Една година по-късно
Каква е оценката на промените в ГПК от 2017 г., приети с цел защита на длъжника
Промените бяха радикални, но засегнаха само частното съдебно изпълнение
Каква е оценката на промените в ГПК от 2017 г., приети с цел защита на длъжника

Марин Киров

Преди да припомня какво всъщност се прие преди една година и да коментирам дали се защитиха правата на длъжниците, хващам се за думите  – оценка и анализ. Необходимо е всички промени да се правят след задълбочен анализ и оценка на въздействието им. Само така биха допринесли за правния порядък. В противен случай сме свидетели на лобистки текстове, които обслужват всеки друг, но не и малкия длъжник, трупа се рейтинг на гърба на едни изстрадали хора. Необходимо е и след промените някой да следи, по обективни критерии, разбира се, какво се е променило една година по-късно, например.

Измененията в ГПК от 2017 г., заслужават особено внимание, защото с тях се внесе баланс и справедливост на едно оптимално ниво. В началото дебатът бе афиширан като битка срещу банките и монополите, но впоследствие взе рязък завой и обрат. Приеха се промени, касаещи само дейността на частните съдебни изпълнители  и това е констатация, не е омаловажаване, вероятно към момента е постигнато възможното. Сигурен съм обаче, че голяма част от юристите са съгласни, че само това не е достатъчно.

Какво всъщност се промени тогава?

Ще се спра само на основните промени в ГПК, които засегнаха и защитиха правата на длъжниците в един по-пълен обем.  

На първо място, прекрати се порочната практика поради недобросъвестност, гражданите да бъдат съдени без да знаят. Въведоха се гаранции призовкарите действително да търсят задължените лица.  Например, съществено се измени връчването на съобщение до длъжника при условията на чл. 47 ГПК, а именно чрез залепване на уведомлението. Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. За да се пристъпи  до връчване чрез  залепване на съобщението, връчителят сега трябва да направи поне три посещение, като между всяко от тях има време от поне една седмица и поне едно от посещенията трябва да е в неприсъствен ден.

Също така се регламентира, че ако адресатът не се яви да получи книжата по делото в съда, въпреки връчването чрез залепване, съдът проверява не само неговия постоянен и настоящ адрес, но също така проверява местоработата на длъжника и разпорежда връчване да се извърши и по месторабота на длъжника. 

Що се отнася до връчването, може да се каже, че най-голямата промяна в защита на длъжника е свързана с връчване на заповеди за изпълнение. След изменението в ГПК, при връчване на заповед за изпълнение чрез залепване, в случай, че длъжникът не се яви да получи книжата в съда, след изтичането на срока за възражение, се приема, че длъжникът е възразил срещу вземането, а не че се е съгласил с него. Също така, прие се, че, ако по делото за установяване съществуването на дадено вземане, длъжникът отново не бъде намерен, за да му бъдат връчени исковата молба и доказателствата към нея, му се назначава служебен адвокат, който да защитава интересите му, забележете -  на разноски на кредитора.  

Следваща промяна, която заслужава внимание настъпи и по повод изпълнението по чл. 417, а тя пряко касае и защитава интересите на длъжника.   В случаите, когато заповедта за изпълнение е издадена на някое от основанията по 417, т. 1 –  до 8, като най-масовият случай  е издаване на заповед за изпълнение  въз основа на извлечение от счетоводни книжа на банка и когато заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на съобщението, когато съдът даде указания на кредитора за възможността му да предяви иск за установяване на вземането си, съдът едновременно с това постановява и спиране на изпълнението, като по този начин, докато тече исковото производство, съдебният изпълнител  не може да извършва изпълнителни действия  по събирането на дълга. Друг е въпросът дали със задължителното предявяване на установителен иск не се натоварват длъжниците с допълнителни разноски, защото може те въобще да не оспорват вземането, въпреки че не са намирани на адрес и се пристъпи към тази процедура. 

За изминалата година делата в Районен съд - София са се увеличили заради промяната, а също така е известно, че в по-голямата част от случаите установителните искове се уважават. С оглед на бъдеща промяна, може да се помисли за вариант, при който се дава възможност за възражение от узнаването и да отпадне задължителното предявяване на искове. Това разбира се – след обстоен анализ на практиката.

По отношение на призоваването се защитиха добросъвестните длъжници, но какво се случва в практиката с недобросъвестните – тези, които умишлено се укриват, това съдебните изпълнители трябва да кажат.

Друга съществена промяна беше  тази относно спирането на сроковете. Съгласно измененията от 2017 се прие, че сроковете за извършване на съдопроизводствени действия спират да текат по време на официалните празници, признати за такива съгласно Кодекса на труда и по време на съдебната ваканция. Тази промяна обаче беше отменена с последващо изменение на ГПК от 2018 година. Всъщност в практиката новата норма за спиране на сроковете блокира голяма част от делата и се наложи нейната отмяна, но тя е азбучен пример за писане на закон без всеобхватна оценка на въздействието и без да е ясно какви ще са последствията от него.

Никой не очакваше, но народните представители посегнаха и прекроиха таксите в изпълнителния процес в полза на длъжниците. Уреди се ограничение в размера на държавните такси за сметка на длъжника или взискателя в изпълнителното производство, чийто сбор не може да надвишава една десета от задължението, при условие, че наредбата,  приета от Министерски съвет за събираните такси, не определя по-висок размер. Въведе се и сериозно допълнително ограничение на сбора от такси до една петнайсета за задължения, надвишаващи размера от 45 минимални работни заплати. Създаде се новата разпоредба на чл. 73а, която да уреди максималния размер на таксите, дължими от длъжника в изпълнителното производство. До този момент не бяха очертани граници за тези такси. И това е сериозен пробив – въведе се таван на таксите за дългове до три минимални работни заплати. Каквото и да прави сега съдебният изпълнител, таксите не могат да надхвърлят определения размер.

С тези промени на таксите всъщност се защитиха най-масовите длъжници. Въпреки гласовете в друга посока, народните представители правилно не поставиха таван на таксите на най-големите задължения, защото по този начин щяха да защитят кредитните милионери и да направят тези дългове несъбираеми. Отделно от това се въведе и правилото, че таксата за опис се приспада от пропорционалната такса за успех, т.е. всички взискатели и длъжници получиха намаление и облекчение по дела, по които е извършван опис. Изрично се разписа и, че разноските по изпълнението, в това число и таксите, могат да се оспорват по всяко време от страните пред съда, а не само ако има постановление на съдебния изпълнител за тях.

Също така до момента на промените, съдебните изпълнители имаха право  да насочат изпълнението срещу цялото несеквестируемо имущество на длъжника. След промените от 2017 г., изпълнението трябва да е съобразено с размера на дълга, а също и с поведението на длъжника и с възможността вземането да остане неудовлетворено. Давам пример – до преди една година беше възможно за дълг от 5000 лв. да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, да бъдат възбранени имотите му и да бъдат изнесени на публична продан, запорирани банковите му сметки и моторните му превозни средства, и изобщо изпълнението да бъде насочено срещу цялото му секвестируемо имущество. От една година, след промените, съдебният изпълнител е длъжен да насочва изпълнението по начин, който да е адекватен и съразмерен на размера на задължението. Ако все пак частен съдебен изпълнител наруши закона и наложи несъразмерни мерки, то може да бъде ангажирана неговата имуществена отговорност. Приеха се редица промени и така да се каже се завиши отговорността на частните съдебни изпълнители.

Внимание заслужава и една конкретна промяна в заповедното производство, която тогава се извърши. Създаде се нова разпоредба на чл. 414 а, даваща възможност на длъжник, срещу когото има издадена заповед за изпълнение, да възрази, че вече е изпълнил посоченото задължение. Изцяло беше променен и  чл. 415, който регламентира действието на възражението. Като негова последица за заявителя, възниква правото да предяви иск по чл. 422 ГПК.

В края на 2017 г. имаше промяна и в производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.  В чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс се създаде нова т.8, която допълва с още един вид документ, въз основа на който може да бъде поискано издаване на Заповед за незабавно изпълнение. На работниците или служителите се даде възможността да се снабдят със заповед за незабавно изпълнение срещу работодателя.

С редица изменения в изпълнителното производство, се детайлизираха и допълниха подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител. Разпоредбата на чл. 435 от ГПК, сега изглежда по този начин: 

"(1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Взискателят може да обжалва:

1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;

2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;

3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва:

1. постановлението за глоба;

2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;

3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;

4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;

5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;

6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;

7. разноските по изпълнението."

С промяната на чл. 446 пък изцяло се измени несеквестируемият доход, т.е. сумите, които не могат да бъдат събирани от съдебния изпълнител.

Един от най-важните пробиви според мен се постигна в правилата за продажба на недвижими имоти и движими вещи. При изпълнение върху движими вещи началната цена, от която започва явния търг с устно наддаване или публичната продан на движима вещ, се увеличи от 75 % на 85 % от стойността на вещта. Въведе се и задължение на съдия изпълнителя да назначи вещо лице за определяне цената на движими вещи, които са на стойност над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, както и ограничението, продажната цена да не е по-ниска от застрахователната стойност на вещта, ако има такава. 

Същевременно се даде и право на всяка една от страните да оспори продажната цена при първото обявление, което е съществена промяна и защита правата на страните. Важна е и  промяната при изпълнението върху недвижими вещи. Изменената уредба на  чл. 485  преди казваше, че началната цена, от която започва наддаването при публична продан, се определя по същия начин, както и тази при продан на движими вещи. С промяната се въведе отделен ред. Началната цена на имота, от която да започне наддаването, е 80 на сто от стойността на имота, но не по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена. Също така се назначава и вещо лице за определяне на стойността на имота, чието заключение може да бъде оспорено.

За финал обръщам  внимание на няколко изцяло нови момента в ГПК, върху които и аз съм работил като експерт. Иновативно се въведе допълнителен  способ за извършване на публична продан чрез електронен публичен търг, чрез електронна платформа като по този начин се ограничава и елиминира въобще възможността за злоупотреби. Въведе се за пръв път и изпълнение върху обособена част от предприятие, а също и изпълнение върху права върху обекти на индустриална собственост. Има и още изменения, но тези според мен най-пряко касаят правата на длъжниците.

Бяха ли достатъчно радикални промените и защити ли се интересът на длъжниците? Какво стана с прословутия чл. 417 от ГПК?

От дистанцията на изминалата една година може да се каже, че промените в ГПК бяха радикални (за някои от промените не се е допускало, че могат да бъдат възможни), но за съжаление засегнаха само частното съдебно изпълнение. Виждате, че всички описани по-горе изменения засягат в голяма степен отношенията съдебен изпълнител – длъжник, в полза на длъжника. Може, без да се преувеличава, да се каже, че към онзи момент законодателят респектира частните съдебни изпълнители използвайки принудата на законотворчеството. И трябваше да продължи нататък с останалите нерешени въпроси, касаещи защитата на длъжниците в България.

Имаше изменения на чл. 417, но дебат за неговата отмяна не се е водил в Народното събрание. По повод този член, трябва да се каже, че той е по-скоро проблем на отношенията граждани-банки, отколкото на отношенията длъжник-частен съдебен изпълнител. Понякога безотговорно се твърди, че едва ли не съдебният изпълнител е облагодетелстван от чл. 417. Ако има привилегия, то тя е за банките, това е истината. И да, по време на промените нищо не се направи в посока правата на получателите на кредит, например.

И все пак, трябва да признаем, че по отношение на частните съдебни изпълнители, изпълнителният процес, заповедното производство, касационното обжалване, таксите, призоваването и прочие, народното събрание прие сериозни промени, в опит да се постигне баланс между кредитори и длъжници. Говореше се за голямо лоби на частните съдебни изпълнители, но те бяха притиснати от законодателя. Приеха се по-строги правила и наказания (прие се безпрецедентно за гилдия лишаване от права завинаги). Може би трябва от Камарата на частните съдебни изпълнители да дадат една справка или анализ на своята дисциплинарна практика и тогава ще се види в пълна степен колко съдебни изпълнители са наказани или лишени от права. Така ще се види и, че преобладаващата част всъщност са добросъвестни, надявам се. Едва ли ще признаят, но съм убеден, че от Камарата отчитат и сериозен спад на таксите, които събират съдебните изпълнители – и заради промените, и заради големия брой цесии на дългове от банките към събирачи на дългове.

Спазиха ли политиците обещанията си за други промени, касаещи правата на свръхзадължените лица?

Преди година, непосредствено след промените в ГПК се афишира и работа по закон и ред за защита на лица при свръхзадълженост, т.нар. закон за частния фалит. Отново се повдигна темата за приемане на абсолютна давност и т.н. Но не съм оптимист за този дебат. Първо, мисля че той въобще не се води експертно, не се работи по приемането на текстовете, на фона на други спешни законодателни промени, които ангажират институциите. И второ – убеден съм, че той отново ще бъде използван за политически цели. Защото тези теми бяха шумно повдигнати, а сега срамно се мълчи по тях.

Не се работи и по правата на кредитополучателите, всъщност голяма част от проблемите в сектор дългове са предпоставени, те не се появяват изведнъж при появата на съдебния изпълнител.

Може да се каже, че се закъснява и с приемането на закон, който да уреди работата на т.нар. колектори, частните дружества, които събират дългове. Защото към тяхната дейност има частична регулация в други закони, на някои аспекти от работата им, но няма норми, които принципно да регламентират кой може да бъде колектор, при какви условия, с какви методи може да събира дългове, как да контактува с длъжниците, коя да е отговорната държавна институция, следяща дейността му. Но и по тази тема съм скептичен – не виждам на хоризонта, нито желание от изпълнителната и законодателната власт, нито възможност на народните представители да се ангажират с темата, чисто експертно тя сякаш им е чужда. А с един такъв закон много трябва да се внимава, защото колкото и да е необходим, толкова е рисковано да се приема прибързано и без участието на компетентни експерти.

Необходим ли е нов дебат и промени в ГПК една година по-късно?

Действащият ГПК, който много юристи още наричат новия ГПК, вече претърпя редица изменения. Едни от тях сигурно са били наложителни, добри, други пък го опорочават и тласкат в крайности. Вероятно и в бъдеще ще бъде изменян. Ако въпросът е конкретно по темите заповедно производство, изпълнителен процес, частно съдебно изпълнение, считам, че е рано за нов дебат и ново отваряне. Има твърде много други теми, както се видя, които касаят длъжниците, които въобще не са за пренебрегване и по които не се постигат резултати – частен фалит, абсолютна давност, кредитиране, събиране на дългове, адвокатура и др.

Марин Киров е практикуващ юрист и експерт по законодателство. Консултирал е измененията на Конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт" и е участвал в Съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г. Като експерт разработва промени, посветени на електронните публични търгове, защита на длъжника, вкл. при свръзадълженост и регулация на колекторската дейност. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
49
Любо Д
|
нерегистриран
14 октомври 2018, 16:13
1
-1
Когато видя промени в сектор кредитиране, събиране на дълг от дружество (колектор), фалит на потънали в дълг физически лица, тогава ще се види и промяна. С тия промени от 2017 се регулира изпълнението от МСИ, това не е малко, но ме беше редно да законотворецът депутат да в доволен само от това. Гражданите не са доволни, болно е обществото!!!!!
48
Никола
|
нерегистриран
14 октомври 2018, 15:59
1
0
До коментар [#47] от "Силвия Филипова":
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.


Силвия? Пий лекарствата.
46
NF
|
нерегистриран
13 октомври 2018, 15:03
1
0
Коментарът е скрит от модераторите, защото съдържа вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица, цитирани в публикациите. Ако искате все пак да го видите, натиснете тук.
 
До коментар [#45] от "Туй Лайно":
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.


Пий лекарствата!
44
Pro
|
нерегистриран
13 октомври 2018, 14:09
2
-1
Промени се рейтинга на Мая....67 процента.
43
petrov
|
нерегистриран
12 октомври 2018, 19:51
5
0
До коментар [#6] от "нерегистриран":
Естествено , че няма да го премахнат . 99 % от делата заведени от банките са основателни . Първо , няма банка , която да почне да съди длъжник , който си плаща поне частично . Има длъжници с 10-15 анекси към договорите , само и само да почне да плаща . Почти всички са спрели плащания от години . Защо да се махне чл.417 ГПК ? За да се вдигнат лихвите на коректните длъжници ? Заради 5-6 кресльовци-адвокати , които имат интерес от хаос и повече "обжалващи" клиенти - на които после триумфално губят делата ? В правото и живота всичко е баланс - като си добър към едни си лош към други . Ето , ВКС се направи на добър и разшири кръга на лицата с право на обезщетение в случай на смърт . И какво се случи - "Гражданската отговорност" скочи със 100 лева за една година . Същото ще се случи и ако махнат чл.417 ГПК - по-високи лихви , повече съдебни дела , поведе платени разноски от длъжника....


Точно казано
42
случайност
|
нерегистриран
12 октомври 2018, 19:49
4
0
До коментар [#7] от "нерегистриран":
Единственото, което се постигна е банките да започнат да цедират на колектори масово, тъй като не им се занимава с искови процеси и колекторите да си правят каквото поискат. Най - масови дела - размер на дълга до 1000 лв., длъжника се осигурява на минималната заплата /ако изобщо го прави и изобщо успееш да го откриеш/, никакво друго имущество, постъпления - 0.00 лв. Сибираемост никаква = много лоши кредити = покачване в лихвите. Пълните измишльотини на Манолова нямат край.


Абсолютно вярно и според мен не е никак случайно. А ако е случайно, голям късмет ще да е. Цялата война беше с някаква скрита цел.
41
G
|
нерегистриран
12 октомври 2018, 19:47
4
0
До коментар [#8] от "бон бон":
Промемите в призоваването и в заповедното - пълна катастрофа, с две думи. Наложи се преди лятната ваканция спешно да отменят чл.61 ГПК за спиране на сроковете. Дано в някоя депутатска глава светне, че трябва да се промени чл.47, ал.1 от ГПК, а за задължителното исково производство, сле като длъжрникът е бил уведомен по чл.47, не искам и да говоря.



Точно, пълен хаос
40
Екимов, адв.
|
нерегистриран
12 октомври 2018, 19:46
2
0
До коментар [#34] от "кой какъв ГПК чете":
"Следваща промяна, която заслужава внимание настъпи и по повод изпълнението по чл. 417, а тя пряко касае и защитава интересите на длъжника. В случаите, когато заповедта за изпълнение е издадена на някое от основанията по 417, т. 1 – до 8, като най-масовият случай е издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книжа на банка и когато заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на съобщението, когато съдът даде указания на кредитора за възможността му да предяви иск за установяване на вземането си, съдът едновременно с това постановява и спиране на изпълнението, като по този начин, докато тече исковото производство, съдебният изпълнител не може да извършва изпълнителни действия по събирането на дълга." - не, това НЕ Е вярно. Такава норма няма. След като твърди, че има, моля авторът на статията да я цитира и да не въвежда гражданите в заблуждение!


Действие на възражението

Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.
(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 - осъдителен.
(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.
(5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.


Вярвам, че сте научил/а нещо ново. Можете сега да се извините.
39
кой какъв
|
нерегистриран
12 октомври 2018, 19:45
5
0
Парадоксът на нашето време е, че докато всички си знаем, че законите на Мая са пълни глупости, тя си жъне рекорден рейтинг. Хората явно са изгубили всякакъв рефлекс и не им пука кой и как ги мотае.
38
Лекс до 34
|
нерегистриран
12 октомври 2018, 19:43
2
0
Пич/како, отваряш сайт за закони, актуални и четеш чл. 415 и тогава говориш и плюеш

Действие на възражението:

Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.
(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 - осъдителен.
(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.
(5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно