Гл. ас. д-р Наталия Киселова относно правото на свободно движение и пребиваване на еднополови съпрузи:
Решението на Съда на ЕС категорично не налага промени в Конституцията
В действащото ни законодателство има закон, който определя условията и реда, при които гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства могат да влизат, пребивават и напускат Република България, смята преподавателят по Конституционно право
Решението на Съда на ЕС категорично не налага промени в Конституцията

Госпожо Киселова, преди дни Съдът на ЕС прие решение, според което правото на свободно пребиваване следва да се ползва и от лицата, сключили еднополов брак, това означава ли, че в България следва да се признаят законово еднополовите брачни съюзи?

Постановеното Решение от Съда на ЕС по преюдициално запитване дава отговор на конкретен въпрос по тълкуването на конкретни разпоредби,  вторичното право на ЕС и по-конкретно - от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (чл. 2, т. 2, буква а), чл. 3, § 1 и § 2, букви а) и б) и чл. 7, § 2). Решението на Съда се отнася до свободното движение на европейски граждани на територията на Съюза за повече от три месеца и придружаващи ги съпрузи, т.е. при вече сключен брак.

Какво означава това? Когато гражданин на друга държава членка на ЕС дойде в Република България и желае да пребивава повече от 3 месеца продължително или трайно, той може да бъде придружен от своят съпруг и от членове на своето семейство. Другият съпруг може да е както европейски гражданин, така също може да е гражданин и на трета страна. В този последен случай е и повдигнат спорът пред Съда на ЕС, защото единият съпруг е румънски гражданин, а другият – на САЩ.  Запитването се основава на Директивата за упражняването на свободата на движение, която позволява на съпруга на гражданин на Съюза, упражнил тази свобода, да се присъедини към него в държавата членка, в която той пребивава продължително или трайно и не е неин гражданин.

До какви последици в националното законодателство и правен мир би могло да доведе това решение?

В действащото ни законодателство има закон, който  определя условията и реда, при които гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства могат да влизат, пребивават и напускат Република България. Според мен, в момента, нашият Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства (загл. доп., ДВ, бр. 97 от 2016 г.) напълно отговаря на духа и на същността на това съдебно решение. Аргументите за това мое мнение са поне два. Съгласно чл. 3 от Закона "Гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семействакоито не са граждани на Европейския съюз, при пребиваването си в Република България имат всички права и задължения според българските закони и международните договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство". И на второ място, по смисъла на § 1, т. 1, буква а) (допълнена с бр. 97 от 2017 г. на ДВ) от Допълнителните разпоредби от Закона "член на семейството на гражданин на Европейския съюз" е  "лице, с което гражданинът на Европейския съюз е сключил брак или има фактическо съжителство, удостоверено с официален документ, издаден от друга държава - членка на Европейския съюз". 

В тази връзка, следва ли да се променя Конституцията на България, така че да е в унисон с решението на Съда на ЕС?

Категорично не, не се налага промяна в Конституцията ни. В Основният ни закон има достатъчно разпоредби, които "подпомагат" прилагането на правото на ЕС като самостоятелна правна система, функционираща наред с националната ни правна система.

Необходима ли е изобщо промяна в нормативната уредба у нас и в коя част?

Правната уредба не се нуждае от промяна. Законовата уредба, приета от Народното събрание, напълно отговаря на Решението на Съда на ЕС. Даже § 1, т. 1, буква а) разширява кръга от лица, които са приравнени на съпруг. Това са и фактически съжителстващите лица. И в двата случая – и при брак, и при фактическо съжителство, е необходимо за връзката в семейството да има акт на друга държава членка. Или казано с думите на Закона, връзката на двете лица се удостоверява "с официален документ, издаден от друга държава - членка на Европейския съюз". Семейният кодекс в Република България е предвидил какъв акт се издава при сключване на брак за българските граждани и този въпрос е в компетентността на българските лица по гражданското състояние. За другите държави е същото. Различия има по отношение на съюза между лицата, но има официални актове, които нашата държава признава. На гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, получили право на пребиваване в Република България, се издават документи (удостоверение или карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза), които удостоверяват правото им на пребиваване. Редът за издаване на документи по Закона се определя с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи.

Какви биха били последиците, ако България реши да откаже да приложи решението на Съда на ЕС?

Българските органи не могат да откажат да изпълнят действащ български закон, който предвижда уредба, идентична с постановеното в Решението. Законът предвижда ограничаване на свободата на движение на територията на Република България за гражданин на Европейския съюз или на член на неговото семейство.

Свободата на движение, реализираща се в право на влизане и право на пребиваване в Република България на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, може да се ограничава по изключение и на основания, свързани с националната сигурност, обществения ред или общественото здраве, но не и на основание на пол.

Българската държава може да наложи принудителни административни мерки на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му. Тези мерки са отнемане на правото на пребиваване в Република България, експулсиране и забрана за влизане в Република България. Налагането на всяка една от мерките се основава единствено на личното поведение на лицето и се определя в зависимост от степента, в която то застрашава националната сигурност, обществения ред или общественото здраве. При налагането на мярка се вземат предвид продължителността на пребиваване в Република България, възрастта, здравословното състояние, икономическото и семейното положение, социалната и културната интеграция и степента на връзка със страната по произход на лицето, на което се налага.

Принудителните административни мерки (отнемане на правото на пребиваване в Република България, експулсиране и забрана за влизане в Република България) не могат да се основават на икономически съображения, на прибягване до системата за социално подпомагане, търсене на работа или изтичане срока на валидност на личната карта или на паспорта, въз основа на които лицето е влязло в Република България.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
6
***********************
|
нерегистриран
13 юни 2018, 19:25
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
5
|
нерегистриран
12 юни 2018, 14:59
2
0
До коментар [#3] от "Соросоидния трол пак грачи":
Появи се соросоидното тролче. Вий, вий протестърино. Колкото и да виеш, все ще си останеш анонимно комплесарче, което освен с да дращи по форумите, друго не е кадърен да прави :-)


Хубаво е, че като си решил да не си анонимен си сложил автобиографична справка за себе си. Ама не трябваше ли да напишеш и някой друг ред по същество, а си се ограничил само с това да се опишеш?

И като се почна с биографичната тематика - Киселкова като публикува предната си творба не беше ли доцент или вече е станала главен асистент? Защото при повечето научни дейци кариерата обикновено върви в обратен ред?
3
Соросоидния трол пак грачи
|
нерегистриран
11 юни 2018, 16:32
6
-3
Появи се соросоидното тролче. Вий, вий протестърино. Колкото и да виеш, все ще си останеш анонимно комплесарче, което освен с да дращи по форумите, друго не е кадърен да прави :-)
2
|
нерегистриран
11 юни 2018, 14:18
2
-4
Пошегувах се под статията на доктор Хаштаг, ама наистина цъфна статия на Киселкова.
Радостно е, че този път написаното от нея е вярно. Че доктор Хаштаг го беше ударил съвсем на въображение. Да се надяваме и той да вземе пример от нея.

Въобще градивната критика на другаря Сергей към другарката Курнела във връзка с ИК взе да си личи. Че нашите червени тролове се съсипаха от бачкане, а сега ще трябва да лижат там, дето до вчера плюха.
1
Уважаема госпожо Киселова,
|
нерегистриран
11 юни 2018, 13:39
7
-4
Защо пропилявате безспорниия си професионален авторитет, за да легитимирате това издание?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно