На кого пречи свободното слово?
През последния месец ССБ, председателят на ВКС и част от Съдийската колегия на ВСС, нагледно показаха защо България продължава да е под мониторинг от Брюксел
На кого пречи свободното слово?

В последния месец след солиден натиск от магистратска организация, в която членуват около 10% от българските съдии, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и лично председателстващият я Лозан Панов се заеха с въпросите, касаещи медийното отразяване на съдебната система. Искането, което кадровиците трябваше да официализират, внушава на обществото, че съдиите са недосегаеми, а техните решения не подлежат на анализ и коментар, дори и тези, които предизвикват основателни въпроси.

Сред формалните причини за магистратския залп бяха и разкритията в публикация на "Правен свят", описваща как при наличие на едни и същи доказателства, по едно и също дело, два състава на Апелативния специализиран наказателен съд, мотивирали се (почти) по един и същи начин, взимат две коренно противоположни решения. Няма да се спирам на конкретната фактология, тя бе достатъчно разисквана и всеки, който е пожелал, сам е достигнал до обективните изводи (които в никакъв случаи не са в полза на доверието в правосъдието). Ще добавя само още една незначителна подробност – въззивният състав, разглеждащ мярката за неотклонение и оставил обвиняемото лице в ареста, заседава в продължение на 108 минути според протокола. Заседанието, завършило благоприятно за искащия освобождаване от следствения арест, приключва за 35 минути – пледоарии на адвоката и прокурора, последни думи на обвиняемия, четири страници определение на съда. Трябва да припомним, че се касае за обвиняемо лице, разследвано за финансови престъпления, включително "пране на пари", с условна присъда (с неизтекъл изпитателен срок) плюс още едно висящо дело пред Специализирания наказателен съд.

"Съюзът на съдиите в България" (ССБ) избра, без да разгледа фактите и най-вече детайлите по носещия аромата на "гниещи ябълки" казус, да атакува неудобния "Правен свят", вероятно заради съвсем други публикации, а председателят на ВКС Лозан Панов се зае с изпълнението на поставената му задача – Съдийската колегия на ВСС да поеме посока към създаването на Министерство на истината (по Оруел).

На едно от последните си заседания Комисията по правни въпроси към ВСС е приела решение, от което т.5.4 гласи: ПРЕДЛАГА на членовете на Висшия съдебен съвет да направят предложения във връзка с "определянето на критерии, въз основа на които да се очертаят елементите на конституционните гаранции за "независимостта на съдебната власт", както и стандартите, при които се счита, че авторитетът и независимостта са накърнени", в срок до 15.10.2018 г.

Какво се получава – тези, които отсъждат и приемат сриващи доверието в обществото съдебни решения, вече ще определят и докъде може да се простира свободата на словото.

Разбира се, това е само едната част на проблема. Защото тук говорим за забрана на критики и анализи по решения на съдиите. Никъде в тази кампания на ССБ, на председателя на ВКС и на Съдийската колегия на ВСС срещу медиите, не чухме нищо за една съществена част от правосъдната система – прокурорите и следователите. Може би, защото определени издания, рояк НПО-та и антипрокурорски политически проекти, всички под контрола на подсъдими и/или обвиняеми лица, могат свободно да продължат да сипят хули, епитети и квалификации по адрес на държавното обвинение. Сякаш се е сбъднала дългоочакваната им мечта – прокуратурата да е извън съдебната система. Да, ама не е! Няма и да бъде, не и поне докато не се е появило онова мнозинството, което наравно с ликвидирането на независимостта на прокуратурата не изпълни и другите си въжделения - легализация на леките наркотици и въвеждане на гей-браковете.

Какви изводи може да си направим от въвличането на Съдийската колегия на ВСС в кампанията, стартирана от ССБ, по ограничаване свободата на словото у нас?

1. Някои представители на съдийските среди се вживяха в ролята на СЕМ. И то в най-мрачните му времена, когато органът се казваше НеСеРеТе и налагаше брутална цензура спрямо всеки, позволил си да наруши спокойствието на властимащите. Днес те мислят, че могат да ни заповядат с институционално решение какво да мислим, да говорим, да пишем. Циничен сталинизъм в действие от хора, които иначе много обичат европейските и американските донори, но явно повече обичат порядките в тираничните източни деспотии.

2. Никой няма съмнения, че съдия не трябва да се обижда. Така както не трябва да се обиждат прокурор, следовател, лекар, учител или полицай. Но журналистите и обществото имат право да питат. Защото съдебната система е на всички нас, не е на едно или друго НПО. Ние плащаме като данъкоплатци за издръжката на съдиите. Не фондации и грантове, а ние с данъците си издържаме съдебната система, т.е. имаме право да им търсим сметка, ако приемат решения, които определено не звучат да са "в името на народа".

3. Магистратите, а най-вече тези, които са по върховете, дължат отговор на въпроса - защо съдът се ползва с толкова ниски нива на обществено доверие, съпоставими с рейтинга на Доналд Тръмп сред обитателите на ивицата Газа.

4. Конкретни съдии също дължат отговори. Дължат ги, защото и благодарение на техни решения двойният убиец от "Соло" е на свобода, както и двойният убиец Фарук Беткаш, който успя да се укрие след като бе пуснат под "домашен арест", въпреки предупрежденията, че ще се укрие.

5. Припомням, че  установена практика по дела пред Европейския съд по правата на човека е представители на съдебната власт, които са в качеството си на длъжностни лица, да бъдат подложени на критика в много по-широки граници в сравнение с обикновените граждани (SARL Libération § 74, 2008). Многократно Съдът е постановявал решения, подкрепящи критичната роля на медиите по отношение на лица от съдебната система, особено в случаите, при които се засяга"обществен интерес". Това бе потвърдено от решение на Съда в Страсбург и през изминалата 2017 г. (Tavares de Almeida Fernandes and Almeida Fernandes v. Portugal). В практиката си ЕСПЧ допуска журналистическата свобода да обхваща дори евентуално преувеличаване и провокация (Prager And Oberschlick v Austria).

6. Отговори дължат и част от медиите. Които три дни бълват възторжени заглавия, при върнат от съда обвинителен акт, но не питат защо убийци и ръководител на организирана престъпна група се пускат под домашен арест.

През последния месец ССБ, председателят на ВКС и част от Съдийската колегия на ВСС, нагледно показаха защо България продължава да е под мониторинг от Брюксел. И защо сме на 111-то място по свобода на словото. А на кое място да сме след като призваните да бранят законността, да са основен стълб и фундамент на правовата държава, тръгнаха на кръстоносен поход срещу правото на свободно изразяване на мнение – главен елемент, без който една политическа система категорично не може да се нарече демократична. И стига вече с този фалшив рефрен – в защита на съдийската независимост. Защото никой, поне в "Правен свят" не е отнел правото на "вътрешно убеждение", нито е накърнил достойнството на съдиите, докато обективно е представял част от причините, които сриват авторитета на съдебната система като цяло. Заради това, вместо да се занимават с несвойственото изпълнение на чужди нареждания, поне кадровиците на Темида, да се заемат със същинските проблеми на правосъдието. И да не стане късно, защото тези, които днес изискват да се атакуват медии, утре може да пратят Становище, с което да изискат закриването на ВСС, с аргумента, че НПО-то е натрупало достатъчен административен капацитет, позволяващ му еднолично да управлява съдебната власт. Та нали точно това е стратегическата им цел и дано в Съдийската колегия да го разберат, преди да е станало късно. Ако не, добре е да видят какво е написал читател на "Правен свят" под статия, отнасяща се до едно скандално решение на ангажирано да представлява интересите на 14 000 български юристи организация – "Ненужните съсловни организации са тумор за обществото. Вкарвайки ни в тях изгубваме свободата си, а притискайки ни с редица ненужни правила, изгубваме и човещината си. Свободна и благородна професия се упражнява от свободни и независими личности"

Бъдете свободни, госпожи и господа от Съдийската колегия на ВСС, ако ли не, може да гласувате решение и срещу критични коментари на читателите.

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста "власт-институции-граждани". Професионалните му интереси са областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.

"Правен свят" е готов да публикува и други мнения по темата.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
10
|
нерегистриран
22 май 2018, 15:00
0
0
работата на врачанския съд е причина за осъждането на България в ЕСПЧ за случая Boykanov c. Bulgarie (Requête no 18288/06), На 10 ноември 2016 г. Европейският съд по правата на човека постановява поредното си Решение в което установява нарушение на свободата на изразяване, заради това ,че съда Враца осъди гражданин за това, че е дръзнал да адресира писмо , в което изразява недоволството си от нежелание на държавен чиновник да изпълни професионално задълженията си, произтичащи от закона. Използвания сценарии за осъждане за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с. ал. 1, т. 2 и 3 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК., е един и същ, с моя .Само че мен ме съди ,й осъди на ЛОС във Враца състав прокурор и съдия от Мездра ,поради самоотвод на съда Враца ,а сума на наложената ми санкция и присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 2516 лв,с лихва въобще не поискана..При гореописаният господин, действията на съда са обратни ,съда Мездра си прави отвод,и изпраща делото за разглеждане на врачанския съд,където окръжен съдия наказателен състав е бившия председател на Рс Мездра.Така се внушава й на обществото, , че всеки опит на обикновеният гражданин да защити правата си, може да бъде смачкан с осъдителна присъда за обида или клевета, за да бъде даден урок и превенция на останалите да не си въобразяват, че имат права.Заради работата на врачанския съд това не е първия случай за осъждане на държавата в ЕСПЧ .С Присъда от 23.10.2003г. по моя жалба № 37355/97 ,е осъдена държавата ,заради това ,че длъжностни лица, са злоупотребили със служебното си положение, черпейки права от него за да се саморазправят с мен, дръзнал да се оплачат от тях. Видно от гореописаното използвано е „оръжие“, което й е добре познато.

9
свободен словител
|
нерегистриран
21 май 2018, 20:58
12
-1
Ако аз напиша например, че докторантът е едно не много умно парче, а не дай си боже - за модератора (не съм го написал - само давам пример), последният веднага ще ми изтрие коментара. Иначе за съдията може всякакви квалификации да се дават. Те на това му викаме в Правен свят свобода на словото.
8
някай бесен
|
нерегистриран
21 май 2018, 15:03
24
-1
Безспорно има една малка част от магистратите, заради която страдат всички останали. Но спомнете си кой пръв / преди 17 години / започна да насажда нихилизъм и отрицание към цялата правнораздавателна система като цяло - "Ние ги хващаме, ТЕ ги пускат!", ерго ТЕ са лошите. Коя партия систематично чрез висшестоящото си ръководство / Б.Б., Цв. Цв., В.Г."Крокодила" / всячески и чрез подопечните им медии се опитват да доведат до унизително подчинено поведение магистратите и най-вече съдиите?! КОЙ е написал в исковата си молба, че "Обиждайки министър председателя, се обижда народът, нацията и държавата" ?! Едан партия, един народ, една държава, един ВОЖД - познато ли вие?
7
no name
|
нерегистриран
21 май 2018, 14:54
23
-2
За сведение на уважаемия специалист по политология и по проблемите на правосъдието, България не е на незавидното 111 място по свобода на словото заради съдебната система, а заради съсредоточаването на собствеността на медиите в по- голямата им част в едно или няколко лица. Колко от пишещите могат да се похвалят, че правят това свободно, а не под диктовката на главните си редактори в услуга на определена политика.
Никой не воюва срещу свободата на изразяване, а срещу недопустимото раздаване на квалификации от страни по дела срещу съдията, който ги гледа от рода на безродници, корумпирани и т.н. Такъв медиен език не си позволяват никъде в Европа, от която ние сме част.
6
Конституцията
|
нерегистриран
21 май 2018, 14:51
17
-1
Четете Конституцията, г-н "докторант"! Чл.39 има две алинеи. Втората за нищо я нямате.
"Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността."
5
Неизтребимата глупост на всичколозите
|
нерегистриран
21 май 2018, 12:19
17
-4
До коментар [#3] от "жалко,но...":
По изключение докторантът е прав.
....едни от най-умните сентенции са посветени именно на глупостта. „Няма нищо по-страшно от активния глупак” /докторант по Политология/ казва Гьоте, а Чапек го допълва „Едно от най-големите бедствия на цивилизацията е ученият глупак” /докторант по Политология/."И в бурена се случва да поникне красив цвят, и у простия човек/докторант по Политология/ – мъдра дума." - Менандър
4
|
нерегистриран
21 май 2018, 11:36
2
-4
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
3
жалко,но...
|
нерегистриран
21 май 2018, 09:22
8
-24
По изключение докторантът е прав.
2
Много злоба, много нещо
|
нерегистриран
21 май 2018, 09:16
18
-5
Но в правосъдието не може да се пренебрегне съдът, колкото и несправидливи да ни се струват решенията му. Добре е докторантът да чете и Цицерон: "Магисратът е говорещ закон, а законът - ням магистрат." - Марк Тулий Цицерон. С., 1994, с. 187.
1
Езикът на омразата пречи, Даниеле !
|
нерегистриран
21 май 2018, 09:10
27
-6
Не свободата на словото , а езикът на омразата пречи.Говорим обаче за свобода , а не за свободия.И този език пречи не толкова поради "лошите магистрати"/тези , които според автора "дължат отговори"/, а заради вредното му влияние върху цялото общество. Този език е една от причините да сме на 111-то място в света по медийна свобода.Дори да ги нямаше "лошите магистрати" ,то ние няма да мръднем и едно място нагоре по съвсем други причини.Казаха ни ги причините преди време от еврокомисаря в тази сфера - концентрация на собственост в медийната сфера ,специфична информационна политика на собственика на медията/разграничаваща се понякога от обективните факти на действителността/, манипулативно и тенденциозно поднасяне на дадени факти, "фалшиви новини" и др.Това са прости и ясни неща, просто трябва да бъдат осъзнати и при здрав разум-коригирани,за да се придвижим нагоре в класацията.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно