Проучване
41% от българите не биха подали сигнал за корупция
Обществото очаква активност от институциите, коментират от Асоциация "Прозрачност без граници"
41% от българите не биха подали сигнал за корупция

Гражданите биха подали сигнал, ако станат свидетели на корупция или имат информация за такава, до медиите - 24,5 процента, полицията - 20 процента, Комисията за противодействие на корупцията (КПКОНПИ) - 13,5 процента, контролен орган - 10,2 процента и прокуратура - 10,1 процента. Над 71% от българите очакват разследване по най-високите политически нива, а около 64% са "за" разследване на корупцията на местно ниво. Това показват резултатите от национално представително проучване на Асоциация "Прозрачност без граници".

Цели 41% от българските граждани не биха подали сигнал за корупция изобщо, защото за тях това стои извън ценностната им система. Този извод от изследването подчерта изпълнителният директор на асоциацията Калин Славов. Ясно изразеното негативно отношение към корупцията се изразява в пасивна съпротива, допълни той. 36,5% биха противодействали на явлението като не биха дали подкуп. Почти същият процент обаче - 36,2%, смятат, че като обикновени хора нищо не могат да направят, за да дадат своя личен принос в тази борба. За тези 1/3 от анкетираните доверието е достигнало почти ирационално ниво, коментира Калин Славов. Почти 30% биха съдействали на антикорупционната агенция, ако тя ги убеди, че работи безпристрастно. Проучването сочи още, че 19,7 процента от гражданите смятат, че трябва да се провеждат информационни кампании сред населението, за да се противодейства на корупцията.

Базисното недоверие към институциите е ясно отразено в получените отговори и то е свързано със страх от последици за личността или за бизнеса. Мнозинството от запитаните очакват по-активно и по-ефективно разследване на корупцията, заяви Славов. По думите му, драстично по-слабо изразени са очакванията за превенция и анализ на законодателството. Обществото категорично иска активна дейност от институциите, изтъкна Славов.

Политологът Антоний Гълъбов коментира, че ако Комисията за противодействие на корупцията успее да се възползва и се позиционира в ролята на граждански канал за задвижване на институциите, призвани да санкционират и преследват корупцията, тогава това би могло да започне бързо да намалява усещането за социална изолация, което е един от най-големите проблеми в българското общество.

Основни констатации и изводи от национално представително изследване на общественото мнение на тема 

"ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ  ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА ПРЕЗ 2018 г.":

Изразните форми на корупция, които представляват най-съществен проблем за българските граждани, са: политическата корупция, злоупотребата с обществени средства и корупцията в съдебната система.

В контекста на проблема за политическата корупция като най-съществени са посочени:

(1) политическите и роднинските назначения в администрацията, търговия с влияние и конфликт на интереси в министерства и агенции (според 57,6% от респондентите);

(2) незаконното финансиране на партии и на предизборни кампании, купуването на гласове (според 56,7%);

(3) политическите и роднински назначения, конфликт на интереси и търговия с влияние в местната власт (според 54,2%)

Проблемът за злоупотребата с публични ресурси е оценен като изключително съществена изразна форма на корупция както на централно ниво, в министерства и агенции, така и на местно ниво, в общините (56,9%).

На следващо място, но с не-по-малко значение, са откроени търговията в съдебната власт и отказ от ефективно разследване на корупцията по високите етажи на властта (според 53% от анкетираните).

Приоритетната насока, в която трябва да се концентрират усилията на институциите, е разследване на корупцията по високите етажи на управлението. Гражданите искат ясни и отчетливи действия по ефективно разследване и по наказване на корумпирани лица. 

Основен приоритет в борбата с корупцията според българските граждани следва да бъде разследването на корупцията по високите етажи на управлението, като по-конкретно фокусът е поставен върху:

(1) разследване на корупцията на най-високо политическо ниво в държавата (71,2%);

(2) разследване на корупцията в местната власт (63,7%);

(3) разследване на корупцията сред служителите в централната администрация (58,5%).

Изследването показва, че хората не намират за достатъчно ефективно и адекватно поставянето на акцент върху: обучения (15,9%), семинари и конференции; специални мерки, като допълнително подслушване и внедряване на агенти под прикритие (15,2%), анализи на законодателството (16,3%) и тестове за интегритет на служителите (11,2%).

Ниска степен на доверие на гражданите в институциите, които са оправомощени да преследват корупцията

Отговорите на въпроса "До коя институция бихте подали сигнал, ако вие лично сте свидетел или имате конкретна информация за корупционно действие?" показват:

(1)  сериозен проблем в доверието на гражданите в институциите, които имат ключови правомощия в борбата с корупцията;

(2) силно критична оценка относно досегашните усилия на институциите в тази насока;

(3) обезпокоителен дял от хората, които не биха подали сигнал до институциите (41,5% от респондентите).

В този контекст 24,5% от хората избират стратегията за осигуряване на повече публичност на данни относно корупция като е по-ефективен инструмент за оказване на обществен натиск върху институциите да изпълнят своите правомощия и да разследват случаите за корупция. Това е и причината, според която най-голям процент от гражданите биха подали сигнал до медиите – 24,5%.

Изследването показва, че потенциалът на обществената подкрепа към новосъздадената антикорупционна агенция към днешна дата е крехък: едва 13,5% от гражданите биха подали сигнал до КПКОНПИ. Тези стойности се дължат на (1) недоверие на гражданите на базата на предишния неуспешен опит за борба с корупцията от предходни специализирани структури; (2) те са показател, че антикорупционната агенция не разполага с широк времеви хоризонт за утвърждаване в общественото пространство като инструмент за борба с корупцията и че е необходимо да организира ефективно дейността си в много кратък времеви диапазон.

Потенциалът на обществена подкрепа за дейността на новата антикорупционна комисия е относително крехък, но все пак съществува

В тази връзка резултатите от изследването показват, че ключовите предпоставки за ефективността на нейната бъдеща работа са функция от:

(1) безпристрастност при изпълнение на функциите;

(2) опазване на данните за самоличността на подателите на сигнали и ефективна защита на подателите на сигнали.

За да може да изпълнява ефективно една от своите функции, свързани с работа по сигнали за корупция, и предвид обстоятелството, че КПКОНПИ няма самостоятелни разследващи функции, усилията на Комисията следва да бъдат насочени и към изгражданите на ефективна система за взаимодействие и сътрудничество с: (а) другите институции, които имат правомощия по разследване и наказателно преследване на корупция, (б) местните власти и деконцентрираните звена на централната администрация и (в) сътрудническо с институции с контролни правомощия и инспекторати в министерствата и агенциите.

Условия, при които гражданите биха подали сигнал за корупция до антикорупционната комисия

Изследването извежда на преден план три ключови условия за гражданите, за да бъдат активни в противодействието на корупцията и да сигнализират антикорупционната агенция:

(1) ако са убедени, че сигналите се разследват безпристрастно (27,7%);

(2) ако са надеждно опазени данните за самоличността на подателите на сигнали (24,6%);

(3) ако са създадени гаранции за защита на подателите на сигнали от неблагоприятни последици и репресии (21,5%).

Данните от проучването потвърждават тревожна констатация, установена и от други изследвания – за значителния дял на хората, които не биха подали сигнал до институциите. В тази връзка 33,6% от респондентите не биха подали сигнал до антикорупционната агенция, а едва 9,4% от тях безусловно и категорични биха изпратили сигнал.

Ниска степен на готовност на гражданите за подаване на сигнали

Основните причини за тази нагласа произтичат от:

(1) страх от неблагоприятни последици за подателите на сигнали (29,9%);

(2) недоверие в длъжностните лица (26,8%);

(3) усещане, че обикновеният човек е безсилен в борбата с корупцията (33,6%).

Резултатите от отговорите на въпроса "Поради каква причина не бихте подали сигнал за корупция?" дават основание за оценки и изводи в две насоки:

Изводи в негативна посока:

Резултатите от изследването потвърждават извода, че основна причина за нежеланието на гражданите да сигнализират за корупция е страхът от неблагоприятни последици за тях (29,9%).

Детайлният поглед към данните потвърждава и оценката, че една от ключовите причини за това е възприятието, че "Длъжностните лица също са корумпирани" – почти идентичен дял на отговорите (26,8%)

Липсата на оптимизъм, че противодействието на корупцията е "мисия възможна" –¼ от гражданите разбират, че наличието на корупция е "трудно да се докаже"; и 1/5 от гражданите считат, че "нищо не може да се направи" (19,4%)

Пасивност и нежелание за активно противодействие – 1/5 "не искат да ги разкарват по институции" (21,7%), "това не е мой проблем" (4,8%) и "нямам време" (2,3%)

Изводи в позитивна насока:

Корупцията е обществено неприемливо явление – само 1% от гражданите считат, че е нормално да дадат нещо в израз на благодарност за получени административни услуги – т.е.

Устойчив дял от граждани (в диапазон от 9,4% до 12,6%), които са готови безусловно да дадат личен принос в борбата с корупцията, като сигнализират за нея пред институциите.

Подкрепа за множество форми на противодействие на корупцията: да не гласуват за некорумпирани кандидати и партии (17,6%), участие в протести (11,7%), бойкот на корумпиран бизнес (8,2%), оповестяване на данни пред медиите и да подкрепа за дейността на неправителствени организации.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
10
taka e..........
|
нерегистриран
15 юли 2018, 20:48
4
-1
Tuk proverki nqma ,ima formalni deystviq :iskane na obqsneniq /poznay kakvi / ,natisk ,obajdane po telefoni,zakrivame na prepiski ,chadar nad korumpetata i diskriminaciya i tormoz nad osmelilite se da se jalqt ,nakraya i uvolnenieya ot rabota ! Hayde podavayte signal !!!
9
Правен свят се е надупил на Пеевски и Цацаров
|
нерегистриран
15 юли 2018, 12:41
13
0
Срам нямате ли бе подлоги Пеевски?
Хората не забравят, знайте това.
Айде сега , тихомълком коментара да бъде изтрит
8
Гоги
|
нерегистриран
14 юли 2018, 14:31
1
-1
Че то в бг няма такава,-)))
7
|
нерегистриран
14 юли 2018, 11:23
2
-2
За Бога братя.,според мен не подавайте жалби срещу корумпирани,те са силни и ще ви смачкат,както направиха с мен.

Видно от становището на прокурора от ВКп от с.з. на 10 март 2000г. по н.д. №50/2000г.1 н.о. на върховния к.“съд”, представителят на държавното обвинение поддържа подадения от мен касационен протест за изразено мнение. С решение№ 166/10 май 2000г. на ВКсъд, пише диспозитива и мотиви едновременно .,вместо да прочете диспозитива на 10 март 2000г.,както е записано. , решението е произнесено , при злоупотреба с процесуални права,й извън пределите на правораздавателната власт на ВК"съд". ., й обективно по закон това “решение”не съществува. в правния свят. .
Но оставя в сила присъда ЛОС,и 2516 лв. неймуществени щети по нох.д. №522/98г.рай съд Враца ,потвърдено с решение по внох.д. №358/99г.Осъд Враца , за престъпление по чл.148 НК , обида и клевета с преписване на подкуп. ВКс не е преценил, че в течение на повече от три месеца след 2000г.обидата и клеветата е от функционална компетентност на ОС-Враца.Освен това по действащ процесуален закон за престъпление обида и клевета се налага глоба ,довело гл. прокурор да направи искане за възобновяване №1377/08г..на осн.чл.78 а НК.Оставено без разглеждане от ВКсъд,2 н.о.
На лице е груба намеса на т.-н. “съд “и наложено тежко наказание за изразено мнение ,нарушение на чл.10 ЕКПЧОС. Така ми отнемат възможността и правото за подаване на жалба ,заложена ,като основно право в чл.45 от КРБ,а самият факт че жалбата ми даже не е довела до проверка на н-к Грао,баща на прокурор от Враца,сега съдия, доказва,че писмото не е засегнало репутацията му.Още повече не съм действал в професионално качество за което й нямам специални задължения и отговорност при упражняване правото си на свободно изразяване на мнение. От делото не става ясно какви са били обидите,й с коя дума съм преписал подкупа на н-к Грао, й дали наистина е нанесена публично.


6
...
|
нерегистриран
14 юли 2018, 09:15
7
-1
Да подадеш сигнал за беззакония и корупционни схеми-това после има за последици:

-да бъдеш арестуван
-да бъдеш пратен на съд по УБДХ
-да бъдеш пратен на наказателен съд, дори и сигналът ти да е верен
-да бъдеш глобяван.
-да бъдеш редовно подслушван, следен
-редовно държавното ОПГ да пуска компромати и лъжи срещу тебе


Всичко това е доказано. Случи се с Босия. Държавното ОПГ спретна над 20 дела от санкционен характер срещу Босия-наказателни, административно наказателни, по УБДХ заради ВЕРНИТЕ сигнали на Босия за престъпни корупционни схеми в ИА "Автомобилна администрация", прикривани от прокуратурата и меверето. Грозните компромати, които пуснаха срещу него в сайта близ няма да приповтарям, но явно са дело на много болни мозъци в меверето.
2
|
нерегистриран
14 юли 2018, 08:21
13
-1
ЗАЩОТО МНОГО ВЯРВАТ НА МИЛИЦИЯТА
1
безсрамници
|
нерегистриран
13 юли 2018, 19:18
13
0
ние вярваме на пацо...дето се готви за главен ......пацо де са ти резултатите ?????
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно