Проф. Никола Филчев:
Когато управляващите накърняват човешките права, гражданите трябва да знаят, че има съдебна власт, която да ги защити*
Защитата на независимостта на прокуратурата е само половината от работата на главния прокурор. Другата е да следи прокурорите да не се поддават на корупционен натиск и да спазват закона, активно да го прилагат, казва бившият обвинител №1
Когато управляващите накърняват човешките права, гражданите трябва да знаят, че има съдебна власт, която да ги защити*

проф. Никола Филчев, снимка: БНТ

Проф. Филчев, това интервю е по повод вашата 70-годишнина и дава възможност да направите кратка равносметка на живота си. Разкажете за вашия произход, родители. 

Моята биография, както и на много хора, се намира в интернет. Нищо особено. Роден съм във Варна – далечен наследник на революционера Г. Раковски. Дядо ми Кольо воюва в Първата световна война и за участие в боевете при Дойран, като картечар, е награден с орден за храброст. Но отказва да приеме ордена от Фердинанд - не излиза пред строя поради прогресивните си убеждения. Той има две смъртни присъди за антифашистка дейност - първата за участие във Войнишкото въстание (1918 г.) и втората присъда - за участие в Септемврийското въстание (1923 г.). Като миньор в Перник дружи с Георги Димитров и Темелко Ненков - убит от фашистите без присъда. Дядо ми цял живот е работил като миньор на различни места, в това число и в урановите рудници в с. Барутин, до Доспат. Въпреки че е обикновен работник, той изпраща децата си да учат в града. Майка ми завършва френския колеж във Варна преди 9 септември 1944 г. Тя беше много добра. 

Баща ми бе юрист. Той не заключваше нощем вратата на дома ни. Беше сигурен, че никой няма да влезе, щом като не сме направили никому нищо лошо.

Заради баща ви ли станахте юрист?

Учих в Техникума по индустриална химия във Варна. Тогава Девня беше долината на голямата химия. Продължих във Висшия химикотехнологичен институт. Имах отличен успех и можах да се прехвърля право. Завърших Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". След това започнах работа като съдия във Варненския районен съд. С конкурс постъпих в Правния институт на БАН като научен сътрудник по наказателно право и асистент на проф. К. Лютов. Тогава Правният институт на БАН и Юридическият факултет на СУ бяха обединени в Единен център по право с директор акад. Ярослав Радев. Научните сътрудници преподавахме в Юридическия факултет. 

В същото време работех и като съдия в Софийския районен съд. Защитих дисертация за съучастието в престъпление. След години бях избран за доцент и професор по наказателно право. След промените от 1989 г. Великото народно събрание ме избра за съдия във Върховния съд, където работих 7 години. Две години бях заместник-министър на правосъдието, седем години - главен прокурор на републиката. След завръщането си от посолството в Казахстан преподавах в чужбина и в УНСС, където доскоро ръководих катедрата по наказателноправни науки.

Ясно е, че се занимавате с наказателно право. Но вие повече теоретик учен ли сте, или практик - съдия, прокурор?

Имах щастливата възможност през цялото време да се занимавам и с правна теория, и със съдебна практика. Малко хора имат този късмет. Четвърт век бях съдия, от които 7 години във Върховния съд. Но най-сериозните ми постижения са някои теоретични работи по наказателно право. Специализирах в Русия и Германия, където e най-развито наказателното право. Освен това участвах и в създаването на новото ни наказателно законодателство след 1989 г.

Очевидно се гордеете с постиженията си в наказателноправната наука. Но не ми стана ясно кои са те? 

Законът, както е известно, преминава през два етапа на живот - създаване и прилагане на закона. При създаването на наказателния закон законодателят трябва да реши два въпроса. Първо, да определи кръга на престъпленията, като обяви дадени действия за престъпни.

Второ, вътре в кръга на престъпленията да разграничи отделните видове престъпления, както и наказателната отговорност за тях. Разработките ми по тези два въпроса (криминализация на деянията и диференциация на наказателната отговорност) получиха висока оценка от проф. К. Лютов и акад. С. Павлов, както и от някои учени в Германия и Русия, където имам публикации по темите. Освен това имам сериозна работа относно способа на извършване на престъпното деяние, който е форма на престъплението. Извърших и емпирично социологическо изследване на съучастието в престъпление, като използвах методите на математическата статистика.

А постижения в съдебната практика имате ли?

Постижение при правораздаването е да постановиш справедливо решение. Това не се вижда, но се усеща от хората, чиято съдба решава съдията. В дългогодишната си практика като съдия, от които 7 г. като върховен съдия, съм постановил хиляди присъди и решения.

Но ще отбележа стотина принципни решения на Върховния съд, които служат за ръководство на съдилищата и са публикувани в съответните сборници. Тези решения съставляват принципни, теоретични положения на наказателното право, които обаче са претворени в съдебни актове. И поради това имат особена юридическа сила. Решенията на Върховния съд институционализират основни положения на наказателното право. Освен това през 1996 г. като върховен съдия за първи път по силата на новата ни конституция приложих международен договор пряко във вътрешния правен ред на страната - относно правото на защита на обвиняемия.

Иронията е, че разработките ми, които имат теоретична стойност, не се четат. А съдебните решения, които повтарят азбучни положения на наказателното право, се ползват и ценят от младите съдии. Тези решения съм ги писал нощем, в коридора на гарсониерата в "Дружба 2", четвърта част – на стара чертожна дъска от техникума, поставена върху два кашона. Сега не бих го направил.

Вие участвахте в обновяването на наказателните закони. 

Всички промени на наказателното ни законодателство (наказателно право и процес) през периода 1989-1999 г. са минали през главата ми и ръцете ми. Тогава трябваше да приспособим наказателното право към новата криминологическа реалност, към новите прояви и форми на престъпност.

Освен това трябваше да хармонизираме нашето право, като го съобразим с правото на Европейския съюз. Значителна беше реформата, която извършихме през 1997 г. (когато бях зам.-министър на правосъдието). Тогава усъвършенствахме редица норми на Наказателния кодекс относно организираната престъпност (отвличане, принуда, изнудване и т.н.). Обявихме "изпирането на пари" за престъпление. Разширихме обсега на неизбежната отбрана и др.

В Наказателнопроцесуалния кодекс извършихме също доста промени - укрепихме правото на защита на обвиняемия. Въведохме съкратеното производство за разглеждане на наказателни дела. Установихме съдебен контрол върху задържането под стража (Habeas corpus). Предвидихме да се използват специални разузнавателни средства (подслушване, проследяване и т.н.) за събиране на доказателства в наказателния процес, както и отговорност за злоупотребата с тях и др. При това винаги търсехме баланса между правото на защита на обвиняемия и ефективната защита на обществото.

Оценките за мандата ви като главен прокурор са доста противоречиви.

Служих на закона и на държавата, а не на лични или групови интереси. Не обслужвах партии и олигарси. Прокурорската работа не е материална и не оставя следи. Тя не е строителство, за да се вижда какво си построил. Работата на главния прокурор е да пази независимостта на прокуратурата, за да може отделните прокурори да си вършат работата. Аз трябваше да давам кураж на прокурорите, за да прилагат те закона независимо от външно влияние.

Прокурорската работа за защита на обществения интерес и особено обвинителната функция поражда много вражда и лични неприятели. Премиерът И. Костов беше толкова неудовлетворен, че искаше да закрие прокуратурата и да я превърне в агенция към Министерския съвет, като използва за това цялата си власт и мнозинството си в парламента и ВСС. Затова отправих искане за тълкуване на конституцията и предизвиках решение №3 от 2003 г.на КС, който постанови, че промени на конституционния модел в България, и по-специално - на съдебната власт, може да извърши само Велико народно събрание. Така запазих прокуратурата и следствените служби. Независимостта на съдебната власт (в частност на прокуратурата) е най-важният елемент на разделението на властите.

Както казва основоположникът на разделението на властите - френският мислител Монтескьо: законодателната власт (парламентът) създава законите, изпълнителната власт (правителството) ги привежда в изпълнение, а съдебната власт контролира първите две.

Когато управляващата изпълнителна власт накърнява човешките права, гражданите трябва да знаят, че има съдебна власт, която да ги защити. Пословичен е случаят с немския крал Фридрих Велики, който наредил на селянина да премахне мелницата до неговия дворец "Сан Суси" в Потсдам, Берлин. Когато притиснали мелничаря, той възразил, че това не е законно и че "там, в Берлин, има съд". И кралят отстъпил. Затова Германия е правова държава.

Защитата на независимостта на прокуратурата е само половината от работата на главния прокурор. Другата задача на главния прокурор е да следи прокурорите да не се поддават на корупционен натиск и да спазват закона, активно да го прилагат. След ръководството на добряка - главния прокурор Иван Татарчев, някои прокурори се бяха поотпуснали малко. Трябваше да създам отново ред и дисциплина както при проф. К. Лютов.

Но ВСС ви поиска оставката в края на 2002 г. Защо?

Това стана по обвинение на болния Едвин Сугарев, разследващ поет, и след като ВСС изслуша главния свидетел на обвинението - "гномчето Атанас Атанасов". Болшинството от костовисти и соросоиди във ВСС, водено от отявления костовист Иван Григоров, гласува, че "прокуратурата не си вършела работата" и че "аз съм заобиколил ВСС при някои решения". Пълен майтап. Не успяха много да ме впечатлят. Това решение на ВСС е ярък пример за намеса на политическите партии в работата на независимата съдебна власт. Освен това то няма никакво юридическо значение и представлява отчаян израз на злоба и отмъщение от страна на "командира на разбойническата приватизация" И. Костов и неговите слуги. От друга страна, ВСС не трябва да забравя, че е само административен орган по кадровите въпроси и няма никакво право да контролира решенията по същество и политиката на главния прокурор.

В решението на ВСС беше посочено, че имало неправилни назначения в администрацията на главния прокурор. Ще посоча само, че администрацията на главния прокурор по времето на покойния Иван Татарчев беше 17 души, при мене - 15 души, а при Борис Велчев - повече от 150 новоназначени администратори, голяма част от които деца, съпруги, любовници и т.н. на близки и приятели. Коментарът е излишен.

Как се разви преподавателската ви дейност като професор в университети у нас и в чужбина?

В Древния Рим две професии са били най-уважавани: първо, на пълководеца, който води легионите във военни битки и побеждава, и второ, на оратора, който води слушателите по пътеките на мисълта си и ги учи на добро и зло, на справедливост и законност. В преподаването има особена магия. Повечето студенти в юридическия факултет на УНСС са умни и ученолюбиви, но те нямат нужната среда за развитие. Разбира се, има и студенти, които не са за университета.

Като цяло средата, атмосферата в нашите университети не е добра. Произвеждат се масово доценти и професори на килограм. Това става по шуробаджанашка линия. Професорите обявяват милите си отрочета за генийчета и ги произвеждат за свои асистенти, а след това и за професори - "да има кой да наследи катедрата". А навремето патриархът на българското право проф. Живко Сталев напусна Правния институт на БАН като директор, за да може синът му Стоян Сталев да кандидатства за научен сътрудник.

Науката днес линее. Някои ректори са превърнали "своя" държавен университет във феодално владение. Те строят бясно нови сгради, сякаш са дюлгери. Вместо да обясняват научните си постижения, те говорят по телевизията само за милиони - печалба или загуба. Деканчетата точат зъби и се готвят и те да станат ректори. Но докато са доценти, наблягат предимно на индивидуалната работа със студентките и докторантките. Изобщо деградацията на висшето образование е пълна. Резултатите ще дойдат след време.

След вашето интервю "Вървим към революция" преди дни във в. "Труд" се заговори, че това е заявка за участие в политиката. Ще правите ли лява партия, проф. Филчев, например като АБВ на президента Първанов или "Движение 21" на Татяна Дончева?

Моля, моля! Не ме слагайте на един кантар с Първанов. Ние имаме различен морал. Аз не съм предавал приятели, идеи, публични интереси, хора, на които дължа много, и т.н. А споменатата от вас госпожа не я познавам. За нейната партия "21 век" изобщо не съм чувал. Но в България има много такива партии - състоят се само от роднини. Нещо като семеен бизнес. Получават милиони субсидия от държавата. От народа за народа. Келепир има в тая партийна работа. А ги създават "заради народа, за демокрацията, за евро-атлантическите ценности" и т.н. Аз не съм чак толкова лаком, че да правя партия.

Какво място заема спортът в живота ви?

Голямо. Но за да кажеш, че си голям спортист, трябва да си бил поне в националния отбор. Другото е спортуване за апетит, раздвижване срещу безсънието.

Кое е най-важното в човешките отношения ?

Човещината.

Щастлив човек ли сте ?

Щастието не съществува. Но човек има право и е длъжен да се стреми към щастие.

Като че ли краят на живота не е много радостен?

Всеки край не е много радостен. Радостен е само краят на болестта и на затвора.

*Препечатваме интервюто с проф. Никола Филчев от в-к "24 часа". Заглавията са на "Правен свят".

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
|
нерегистриран
01 август 2018, 16:12
0
-5
С решение №166/10 май 2000г. по но.д.№50/00г.ВКС,1н.о., оставя в сила присъда ЛОС №245 от 9.7.99г.по нох.д. №522/98г.Рс Враца,за обида и клевета и преписване на подкуп на н-к Грао при община Враца ,с което присъда влиза в сила,.Оставяйки в сила присъда ЛОС ,ВКсъд ,не се е съобразил с приетата вече законодателна промяна, ПЗРЗИД на чл.148 НК , д.в. бр.21/ 2000г ,. ,, й умишлено не бе претворено в съдебният му акт .,защото практически отказва да приложи новият закон отричайки юридическата му сила , конфронтирайки се с него.,,, нарушавайки правата ми да изразявам мнение , несъобразени с българското право и защитени от чл. 10 от ЕКПЧОС. ,.Видно от горното решението е различно от предвиденото в закона,и е незаконосъобразно.
По взаимна договорка с врачанската правораздавателна мафия ВКс , оставя в сила присъдата ЛОС,и решението по внох.д.№358/99г.Ос Враца , , умишлено препятствайки прилагането спрямо мен на института, -78 а НК, –Глоба,вместо ЛОС. Присъдата ЛОС,условно е оставена в сила,за да може висящото пред Рп Враца до 2001г. производство по чл.144 ал.3 НК,,да произведе реална присъда.Мерака на правораздавателната мафия реално да лежа в затвора пропадна, поради осъждане на държавата с Присъда от 23.10.2003г. на ЕСПЧ по жалба №37355/97 за воден срещу мен неразумен процес по чл.144 ал.3 НК
ДОКАЗАТЕЛСТВА за мафиотизираният съд са :
1.становище на държавата в лицето на прокурора от ВКп в с.з. на 10 март 2000г.по н.д.№50/2000г.,е,че съм изразил мнение./ явно нарушение от ВКс на чл.10 от ЕКПЧОС/
2. държавата в лицето на главния прокурор внася искане за възобновяване на осн.чл.78 а НК № 1377/08г.,оставено БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,поради вече произнасяне на ВКсъд ,с решение,което е в
Нарушение на чл.6 т.1 от ЕКПЧОС,неразумен процес.
Присъда от 23.10.2003г.на ЕСПЧ по жалба№37355/97.
След “решението “ на ВКсъд,което , няма никакво юридическо значение,,тъй като представлява израз на отмъщение, тъй като цели да бъда й ограбен в гражданско- осъдителната част с присъдени персонално на "потърпевшия"гр. ищец 2516лв.неимуществени щети ,от които 1556 лв непоискани от него лихви,но присъдени му.Твърдя ,че гореописаните действия срещу мен са предварително обмислени и съгласувани й представляват вид престъпление за което,ако има държава,за гореописаното ВКсъд следва да носи отговорност, от свое име?
1
24 часа
|
нерегистриран
01 август 2018, 14:57
3
-7

Папагалът на Филчев проговори



Tweet


Сподели





01.04.2013 12:35; Росен Янков 76304;




Говорещ Сапио

Говорещ Сапио

След 7-годишно мълчание папагалът на Никола Филчев отново започна да говори. В прокуратурата това се смята за добър знак. Някои го свързват с избора на Сотир Цацаров за главен прокурор.

От 2000 до 2004 г. папагалът е обитавал кабинета на Филчев на последния етаж в Съдебната палата. “Беше в голяма продълговата клетка. Някой му го беше подарил, дали не бяха американците. Отначало г-н Филчев си го държеше у дома. Но след аферата с подслушването го махна от апартамента и го пренесе в кабинета”, спомня си Спартак Дочев, някогашният близък помощник на Филчев. Той визира скандала “Филчевгейт” от лятото на 2000 г., когато в стените на жилището на главния прокурор в кв. “Витоша”, блок 3 бяха открити микрофони - един над вратата на хола и още два в други стаи.

“Като сме се събирали на оперативни съвещания при г-н Филчев, сме чували папагала да се обажда понякога. Щото той беше от говорещите папагали. Най-често казваше “Смачкай го!” или пък “Това са несериозни неща” със същата интонация като на г-н Филчев. Веднъж каза “Прокуратурата иска, но съдът дава” - спомня си друг от приближените на Филчев, прокурорът Цеко Йорданов. -Това разведряваше обстановката, смеехме се.”




Според градския прокурор на София Бойко Найденов обаче папагалът не само е развеселявал главния прокурор, но го е и дразнел. “Веднъж бях повикан при г-н Филчев и като влязох, го заварих да говори по телефона. Направи ми знак да седна, но самият той се изправи и изкрещя в слушалката: “Кой е този Иван Костов? Не го познавам”, и затръшна телефона. Настана мълчание и тогава и папагалът изкрещя: “Къде са 25 милиарда от приватизацията?” Стана ми неловко и г-н Филчев ме отпрати, без да каже нищо.”

Според бившия зам. главен прокурор Христо Манчев папагалът е махнат от кабинета след едно бурно съвещание, на което Филчев се бил впуснал да разяснява своите методически указания. По едно време се включила секретарката и попитала дали да го свърже с Алексей Петров. Филчев седнал зад бюрото, вдигнал телефона и слушал дълго време, без да казва нищо. В настаналата тишина изведнъж папагалът изцвърчал: “Много нагли станахте!”

“И тогава стана страшно. Филчев грабна пепелника от бюрото и замери с него клетката. Тя падна и вътре папагалът почна да пърха с криле и да вика “Командирован си!”, а Филчев взе да рита клетката към вратата. Крещеше: “Ще го изритам тоя папагал по стълбите.” Не бях виждал г-н Филчев толкова ядосан. Иначе той беше много хладнокръвен и спокоен човек, с чувство за хумор и умееше да ни мотивира да работим”, разказа Христо Манчев.

Този ден Филчев разпуснал съвещанието и после в тесен кръг решили папагалът да бъде отстранен. “Той запомня всичко, което чуе, и след време го повтаря. Като магнетофонна лента е и не го знаеш кога ще се включи - казал Филчев. - Не ти трябва ни микрофон, ни СРС. Самият папагал е СРС и това е истината. Тоя Джак Бруксън ме изигра, как не се усетих по-рано!”

“Той г-н Филчев си беше подозрителен, нали. Ама чак пък американците да са му подхвърлили с цел папагала, не ми се вярва - коментира Спартак Дочев. - Но аз лично го занесох на Цигов чарк.”

Оттогава до днес папагалът е знаменитост в почивната база на прокуратурата край Батак. Клетката му е при рецепцията и всеки, който взема ключ, се мъчи да го разговори. В средите на прокурорите се разказват какви ли не истории за него. Според една от тях папагалът станал обект на особено внимание по времето на Борис Велчев, наследника на Филчев. “Мълчеше, но въпреки това някой се беше опитвал да го трови. Понеже ресторантът е на две крачки надолу по стълбите, при един запой му бяха сипали уиски в паничката за вода. И папагалът се напи и почна да повтаря: “Сапио, Сапио.” И така чак до сутринта. Оттогава му викаме Сапио”, разказа Сийка Пенева, рецепционистката на Цигов чарк.

Според служител в районната прокуратура на Пазарджик, към която спада Цигов чарк, след края на мандата на Филчев били взети дискретни мерки за защита на папагала. “Един колега от София ми каза веднъж, че Сапио може да се окаже безценен заради информацията, която евентуално е попивал през годините. И се реши да приложим за него процедурата за защитен свидетел, все едно е човек. Заведохме го под името Сапио и придвижихме преписката до съдия, както е по закон. Само че указанията бяха да не е в пазарджишкия съд, а в пловдивския. И г-н Цацаров, който тогава беше съдия там, даде разрешение”, разказа служителят. Според него за папагала се е грижел и специалист орнитолог по някакъв проект.

“Всяка седмица тука идва Снежана Найденова от Дружеството за защита на птиците. Преглежда Сапио и ни казва какво да му даваме. Постоянно мести клетката, все нещо не е доволна”, каза Сийка Пенева.

Дружеството на Снежана Найденова е бенефициент по 10-годишен проект на Министерството на околната среда и водите за наблюдение на птиците по Баташкия водносилов път. Тя обясни, че електроцентралите, далекопроводите и подстанциите в района създавали магнитни полета и влияели на птиците, което налагало постоянен мониторинг. “Откак заработиха и мощностите на “Цанков камък”, отчитаме постоянно намаляване на популациите”, каза Найденова.

Сапио e от подсемейството на неотропичните папагали, които са сред най-дълголетните в животинския свят, но са твърде уязвими на електромагнетизма. В близост до клетката му има апарат за чистене на обувки. “Леля Сийка ми каза, че папагалът направо полудявал, когато някой го включи. Направихме проба и наистина изпадна в бяс и почна да ругае. Викаше: “Шъ тъ острижа!”, “Ще те смачкам!” - ей такива неща", разказа Снежана Найденова. “Изключихме апарата и вече е спокоен.”

Според Сийка Пенева по времето на Филчев на дивана на рецепцията дежурял прокурор с лист и молив в ръка, готов да записва, ако Сапио каже нещо. “Идваха тука за по една седмица, командироваха ги откъде ли не. И Спартак е идвал, и Цеко, и Славчо Кържев. Седят на дивана, дремят и щом Сапио каже нещо, веднага го вписват в протокола надлежно и го носят на Филчев. Той много държеше на тия работи. Ето, на стената още са залепени методически указания за Сапио с неговия подпис. Даже по едно време му донасяха и една женска. Викаха й Миха или Михна”, спомня си леля Сийка.

По времето на Борис Велчев тези дежурства и командировки са отменени и на клетката е монтиран микрофон, а помещението е оборудвано с камера за видеонаблюдение. “Оттогава тая кола с антенките все си стои ей там паркирана”, каза леля Сийка.

Служител в ДОТИ, пожелал анонимност, разкри, че папагалът Сапио се подслушва от органите на МВР, откак САЩ отказаха виза на Никола Филчев. “Това са колко години вече, повече от 10”, каза служителят. “Имаме 6130 страници протоколи ВДС по дати. Според тях Сапио е споменавал 240 пъти “Николай Колев”, 170 пъти “Николай Джамбов”, 117 пъти “Бях в Либия” и по 294 пъти “Надежда Георгиева” и “Димитринка Калайджиева”. Най-често в протоколите се срещат имената “Иван Костов”, “Кеворк”, “Янето” и “Алексей”, а най-рядко (само веднъж) “Кристиян Маслев”, разкри служителят на ДОТИ.

Той твърди, че папагалът Сапио неудържимо се е разприказвал, откак Сотир Цацаров е главен прокурор. “Денонощно сме на линия и не смогваме. Даже някои неща, които се повтарят, ги даваме обобщено. Такива са указанията. Той помни като аспиринче! Повтаря фрази, даже цели изречения, които е чувал от Филчев. Веднъж каза: “Имате грешка. Тук е плод и зеленчук”, и ни втрещи. Смята се, че съдържанието на тези последните ВДС е много ценно, но нямам право да ви казвам за какво се отнасят. Секретни са. Сигурен съм, че ще дадат силен тласък на делото “Октопод” например. Може и някои прекратени дела да се възобновят.”

ВДС е съкращение от “веществено доказателствено средство”. Това е текст от запис със специално разузнавателно средство (СРС). Прилага се като документ в съда, но по смисъла на закона не се приема за доказателство. ВДС на Сапио са приложени към делото “Колеви срещу България” в Страсбург, но няма сигурни данни дали Европейският съд за правата на човека се е съобразил с тях в решението си. В частта, където съдът се позовава на показанията на свидетелите Едвин Сугарев, Пламен Симов и др., се указва, че най-съществени са били показанията на “защитения свидетел С.”. Не е ясно обаче дали под “С.” съдът има предвид Сугарев, Симов, или Сапио.

“От тая година Сапио е защитен свидетел номер 1 по всички знакови дела”, заяви служител във Върховната касационна прокуратура. По времето на Борис Велчев веднъж даже го бяха включили в годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред”, спомня си служителят. “Много остро ни критикуваха, че не работим достатъчно със защитени свидетели и затова няма резултати по знаковите дела. Но като разбраха, че Сапио не е човек, а папагал, и този пасаж го изтриха от доклада”, добави служителят.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно