Нечестност и псевдопопулизъм в развитието на академичния състав
Съществена част от промените в ЗРАСРБ са в противоречие или в напрежение с принципи и разпоредби на Конституцията, с практиката на Конституционния съд и със Закона за нормативните актове
Нечестност и псевдопопулизъм в развитието на академичния състав

снимка: БГНЕС

На 21 март 2018 г. Народното събрание прие почти "единодушно" Закон за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗИД на ЗРАСРБ), който е обнародван на 3 април в "Държавен вестник" (бр. 30 от 2018 г.). Покрай други вътрешно- и повече външнополитически проблеми, този закон мина незабелязан в общественото и медийното пространство.

Законът за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) беше приет през 2010 г. (Обн., ДВ, бр. 38 от 2010 г.) и негов прототип е моделът на наука кулоарно определян като тип "НБУ" – всеки университет да присъжда научни степени и да раздава академични длъжности. С този Закон радикално бяха променени правилата за придобиване на научни звания ("доктор" и "доктор на науките") и заемане на академични длъжности ("асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор") във висшите училища и научните организации у нас. От стария, единен, очевидно свръх-централизиран подход се преминава към силно децентрализиран модел на развитие на академичните сфери и среди. Поради фрапиращи и съществени противоречия с основни принципи и конституционни разпоредби, Конституционния съд обяви значителен брой разпоредби на ЗРАСРБ за противоконституционни с Решение № 11 от 2010 г. (Обн., ДВ, бр. 81 от 2010 г.).

От тогава се изтърколиха седем академични години. Бяха произвеждани средно по 821 професори и доценти на година (по данни на министъра на образованието на науката, дадени през март 2014 г. в процедура по парламентарен контрол)[1].

За учебната 2016/2017 година висшите училища са 54, от тях  университетите и специализирани висши училища са 50, вкл. 22 колежа, 4 самостоятелни колежа и 18 колежа в структурата на университети и специализирани висши училища. А по данни на НСИ[2] за академичната учебна 2016/2017 година за преподавателския състав по групи висши училища (вкл. и в колежите), академична длъжност, пол, вид на заетостта и форма на собственост на висшето училище учебната 2016/2017 година професорите са били 3 378 и на основен трудов договор - 2 106, от тях в държавните висши училища - 2 890 и на основен трудов договор - 1 833, а в частните – 488 и на основен трудов договор - 273. Доцентите са били 6 312, от тях 4 522 са на основен трудов договор, разпределени съответно в държавните университети 5 657 (и от тях на основен трудов договор са 4 119), а в частните университети – 655 (и на основен трудов договор са 403). Асистентите (вкл. и главните) са 8 674, на основен трудов договор са 6 102, от тях 8 074 са в държавните висши училища, на основен трудов договор са 5 690, а 600 са в частните висши училища и на основен трудов договор са 412.

По данни на НСИ[3] за миналата академична учебна година студентите, които се обучават в образователна и научна степен "доктор" във висшите училища и научни организации са 6 738, от тях 3 238 са жени и 3 500 са мъже. В държавни висши училища и научни организации те са 6 474 (3 097 жени и 3 377 мъже), а в частни висши училища и научни организации – 264 (от тях 141 са жени и 123 мъже). В редовна форма на обучение в държавните висши училища и научни организации са мнозинството от тях са 3 368, в задочна форма на обучение са 1 710, а в самостоятелна форма на обучение 1 396. Значително по-малко са обучаваните докторанти в частните висши училища. В редовна форма на обучение те са 53, в задочна форма на обучение са 5, а в самостоятелна форма на обучение са 206.

Така представените статистически данни могат да бъдат тълкувани по различни начини, но един извод е безспорен и той е, че българската наука се прави най-вече в СУ "Св. Климент Охридски" и в БАН. Във всички останали висши училища се осъществява предимно обучение (с различно качество). Резултатите, които се очакват от българските учени, са какви? Нереалистични са номинациите за Нобел! Тогава? Високи постижения в обучението, научни новости, които са приложими в бизнеса и в практиката, или пък самоцелна "наука на килограм", безброй публикации с повторения само и само да се изпълнят "минималните изисквания", като брой публикации…

Значителни са проблемите на академичната общност. Нито БАН, нито висшите училища при представяне на своите искания при приемането на бюджета за 2018 г. се подкрепиха. Към днешна дата обаче се чуват изказвания, че средната заплата във висшето образование е 2 800 лв. (общо в държавните и в частните висши училища и за всички академични длъжности общо) и затова трябвало да бъдат подкрепени усилията на правителството да се повишат заплатите на учителите. Да противопоставяш двете съсловия, еднакво обществено недооценени и бедни, не е коректно, но политически изглежда е "ефективно" (!).

Сред проблемите, които имат българските учени са: ниските (а не средните!) трудови възнаграждения (по-ниски от тези в средното образование); отливът на млади учени; срамен размер на стипендиите за докторанти под минималната за страната работна заплата (установен преди 10 години в други икономически условия и при друг размер на МРЗ); липсата на нормални условия за научна дейност (без коментар остават условията на труд; липса на финансиране за библиотеките; липса на достъп до научна литература от други страни; административни тежести от НАЦИД, НАОА и Министерство на образованието и науката). Не навлизам в проблема за недостигащите кандидат – студенти, който е последица от демографски (намаляване на децата и на младите хора като част от населението) и миграционни (получаване на висше образование в чужбина от значителен брой български граждани) процеси. 

С приетият на 21 март т. г. ЗИД на ЗРАСРБ се правят съществени промени в концепцията за развитие на академичните среди от 2010 г. обичайно казваме, че трябва да бъдат подкрепени усилията на народните представители за създаване на условия за свободно развитие на научните търсения в Република България. Но държавата чрез бюджета си следва да подпомага висшето образование и науката. За съжаление голяма част от проблемите във висшите училища и научните организации няма да бъдат решени с приемането на този Закон. Напротив, част от тях, според мен, ще се задълбочат. Съществена част от промените в ЗРАСРБ са в противоречие или в напрежение с принципи и разпоредби на Конституцията, с практиката на Конституционния съд и със Закона за нормативните актове.

Основните аргументи за приемането на промени в ЗРАСРБ са прекомерното произвеждане на лица с научни степени и академични длъжности, ниското качество на научната продукция, данни за плагиатство, незаконни процедури и конфликт на интереси в научните среди. Добрите намерения не доведоха да приемането на качествен закон. Но какви са основните промени в ЗРАСРБ?

На първо място, въвеждат се "Минимални национални изисквания" за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности (§ 4 от ЗИД-а, с който се създава чл. 2б).

Законодателят използва понятието "минимални национални изисквания", а Конституцията (чл. 53, ал. 5) - "държавни изисквания". Основният ни закон влага в понятието широк смисъл; има за цел да определи принципните въпроси на държавното управление и да установи базата на нормативното регулиране – в закон. Законът (ЗРАСРБ) има друга цел – не да дава насоки, а да уреди първично определен кръг обществени отношения за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. Ето защо, когато говори за "минимални национални изисквания" ЗРАСРБ не трябва да влиза в противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Противоречието се проявява вследствие неспазването на изискването на Конституцията за законодателно уреждане на отношенията, непълноти и неясноти на уредбата, което рефлектира и върху допълнителните разпоредби на закона.

Защо новата разпоредба, която въвежда "минимални национални изисквания" влиза в противоречие с чл. 53, ал. 5 от Конституцията? Защото

промяната не въвежда какви да са минималните национални изисквания за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. Напротив, това е възложено на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ и на правилниците на висшите училища за допълнителни изисквания. Това законодателно решение е опасно по две причини. От една страна, защото създава условия за нестабилност на правната уредба – създаване и изменение с подзаконов нормативен акт. На следващо място, правилата могат да се променят по съображения от конюнктурен характер, извън политическия дебат, който се развива в Народното събрание. На трето място, Народното събрание създава "правна рамка" въпреки изричното разбиране на КС, че тези обществени отношения трябва да бъдат уредени със закон, а не с подзаконов акт.

Народното събрание чрез ЗИД на ЗРАСРБ "преотстъпва" на два субекта да определят единните държавни изисквания за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности по научни области и / или професионални направления. Задача на Закона е не само да посочи какво представляват единните държавни изисквания, докъде те се разпростират, но и как те се съотнасят с предоставената на висшите училища академична автономия. Отделните висши училища и научни организации ще създадат различни изисквания за придобиване на национални научни степени и заемане на еднакви академични длъжности в отделни различни висши държавни и частни училища. Нарушава се принципът за равенство на гражданите пред закона и конституционното разбиране, че лицата трябва да бъдат третирани еднакво при идентични ситуации (напр. за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и за научната степен "доктор на науките" да има различни допълнителни изисквания – за едни минимални, за други максимални, в правилниците на висшите училища).

На следващо място, с §2а от ДР на ЗИД на ЗРАСРБ (§ 38) пък се създава възможност за отстъпление от неопределените "минимални национални изисквания". Става дума за определени научни области и професионални направления, които не могат да "изпълнят" предвидените в Правилника за прилагане на ЗРАСРБ "минималните изисквания". Това е съществен проблем за значителна част от научните области и професионалните направления в българската наука (най-вече поради финансови причини)[4]. Правната уредба за придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности трябва да е в съответствие с установените в правовата държава правила за разпределение на материята при правното регулиране на законово и на подзаконово ниво. В случая би трябвало да става въпрос за такава материя, която Правилникът за прилагането й само ще доразвие и ще уточни някои детайли с оглед на последиците на правилата, които се съдържат в Закона, а не изцяло да бъде уредена в подзаконов акт.

На второ място, дава се възможност за преоценка на придобити научни степени и на заети академични длъжности поради плагиатство не само по Закона от 2010 г. насам, но и при действието на отменения Закон за научните степени и научните длъжности (§ 38, с който се създава § 4в).

Предоставя се възможност със ЗИД-а да се подават сигнали за плагиатство и/или недостоверност на предоставените научни данни по отношение на приключили процедури по придобиване на научни звания и заемане на академични длъжности както по реда на ЗРАСРБ, така и по реда на отменения ЗНСНЗ, пред Комисията по академична етика, което създава правна несигурност. Разбирането, че ще бъде преборено плагиатството като се преоценяват процедури, които вече са приключили, не може да бъде подкрепено еднозначно.

Ниското качество на значителна част от научната продукция е факт, но през 2010 г. е дадена възможност на всяко висше училище да присъжда научни степени и да обявява конкурси за заемане на академични длъжности. Днес да преоценяваме вече приключили процедури, някои приключили преди повече от десетилетие, създава такава правна и обществена несигурност, която е недопустима в една правова държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Възможността за проверка за плагиатство следва да бъде или занапред или само при действието на ЗРАСРБ, т.е. от 2010 г. насам. ЗНСНЗ предвиждаше нарочен ред за осъществяване на контрол върху законността на процедурите. Чрез съветите и комисиите към ВАК, орган към правителството, имаше възможност за осъществяване на държавен контрол върху законосъобразното провеждане на процедурите. Създаваната възможност за държавен контрол в тази област сега не е гарантирано, че няма да бъде лишена от политически и административен натиск върху отделни учени. Ограниченият брой лица, определяни от министъра на образованието и науката, които ще осъществяват държавен контрол (по смисъла на § 31 относно чл. 30, ал. 5 – 11 и § 32 относно чл. 30а) върху процедурите, може да доведе до конкретни конюнктурни саморазправи (вкл. и с политически противници) при насложени в миналото лични отношения между учените. Този извод може да бъде изведен и от значителното разширяване на субектите, които могат да оспорват както процедурите (§ 38 относно ДР, § 1, т. 21, легална дефиниция на "Заинтересовано лице"), които вече са приключили, така и онези, които ще започват занапред.  

Проблематично е и участието на научното жури при констатирането на плагиатство и/или недостоверност на предоставените научни данни в процедури за придобиване на академични степени и заемане на академични длъжности. На членовете на научното жури се възлага тежък товар, при това некоректно уредено. Няма да коментирам как е изписано правомощието на научното жури при констатирано плагиатство, че трябва да бъде "не присъжда" а не както е посочено в разпоредбата "не допуска до защита кандидата" (§12 относно чл. 10, нова ал. 5). Допускането и недопускането до защита на докторант (за "доктор" и "доктор на науките") е правомощие на научното звено и на Факултетния съвет, а не на научното жури. Принципът на правовата държава изисква от законодателя да не допуска създаването на взаимоизключваща се правна уредба (вж. напр. Решение № 10 от 2009 г.). В практиката си Конституционният съд е поддържал, че само по себе си противоречието между разпоредбите на един закон и изобщо с действащото законодателство нарушава принципа на правовата държава (Решение № 9 от 1994 г.; Решение № 5 от 2000 г.). Съдът обаче не е компетентен да преценява съответствието на закон със закон, вкл. на разпоредбите, които съставят корпуса на един и същи закон (Решение № 11 от 2010 г.). От друга страна, важно е да се отбележи, че правото е изградило собствен способ за преодоляване на неяснотите и противоречията и това е институтът на тълкуването. Когато правната разпоредба е неясна, нейното точно съдържание трябва да се изясни, а противоречията да се преодолеят чрез прилагането на някои от установените способи за тълкуване и резултатите, до които то води (чл. 45 и сл. от Закона за нормативните актове).

Констатирането на плагиатство и/или недостоверност на предоставените научни данни не е ясно как се съотнася с разпоредбите на Наказателния кодекс (Раздел VII "Престъпления против интелектуалната собственост" на Глава трета "Престъпления против правата на гражданите" на Особената част). Ще бъдат ли уредени случаите на маловажни случаи или плагиатството ще е основание за образуване на наказателно производство. Ще възниква ли необходимост да бъде сезирана прокуратурата когато някой като злоупотреби със служебното си положение осъществи състав на плагиатство или ще приключим с отстраняването му от административна длъжност във висшето училище. Могат да бъдат поставяни още въпроси.

На трето място, въвежда се изключителен административен контрол (след тоталната либерализация в обсъжданата сфера). Според мен административният контрол трябва да се осъществява от правителството, а не от страна на министъра на образованието и науката пряко и чрез органи, назначавани лично от него, върху процедурите, които Закона урежда. Само като примери ще посоча три случая на нововъведен административен контрол (§§ 31, 32 и 33 от ЗИД-а). Създават се ad hoc временни органи (включващи трима арбитри), назначавани от Комисията по академична етика, да извършват проверки по сигнали за нарушения на процедурите. На следващо място, създава се една за цялата страна Комисия по академична етика. Комисията е 5-членен орган, в който не е ясно по какви критерии ще бъдат избирани членовете ѝ от министъра на образованието и науката. И третият случай. При системно нарушаване на процедурите ще бъде отнемана програмната акредитация на висшето училище за обучение на докторанти. Нима личната отговорност на лицата вече е отменена?

В същото време няма ясен отговор какво се случва ако за лице, заемащо академична длъжност, бъде установено чрез съдебно решение, че е извършило плагиатство, а труда не е представен в процедура по ЗРАСРБ.

На четвърто място, в Закона има и други проблеми, които също не бива да бъдат подминавани.

С разпоредба се предвижда, че занапред всички необходими материали (автореферат на дисертацията, резюмета на научните трудове с анотация на научните приноси, становища и рецензии на членовете на научните журитата) по процедури в Закона трябва да бъдат публикувани на сайта на съответното висше училище или научна организация както на български, така и на друг език, който традиционно се използва в съответната научна област или сфера. Подобен текст беше обявен за противоконституционен през 2010 г. с Решение № 11 от Конституционния съд. Не се питам защо отново се приемат такава норма. Ако не бъде оспорена пред конституционната юрисдикция, то тогава възниква въпрос върху кой пада тежестта за превода на материалите по процедурата – за висшето училище или научна организация на чийто сайт ще бъдат публикувани и пазени 5 години след приключване на процедурата; за факултета, департамента или катедрата, които са обявили конкурс; за членовете на научното жури или най-сетне за кандидата, защото негов е интереса процедурата му да приключи успешно. При това изискването се отнася само до материалите на определен етап на процедурите по заемане на академични длъжности и защита на дисертационни трудове, които ще се развиват само на български език. Няма съмнение, че въвеждането на такова правило ще направи процедурите по Закона финансово по-скъпи и ще ангажира повече усилия от страна на лицата, които искат да заемат съответна научна длъжност или да придобият научна степен, членовете на журита, висшите училища и научните организации. Но обществената необходимост от какъв характер е? Още повече самият характер на цели научни направления, например хуманитаристиката и голяма част от социални науки, въобще науките от различни направления, които се занимават с националната идентичност, култура, право и икономика, прави подобно изискване ненужно и неприемливо. Тъй като за науката са характерни свободния и творчески дух на търсене, подобни разпоредби в много по-голяма степен биха се вписвали в особеностите на материята, която регулират, ако те изискваха публикуване на материали, свързани със заемането на академична длъжност или придобиване на научна степен, на някакъв набор от чужди езици, посочва Конституционния съд в Решение № 11 от 2010 г. Може да бъде въведено изискване за онези научни направления, в които поради естеството им се прилагат и други езици. Нека погледнем как се провеждат идентични процедури в другите държави в Европа? Изцяло ли се превеждат материалите или има резюмета с ключови думи на друг език, различен от онзи, на който се провежда процедурата? 

Без съществени дебати се въведе различен ред за заемане на академичните длъжности "асистент" и "главен асистент" (§ 17 относно чл. 17). Академичната длъжност "асистент" занапред ще се заема при условията на Кодекса на труда. Това законодателно решение няма да преодолее проблема с онези преподаватели, които въпреки задължението не придобиха образователна и научна степен "доктор". Не стана ясно защо преди 8 години тази академична длъжност "асистент" беше предвидено да бъде заемана при условията на срочен трудов договор (кратък срок, максимална аудиторна натовареност и задължение за депозиране на дисертационен труд). Академичната автономия следва да допуска заемане на академична длъжност и за определен срок, разбира се. Според мен трябва да бъде променена уредбата в смисъл, че на академична длъжност могат да се назначават срочно и / или безсрочно лица, които няма образователна и научна степен "доктор". Във висшите училища понастоящем има лица, които не се занимават с наука, но са от дълго време преподаватели. Да налагаме разбирането, че всички ще се занимават и с наука освен с преподаване противоречи на същината на висшите училища – да обучават студенти в образователните степени "бакалавър" и "магистър".    

Значително се улесняват процедурите за заемане на академична длъжност "главен асистент". Вместо конкурсен изпит (в две части - писмена и устна) като част от процедурата – събеседване с научното жури по избрана от кандидата тема.

Има и други проблемни аспекти на ЗИД-а на ЗРАСРБ, които могат да бъдат посочени – липса на оценка на въздействието и на статистически данни за проведените процедури при действието на ЗРАСРБ по научни области и направления, вкл. и по вид собственост на висшето училище; липса на обществени обсъждания извън консултирането с няколко ректори; несъобразяване с множеството бележки и критичните становище между първо и второ четене във водещата парламентарна комисия по образование и наука.

За съжаление, това е поредният Закон, приет от Народното събрание без зачитане на правилата на ЗНА и максимата, че е лош, но все пак закон не е утешителна за повече от 22 000 преподаватели във висши училища и научни организации.     

Доц. д-р Наталия Киселова е завършила специалност "Право" в Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" (2002 г.), със специализации по "Правораздаване" и "Публична администрация". Доктор по право (2007) с тема на дисертацията "Парламентарен контрол". От 2005 г. е преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", а от 2006 г. - по Конституционно право на Република България в Академията на Министерството на вътрешните работи. Автор на монографията "Политически права на българските граждани" (С.: Сиела, 2017) и на множество публикации в областта на конституционното и административното право. Наред с преподавателската си дейност работи последователно като експерт към Постоянната комисия по въпросите на държавната администрация в Народното събрание (2006-2009 г.), държавен експерт в дирекция "Съвет по законодателство" в Министерство на правосъдието (2010 - 2012 г.), съветник по правни въпроси на президента на Републиката (2012 - 2016 г.) и секретар по правни въпроси на президента на Републиката (2016 - 2017 г.).


[1] Според друга статистика от началото на 2015 г. между 2011 г. и 2014 г. в българските висши училища и научни организации са хабилитирани общо 1 139 професори и над 1 300 доценти. Това пренасищане на академичен състав стана възможно след закриването на Висшата атестационна комисия към Министерски съвет през 2010 г. и заменянето ѝ с либерален закон, който позволява на университетите самостоятелно да провеждат процедури без никакъв контрол.

[2] Вж. повече за преподавателски състав по групи висши училища, академична длъжност, пол, вид на заетостта и форма на собственост на висшето училище на сайта на НСИ

[3] Вж. повече за студентите в образователна и научна степен "доктор" по гражданство, форма на обучение и пол, във висшите училища и научни организации по форма на собственост, през учебната 2016/2017 година на сайта на НСИ

[4] Вж. становищата по проекта на ЗИД на ЗРАСРБ, внесен от Станислав Станилов, Милена Дамянова и група народни представители (№ 754-01-27 от 21.06.2017 г.) .

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
13
rokoboko
|
нерегистриран
17 май 2018, 17:16
0
0
Голямата грешка на закона е автономията. Заради нея университетите се превърнаха във феодални владения на ректори и декани. В ТУ-София ако не лижеш задника на някой не можеш да станеш никакъв, независимо от професионалните ти качества. Върви се по две писти - приближение на ръководството и останалите. Крайно време е държават да си влезе в ролята и да осъществява контрол над случващото се в университетите.
12
Анонимен
|
нерегистриран
06 май 2018, 12:14
1
0
"Роднините" (на по 20 и няколко години) станаха доценти и професори, сега за останалите се въвеждат минимални изисквания. Защо не се направи "поправка" на старите "доценти" и "професори" и който не ги удовлетворява, да му се отнеме академичната длъжност и да се явява отново на конкурс?! Не смятате ли господа управници, че е твърде дискриминиращо въвеждането на подобни изисквания, след като се нароиха доцентите и професорите-роднини!
11
с лицеви опори може ли да се стане доцент
|
нерегистриран
05 април 2018, 17:47
3
0

по новия или по стария закон и по каква специалност?
10
******************************************************************************
|
нерегистриран
05 април 2018, 13:13
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
9
******************************************************************************
|
нерегистриран
05 април 2018, 13:13
1
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
7
Игнатов
|
нерегистриран
03 април 2018, 15:57
1
0
Нови закон като стария няма да спре производството на нови професори и доценти. Единствено се правят някои подобрения за новите феодални ректори, декани и директори на институти. Дори и да се сложат минимални критерии и да не ти достигат ето така може да напише някои за бъдещата роля на публикациите и цитатите, които не достигат:
"До момента са намерени 7 цитата на научните трудове на д-р Димана Назърова,
което строго погледнато е с 3 цитата по-малко от изискваните от правилника на ИОМТ.Обаче, бих желала да обърна внимание на почитаемото научно жури, че представените от кандидатката публикации са от последните 6 години"
(още на адреса: http://www.iomt.bas.bg/pages/13/dimana_nazarova/R_Babeva.pdf)
Пък после ще ги гледаме, как плачат, колко малко се давало средство за наука. Важното е че отстраниха конкурента Игнатов. Сега срещу малко средства да си напълнят гушите, веднага може да се някои да се произведе в БАН за доктор, доктор на науките, доценти или професор независимо какви критерии има. Някой винаги ще опише бъдещите публикации и цитати, които не достигат.
6
|
нерегистриран
03 април 2018, 11:47
8
-3
Професор и доцент означава просто преподавател, учител във ВУЗ. Това означава, че заради академичната автономия по Конституция по чл. 45 ал. 4 (една книга, която очевидно не е попадала в ръцете на доктор-доцентката) всеки ВУЗ би трябвало да може сам да решава кой да е професор в него.

По-сложен е проблемът с БАН: родило се - не шава, яде пък не става. Дефинирано с думите на Ботев за Добродетелната дружина. Та БАН е една огромна бюджетна черна дупка, която поглъща едни огромни пари ... и не произвежда нищо. Да се сещате България да има световно-известен учен? А за колко учени от БАН се сещате - поне като звезда от национален мащаб. Питам като учени, а не като политици окичени за партийни заслуга с някакви съкращения пред името? И пак казвам, като учен за научните му постижения, а не за някой доцент по нещо си когато рекламират в някоя медия само като титла!
5
НИКОЛЕТА ЛОЗАНОВА, доц. акадпечена тиква. проф. д-р к.ю.н.
|
нерегистриран
03 април 2018, 11:33
7
-3
прочетох много внимателно съчинението на госпожата и нищо не разбрах. затова отдай се госпожа на зеленчукопроизводство и кулинарно дело
4
Еха
|
нерегистриран
03 април 2018, 10:08
7
0
България- държавата на професорите, както върви ще дойде ден, когато всеки втори ще е професор или поне доцент. В същото време ни управляват дебили и през последните 10 години няма един качествен закон приет от НС, защо ри така?
3
*********************************
|
нерегистриран
03 април 2018, 09:44
4
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно