Ръководителят на Специализираната прокуратура:
Колкото повече работим и постигаме резултати, толкова по-сериозен ще е отпорът
Ако кажем, че няма връзки между адвокати и конкретни магистрати, че определени дела не се решават поради някакви извън юридически аргументи, никой няма да ни повярва, казва Иван Гешев
Колкото повече работим и постигаме резултати, толкова по-сериозен ще е отпорът

Иван Гешев, административен ръководител на Специализираната прокуратура, снимка: БГНЕС

Прокурор Гешев, почти всеки ден в публичното пространство се излага тезата за недостиг на справедливост. Сякаш е дошло времето, в което народът да вземе правото в собствените си ръце – визирам случая с пловдивския лекар.

Ако приемем тезата, че е дошло това време, означава да приемем, че държавата е излишна и не съществува, защото това е ангажимент на всяка една държава, независимо дали е силна или слаба. Приемем ли тезата, че гражданите трябва да вземат правораздаването в собствените си ръце, то това означава, че държавата е абдикирала.

Това, за което говорите, се дължи на няколко причини. На първо място, през годините на т.нар. "преход" се получи една загуба на компетентност на правоприлагащите органи. Тук включвам и съдебната, и изпълнителната власт. Това от своя страна се дължи на различни фактори, включително и кадрови, изтичане на кадри, създаване на лоши практики и т.н.

В резултат на това многократно конкретни казуси, които касаят обикновените хора, вероятно не са били решавани така, както хората очакват или са решавани по начин, който засяга чувството им за справедливост. Това не се дължи на недостатъци на Наказателния кодекс (НК), ако говорим в частност за института на неизбежната отбрана, защото практиката тук е еднопосочна и добре регламентирана. Съдебната практика, включително и задължителната такава, както и законовата регламентация на чл. 12 от НК, няма някакви съществени проблеми. Разбира се, винаги може и да е по-добре, но тук се касае за това как се прилага законът и че вероятно, в отделни случаи, той не е прилаган еднакво.

Между другото, това не е проблем само на този текст, това е един от основните проблеми, който създава чувство за несправедливост в гражданите. Създава се чувството, че законът се прилага различно спрямо различните граждани. Точно тази липса на предвидимост в закона създава това чувство за несправедливост. И в един момент, когато гражданите масово започнат да изпитват такива чувства, е логично, че в един момент ще се опитат да вземат правосъдието в свои ръце и да решат проблем, който очевидно никой друг не им решава. Затова е обяснима обществената реакция, но това не означава, че законът трябва да бъде нарушаван. Това означава, че правоохранителните органи, включително и съдебната власт, трябва внимателно да анализират тези обществени процеси и ръководителите им трябва да вземат съответните мерки тези проблеми на хората да бъдат решавани, за да не се стига до случаи, като този в Пловдив.

Специализираната прокуратура какво прави в тази насока? Сега е и времето на отчетите, какво казват цифрите при вас?

Всички тези неща, които изредих, са на дневен ред на Специализираната прокуратура. Още от началото, когато аз встъпих като административен ръководител, казах, че приоритетите ще бъдат няколко. Един от тях е подобряване на медийната комуникация и в частност с гражданското общество. Това е начинът освен да бъде обяснявана работата на Специализираната прокуратурата, гражданите да видят какво тя прави и как решава проблемите, които стоят пред нея.

Целта, която естествено не може да бъде постигната само с капацитета на прокуратурата, е да бъде намалено това чувство за несправедливост, което аз отчитам, че съществува в гражданите. Амбициите на Специализираната прокуратура са да решава качествено и в срок, доколкото е възможно според кадровите и материалните ни възможности, поставените пред нея задачи от закона. И гражданите могат да бъдат сигурни, че Специализираната прокуратура ще направи всичко възможно, за да има справедливост, доколкото позволяват нашите законови правомощия. Затова призовавам и гражданите да не се притесняват, те ще бъдат защитени от Специализираната прокуратура, да не се притесняват да подават сигнали и информация за каквито и да е престъпления и нарушения, които са от нашата компетентност.

Колкото се отнася до цифрите, мога да кажа, че резултатите на Специализираната прокуратура са много добри и това неслучайно се оценява и от Европейската комисия (ЕК), като експертите от Механизма за сътрудничество и проверка в съответните годишни доклади за пореден път посочиха, че специализираните структури, визирам Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд, дават добри резултати и трайно добра тенденция в борбата с организираната престъпност и корупцията. Това трябва да бъде повтаряно, защото удобно за някои медии, политици и граждани, тези констатации на ЕК се пропускат и удобно се заобикалят, а се набляга на други неща.

Факт е, че от съдебната власт положителни констатации има само за специализираните структури. Това е факт, който трябва да бъде повтарян. Ние имаме огромен процент осъдени лица, съпоставен с този процент имаме може би около 10% на оправданите лица, което е обяснимо, като се има предвид, че делата в Специализираната прокуратура са минимум от три лица, а понякога десет, петнадесет и двадесет. Логично е за една част от тези лица обвиненията трудно да бъдат доказани. Никъде в света няма 100% осъдени лица. Факт е, че процентът на осъдените лица при нас е много голям, спрямо обема на внесените дела.

Факт е и че имаме огромен процент на лица, които са задържани под стража от Специализирания наказателен съд. Даже един от куриозите, който мога да посоча е, че миналата година получихме писмо от една от службите на Министерството на правосъдието, че нямало място за задържани лица в един от арестите на територията на София. На това ние отговорихме, че това не е проблем на Специализираната прокуратура. Това че някой е задържан под стража, не означава, че той е виновен, но това е индикация, че работата на прокурорите по тези дела, макар и в един предварителен етап, е била преценена от съда, така че има достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършването на конкретно престъпление.

Тази година в Доклада на Европейската комисия оценките за работата на държавното обвинение бяха доста положителни. Имаше все пак и препоръки, имаше и такива от предишни доклади и механизми за наблюдение. Изпълнила ли е Специализираната прокуратура необходимото и какво още предстои?

Това, което е безспорно е, че има трайна положителна тенденция във всички доклади на ЕК в частта, касаеща работата на Специализираната прокуратура по отношение на организираната престъпност. Това е една от малкото, да не кажа единствената, положителна оценка на орган на съдебната власт в тези доклади. Доколкото виждам за борбата с корупцията такива трайни положителни тенденции няма. Това, което стои пред нас е да покажем, че това, което сме постигнали в борбата с организираните престъпни групи, го правим и с корупцията. Вярвайте ми, работим доста сериозно в тази насока.

Преди няколко седмици, след разпоредителното заседание по делото КТБ, Вие казахте, че законите у нас не могат да се сравнят с тези в другите държави в ЕС и поради техните слабости Ви се е наложило да пишете над 11 000 страници обвинителен акт. В каква насока трябва, според Вас, да се насочи законодателят? И кои са слабите звена, които на моменти затрудняват работата на прокуратурата?

Аз едва ли мога да давам препоръки на законодателя, но мога да изразя мнението си по въпроса като човек, който работи от началото на 90-те години в съдебната власт и през тези години наблюдавам различни процеси, почти всички, които са протекли в сегмента на съдебната власт. Това, което многократно съм заявявал е, че нашият Наказателен кодекс (НК) е приет в далечната 1968 година в едни други обществени отношения, в други икономически отношения, в други политически и социални отношения, тоест, той регулира едни различни обществени отношения от тези, които са към момента. НК е приет в период, в който не е имало частни банки, например, и в един момент по този кодекс ние повдигаме обвинения за длъжностни присвоявания в една частна банка. Това онагледява част от проблема. Голяма част от тези текстове са морално остарели и е логично да не постигат този ефект, който цели НК – да регулира определени обществени отношения.

За да онагледя това, което казвам – все едно с по същество закони от един строй, да регламентират обществени отношения от друг строй. Отделно нашият закон е толкова силно формалистичен, че се налага, както по случая КТБ, да се напишат 11 000 страници. Някъде прочетох, че това било, едва ли не, желание на прокурора да напише толкова много и че това бил някакъв признак на егоцентризъм. Вярвайте ми, не ми се пишат 11 000 страници. Истината е, че не съм ги писал сам, а заедно с екип от хора, но това е една съсипваща работа, която няма как да бъде обяснена на който и да е прокурор от Европейския съюз (ЕС), защото по техните закони, включително и румънските, обвинителният акт за КТБ щеше да е от 50 или 60 страници и в него щеше да се посочват точно определени хора, които в организирана престъпна група са присвоили 4 млрд. лв. от определена банка.

Докато при нашия обвинителен акт и при нашия закон трябва да се описва всеки отделен случай, отделна банкова сметка, отделна сума, отделна фирма, отделно физическо лице. Вярвайте ми, когато покажа обема на обвинителния акт на прокурори от ЕС, те ме питат дали това е делото. Аз им казвам, че това е само едно копие на обвинителния акт, а отделно нашият закон ни кара да има на хартия копие за всеки подсъдим. Голяма част от държавите в ЕС работят с дигитални носители. Отделно към момента, процесуалният ни закон иска да бъде прочетен на глас в зала диспозитивът на обвинителния акт, който е около 5 000 страници, това също няма как да бъде обяснено на никой европейски прокурор, защото това означава с дни да се чете обвинителният акт, което не е в интерес на бързината на процеса.

Има текстове, които са остатък от тоталитарното минало и донякъде съзнателно, донякъде в резултат на дейността на някои адвокатски лобита, не се променят тези текстове, за да може да не се постига ефектът, който обществото цели. Не се притеснявам да посочвам тези проблеми и съм ги заявявал неведнъж.

Защо европейските ни партньори не могат да разберат нашите проблеми? Просто, защото те ги нямат и не могат да разберат това, което им обясняваме. Все едно да имаме един хубаво боядисан самолет, който представлява нашите закони и ние си го боядисваме през определен брой години външно, само че той не лети. После европейските експерти идват и казват, че имаме много хубав самолет. Да, много е лъскав, но не лети! Ето това онагледява ситуацията с българския НК, а в немалка част - и с българския наказателен процес.

Разбира се, има и кадрови, и организационни проблеми в съдебната власт, но за мен основните са промените в законодателство.

Като казахме промени в закона, от 5 ноември м.г. са факт и измененията, с които ръководената от Вас прокуратурата е компетентна да разглежда делата за т.нар. "висока корупция". Колко преписки и досъдебни производства пристигнаха при вас от Софийската градска прокуратура и останалите окръжни прокуратури и голям ли е обемът на новопостъпилите, след влизането в сила на новите разпоредби в НПК?

За първи път с измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) аз виждам реални изменения в посока увеличаване на бързината на процеса и решаване на проблема с чувството за несправедливост в гражданите. Логично е тези изменения да срещат силен отпор. Никой няма интерес определени лица, извършили престъпление, включително по високите етажи, да влязат в затвора.

Естествено е атаката срещу Специализираната прокуратура да бъде сериозна, защото колкото повече ние работим и постигаме резултати, и задържаме лица, включително и по високите етажи на властта, толкова по-сериозен ще е отпорът от хората, до които не сме стигнали, защото те могат да си направят анализа, че в един момент може да стигнем до тях. Никой няма интерес от тези хора и от много други хора в обществото, дори и по политически съображения, този механизъм, който е регулиран в закона вече от няколко месеца, да заработи.

Дела постъпват постоянно. Ще ви онагледя ситуацията – Специализираната прокуратура има четири отдела, единият е т.нар. отдел "Антикорупция", другият е т.нар. отдел "Криминален", третият е отдел "Икономически", а четвъртият е "Данъчен". Обемът на преписки, които постъпват в първи отдел за периода, в който беше променен НПК в началото на ноември 2017 година, е три пъти по-голям от обема на преписките, които постъпват във всички други отдели.

Затова ние правихме искане за увеличаване както на щата, така и на материалното осигуряване, чисто битовото, което не е на необходимото ниво. Не може да се очаква с един щат от около 40 прокурора, от които около 12-13 се занимават с корупция, да бъде решен ефективно, бързо и по начин, по който очаква обществото, проблемът с корупцията в цялата държава.

Навсякъде, например в Румъния, работи една прокуратурата, в която са над 200-300 прокурора, към тях са придадени оперативни служители, експерти и т.н. Ние правим всичко според възможностите си и мисля, че даваме много добри резултати. Но, за да се постигне траен и сериозен резултат, трябват много прокурори и следователи над това, с което разполагаме.

Имате нужда от още магистрати и служители?

Не смятам, че Специализираната прокуратура е достатъчно кадрово обезпечена. Общо сме около 40 прокурора, както казах, и всички да работят само върху корупцията в цялата държава, е крайно недостатъчно.

Не могат и да се прехвърлят прокурори между отделите, защото някои от тях ще останат оголени. Истината е, че Специализираната прокуратура е единствената прокуратура, която е първоинстанционна и е с териториален обхват на цялата страна. Това, което до момента са разследвали окръжните прокуратури, идва при нас. Обемът е смазващ.

Наложи се вие и ръководителят на Апелативната специализирана прокуратура да подкрепите колегите си от Специализирания наказателен съд относно исканията им за увеличаване на щатната численост със специално писмо, направихте го преди това и устно по време на нарочно изслушване пред Висшия съдебен съвет.

Аз не мога да говоря от името на съдийската колегия и въобще не мога да говоря от името на Висшия съдебен съвет. Мога да изложа своето разбиране, а то е, че съдебната система е една цялостна система, която се състои от отделни части и няма как тя да функционира по начин, по който обществото очаква, ако някои части от нея не функционират нормално.

За да направя аналогия с това, което казах – аз разбирам, че колкото и добре да си реша проблемите в Специализираната прокуратура, а те не са решени кадрово и битово, няма как да се получи резултат, а той представлява осъдителни присъди, ако Специализираният съд не е комплектован както кадрово, така и материално. Това е все едно да имате една фуния, която накрая се запушва, оттам какъвто и обем информация да подавате, тя няма откъде да мине.

Чисто житейски, не може няколко съдии да решават абсолютно всичко, свързано с организираната престъпност, тероризъм и корупция на територията на страната.

Това е безумно, а обемът от работа е смазващ и логичната последица от това, което ще се случи, ако в най-скоро време не бъде разширен щатът на Специализирания съд, е че хора ще започнат да напускат, да се разболяват и така процентът на върнатите дела и изобщо на всякакви случаи, в които нещо не се е решило, ще се увеличат, защото тези хора имат някаква граница, чисто човешка и първото логично нещо, което можеш да направиш в тази ситуация, е да си махнеш работата от главата. Тогава ще се случи следното – някои хора ще излязат и ще кажат : "Ето, ние ви казахме, че специализираните структури няма да дадат резултат". Тогава ще са виновни специализираните структури, без да имат никаква вина.

Прокурор Гешев, знаете, че имаше доста критични бележки и по отношение на разпоредителното заседание. Напоследък прави впечатление, че трудно се стига до този етап в процеса, тъй като все някой от подсъдимите е болен или жали мярка за неотклонение. Бави ли процеса тази нова разпоредба или обратното – ускорява го?

Това ваше впечатление се гради на това, че разпоредителните заседания са публични и всеки може да следи какво се случва. Наскоро беше правен и анализ от Върховната касационна прокуратура, че броят на върнатите дела при предишната регламентация на наказателния процес, е много по-голям, отколкото процентно в разпоредително заседание при новата регламентация. Факт е, че приключването на разпоредителното заседание преклудира възможността за всякакви съществени, отстраними процесуални нарушения. Това кара страните да бъдат по-предпазливи. Тази регламентация ще даде една бързина и ще премахне безкрайното връщане на делата, което няма как още да бъде видяно, защото тези дела не са стигнали на втора и на последна инстанция.

Преди, по старата регламентация, имаше възможност дори от втора инстанция делата да бъдат върнати на прокурора, сега тази възможност отпада. Просто периодът още е кратък, за да се обхване целият резултат от тази законова регламентация. В следващите месеци ще се види, че това е институт, който наистина забързва производството. Между другото, идеята за разпоредително заседание през годините е предлагана от съдии, включително и от Върховния касационен съд.

При разговор с румънски прокурори на една официална среща при главния прокурор, те казаха, че са имали същите проблеми, докато те не са били решени по същия начин. Прокуратурата не иска нищо друго, освен европейските закони. Но когато поискаме някаква промяна, в България веднага се казва, че с това се нарушават нечии права. Добре, а в Европа не се ли нарушават? Защо там могат да съществуват, а при нас съществуват правила от 1968-ма година и всеки опит да бъдат променени среща един масиран отпор, включително и политически? Лесно обяснимо е защо.

Адвокатите на 17 подсъдими по делото КТБ, освен тези на Цветан Василев, твърдят, че отсъствието на основния подсъдим от съдебната зала нарушава процесуалните им права, той не можело да бъде разпитан, а това било ключово по отношение  на подзащитните им. Защитата твърди, че някои от подсъдимите е можело да се разминат с обвиненията, ако Цветан Василев е бил разпитан на досъдебна фаза.

Аз съм страна в този процес, така че по същество няма да коментирам твърденията на защитата. Отговорът на тези твърдения може да чуете в съдебните заседания, които са публични. Надявам се при следващото заседание да чуете аргументите ни по исканията и възраженията, направени от защитата.

На българските граждани трябва да им е ясно, че съдът и прокуратурата трябва да спазват принципа за изясняване на обективната истина по делото. Защитата няма това изискване, така че тя може да твърди абсолютно всичко, което е в интерес на подсъдимия. Това не е мое мнение, а е факт, който е нормативно регламентиран. Така че гражданите, когато слушат какво говори защитникът на един или друг подсъдим, трябва да съобразяват това обстоятелство.

Мнението на прокуратурата е, че господин Цветан Василев злоупотребява с процесуалните си права и ги упражнява по начин, по който най-вероятно се цели да не се яви пред европейски съд. Не говоря за български съд дори, защото България е част от ЕС. Господин Василев се намира в процедура по екстрадиция само и единствено, защото не желае да се яви в България. Ако беше дал съгласие, можеше за три дни да се появи пред съответния български съд. Той сам се е поставил в това положение и сам не желае лично да упражни правата си пред български съд и се бори по всякакъв начин да не се появи.

Това е обяснима защитна реакция, той има право на това поведение и го упражнява активно. Въпросът е, че в съдебното производство той изтъква това като нарушаване на правата му. Това т.нар. "нарушение" е резултат от неговите активни действия.

Третото, което се случва реално е, че единственият шанс той да не бъде екстрадиран, е да вкара политически елемент в процеса, защото по чл.3 от Европейската конвенция за екстрадиция, това може да е единственото основание сръбският съд да откаже екстрадиция. За мен е интересно как ще стане това, тъй като ние сме покрили необходимите изисквания на Европейския съд по правата на човека, а Сърбия е кандидат за ЕС. Другата възможна сюжетна линия е - колкото може повече този процес да се бави във времето.

През последните месеци правите доста акции, изглежда Специализираната прокуратура работи интензивно. Обвинения бяха повдигнати на двама бивши кметове на Перник, на кмета на Септември. Само че, някои критици казват, че вие ги хващате – те ги пускат. Кметът на Септември Марин Рачев не само, че е на свобода, а наскоро Апелативният специализиран наказателен съд го възстанови и на поста му. Същият съд преди време пусна на свобода и скандалния кмет на Галиче Ценко Чоков. Възможно ли е съдиите да не са дотолкова убедени във вината на лицата, които стават подсъдими по силата на вашите обвинителни актове?

Да, работим интензивно, защото Специализираната прокуратура е единственият орган, който по закон може да провежда разследвания и да внася обвинителни актове по т.нар. "корупция по високите етажи", която включва и кметовете.

Можем да работим и чисто оперативно с новата Комисия по противодействие на корупцията, можем да работим и с ГДБОП, с полицията, но разследвания и обвинителни актове може да внесе само прокурорът. Тези разследвания могат да бъдат само под надзора на прокурор от Специализираната прокуратура. Нормално е по тази линия да работим интензивно, предвид дадените ни нови правомощия. Въпреки законовите ограничения, които вече очертах, ние правим всичко възможно да ги преодолеем с активна работа. Ние не можем да се преборим с някои проблеми, които съществуват в законите по друг начин, освен да работим активно в рамките, които са ни дадени от закона.

Съдът е арбитър, а аз имам доверие на Специализирания наказателен съд, но и той се движи в рамките на една съдебна практика, която е очертана в годините на Прехода. Нашата цел е да разчупим тези рамки и да постигнем резултатите, които целим, а те са да се намали чувството на несправедливост, което съществува в гражданите. Нормално е невинаги и не на всяка цена нашето становище да съвпадне с това на съда. Затова е и съдът, за да може да прецени кое е правилно между нас и защитата.

В Специализирания наказателен съд работят професионалисти, при които няма недобронамереност към някоя от страните по делото. За това, че господин Чоков в един момент е бил пуснат на свобода, факт е, че към момента той е задържан под стража, така че има междинно съдийско решение, което в крайна сметка не беше възприето от други състави на съда. Въпросът не е в това, че си изгубил една битка, при тези законови условия ние искаме да спечелим войната. 

Наскоро в Специализираната прокуратура и, съответно, в Специализирания наказателен съд дойде и делото срещу един ваш колега – прокурор Димитър Захариев, вие браните и обвинителния акт срещу бившия съдия Румяна Ченалова. Не е ли трудно да се бориш да осъдиш колега?

Безспорно е трудно, най-малкото не е приятно. Но колегите, с които съм говорил в този отдел, който сме оформили - "Антикорупция", на тях им е ясно, че в съдебната власт има същите проблеми като в изпълнителната власт. Ако си крием главата в пясъка и твърдим, че корупция в съдебната система няма, никой няма да ни повярва. Ако кажем, че няма връзки в съдебната система, също никой гражданин няма да ни повярва. Ако кажем, че няма връзки между адвокати и конкретни магистрати, също никой няма да ни повярва. Ако кажем, че определени дела не се решават поради някакви извън юридически аргументи, също никой няма да ни повярва. Така че, тези негативни процеси са видими за обществото, а и съществуват в целия Европейски съюз.

Въпросът е тези проблеми да бъдат индивидуализирани, с конкретните лица, които извършват нарушения и престъпления и да се вземат съответните законови мерки по отношение на тези лица. Няма как съдебната система да докаже, че е справедлива и да се унищожи това чувство на несправедливост в гражданите, ако тя не прочисти своите редици. Това, освен наказателно-правен ангажимент, който стои пред Специализираната прокуратура и пред Специализирания наказателен съд, би трябвало да е предмет на доста по-широки мерки, които държавата, включително и т.нар. правителство на съдебната власт, в лицето на Висшия съдебен съвет, трябва да вземе. Ние ще поемем нашата отговорност, а нашата отговорност включва и престъпленията, извършени от магистрати. Ще направим каквото можем да покажем на гражданите, че не прикриваме нищо, извършено от колега или от който и да било гражданин.

Прокурор Гешев, Вие сте начело на Специализираната прокуратура от лятото на 2016 година, каква е равносметката Ви за тези близо 2 години като ръководител на това обвинение? По време на изслушването Ви пред ВСС като кандидат за ръководния пост, заявихте, че тогава в Специализираната прокуратура е имало доста лош микроклимат, че обученията за обвинителите са само на теория, нарекохте ги "съвещателни".  Успяхте ли да промените тези показатели?

Смятам, че в голяма степен съм го постигнал. Идеален колектив няма, но е факт, че от момента, в който встъпих като административен ръководител в Специализираната прокуратура, колективът се промени. Към момента смятам, че колектив има, естествено има нормални търкания между членовете му, но прокуратурата вече не е разделена на групи "анти-" и "про-", не участва в различни масовки един срещу друг, а се концентрира върху работата. Вместо да влага енергия в борба един с друг, я влага в задълженията си и в борбата с организираната престъпност и корупцията.

Най-голямата похвала, която съм получил за това време, е от хора, които са от малък град, които нямат нищо общо със съдебната система професионално, в един разговор казаха две неща – ние не знаехме, че съществува Специализирана прокуратура допреди година и половина, а сега знаем и второ – хората харесват това, което правите. По-голяма похвала аз не съм получавал.

След всичко, което казахме дотук, защо обществото не вярва на магистратите, защо доверието е твърдо под 10%?

Първата причина, както изложих, е в законодателството, има и кадрови проблеми в съдебната власт, няма какво да крием. Третата причина е, че със съдебната власт се извършват политически упражнения.

Може би заради това и в последните години съдебната система стана една от любимите теми на политиците, влезе ли политиката в правосъдието?

Да, видно е, че едни или други резултати на Специализираната прокуратура в частност, се използва за едни политически интереси. Това създава чувство в гражданите, че нещо не е наред. Бяха ме попитали преди време дали за мен са достатъчни осъдителните присъди. Естествено, че са достатъчни, защото всички тези хора, макар и някои със споразумения, са ефективно осъдени. Всички те влизат в затвора. Това е старата максима за песимиста и оптимиста. За едни чашата е полупразна, а за други е полупълна и всеки тълкува това в зависимост от интереса си. Моята гледна точка е линията на реалиста – аз знам, че в чашата има вода, знам, че не е достатъчно и искам да я напълним. Знам, че не мога максимално, но това ми е целта.

Работил съм във всички прокуратури на територията на София и в почти всички видове следствени служби, мога да сравня, че тук има една истинска работа и тази работа започва да дава резултати. Така хората, които работят, виждат, че има резултати. Прокурорите в Специализираната прокуратура виждат, че има смисъл от това, което правят, а не се обезкуражават. За мен правото е изкуство на справедливото и доброто. Ти трябва да съзнаваш, че законът е инструмент, за да постигаш справедливост и добро, а не е самоцел, да четеш букви и алинеи. Трябва да знаеш, че чрез този закон, независимо дали си съдия или прокурор, ти трябва да постигнеш справедливост, баланс и добро. А не да търсиш оправдание в закона за това, че ти не искаш да има справедливост и добро. Това също е причина хората да нямат доверие в съдебната система, защото не може със законови термини да обясниш на хората нещо, което е против житейската логика и те виждат, че в някои случаи представители на съдебната власт, чрез закона, се опитват да обяснят нещо, което е несправедливо. Справедливостта и доброто са целите ни в Специализираната прокуратура. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
6
RRR
|
нерегистриран
15 март 2018, 18:12
10
-3
Верно, съвсем е зазлял.И преди не го биваше, ама сега прекалено на сериозно се е взел.Работата на прокурора е да бачка, не да виси по медиите.
4
|
нерегистриран
15 март 2018, 15:40
23
-2
какъвто шефа на специализираната прокуратура такъв и главният прокурор
3
Не така страшно ГеШефтов
|
нерегистриран
15 март 2018, 13:10
25
-2
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно