Марин Киров за Тълкувателното решение на върховните съдии за "гражданската конфискация":
Притеснява ме, че ВКС постанови решение, взето под натиск
Това е пореден случай, при който един чисто теоретичен, изцяло юридически въпрос, намерил своето решение и се прилага от години в държави от ЕС, се превърна в политически въпрос у нас, смята експертът по законодателство
Притеснява ме, че ВКС постанови решение, взето под натиск

Марин Киров, снимка: бТВ

Г-н Киров, какъв е вашият коментар на обявеното през миналата седмица Тълкувателно решение №4/2016 г. на Гражданската колегия на ВКС, свързано с "гражданската конфискация"?

Тъй като се прави общо внушение, че решението засяга въобще гражданската конфискация или работата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), трябва да кажа, че тълкувателното решение от 7 декември се отнася единствено до отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. То не тълкува новия закон, по който работи Антикорупционната комисия, няма спор по гражданската конфискация в него. В тази връзка случаите, които ще бъдат повлияни от решението са по стария закон, но те не са малко и са знакови.

Изненадани няма, очакваше се подобно решение. Като казвам, че се е очаквало подобно решение, нямам предвид, че въпросът е ясен и че постановеното тълкувателно решение е безспорно като мнение, напротив – трябва да се обърне голямо внимание и на особеното мнение, подписано не от един или двама, а от 11 върховни магистрати. Имам предвид обаче, че за тези 2 години, в които се образува и води Тълкувателното дело, се направи достатъчно, за да се подготви общественото мнение именно в тази посока. Това решение вместо да обедини правната мисъл около едно мнение, я раздели на още по-полярни позиции.

Преди да коментирам тълкувателното решение, в името на справедливостта, трябва да направим няколко важни пояснения, защото умишлено се води кампания, чиято цел е след решението у хората да остане изводът, мнението, че Антикорупционната комисия е вършила или извършва нещо нередно.

Гражданската конфискация съществува у нас от 2012 г. Нашата държава възприема един от трите европейски модела, т.е. това не е някаква прищявка или прецедент в правото. България възприема подход, при който има гражданска конфискация, неоснована на присъда, възприема го както редица други европейски държави. И тъй като сигурно има граждани, които  се питат защо трябва да се конфискува имущество, ако наказателното производство се прекрати и лицето не е осъдено, трябва да поясня. Гражданската конфискация не е наказание, тя не е част от присъдата и от наказателната репресия на държавата. Но в много случаи не се събират годни доказателства, защото това не е лек процес (все пак нарушителите на закона правят всичко възможно да възпрепятстват и да се защитят от осъдителна присъда). И тъй като няма достатъчно доказателства, няма и осъдителна присъда. И именно в тези случаи обаче, ако е налице необяснимо богатство, то може да бъде установено и да бъде отнето. Това че няма присъда за конкретно престъпление, не означава, че не се установява огромно разминаване в доходите и имуществото например и че държавата трябва да си затвори очите. Това е логиката на подобен процес и струва ми се тя защитава изцяло обществения интерес.

Искате да кажете, че отново въпросът се политизира?

След като е видно, че в България се прилага един от трите европейски модела и да се правят намеци и изводи, че това е нещо извънредно и неправилно, очевидно въпросът е извън правото. Това е поредният случай, в който един чисто теоретичен, изцяло юридически въпрос, който е намерил своето решение у нас и даден подход се прилага от години (у нас и в други държави от ЕС), се превръща в политически въпрос. Коментира се така яростно отменен закон, не заради самия закон, а вероятно заради конкретни дела, които засяга (по отменения закон се водят делата срещу банкера Цветан Василев, издателя Иво Прокопиев и др. – бел.ред.). 

Юристите, които са ангажирани в материята като изследователи и практици имат различни виждания. Според едни, когато наказателно дело е прекратено, не може да се води и дело за конфискация. Според други юристи обаче това не е пречка и процедурата по отнемане на незаконно имущество трябва да продължи, за да бъде защитен в пълнота общественият интерес. Имаше и различни мнения сред върховните магистрати по отменения закон, в един момент къде по естествен път, къде по странен начин и в странна ситуация, се стигна и до образуването на Тълкувателното дело по стария закон и до самото решение. А решението, въпреки че делото отне близо 2 години, не е никак изчистено от противоречия, напротив. 

Юридическият прочит показва сериозни противоречия в аргументите по основното мнение и сякаш надделяваща тежест на аргументите в особеното мнение. Много по-обоснована и аргументирана е тезата на съдиите, които не са съгласни с извода в решението.

Като юрист, не ме притеснява това, че ВКС постанови решение, с което може да се каже, че слага преграда пред гражданската конфискация за голям брой стари дела, притеснява ме, че това се случва под натиск и предварително формиране на обществено мнение - ангажирани с темата бяха медии, адвокати, експерти, политици. Не се проведе спокоен дебат, а се ескалира съвсем умишлено напрежение и целта е да се създаде съмнение в легитимността на Антикорупционната комисия. Това е страшното и притеснителното. Защото сега основателен е въпросът как ще се интерпретира оттук нататък това тълкувателно решение и колко дела ще бъдат прекратени. Ако се окаже, че трябва да бъдат прекратени триста дела за милиарди левове, изводите за обществения интерес са ясни. Ако се вгледаме пък в това кои дела ще бъдат прекратени, основателно възниква въпросът затова дали чрез това решение не се прави услуга на някои крупни олигарси, които напоследък имат проблеми със закона. Ако е така, жалко.

Намеквате, че това е едно предизвестено решение в услуга на олигархията и с политически привкус?

Предизвестено - да, никой сякаш не си представяше, че ще бъде постановено друго. Мненията бяха две, сякаш се даваше гласност и трибуна повече на отрицателното мнение, заедно с това и откровено се атакуваше Антикорупционната комисия. Затова дали ще се използва от олигархията, времето ще покаже. Но заинтересованите не са малко, достатъчно е да се види новинарският поток. На следващо място, притеснителен факт е, че през последните години трибуната на Върховния касационен съд се използва за политически послания и в тази връзка аз самият чувам коментари от колеги, че тази трибуна е опорочена, че и това решение е в нечия полза. Често се говори за закони, писани по поръчка за някого, не ми се иска да е възможно и действието на някои закони да се отменя пак по поръчка на някого.

Не е ли странно, че подобно Тълкувателно решение излиза в контекста не само на реалните действия по борба с корупцията от последните месеци, но и тогава когато самия председател на ВКС очевидно има проблеми с Антикорупционната комисия?

Като общество ние можем дълго време да се правим, че не забелязваме, че г-н Панов се противопоставя на Комисията, че дори не желае да даде обяснения за констатираното огромно несъответствие в доходите му от 100 000 лв. Можем дълго време винаги да считаме, че има нещо сбъркано във ВСС, но когато и там покаже същото поведение, в един момент пъзелът сякаш се подрежда.

Да не говорим пък, че клиенти на прокуратурата и Антикорупционната комисия се оказаха близки до определен политически, икономически и медиен кръг, които от години бяха "приватизирали" темата за съдебната реформа и борбата с корупцията. И сега изведнъж те попаднаха под ударите на закона. Съвпадение или реална съпротива от даден кръг към действията на държавата – времето ще покаже.

А какво е вашето становище конкретно по Тълкувателното решение, по обсъдения и решен въпрос?

Първо, трябва да кажа, че с отменения закон за първи път се даде възможност за отнемане на незаконно придобито имущество посредством производство пред гражданските съдилища, при което не се изисква да има вече постановена осъдителна присъда и което може да бъде образувано след започване на наказателно производство за определени тежки престъпления, както и във връзка с определени административни нарушения. Това дори беше отчетено в един от докладите на Европейската комисия, тоест ясна е каква е била целта на закона.

Отмененият и тълкуван закон, съвсем в началото в чл. 2 поставя основен принцип, а именно: "Производството по този закон се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и/или свързаните с него лица." Неслучайно тази обща и основополагаща норма се намира в глава първа от закона "Общи положения", по този начин законодателят установява абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск независимо от развитието на наказателното производство. Тя въвежда принцип за необвързано развитие на гражданската процедура по ЗОПДНПИ/отм./. И да достигнеш до противоположен извод, въпреки този основен принцип, е меко казано странно.

Сега, с тълкувателното решение върховните магистрати застъпват едно от становищата в теорията и практиката, а именно, че прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.), извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. С други думи не може да има гражданска конфискация при прекратено наказателно производство.

Моето скромно мнение е, че едва ли законодателят, когато е приемал закона е имал предвид изводите на тълкувателното решение. Напротив, считам точно обратното. Подобно превратно тълкуване не отговаря на целта на закона. А за целта на закона и за необвързаността на гражданската конфискация и наказателната процедура има достатъчно свидетелства в мотивите към закона и в архивите от обсъжданията му, в протоколите. На тях сякаш не е обърнато внимание при тълкуването.

На следващо място по време на приемането на вече отменения и коментиран в решението закон, всъщност имаше идея и предложение за текст, който гласеше дословно: "Прекратяването на наказателното производство автоматично прекратява проверката по този закон". Но този текст не се прие, възприе се съвсем друг подход, а именно, че на отнемане подлежи всяко незаконно придобито имущество и че по отношение на допустимостта на иска за отнемане на незаконно имущество е без значение дали има влязла в сила осъдителна присъда. В противен случай ще сме свидетели на правен абсурд и куриоз - в едни случаи, когато гражданският процес приключи по време на висящо наказателно производство искът да е допустим, а в други - когато все още не е приключил и наказателното производство е прекратено, същият да става недопустим. 

Прави впечатление на някои места, че аргументите, от които черпи изводи мнозинството при формиране на решение, в действителност нямат връзка с въпроса и тълкуването им е някак си превратно. Конкретен пример при тълкуването на чл. 31, т. 2 по отношение на задължението на прокурорите незабавно да уведомяват директора на съответната териториална дирекция за постановленията, с които се отказва образуване или образуваното досъдебно производство се спира или прекратява, както и тези, с които се възобновява спряното производство за престъпление по чл.22, ал.1, на основанията, посочени в чл.22, ал.2 и ал.3. Разпоредбата е ясна и недвусмислена. Това задължение е само по отношение основанията по чл.22, ал.2 и ал.3, т.е. за отказ за образуване, прекратяване, спиране, както и възобновяване на досъдебното производство. То няма връзка с разглеждания въпрос относно прекратяване на наказателното производство извън тези хипотези – когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Затова и аз също не споделям този основен аргумент в тълкувателното решение. Няма как от него да се прави извод за наличието на процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно имущество.

Нямат връзка с тълкувателното решения и някои позовавания на директиви на ЕП, напр. Директива 2014/42 ЕС.

Може би е резонно да припомня и решение No13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6 от 2012 г. на Конституционния съд на РБ, с което категорично  се приема, че процедурата по ЗОПДНПИ/отм./ може да започне не само на основание констатациите на прокуратурата за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление от определена категория, но и въз основа на влязъл в сила акт за тежко административно нарушение. 

Могат да бъдат намерени още сериозни аргументи в защита на тезата, че прекратяването на наказателното производство не е процесуална предпоставка за прекратяване и на конфискацията.

За финал ще обобщя, че според мен гражданската конфискация на имуществото с незаконен източник не е пряко и неразривно обвързана с развитието на наказателния процес и приключването му с влязла в сила присъда, тя е частична. И след като е възможно проверката да започне и продължи след прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 22, ал.2 ЗОПДНПИ/отм./, то на още по - голямо основание трябва да продължи и при прекратяване, защото деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Този извод категорично се затвърждава и ако се сравнят  разпоредбите на на чл.108, ал.4 ЗПКОНПИ, действащ към момента. Несъстоятелно е да се твърди, че няма връзка между стария и новия закон, как е възможно да си поставят различни цели. В новия закон съвсем ясно е посочено, че проверката по тази глава започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство. Също считам, че така законодателят е съобразил описаното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 2 ЗОПДНПИ/отм./. Няма как философията на ЗОПДНПИ/отм./ и ЗПКОНПИ, в частта му относно установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество да е различна, напротив, тя е идентична. Това следва по несъмнен начин и от мотивите за приемането на ЗПКОНПИ. Според тях: "Гражданската конфискация не представлява наказание за лицето. Наказателната отговорност се реализира с дейността на съдебната власт, която преследва извършителя на престъпна дейност. В много случаи обаче е трудно да се съберат годни доказателства, които да са достатъчни, за да се достигне до осъдителна присъда в наказателното производство. И в тези случаи необяснимото богатство може да бъде установено, а плодовете му да бъдат проследени и отнети".

Сами виждате, че аргументите изложени и в особеното мнение и въобще тезата, че няма връзка между прекратеното наказателно производство и продължаването на гражданската конфискация са достатъчно тежки и значими. Не е ли ясна целта на законодателя, щом в новия закон ясно е закрепил гражданската конфискация, независимо от наказателното дело?

Предстои ни да бъдем свидетели на интересна правна ситуация, от която трябва да има изход и той непременно да не е в полза на лица, които са се облагодетелствали за сметка на цялото общество. 

Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа. Работи като консултант при измененията на Конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт" и е участвал в Съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
LSD
|
нерегистриран
10 декември 2018, 06:39
15
-27
Натискът беше оказан от Лозан Панов като израз на ниестовото му желание да се противопоставя заедно с кликата покрай него на всеки опит за въздаване на справедливост относно изявени негодници като Христо Бисеров, Миню Стайков, Николай Банев и прочие сволоч. Тези пари от чужбина ли ги донесоха или с лопатата ги изработиха - не са ли взети от народа и не са ли изкарани с мошенгии и престъпления?! Но политическата конюнктура е по-важна и индулгенциите на новобогаташите, маскирани като борба за формална законност, са на дневен ред. Достойно за съжаление решение на ВКС, разочароващо...
2
Разбирач
|
нерегистриран
10 декември 2018, 07:47
26
-5
Този интервюиран май от всичко разбира, както и интервюиращият, между другото. Някой да ги е виждал в съдебна зала или да са се занимавали с тази материя?
3
Някой
|
нерегистриран
10 декември 2018, 08:47
22
-3
"Огромно разминаване" ли е сегашния праг, да попитаме...и предишния. Целта е натиск и тормоз тъй като съответните чиновници и неспособните разследващи и прокурори ги мързи и са некомпетентни да събират доказателства, и тези в парламента също в мнозинството си и целят да ги улеснят с подобни текстове.
4
Питане
|
нерегистриран
10 декември 2018, 08:58
26
-4
Какво означава "експерт по законодателство"?
6
Г.
|
нерегистриран
10 декември 2018, 09:19
9
-16
ВКС реши преди коледа да опрости мръсните дългове на една шепа отбрани клиенти на антикорупционното звено?

За по-голям подарък някой едва ли е мечтал...

Жалко за тая държава....
7
адвокат
|
нерегистриран
10 декември 2018, 09:22
16
-8
Правят ни на луди. Как нямат срам да кажат, че с единия закон може да се събират мръсните пари и имущество, а със стария, по който засегнати са конкретни знакови лица и дела, не може.
Какво е това правно извращение?
ВКС директно отмени стария закон, обяснявайки ни как по новия може, по стария не.
8
Асен Асенов
|
нерегистриран
10 декември 2018, 09:43
10
-6
"Често се говори за закони, писани по поръчка за някого, не ми се иска да е възможно и действието на някои закони да се отменя пак по поръчка на някого."

Търсите ключа от бараката, ето го!

Аз не мисля, сигурен съм, че е отмяна в нечия полза. Каква е логиката по единия закон да може а по другия да не може? Айде някой смел, красив, зелен и умен да ми обясни, ама без клишета? Да ми го обясни от гледна точка интереса на държавата?
9
Бойко
|
нерегистриран
10 декември 2018, 09:43
14
-1
Марин Киров е от Царево, по образованието е юрист, работил е в общината. Киров участва в създаването на партията още преди пет години.
11
Всяка жаба да си знае гьола
|
нерегистриран
10 декември 2018, 09:53
30
-4
Някакъв "експерт по законодателство" разбира повече от законодателство ….от ВКС . Логиката за пълно отвързване на КПКОНПИ от наказателното производство не издържа по една проста причина . Това е СИЛНО РЕПРЕСИВЕН ЗАКОН И Е МНОГО ВАЖНО СРЕЩУ КОГО ЩЕ БЪДЕ НАСОЧЕН . Ако идеята е да се насочи срещу ВСЕКИ НЕЗАКОННО ЗАБОГАТЯЛ - а това са мнозинството от българските предприемачи , а и най-обикновени български граждани - това едва ли ще се приеме . Много от самите депутати са забогатели с укриване на данъци , нелегални и полулегални сделки и пр. Идеята са съществуването на КПКОНПИ е да се "ударят" не хитреци и тарикати , а ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ И МАФИЯ - убийци , наркотрафиканти , сводници , измами в митниците и пр.

Ако се следва логиката на "експерта" , то КПКОНПИ ще функционира ЧРЕЗ НАБЕДЯВАНЕ В НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Почват те , че си мафиот и престъпник , после се оказва , че не си ….обаче пак ти разказват играта . Т.е. УПРАВЛЯВА НИ ПРОКУРАТУРАТА КАТО ИЗПЪЛНЯВА ПОЛИТИЧЕСКИ ПОРЪЧКИ , която избира жертви с бизнес и финанси , които да унищожи . Ако не те набеди прокуратурата , дори да си незаконно забогатял , си продължаваш с далаверите или поне не те разкатават . Но ако ГЛАВНИЯ те мрази - праща ти КПКОНПИ да те разбие. Това противоречи на всякакви принципи на невиновност , на правова държава , на всичко , което имаме като наченки на демокрация ...
12
Данаил
|
нерегистриран
10 декември 2018, 09:55
7
-14
ъжната истина в няколко абзаца....един ден нашите депутати и съдии ще измислят закони и решения, с които ще опростят всичко на олигархията и ще свалят кожите от гърба на хората.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно