  А

от Красимир Красимиров Влахов- заместник на председателя и ръководител на Гражданска колегия на Върховния касационен съд

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

Моля да ме освободите от заеманата длъжност "заместник на председателя и ръководител на Гражданска колегия на Върховния касационен съд", като на основание § 205, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (обн. ДВ, бр.62 от 09.08.2016 г.) ме назначите на длъжност "съдия във Върховния касационен съд, Гражданска колегия".

С ясното съзнание, че не съм длъжен да излагам мотиви за оставката си, посочвам накратко съображенията си за това мое решение:

Преди всичко, държа да е ясно, че това не е оставката, която се опитаха да ме принудят да подам. Аз съм независим съдия, който не взема решенията си под натиск и който се подчинява само на закона и на собствената си съвест. Оставка не може да бъде изисквана - защото по дефиниция същата следва да е резултат на свободно формирана воля съобразно личната преценка на лицето, което я подава (Решение № 11 от 06.07.1993 г. по к.д.№ 15 от 1993 г. на КС на РБ). Това, което депозирам пред Вас, е моята собствена оставка, в основата на която са поставени моите, а не чужди мотиви.

Преди няколко месеца заявих публично както пред Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия, така и пред Пленума на Върховния касационен съд, че държа да се запази вътрешното единство и отношенията на колегиалност в съда. Това е по-важно за мен от заемането на една административна длъжност, на която все по-малко съм в състояние да бъда полезен. Затова стоя на думата си, че ако председателят на ВКС не е в състояние да защити пред Висшия съдебен съвет своето предложение за смяна на ръководителя на Гражданска колегия, аз ще подам своята оставка. Дължа това и на уважаваната от мен съдия Светла Димитрова, с която като председател на Трето гражданско отделение сме работили колегиално и коректно, и която няма никаква вина за създалото се положение.

Съдия съм вече от 22 години. През целия си професионален път съм изпълнявал задълженията си на длъжностите, които съм заемал, с гордост и самочувствие. Защото обичам професията си, която ми е дала много и чрез която до голяма степен съм се реализирал като личност. В последно време обаче съм принуден все по-често да се срамувам. И това чувство на срам също формира мотивацията ми да подам своята оставка. Срамувам се да съм част от екипа на човек, който няма съзнанието за високата отговорност, с която го задължава заеманата от него позиция на върха на съдебната власт; който възприема Върховния касационен съд като трибуна за отправяне на спорни публични послания, без да проявява особен интерес нито към правораздавателната и тълкувателна дейност на съда, нито към хората, които ги осъществяват (ще си позволя да цитирам думите на мой изключително уважаван колега- дългогодишен върховен съдия: "Човекът се интересува от марката ВКС, а не от субстрата ВКС"); който занимава обществото с личните си страхове, sms-и и части за автомобили, но не е формулирал нито едно смислено послание, което да консолидира съдийската общност и да ни внуши гордост от работата, която вършим. Срамувам се пред моите колеги, на които не мога да обясня, че не съм в състояние да поставя интересуващите ни въпроси на вниманието на председателя на съда - главно поради специфичното му разбиране за работно време и работно място, но също така и защото приоритетите му очевидно не са свързани с работата. Не мога да съм заместник на административен ръководител, чиято съпричастност към проблемите на институцията като цяло се изчерпва с проверки за неспазени инструктивни срокове и унизителното отстраняване на дългогодишни съдебни служители, за да бъдат заменени с други; който използва съдийското самоуправление по начин, който разкрива пълна липса на уважение към колегите съдии; който открито говори за системата, в която работим, на която сме се отдали и която ни е създала (и него също), като за "цирозата" на обществото. Не считам, че съдиите от ВКС, към които се гордея, че принадлежа, са хора, които искат "по-малко работа за повече пари", и най-малко техният председател може да си позволи такава публична реторика, злепоставяща институцията и ерозираща доверието на гражданите в правосъдието и хората, които го олицетворяват. Не приемам за нормално състояние липсата на конструктивен работен диалог с другите държавни органи в системата на съдебната власт и извън нея, в резултат на което все повече изглежда, че ръководството на Върховният касационен съд е изпаднало в институционална изолация.

Винаги съм бил за екипния принцип в работата - основан на взаимно доверие, уважение и споделяне на отговорностите. Не разбирам екипността като задължение на заместника да служи като параван на нечие нищоправене и поемане на отговорност за чужди решения (някои наричат това "синергия").

За последно председателят на ВКС събра екипа си от заместници преди съдебната ваканция през 2017 г. Надявам се след моята оставка поне това да се промени. В интерес на работата. Защото продължавам да вярвам, че правосъдието е кауза, заради която си заслужава да загърбим личното си его.               

                                                                                                                                С уважение:  /Красимир Влахов/

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
86
Моля за помощ
|
нерегистриран
12 февруари 2018, 10:17
16
-5
Объркана съм! Чета, че обявяваният от някои за "юридически капацитет" Красимир Влахов е подал не "ЗАЯВЛЕНИЕ за оставка от ...02.2018г." (накратко "Оставка"), а "МОЛБА за освобождаване от заеманата длъжност" с едни обширни обяснения с морално-етични, финансово-субстракционни, синергично-медицински и СМС-автомобилни елементи, които ми нашепват едно недоизказано между редовете "ако може да не ме освобождавате"?!
В правомощията на ВСС ли е да НЕ го освободи, при негово лично писмено изразено желание да напусне на поста?! С робовладелски затворнически вериги ли ще го занитят към началническото бюро до живот без да е с някакъв законен мандат или срочен трудов договор за това началничество?! Длъжността му "Началник в оствака до пенсия" ли ще е?!
С тази раболепна "Молба" Влахов показва липса на лично достойнство (за морал, етичност, .... и други такива неща, "подсъдни" на "другарския съд" към ВСС, въобще не може да става въпрос!) от една страна. От друга страна несъзнателно (както при писането на новия ГПК) в действителност Влахов ДОКАЗВА ПОРОЧНОСТТА на остатъчните пост-комунстическа военизирана ЙЕРАРХИЯ и организационни, кадрови и финансови ПРИНЦИПИ в Съда и Прокуратурата, чрез които принципи са регламентирани и остатъчния двоен длъжностно-рангов принцип, отразяващ се и на заплащането, и на процентите за прослужено време, и на ординарното кадруване на съдиите и прокурорите - неординарното кадруване е ДЖАСТА-ПРАСТА като със самия Влахов, с кумицата му БиБа, или с адвокатската съпруга-ВКС-съдийка Никова. Пък и на 20-те им заплати на куп при пенсиониране! Стига се дори до там, заслепен от съдебния анархо-комунизъм и имащ се за вечен несменяем правоимащ "редови съдия" (№76) да обявява изказващите критично мнение за "мърши", "лешояди", "психопати", не забравяйки и за стария партиен (и адвокатски) лозунг "Дела, дела и пак дела!" без отговорности за незаконност и некачественост, но с ПРЕДВАРИТЕЛНО платени такси и "минимални" хонорари. Та неяснотата ми е: Влахов "ЗА" или "ПРОТИВ" тая порочна непроменена екс-комунистическа ситема с елементи на анархо-комунизъм ли е?!
P.S. След 5 годишно обучение и 22 годишно съдийстване, аз ли, неюристката, трябва да подсещам Влахов, че всеки документ трябва да има дата и мястно на съставянето/подписването му?! Защото се остава с впечатлението, че молбата му е написана в частната резиденция в Крапец (на 15-тина км от румънска Северна Добруджа) или на яхтеното пристанище в Созопол, например! И че е била изготвена още при първото поискване на оставката му преди няколко месеца, но е подписана едва когато се е видяло, че има голяма вероятност ВСС да не удовлетвори молбата му за освобожадане от началническия пост?!
84
За смеха и за срама
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 12:33
10
-1
До #76 "Редови съдия":
По-добре за смях, отколкото за СРАМ! Общественият шум пречина на храносмилането след обилното похапване преди да е свършена работата?!
83
789
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 10:53
13
0
До коментар [#68] от "Пръч-оплодител":
К'во става във ВКС-обора бе другари?! Партийно назначения овчар (явно с влашки призход!) на гражданското стадо си подал оставката, а черната овца от неговата лична кочинка (другарката десетката Никова - виж http://bit.ly/2GSI2tQ ) си мисли със свръх-дълбоки мисли, че ще я издигнат още повече?! Ако не може сама да си състави и напише оставката, съпругът й адвокат да й помогне - няма само да й урежда и пише решенията и да й измисля "несподелянията" и "тълкуванията"! Иначе ВКС-оборът от години си е заринат от торта на добитъка на овчаря Влахов! И сега Лозан Панов се чуди откъде да почва да изрива торта, но ВСС-мешерето със зъби и нокти си държи на торта и на овчара - да не бъдат закачани и изчиствани! Пък и да продължават да си живуркат на топличко, ситичко и миризливичко в съдебния анархо-комунизъм!


За ВСС торта' е то'рта (сладкиш) и много си го обичат! По цели часове го усукват, месят и разтилат! За това и са толкова пристрастени към то'ртата и не могат да разберат останалите, които не искат да са заринатаи от торта'!
82
Приблизителна статистика с разсъждения
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 09:09
26
-5
В специализирания сайт за касационно обжалване https://www.290caselaw.com/author/judgegnikova/ са подредени 37-те (единия се дублира - значи са 36 броя) съдебни актове - решения, докладвани от нашумялата напоследък ( https://www.290caselaw.com/author/judgegnikova/ ) съдия Гергана Никова от 2010 г. насам - т.е. за 8 години! Т.е. 36 : 8 = 4,5 броя на година! Като добавиме и приблизително 32,5 броя на година съдебни определения, на съдия Никова се събират сумарно приблизително 36 акта на година или 3 акта на месец.
Преди известно време Лозан Панов излезе с идеята да се съкратят 2 щатни места за ВКС-съдии с цел да се реализира минимум 144,000 лв. на година спестени средства за бюджета на ВКС! Т.е. един ВКС-съдия излиза на бюджета (144,000:2:12) 6000 лева на месец! Или за 3 акта на месец, без открити съдебни заседания и с право да отказват правораздаване (поради претрупаност с работа) бюджета плаща по 2000 лева на акт!
В същото време в Софийския районен съд един съдия (с около 1/2 от заплата на ВКС-съдия!) има по 720 до 1000 дела на година (т.е. минимум по 60 дела на месец или 20 пъти повече от ВКС-съдията!), и то при утежнени и бюрократизирани процедури (по новия ГПК на групата с участието на съдията Красимир Влахов!), с множество открити съдебни заседания, отчети, справки, ......!
Нека съдиите от СРС сами да изкажат мнение ДАЛИ не трябва висококвалифицирани юристи, най-вече ВКС-съдии, да не бъдат командиривани в СРС (в бившата централа на Трудови войски) за да се подобри работата му и да се намали хаоса в правораздаването?! И да се започне от тези ВКС-съдии, които "изковаха" новите процесуални правила (за което бяха и светкавично издигнати на младенческа съдийска възраст от СРС направо във ВКС!) за да могат да осъзнаят и веднъж да поемат отговрността за заложените от тях самите в ГПК несъответствия и да изпитат на гърба си последствията от тях! А не да се гушат на топличко, ситичко, миризливичко и "срамежливичко" в луксозните кабинети на Съденмата палата!
81
3-членката
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 08:31
20
-2
На челната (източна) фасада на сградата на бул. Витоша № 2 с София, над металната ограда на стълбите, под надписът "СЪДЕБНА ПАЛАТА", трябва да се сложи девизът на заведенито: "КОЙТО СЛУШКА - ПАПКА"!
80
Пояснение за ЦЕНЗУРИРАНЕТО
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 08:20
3
-2
Първата част на ЦЕНЗУРИРАНАТА "Котерията на Влахов в действие - 1" можете да прочете : Съдебни репортажи
http://judicialreports.bg/2013/07/как-съдът-не-успя-да-спре-словото-на-омр/4/
категория: данните говорят, дела | 12-07-2013 | автор: Галина Гиргинова
Как съдът не успя да спре словото на омраза на Волен Сидеров
История на делата на лидера на „Атака”
НЯМА НИКАКВИ "вулгарсности, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица" - НАПРОТИВ тъкмо обратното изнасят се МНОЖЕСТВО ФАКТИ за действия и многократно изречени вулхгарсности, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица от БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИКАНСТВАЩИ и СУБСИДИЙНО ПЕЧЕЛЕЩИ от това ЛИЦА!!!
79
Котерията на Влахов в действие - 2
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 03:44
11
-3
До коментар [#78] от "Котерията на Влахов в действие - 1":
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

Победа №1
Делото по искова молба на няколко граждани с ромска етническа принадлежност попада през 2006 година при съдия Христина ВЛАХОВА. Решението на съдът излиза две години по-късно. Според мотивите на съдия Влахова с процесните изявления по отношение на ромския етнос Сидеров не е е осъществил тормоз и подбуждане към дискриминация, тъй като репликите му “нямат за цел или резултат накърняване достойнството на лицата с ромско етническо самосъзнание и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда”. Този лайтмотив е повтаряем във всички съдебни решения – магистратите се позовават на допълнителните разпоредби в Закона за защита срещу дискриминация, където е дефинирано нарушението „тормоз”.
Съдиите приемат за недоказани твърденията на ищците, а по силата на закона тежестта на доказване се пада именно върху тях да убедят съда, че Сидеров „пряко и умишлено” е настройвал обществото срещу малцинствата.
Съдът пише също, че думите на Сидеров “несъмнено изразяват негативното му отношение, но „не са насочени към поставяне на представителите на ромския етнос в по-неблагоприятно положение спрямо останалите етнически групи, а напротив – съдържат призив лицата от въпросния етнос да бъдат третирани равнопоставено с останалите български граждани”. Мотивите са, че Сидеров говори за това ромите да работят, да си плащат данъците и т.н. Въпреки това отбелязва, че изявленията на лидера на “Атака” са “несъвместими с добрия тон, но това само по себе си не сочи на подбуждане към дискриминация”.
Съдът приема, че „в изказванията си ответникът фокусира вниманието на обществеността върху факта, че определени етнически малцинствени групи извършват престъпления над личността, останали ненаказани, както и [че] не изпълняват задълженията си, еднакви за всички български граждани, а именно да не нарушават обществения ред и да заплащат своите задължения към държавата и доставчиците на различни консумативи..”. Според адвокат Илиева първоинстанционният съд потъпква фундаменталните за върховенството на правото принципи на безпристрастност и непредубеденост в процеса на правораздаване, като пряко изказва в своето решение расистки предубеждения срещу ромската етническа общност. „В разрез с ролята си на арбитър и гарант на основното право на расово равенство на жалбоподателите, съдът заема фундаментално порочната позиция на покровител на антиромския език на омразата, като не само го оправдава, но и активно се включва в него. Така съдът не само отказва на жалбоподателите дължимата им защита, като жертви на расистки тормоз и подбуждане към дискриминация, но и прави това с открито расистки мотиви, като по този начин двойно ги виктимизира” – това е малка част от мотивите, с които казусът стига до съда в Страсбург, след като минава през съдебните инстанции в България.
Две години по-късно през 2010 г. Софийският градски съд потвърждава решението на СРС, като се мотивира, че от събраните факти и доказателства не може да се направи извод, че ромите са третирани по-неблагоприятно спрямо останалото население на страната.
Победа № 2
По делото, заведено от гражданин, който се самоопределя като ВЛАХ, съдия Стилияна ГРИГОРОВА решава на 7 юни 2007 г., че в процеса не е доказана етническата принадлежност на ищеца, въпреки свидетелските показания, че той е бил председател на Асоциацията на власите в България. Искът е отхвърлен и от горната инстанция.
Победа № 3
Делото, по иска на граждани с еврейско самосъзнание, се пада на районната съдийка Мария ИВАНОВА. В решението от 10 февруари 2009 г. съдът постановява, че Сидеров не бил в състояние да повлияе негативно на лицата, пред които е направил изявленията си, още повече че той е изразил само мнението си. Горната инстанция пък се позовава на Конвенцията за правата на човека и правото на получаване и предаване на информация. В решението на съда е записано, че това право, според ЕСПЧ, не се отнася само към общоприети и добре посрещани идеи, но защитава също информация и идеи, които накърняват, шокират и обезпокояват. Според съда Сидеров е изразил мнение по обществено значим въпрос, което е негово право на свободно изразяване на мнение, без обаче това да е насочено или да цели да предизвика омраза, насилие или напрежение в обществото като цяло.
В решението се казва също, че „безспорно изявленията съдържат и негативна оценка и в този смисъл попадат сред онези прояви на свободата на словото, които биха могли да са от естество да накърняват или обиждат. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно, за да бъде ограничена свободата на словото…”, мотивират се съдиите. Освен това изявленията му не са адресирани към конкретен получател и още по-малко – към жалбоподателите. “Те са направени по принцип и общо, затова са израз на разбиранията му”, сочи съдът. Мотивира се и с факта, че ищците не оспорват факта, че са български граждани и в този смисъл не могат да бъдат приети за “иностранци”. Решението на районния съд е потвърдено и от горната инстанция.
Победа № 4
Следващото производство има малко по-различна съдба и до голяма степен е показателно. Става дума за делото, заведено от гражданин с турско етническо самосъзнание, което се пада на районния съдия Васил ХРИСТАКИЕВ. В процеса е разпитан свидетел (по останалите производства той също дава свидетелски показания), който е работил като експерт в отдел “Мониторинг” в СЕМ и е наблюдавал водените от Сидеров предавания по телевизия СКАТ. Според свидетелските показания в предаванията се внушават нетолерантност и нетърпимост към представителите на различни етнически групи, като основната поддържана в тези предавания теза е, че измежду представителите на тези малцинствени групи трябва да се търсят причините за всички бедствия и неуспехи на българския народ.
Съдия ХРИСТАКИЕВ постановява, че обект на тормоз може да бъде само конкретно лице, като принадлежността към дадена група, определена по признаците на закона срещу дискриминацията, самостоятелно не може да обоснове, че лице от тази група е тормозено, когато е таргетирана общността. Съдът отсича и друго – няма доказателства “процесните изявления да са целели да накърнят именно ищеца”. Освен това, според съда, няма доказателства и кои лица или групи хора са били адресати на процесните изявления, нито пък има доказателства ответникът да е бил в състояние да повлияе на тези лица. Така логиката на съда напълно се разминава с житейската логика – Волен Сидеров е народен представител и лидер на голяма политическа партия, която е получила парламентарно представителство (повече от 4 % от гласувалите са пожелали именно той да ги представлява в парламента и са приели политическите му възгледи за израз на своите разбирания), част от думите му са изречени от трибуната на НС, други – предавани по телевизията и радиото.
Не на същото мнение са градските съдии Любка Андонова, Ася Събева и Александър Цонев. Въззивният състав приема, че в настоящия случай е налице хипотезата на тормоз, създаване на враждебна и застрашителна среда, защото се прави връзка между лицата с турско етническо самосъзнание и негативните исторически събития за България или се внушава връзка с негативни бъдещи процеси и конфликти спрямо България, противопоставят се българи и лица с турско етническо самосъзнание, правят се връзки между турцизацията и геноцида на българите. Градският съд обаче смята, че не е налице подбуждане към дискриминация.
Така искът е частично удовлетворен и Сидеров е осъден да се въздържа занапред от подобни изказвания. Делото обаче, за разлика от всички останали искови производства, е допуснато до касационно обжалване (припомняме – единственото производство за хулиганство, касаещо побоя пред Баня Баши, което не е прекратено от прокуратурата, въпреки че вече две години е срещу неизвестен извършител, е това, с пострадало лице депутата от Атака Деница Гаджева). Тричленният състав на ВКС (Надежда ЗЕКОВА, Веска РАЙЧЕВА, Светла БОЯДЖИЕВА) постановява, че изводите на СГС са необосновани, защото липсват каквито и да е мотиви за тяхното формиране. “В обстоятелствената част на обжалваното решение градският съд е отразил заключителните си оценки за изказванията на ответника, но не е изложил съображения за тяхното формиране въз основа на доказателствата по делото и опитните правила. Съдът се е отклонил от принципа на диспозитивното начало, като не се е ограничил до заявеното в исковата молба, а самостоятелно, по субективна преценка е интерпретирал изказванията на ответника”, се казва в решението. Така Сидеров печели пак.
Победа № 5
Процесът, заведен от няколко граждани с хомосексуална ориентация, приключва пред СРС на 30 ноември 2006 г. с решение на съдия Мариана ГЕОРГИЕВА. В делото не са допуснати близо 20 други граждани, които искат да се присъединят, с мотив, че нямат правен интерес за встъпване в делото. Не е приета и молба, с която адвокат Маргарита Илиева иска допълнение към фактическите основания на иска – няколко изявления на Сидеров, в които “педерастията” е сравнена с педофилията, защото според него двете явления се припокривали и по негово мнение хомосексуалните прояви би трябвало да се криминализират (да се въведат като престъпления). Съдия ГЕОРГИЕВА на практика не приема почти нито едно доказателство от страна на ищците – нито извадката от стенограмата от сайта на НС, защото не е достоверен доказателствен източник, нито записите на предаванията по телевизия СКАТ. Затова решава, че съдът няма да обсъжда по същество дали изказванията представляват тормоз или дискриминация, защото не е доказано авторството на процесните изявления. Делото отива в СГС, където съдиите Владимир ЙОРДАНОВ, Пламен КОЛЕВ и Галя ВЪЛКОВА приемат, че в доказателствата се съдържат само части от изречения, извадени са от контекст и изявленията в този смисъл не са пълни. Освен това едно от изявленията на Сидеров касае трето лице, което не участва в процеса (бившия депутат Филип Димитров). По отношение на думите на лидера на “Атака” към Филип Димитров съдиите решават, че не се касае за неравностойно третиране, тъй като не се извършва сравнение на основата на сексуална ориентация. Освен това, смята СГС, понятията хомосексуалист и българин „са различни и непротивопоставими, по своите признаци”, тоест няма сравнение на база сексуална ориентация.
„Акцентът на изявлението е във второто изречение, в което се отправят изисквания към бъдещите депутати – да проявяват тези свои черти, които ги отличават като български граждани – да защитават честта, достойнството и интереса на своите съграждани (българина), в което не се съдържа дискриминация (нито проявните форми на тормоз, нито тези на подбуждането към дискриминация)”, смята съдът.
Победа №6
По делото, заведено от български гражданин, който се самоопределя с македонско самосъзнание, районната съдийка Калина ИЛИЕВА се мотивира (през февруари 2007 г.), че “конкретното говорене против една група не е говорене против всички етнически групи”.
Съдия ИЛИЕВА решава, че по делото не се установяват факти, които да осъществяват и фактическия състав на чл.4 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация.
Съгласно посочената норма държавите осъждат всяка пропаганда и всички организации, които се основават на идеите или теориите за превъзходството на една раса или група лица от един цвят или етнически произход или които се опитват да оправдаят или да подпомагат расовата омраза и дискриминацията, в каквато и да е форма, и се задължават да предприемат незабавни и положителни мерки, предназначени да изкоренят всякакво подбуждане към или прояви на такава дискриминация. Според съда по делото няма доказателства за наличие на пропагандиране на идеи за превъзходство на българската нация. Напротив – българската нация в изявленията на ответника е представена като ощетена. По отношение на другото твърдяно нарушение – това на Международния пакт за граждански и политически права, съдът смята, че казусът няма връзка с цитираната разпоредба относно “всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон”. Ищецът твърди, че е дискриминиран по етнически признак, поради което според съда, разпоредбата не се отнася за конкретния казус. Горната инстанция пък смята, че в Закона за защита от дискриминация не се употребява терминът малцинство, а етническа принадлежност като признак за дискриминация, и в този смисъл такъв иск няма.
Победа №7
На първа инстанция частично е уважен искът, подаден от гражданка с арменска етническа принадлежност. Делото е решено на 21 юли от съдия Иво ДАЧЕВ, който подробно мотивира решението си. Според съда изказването на депутата Волен Сидеров от трибуната на НС и това по време на митинга на Атака в Бургас представляват тормоз и подбуждане към дискриминация, защото създават враждебна среда и подбуждат настроения срещу малцинствата. “Формата на изказване на ответника Волен Сидеров внушава омраза, основана на етнически признак”, категоричен е съдията и допълва, че свободата на изразяване търпи ограничения в обществен интерес. “Именно такова ограничение съставлява забраната за подбуждане към дискриминация – императив, налагащ на всички безусловно да се съобразяват с правата и интересите на другите в светлината на националното им самоопределение и етническа идентичност. В тези си изказвания ответникът Сидеров е преминал мярата, в която се позволява да бъде упражнявано свободното правото на слово”, мотивира се съдът.
Според съдия ДАЧЕВ,”доколкото с тези изявления, обективно е нарушена забрана, с което е засегнат общественият интерес, всеки с етническо и религиозно самоопределяне, различно от българската етническа и езикова общност, може да бъде засегнат от нарушението”. По отношение на останалите изказвания на Сидеров, съдът постановява, че с тях той защитава обществена позиция в защита на българското население.
Народният представител е осъден да преустанови подбуждането към дискриминация, като спре да прави подобни изявления и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия. Не е осъден да се извини понеже съдия ДАЧЕВ смята, че едно неискрено извинение не би постигнало целите си.
Делото е обжалвано от адвокатите на Сидеров и попада при градските съдии Гергана НИКОВА, Зорница ГЛАДИЛОВА, Албена БОТЕВА, които на 26 май 2008 г. отменят решение на СРС. Съдът се мотивира с факта, че процесните изявления представляват „тормоз” по смисъла на закона, но не срещу ищцата, а дискриминацията, осъществена от лидера на “Атака”, е насочена само срещу ромската, еврейската и турската етническа и религиозна общност. Затова и отхвърля иска.
Тези дела показват спорове по правото – съдът търси значенията на понятията “тормоз” и “дискриминация”, опитва се да си изясни дали, когато се заклеймява и обижда цяла малцинствена общност, конкретните хора, които се самоопределят към нея, могат да намерят индивидуална защита по закона срещу дискриминацията. Законът е нов, съдебната практика прохожда. Междувременно засегнатите хора остават с чувството, че правосъдието не стига до тях, а агресивното и ксенофобско говорене на Сидеров дава вид, че законът и съдът не го ловят.
77
|
нерегистриран
08 февруари 2018, 14:19
11
-14
Не ми е ясно какво общо има Лозан с ВКС? Съдиите там много пъти показаха, че той е натрапник, който няма нищо общо с тях.
А и Лозан с какво е показал, че има нещо общо с ВКС? Него го виждаме само по партийни митинги и олигархически офиси! А, да - чат-пат и в кабинета на Плевналиев докато беше президент!
76
Редови съдия
|
нерегистриран
08 февруари 2018, 12:01
21
-16
Моля, нека спрем! Станахме за смях. Както мършата привлича лешоядите, така психопатите видяха храна в темата и атакуваха - с реални имена и анонимно! Ужасно е! Да запазим мълчание и да се върнем към делата. Те направиха каквото могат, раздадоха се от сърце и проиграха малкото останал респект към съсловието. Ние сме а ход - не с думи, а с дела. Ползотворна работа, колеги!
75
Срам ли?
|
нерегистриран
08 февруари 2018, 00:03
21
-2
Че този богоизбран с неговата изключителност е готов за съдия в ... Ерусалим! Още от студентската, не ... ученическата скамейка!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно