ВКС с тълкувателно решение:
Наемателите на имот са длъжни да плащат сметки за топлоенергия, ако изрично са сключили договор за доставката й
При липсата на такъв договор, дължимите сметки към топлофикационните дружества се покриват от наемодателя
Наемателите на имот са длъжни да плащат сметки за топлоенергия, ако изрично са сключили договор за доставката й

Наемателите на определен имот са тези, които трябва да плащат сметките за топлоенергия, ако изрично са сключили договор за доставката й, това тълкувателно решение прие днес Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), съобщиха от съда.

"Присъединяването на жилищни сгради към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор. В това си качество на клиенти те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие и дължат цената на доставената топлинна енергия", пише в мотивите на върховните магистрати.

Според съдиите когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди за целия имот, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор не бъде сключен, двамата бивши съпрузи дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността.

С това ВКС окончателно прие, че "собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ) в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Вторият въпрос, по който има налична противоречива практика и който бе решен с настоящото тълкувателно решение е: "Прекратява ли се облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост в случаите на чл. 78 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването?

Според върховните магистрати "в хипотезата на чл. 78, ал. 7 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост не се прекратява по силата на закона (ex lege). При неизпълнено задължение на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването клиентите на топлинна енергия дължат цената за топлинната енергия за сградна инсталация"

Ето и пълният текст на съобщението на ВКС:

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г., Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

1. Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ) в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

2. В хипотезата на чл. 78, ал. 7 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост не се прекратява по силата на закона (ex lege). При неизпълнено задължение на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването клиентите на топлинна енергия дължат цената за топлинната енергия за сградна инсталация.

В противоречивата съдебна практика, поради която е образувано тълкувателното дело, се застъпват три становища по отношение на първия поставен въпрос по делото – кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване? Според първото становище винаги собственикът или титулярът на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот по силата на закона дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди. Според второто, освен собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, са носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Според третото реалният ползвател на топлинна енергия за битови нужди на вещно или на облигационно правно основание е клиент на топлинна енергия и дължи заплащането на цената й на топлопреносното предприятие.

Върховните съдии приемат за правилно второто становище. В мотивите си пишат, че присъединяването на жилищни сгради към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор. В това си качество на клиенти те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие и дължат цената на доставената топлинна енергия. В тълкувателното решение се посочва, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди за целия имот, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор не бъде сключен, двамата бивши съпрузи дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността.

Налична е противоречива съдебна практика и по отношение на втория въпрос по тълкувателното дело – прекратява ли се облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост в случаите на чл. 78 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването? Според ал. 1 на чл. 78, когато топлинният товар на отоплителните тела в сграда – етажна собственост, е намален с над 50% от проектния отоплителен товар на сградата (това намаление на отоплителния товар се получава при отказ от страна на клиенти в сградата да ползват услугата топлоснабдяване) и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми клиентите в сградата – етажна собственост. В ал. 5 е посочено, че в едномесечен срок клиентите писмено заявяват становището си по предложените в констативен протокол мерки и становището си да останат клиенти при променените условия. Според ал. 7, когато клиентите не заявят писмено становището си в посочения срок, топлопреносното предприятие има право да прекрати топлоснабдяването.

В мотивите на тълкувателното решение пише, че предвидените в закона основания за прекратяване на договора за продажба на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, както в полза на топлопреносното предприятие, така и в полза на клиентите на топлинна енергия, са уредени по аналогичен начин – като правна възможност, която, за да бъде реализирана, следва да бъде отправено волеизявление до насрещната страна, а последиците на прекратяването настъпват след получаване на волеизявлението, към момента на прекъсване на топлоснабдяването на сградата. Правото на прекратяване на договорната връзка може да бъде упражнено от неговия носител, но може и да не бъде упражнено, като в последния случай договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия в сграда – етажна собственост продължава да обвързва страните по него.

Според ОСГК неизпълнението на задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването не съставлява основание за разваляне на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сградата – етажна собственост, тъй като не засяга същественото съдържание на материалното продажбено правоотношение. В мотивите се посочва: "Дори да е виновно, това неизпълнение не може да има за последица нито освобождаване, нито намаляване на отговорността на клиентите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост за заплащане на цената на топлинната енергия за общите части на етажната собственост, каквато обща част по предназначение е и сградната инсталация. Договорното правоотношение по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди продължава да обвързва страните по него, при неупражнено право на клиентите на топлинна енергия по чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяването му, при което всяка от страните дължи изпълнение на поетите договорни задължения при сключването на договора".

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
10
Просто питам
|
нерегистриран
21 май 2018, 16:39
0
0
А как точно се доказва, че 2/3 ид. части от общите части в сградата са взели решение за прекратяване на договора с Топлофикация, при положение, че при построяване на панелните блокове са действали други нормативни актове за определяне на площта на апартаментите и реално сумата от общите части на всички етажни собственици никога не е точно 100%?
Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост (чл. 40 ЗС). До 09.08.1991 г., когато е приета Наредба за определяне на базисните пазарни цени на недвижимите имоти, в площта на апартаментите са се включвали само 1/4 от площта на терасите, но без останалите 3/4 от терасите. Ясно е, че на практика в отопляемия обем не се включват терасите и стените, а те заемат една немалка част от площта на апартамента. Това повдига въпроса: справедливо ли е да се заплаща за отпопляване на площи, които реално не се отопляват? Ако площта на апартамента е изчислена след 1991 г. и новата площ е посочена в нотариалния акт, но сградата е построена преди това, следва ли да се преизчислява дяловото разпределение в сградата? Просто питам...
9
κλεπτοκρατία, управление на крадците
|
нерегистриран
19 май 2018, 18:22
2
-3
До коментар [#7] от "Юрисконсултът ебан на Топлофикация ":
С поредно тълкувателно по темата ВКС написа : Плащайте си парното .
С поредно тълкувателно решение по темата ВКС написа : Плащайте си на партийните крадливи касички като Топлофикация - София ЕАД.
8
κοσμοπολίτης, „гражданин на света“
|
нерегистриран
19 май 2018, 18:18
2
-4
До коментар [#6] от "нерегистриран":
Е, да , върнал съм се от Европа и пак ще ходя , и ще се връщам. Аман от социалистически лумпени , които са ходили 1978 година за последно на екскурзия до Букурещ. Нямат 5 лева в джоба , но акъл раздават по форумите. И все им е "на революция". То с тъпотия , комплекси и мързел доникъде не се стига....
Нито си ми на ума, нито на образованието, нито на парите, нито на космополитността, на нищо не си ми, цървул български скапан.
7
Юрисконсултът на Топлофикация
|
нерегистриран
19 май 2018, 11:43
4
-2
С поредно тълкувателно по темата ВКС написа : Плащайте си парното .
6
|
нерегистриран
19 май 2018, 11:37
5
-3
Е, да , върнал съм се от Европа и пак ще ходя , и ще се връщам. Аман от социалистически лумпени , които са ходили 1978 година за последно на екскурзия до Букурещ. Нямат 5 лева в джоба , но акъл раздават по форумите. И все им е "на революция". То с тъпотия , комплекси и мързел доникъде не се стига....
5
В първата част на “Бай Ганьо” Алеко Константинов обрисува чертите ти
|
нерегистриран
19 май 2018, 11:00
2
-6
До коментар [#4] от "Внучето на Бай Ганю":
Някъде през 60-те години Патентното ведомство на САЩ престава да приема заявки за патенти на "вечния двигател"...демек писнало им е от луди изобретатели и неразбрани гении .
Помислете №2 и №3 - гении ли сте наистина и ако сте такива , защото другите не го разбират . Що за глупости пишете ? Съдът да нямал право да тълкува закона , плюнки срещу съдебната система, плюнки срещу законите , плюнки срещу народа , срещу кого ли не, революция.... Лумпенски писания .
Българското правораздаване - в голямата си част - си е напълно нормално , работи , усъвършенства се. В цял свят има тълкувателни , прецеденти. Решенията на българските съдии не са по-лоши от тези на съдиите в цивилизования свят . Чел съм решения на какви ли не чужди съдии - нито са по-умни , нито са по-мотивирани....даже напротив . И въобще тази нужда непрекъснато да се самобичуваме колко сме тъпи и корумпирани - тя е голяма пречка. Имайте повече вяра в другите и не надценявайте себе си .
Па и за почитание на българското правораздаване ако дойде думата, ти пак не се даваш. Някой ще цалуне ръка, ти - двете ръце; някой ще цалуне скута, ти - краката; някой ще цалуне българските неуки и силно корумпирани съдии, които са много по-лоши от тези съдии в цивилизования свят, на друго място, ти - ще ги цалунеш на още по-друго място. Че ние с теб ли ще се надпреварваме бе, кьорпе? Внучето на Бай Ганю се върна от Европа за да дращи във форумите за юристи....
4
|
нерегистриран
19 май 2018, 09:53
8
-3
Някъде през 60-те години Патентното ведомство на САЩ престава да приема заявки за патенти на "вечния двигател"...демек писнало им е от луди изобретатели и неразбрани гении .
Помислете №2 и №3 - гении ли сте наистина и ако сте такива , защото другите не го разбират . Що за глупости пишете ? Съдът да нямал право да тълкува закона , плюнки срещу съдебната система, плюнки срещу законите , плюнки срещу народа , срещу кого ли не, революция.... Лумпенски писания .
Българското правораздаване - в голямата си част - си е напълно нормално , работи , усъвършенства се. В цял свят има тълкувателни , прецеденти. Решенията на българските съдии не са по-лоши от тези на съдиите в цивилизования свят . Чел съм решения на какви ли не чужди съдии - нито са по-умни , нито са по-мотивирани....даже напротив . И въобще тази нужда непрекъснато да се самобичуваме колко сме тъпи и корумпирани - тя е голяма пречка. Имайте повече вяра в другите и не надценявайте себе си .
3
Прав бе Алеко Константинов
|
нерегистриран
18 май 2018, 21:12
4
-4
До коментар [#2 ] от "Конституционосъобразност на уредбата на тълкувателните решения"Поради гореизложените съображения считам, че разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ е противоконституционна и следва да бъде обявена за такава от КС след надлежно сезиране или направо да бъде отменена от законодателя, за да се спести времето, необходимо на КС, за да вземе решение в този смисъл. Законите на НС следва да бъдат тълкувани от самото него. Тълкувателните актове – тълкувателни решения и тълкувателни постановления, уредени в Закона за съдебната власт, са противоконституционни и текстовете, които регламентират техния институт, следва да бъдат отменени.: В България, страната на неограничените възможности и ограничените хора кой чл. 130, ал. 2 ЗСВ ще обяви за противоконституционен или считаш, че ще бъде отменен от НС...от прости хорица, без грам мозък и правна мисъл - като Данаил Кирилов и Христиан Митев. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре - музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той няма нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? - Идеали? - Суета, вятър!...". … Да ти кажа ли правичката?- Всички са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка има в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата, не пропускат да вкарат всички при маскарите! Едно приспиване на съвестта по примера на ръководящите елементи. Ако Алеко Константинов се събуди днес, ще е потресен. Той ни казваше едно време, че вярва още в българския народ. Магистрати - правораздаване? - зависимости, корупция и некомпетентност, монополи, партийни касички като Топлофикация София ЕАД, вятър работа!...Съдебната система на България е една печална, разсипана останка от стари времена.
2
Конституционосъобразност на уредбата на тълкувателните решения
|
нерегистриран
18 май 2018, 17:37
7
-6
Според Закона за нормативните актове, задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. Възможността съдебната власт с тълкувателни актове да дописва законите и да твори правни норми считам, че противоречи на принципа на разделение на властите и създава опасност балансът между държавните органи да бъде нарушен в полза на един от тях. Само НС може да тълкува собствените си закони, тъй като щом може да ги приеме (по-голямото, по-тежкото), то той може и да изясни вложения в тях смисъл (по-малкото, по-лекото). Тъй като не са актове на НС и на Президента, тълкувателните актове не подлежат и на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд (КС, поради което съвсем мислима е хипотезата, при която ВКС или ВАС приемат противоконституционен тълкувателен акт, който поражда правни последици и не може да бъде обявен за противоконституционен. Тази възможност за безконтролно нарушаване на КРБ е заложена в уредбата на тълкувателните актове в българската правна система със ЗСВ. Създадена е възможността на върховните съдилища да дописват закона, а и опасността да заобикалят КРБ. Поставя се и въпросът за легитимността на тези тълкувателни актове на върховните съдилища. За разлика от НС, който е представителен орган, пряко избран от българските граждани, то съставът на върховните съдилища се състои от съдии, лица, които имат професионални знания, вещи са в правото, но нямат доверието на суверена. По този начин приемането на най-важните решения за уредбата на обществените отношения потенциално се поставя в зависимост от волята на субект, който не е излъчен от народа. В този смисъл има противоречие и с чл. 1, ал. 2 КРБ: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.“ и с чл. 1, ал. 3 КРБ: „Никоя … държавна институция … не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“. разпоредбата на чл.130, ал. 2 ЗСВ влиза в противоречие и с разпоредбата на чл. 117, ал. 2 КРБ, която гласи: „Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.“ Тълкувателните актове на върховните съдилища със сигурност не са закон. Закони приема само НС и то по определена от конституцията процедура (чл. 86 и чл. 88, ал. 1 КРБ). Ако възприемем решението, дадено от законодателя в чл. 130, ал. 2 ЗСВ, то излиза, че съдиите са подчинени не само на закона, но и на тълкувателните актове на върховните съдилища. По този начин съдийската независимост бива ограничена в по-голяма степен от предвидената в КРБ. Но ограничаването на конституционно определените правомощия на държавен орган с акт на текущия законодател е противоконституционно. При това разпоредбата на чл. 117, ал. 2 КРБ включва думата „само“, което означава че никакво друго ограничение на съдийската независимост не е допустимо. Тълкувателните решения са такова друго ограничение по смисъла на КРБ, тъй като не са закон. ЗСВ съдържа принципна възможност за издаване на тълкувателни актове, посочвайки компетентните органи, и пределите на тълкувателните актове, но не и съдържанието. Конкретното правило за поведение, с което съдът трябва да се съобрази и с което се ограничава независимостта на преценката му, се съдържа в тълкувателния акт, а той не е закон, макар и да тълкува закона. Ключовият въпрос тук е кой е органът, приел разпоредбата, в която се съдържа правилото за поведение, и по какъв ред я е приел. Ако органът не е НС, актът не е закон, а процедурата не е по чл. 88, ал. 1 КРБ, то със сигурност тълкувателният акт не обвързва органите на съдебната власт със своята задължителност, каквото и да предвижда обикновеният законодател в текущото законодателство (ЗСВ). Разбира се, докато чл. 130, ал. 2 ЗСВ не бъде обявен за противоконституционен или отменен от НС, той поражда правни последици, така че по необходимост тълкувателните решения ще бъдат задължителни за органите на съдебната власт. Необходимо е сезиране на КС от някой от правоимащите субекти по чл. 150 КРБ или НС по своя инициатива да отмени противоконституционната уредба. Поради гореизложените съображения считам, че разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ е противоконституционна и следва да бъде обявена за такава от КС след надлежно сезиране или направо да бъде отменена от законодателя, за да се спести времето, необходимо на КС, за да вземе решение в този смисъл. Законите на НС следва да бъдат тълкувани от самото него. Тълкувателните актове – тълкувателни решения и тълкувателни постановления, уредени в Закона за съдебната власт, са противоконституционни и текстовете, които регламентират техния институт, следва да бъдат отменени.
1
Адвокат
|
нерегистриран
18 май 2018, 16:37
1
-5
Мдаааа
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно