Зинаида Златанова, министър на правосъдието 2013-2014 г.:
Не ми се иска да допускам, че съдът се влияе от политически решения*
Ако "Врана" е държавна, то и апартаментите на държавните служители са държавни! Съдът приема, че царските имоти са купувани с пари от цивилната листа, които пък идват от бюджета. И заплатите на чиновниците идват оттам, посочва бившият вицепремиер
Не ми се иска да допускам, че съдът се влияе от политически решения*

Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието - 2013-2014 г., снимка: Епицентър.Бг

На 24 септември на представянето на книгата с негови послания "Н.В. Симеон II – Една цел – България", Симеон Сакскобургготски развълнувано заяви през сълзи: "Би било много грозно да ме принудят да напусна пак и да съм във второ изгнание и то една република, която е от ЕС и е демократична." 

За това как би могъл да завърши проточилият се десет години казус с царските имоти се обърнахме за коментар към Зинаида Златанова, юрист, бивш вицепремиер и министър на правосъдието.

Как ще приключи казусът с царските имоти, какво е вашето усещане, г-жо Златанова?

Трудно е да се каже как ще приключи, защото той започна много странно. За мен това е морално-политически казус. Той е такъв навсякъде в Европа, където има бивши монарси. У нас, странно защо, правителството, което заведе делата, реши, че той е чисто юридически. Заведе ги първото правителство на Бойко Борисов през 2009 г. Исковете са от името на българското правителство - то води дела срещу Царя. 

Така че единият вариант е казусът с царските имоти да приключи чисто съдебно. Вариант, който струва ми се, правителството предпочита. Другият е да приключи със споразумение, което да бъде закрепено с някакъв акт на парламента. 

Със Закон за царските имоти?

Да, например с такъв закон. Много водещи юристи, наши професори в университета, предлагат именно такъв вариант. Това обаче е в полето на политическото решение, а на мен ми е трудно да предвидя в сегашната ситуация какво би могло да бъде подобно политическо решение. 

Проф. Джузепе Консоло, защитникът на Сергей Антонов в делото по опита за убийство на папа Йоан-Павел II, предложи своите услуги в урегулирането на този въпрос. С какво би могъл да помогне той?

Нямам представа какво точно има предвид проф. Консоло, защото се запознах от медиите с предложението му. Но там ясно личат чувствата, които го вълнуват в този казус - тази смесица от учудване и възмущение, която всъщност обхваща и все повече български граждани с напредването на процесите против Симеон. 

Буквално преди дни бе представена книга с негови послания "Н.В. Симеон II – Една цел – България". Той взе думата и не скри колко го огорчава това, че на неговите 81 години, при заслугите, които има за членството на България в ЕС, демократичната българска държава го гони от страната. Той не успя да скрие сълзите си! Виждате ли като възможност "тихо" политическо решение за имотите или поне за "Врана", с оглед на неговите заслуги?

Симеон II постигна най-важните политически успехи в последните тридесет години - влизането на България в Европейския съюз и НАТО. Може би тези, които не могат до ден днешен да постигнат такъв успех ревнуват. Но не тяхното признание е важно. Симеон е държавник и е публична личност от самото си раждане. Важното е казусът да се реши справедливо. 

Вълнувам се като юрист, като бивш министър на правосъдието, като гражданин, ако щете. Изключително интересно ми бе да видя последното решение на Софийския градски съд от 22 август 2018 г., което казва, че дворецът "Врана" и паркът към него принадлежат на държавата, а не на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза. Те са осъдени да върнат на държавата в лицето на Регионалното министерство владението и прилежащите му 14 по-малки сгради. Освен това двамата ще трябва да платят над 6 милиона лева обезщетение за неправомерно ползване. В решението прави впечатление това, че съдът в демократична България многократно се позовава на закона от 1947 г., приет от комунистическия режим, с който се отнемат личните имущества на царското семейство. При все, че Конституционният съд през 1998 г. обявява този закон за противоконституционен, казва, че той е против принципите на новата демократична конституция. Формулировката на съда, цитирам дословно, е - "Дори да се приеме, че процесният имот е бил лична собственост на Царете Ф. І и Б. ІІІ, настоящия съдебен състав не отрича правната им възможност да придобиват и притежават лично имущество..., то държавата е станала собственик на процесните имоти по силата на извършена национализация чрез закон - с Указ 8 от 19.12.1947 г. на Президиума на Великото народно събрание е приет Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници."

Това е изключително тревожно като прецедент - българският съд да счита този закон за правопораждащо основание за това, че държавата е собственик на тези имоти! Ето как през ХХI век съдът на демократична България легитимира комунизма. 

Какво значение има в процесите за отделните имоти т. нар. "списък на Кимон Георгиев", както на разговорен език се нарича списъкът на национализираното в края на 40-те години имущество на царското семейство.

Самата комунистическа държава признава личната собственост на семейството чрез този списък. Нещо, което днес не признава съдът. 

През 1998 г. обаче, когато се взима решението на КС, трима конституционни съдии изразяват особено мнение. Те казват, че според тях това решение не поражда реститутивен ефект, че, за да се върнат отнетите имоти, е необходим цялостен закон.

Трудно е да сравняваме становища, взети в разстояние на повече от десетилитие. Изменят се обстоятелствата, законите. Комунистическият режим е обявен от парламента със закон за престъпен през 2000 г. Становището, за което Вие говорите е отпреди това. Ето защо казвам, че е трудна задачата на съда. 

Ако погледнем по-общо казуса "царски имоти", не може да не забележим два етапа в развитието му – от 1998 г., когато е решението на КС, до 2006 г., когато е създадена парламентарната комисия за царските имоти, за Симеон всичко върви по мед и масло – връщат му имотите един по един. Парламентарната комисия приключва работа без обща оценка за законността на царската реституция, но пък изтъква в становище, че предаването на имотите в полза на Симеон е извършено без правно основание. Това е по време на 40-ото Народно събрание, на тройната коалиция. С идването на ГЕРБ нещата рязко се обръщат – държавата започва да завежда искове срещу Симеон – един след друг. На какво се дължи тази промяна в позицията на държавата?

Не ми се навлиза в политически квалификации. Политическите мотиви са едно, съдът обаче не трябва да се поддава на политическо влияние. Не ми се иска да мисля, че има такова влияние. Съдът не може да се ръководи или да се съобразява с моментните обществени настроения. Който и от нас да застане утре пред същия този съд, трябва да бъде убеден, че ще бъде съден според закона, а не според общественото мнение. Ако се върнем на случая с царските имоти, опитвайки се да реши един морално-политически казус с юридически средства, съдът направи правно-историческа каша. Опитва се да приравнява монархически институции към републиканските, да прави някакви аналогии. Това не е работа на съда, това е работа на науката като доктрина, но тя отново няма как да бъде приведена в съдебно решение. 

Дайте пример.

Приема се, че тъй като Интенданството е на бюджетна издръжка, а цивилната листа на царя (неговото възнаграждение, заплата) е с източник бюджетът, то неговите имоти може да се смятат за държавни. Това е все едно да кажете, че всичко, което държавните служители си закупят, е държавно. Нали заплатите им идват от държавата! Това прави българският съд с този низ от допускания, от които се вадят изводите за правния характер на самото Интенданство като институция. 

Ако съдът приравнява Интенданството с УБО от времето на социализма, излиза, че всички, които са се ползвали от услугите на УБО са застрашени – съдът може на същото основание да обяви за държавни имотите им. Така ли?

Аналогията е уместна, но няма нужда да се връщаме толкова далеч във времето. И сега имаме президент, министри, депутати – ред наши съграждани, които са на държавна издръжка. Излиза, че всичко, което те си купуват със своите заплати е държавно. 

Неслучайно ви върнах в началото на казуса – явно винаги сред юристите е имало две мнения по въпросите на царската реституция. И конституционните съдии с особено мнение през 98-ма, и решението на комисията от 40-ия парламент. Съдът явно продължава "антицарската" линия, защо?

Пак казвам, не ми се иска да допускам, че съдът се влияе от политически решения, взети още преди делата. Това изглежда като политическо влияние. Много особено звучи тази последователност във взимането на решенията – първо парламентът, а след това и съдът. 40-ото Народно събрание се опитва да реши казуса, но очевидно българските политици тогава нямат смелостта да го решат. Просто този страх да бъдат взети политически решения, удобно прехвърля казуса към съда. Но това не е прецедент. Същото наблюдаваме и в случая с Истанбулската конвенция. Парламентът препрати "черния Петър" на Конституционния съд. Това подронва изключително авторитетът на правовата държава и на демокрацията като цяло. 

Симеон води две дела срещу държавата в Страсбург. До средата на септември държавата трябваше да изпрати своето становище. Изпратено ли е, какво съдържа то?

Нямам информация. Трябва да се обърнете към Министерството на правосъдието. 

Подобни дела е водил и гръцкият крал Константин. Той претендира за 500 млн. евро обезщетение за отнетите от държавата имоти, съдът в Страсбург му присъжда 13,7 милиона. Но гръцката държава предпочита да се споразумее с монарха. Смятате ли, че такъв развой е възможен и в случая на Симеон?

Може да има подобно развитие, защото така работи съдът в Страсбург. Той не може да отмени съдебно решение, той не решава спорове по същество. Той се произнася за това дали са спазени стандартите на Съвета на Европа за защита правата на човека. Затова, да, не изключвам подобно развитие на нещата. 

Как е решен този казус в Румъния? Питам за Румъния, защото и тя беше социалистическа държава. И там е проведен референдум, в резултат на който кралството семейство е изпратено в изгнание, а имотите му са отнети.

Личното имущество, включително дворци, са собственост на кралското семейство. Както тук, и там има имущество, което е държавна собственост. Но личното е върнато. И при нас никой не спори, че Националната художествена галерия – бившият царски дворец, е държавна собственост. Че дворецът "Евксиноград" е държавна собственост. 

Неотдавна проф. Даниел Вълчев изказа опасението, че някой олигарх може да вземе "Врана" и там да стане "скара бира с дискотека". Той имаше предвид последното решение на Софийския градски съд. Това обаче може да се случи и, ако Симеон запази "Врана" и утре наследниците му продадат имота. Какъв е вашият коментар?

С проф. Даниел Вълчев се познавам отдавна и знам, че добре обмисля публичните си изявление. Рядко си позволявам да споря с него, в това число и за този случай. Така или иначе, режимът на частната собственост и на опазване на културното наследство не са в конфликт един с друг. Това е съвсем различна тема, а тук, мисля, проф. Вълчев има нещо друго предвид и то е свързано с това, дали, кой и защо търси нови собственици на царските имоти.

*Интервюто препечатваме от сайта "Епицентър". Заглавиeто е на "Правен свят".

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
6
д.сл. без апартамент
|
нерегистриран
01 октомври 2018, 21:55
2
0
Мъдро, мадам, неоспорим принос в теорията и практиката....
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно