Обновена  29 яну 14:42
Проучване на Комисия "Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика" към ВСС:
Съдиите искат нов, балансиран подход към изчисляването на натовареността им
Съдебните кадровици разгледаха резултатите от анкетата и вероятно ще възприемат нов метод за отразяване на реалната натовареност на магистратите, след работно съвещание в сряда
Съдиите искат нов, балансиран подход към изчисляването на натовареността им

Правилата за оценка на натовареността на съдиите (ПОНС) и Системата за изчисляване на натовареността им (СИНС) имат нужда от съществена промяна, както и от въвеждането на нов, балансиран подход в тази насока, смятат голяма част от съдиите у нас. Това показва анкетно проучване на Комисия "Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика" (КСКНСС) към Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено измежду 678 от 2240 съдии в страната. Резултатите от него и обобщение относно свършеното от Комисията досега във връзка с новите модели за изчисляване на натовареността ще бъдат обсъдени от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) във вторник, 29 януари.

Целта на проведеното изследване на Комисията е съдиите сами да определят метода, по който следва да бъде изчислена натовареността им, като са предложили на вниманието им три отделни модела. Първият е на съдебния кадровик Красимир Шекерджиев, вторият е на съдия Игнат Колчев от Административен съд – Смолян, а третият е действащият досега – този на бившия член на кадровия орган и настоящ председател на Съюза на съдиите в България Калин Калпакчиев.

Според действащите правила работната натовареност на един съдия се изразява в минути и часове, като при определяне на коефициента за сложност на всяка група дела е прието, че единица на този коефициент трябва да отговаря на 16 работни часа.

Предложените от Шекерджиев и от Колчев нови правила се различават значително от досегашните, както и помежду си.

Вариантът на съдебния кадровик Красимир Шекерджиев предлага изчисляване на индивидуалната натовареност на всеки съдия, която да се определя на база броя разгледани дела, разделени по определен признак на големи групи и отчитани за 1 година. Според Шекерджиев този подход ще даде възможност всеки съдия да получи еднакъв или много близък общ брой дела, както и да провери начина на разпределение на делата, собствената си натовареност и вида и броя на разпределените му дела, съобразно останалите си колеги. В  модела на съдебния кадровик се предвижда съдилищата да бъдат разделени по два признака -  ниво на съответния съд (районен, окръжен и апелативен) и наличието на специализация на разглежданите дела по материи в съответния съд.

Двата признака, според него, ще дадат възможност да бъде определена индивидуалната средна натовареност на всеки съдия, който правораздава в съответния съд и яснота кои съдилища са с изключително висока натовареност, със средна и с ниска натовареност. "Разделянето на делата на групи следва да се направи по вид, а когато се обособяват подгрупи в рамките на един и същи вид дела да се отчетат техни важни особености, които ги различават съществено от другите", предлага Шекерджиев.

Моделът на съдия Игнат Колчев се основава на зависимостта между сложността на делото и влиянието на възможните усложнения или облекчения в хода на процеса. Неговият модел предвижда създаване на "номенклатура на видовете дела", като сложността на делото да се определя от предмета по петобална система. Това, според съдия Колчев,  има значение за съотносимостта между делата от различните групи по тежест. "Тежестта на конкретно дело се смята по предложена  математическа формула, при която на база определения коефициент за правна сложност на съответното дело се наслагват и допълнителни индекси", гласи предложението. Според съдия Колчев също така отделните фактори за сложност за гражданските и наказателните дела трябва да са различни.

За гражданските дела такива допълнителни фактори за сложност да бъдат:  усложнения във връзка със страните (няколко участника като страна в процеса, привлечени трети лица, замяна на страни, правоприемство, необходимост от особен представител или правна помощ, участие на чуждестранно лице, проблеми с призоваването);  усложнения във връзка с предмета на делото- насрещен иск, регресен иск, обективно съединяване на искове, възражение, по което се дължи произнасяне по същество, изменение на иска; брой участници по делото - свидетели, вещи лица, адвокати; по-голям брой доказателства - писмени, веществени, огледи, експертизи; завишен обществен и медиен интерес по делото; усложнения във връзка с процеса - преюдициално запитване, приложение на акт на ЕО, оспорване истинността на документ, отстраняване на нередовности на искова молба или въззивна жалба, искане за обезпечение по висящ иск, искане за предварително изпълнение, спиране на производството, препирня за подсъдност.

За наказателните дела, според Колчев, допълнителни фактори следва да бъдат:  усложнения във връзка със страните - няколко подсъдими, участие на непълнолетни лица, на чужденци; проблеми с призоваването; усложнения във връзка с предмета на делото - множество престъпления; брой участници по делото - свидетели, експерти, технически лица, адвокати; по-голям обем доказателства (писмени, веществени, експертизи, огледи, очни ставки); голям размер на щетите, завишен материален интерес, голям обществен и медиен интерес;  усложнения във връзка с процеса: разглеждане на граждански иск в наказателното производство, изменение на обвинението, необходимост от изпълнение на съдебна поръчка.

Данните от проучването сред анкетираните съдии сочат, че мненията им относно настоящите СИНС и ПОНС са силно поляризирани. Повече от половината анкетирани съдии (53%) заявяват, че с оглед данните за 2017 г. ПОНС не отразява реалната им натовареност. 47% от участвалите магистрати считат, че границите на натовареността, определени в ПОНС, са занижени и трябва да се прецизират, а 28% смятат, че тези граници са реалистични. Половината от изразилите мнение съдии - 51%, считат, че критерият "време"  трябва да се запази като универсален измерител в ПОНС, съответно 28% посочват, че той трябва да отпадне.

38% от анкетираните, запознати с алтернативните концепции (16% от всички съдии), смятат, че измерването на натовареността следва да е в съответствие с концепцията на Красимир Шекерджиев, 22% от отговорилите (9.2% от всички съдии), смятат, че измерването на натовареността следва да е в съответствие с концепцията на Калин Калпакчиев, заложена сега в ПОНС и СИНС, а 9% от анкетираните (4% от всички съдии) смятат, че измерването следва да е в съответствие с концепцията на съдия Колчев.

Спешността на промените в ПОНС и СИНС се обуславя от това, че в бъдещата Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС), по която се работи в момента, се предвижда изграждането на модул за натовареността наред с този за случайно разпределение на делата и Единна деловодна система. В техническото задание за ЕИСС е предвидено модулът на натовареността да представлява система за практическо прилагане на ПОНС и целта му е да изчислява натовареността на съдията като сбор от коефициентите на делата, които магистратът е разгледал и приключил през годината. В тази връзка срокът на Съдийската колегия към ВСС да реши как да се измерва натовареността на съдиите и съответно да промени правилата, по които това ще се случва, е едва до края на февруари. Това, от своя страна, налага и съдебните кадровици да обсъдят в спешен порядък и да изразят позиция по резултатите от проучванията, като след това пристъпят и към избора на нов модел за изчисляване на натовареността. Като не е изключено да се стигне и до вариант, при който ВСС изработи алтернативен модел, съдържащ елементи и от трите предложения.

Съдебните кадровици ще обсъдят въпроса за измерването на натовареността на отделно работно съвещание

 

На заседанието си във вторник Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) все пак не реши окончателно дали да променя модела за измерване на натовареността и в каква посока. Съдебните кадровици отложиха казуса за идната седмица, когато ще се съберат на отделно работно съвещание и ще обмислят как да процедират.

 

Предложението за отлагане направи Вероника Имова, която  заяви, че е впечатлена от труда на колегите й, но предложи въпросът да бъде обсъден на предварително работно съвещание, поради неговата сериозност. “Струва ми се, че в рамките на една поредна точка в дневния ред на редовно заседание на Съдийската колегия не би могло всеобхватно и пълно да се обсъди същината на този въпрос. Трябва да се намери оптималният вариант”, предложи Имова, но призова за бързина по време на обсъждането, като припомни, че крайният срок за взимане на решение, подаден от работещите по техническото задание на ЕИСС, е до края на февруари.

 

В тази връзка Даниела Марчева също помоли работното съвещание да се проведе до края на другата седмица. А конкретното предложение на Красимир Шекерджиев бе за идната сряда, в 13:30 часа.

 

Цветинка Пашкунова пък призова колегите си преди да се съберат на работно съвещание да се запознаят с един определен анализ на Световната банка, който се занимавал с тежестта на делата и в него се засяга и българската практика.

 

С единодушие съдебните кадровици отложиха точката и насрочиха работно съвещание за следващата седмица.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
30
|
нерегистриран
04 февруари 2019, 14:04
1
-1
До коментар [#25] от "нерегистриран":
Ха-ха , за да достигне до 300 висящи дела при УЖАСНИ ПОСТЪПЛЕНИЯ ОТ ЕДНО ДЕЛО НА МЕСЕЦ любимия ти Военен съд ще трябва да чака цели 25 години . Иначе казано - работата , която върши съдия от този прекрасен съд за 25 години е равна на работата на един районен съдия за една година . Толкова си тъп , че даже ми дожалява....Като ще плюеш СГС или СРС поне ги сравнявай с някой НАИСТИНА РАБОТЕЩ СЪД , а не с военните мърди , които отдавна трябваше да са им хлопнали капаците ….

Че то като отложи всяко дело по 24 пъти за нула време ще навърти 300дела. За това са напълно достатъчни 12 дела на производство за година: 12 х 24 отлагания - ето ти 288 заседания. После само трябва да поддържа темпото. А като прави още в първото заседание това, което Мирослава и компания можела също да направи тогава, ама го е направила след 24 отлагания - ето ти 24пъти по-голям брой съдебни заседания. То така вярно, че и срещу тях да бягат, не могат да ги стигнат.
29
|
нерегистриран
04 февруари 2019, 13:57
1
0
Като гледам какво правят крадливите родни управници ми се струва, че най-доброто ще е да се измисли нещо, с които магистратите да са ангажирани по цял ден с правене на отчети и да не им остава никакво време да се занимават с делата. Че като почнат да се занимават с кражбите, то на родните политици започва да им се налага да посещават подсъдимата скамейка. Общо-взето това е идеята за "изчисляване на натовареността". Никъде в света няма такова чудо. Но пък ние в класациите за крадливи ненаказани управници сме в челните места.
28
|
нерегистриран
04 февруари 2019, 09:49
3
-2
До коментар [#26] от "бръм":
Кога в българската съдебна система ще се плаща САМО за приключили /свършили/ дела. Не само да се говори каква огромна била натовареността в някои съдилища, а съдии с дни не стъпват на работа, а секретарите им реват, че пишат вместо тях разни нещица...
Голям рев пада . Секретари пишат решения . Чистачката насрочвала дела и се произнасяла по частни жалби. Дърводелецът пишел обезпечения. Една съдебна химикалка даже ми се оплака , че по цял ден пишела сама резолюции.

Аз съм един съдебен кламер и се чудя кога ще престанете с тези градски легенди.....
27
|
нерегистриран
03 февруари 2019, 19:19
0
0
Воля се иска, за да се стигне до справедлив начин за определяне на натовареността. Трябва безпристрастно да се определи коефициент, с който да се умножава броя на свършените дела, според вида им. Като база може да се приеме досегашната оценка, която всеки прави за делата си и разбира се съгласува. Просто- средностатистически.
26
бръм
|
нерегистриран
03 февруари 2019, 19:10
1
-5
Кога в българската съдебна система ще се плаща САМО за приключили /свършили/ дела. Не само да се говори каква огромна била натовареността в някои съдилища, а съдии с дни не стъпват на работа, а секретарите им реват, че пишат вместо тях разни нещица...
25
|
нерегистриран
03 февруари 2019, 16:06
3
-1
До коментар [#24] от "нерегистриран":


Явно трудно стопляш. Ако Военни съд започне да отлага делата си по 24 пъти и той ще има много дела. Да не говорим колко "проведени" заседания ще отчете. Не са малко делата на Военния съд, а мЪтиряла в СГС и СРС е калпав.
Ха-ха , за да достигне до 300 висящи дела при УЖАСНИ ПОСТЪПЛЕНИЯ ОТ ЕДНО ДЕЛО НА МЕСЕЦ любимия ти Военен съд ще трябва да чака цели 25 години . Иначе казано - работата , която върши съдия от този прекрасен съд за 25 години е равна на работата на един районен съдия за една година . Толкова си тъп , че даже ми дожалява....Като ще плюеш СГС или СРС поне ги сравнявай с някой НАИСТИНА РАБОТЕЩ СЪД , а не с военните мърди , които отдавна трябваше да са им хлопнали капаците ….
24
|
нерегистриран
01 февруари 2019, 13:40
3
-3
До коментар [#23] от "нерегистриран":
Малее, голям умник си. Военният съд ти е супер и той не отлагал дела ...Ами той няма какво за отлага , защото няма дела . СРС , СГС и много районни съдилища са лоши....отлагали дела . Ами отлагат защото ….имат дела . Разликата В НАТОВАРЕНОСТТА между Военния съд и който и да е районен съд е ПОНЕ ТРИДЕСЕТ ПЪТИ . Да ги дадем делата на великия военен съд , пък да видим ще отлага ли , няма ли. Най-вероятно ще излязат всичките в болнични , защото от години не са работили .


Явно трудно стопляш. Ако Военни съд започне да отлага делата си по 24 пъти и той ще има много дела. Да не говорим колко "проведени" заседания ще отчете. Не са малко делата на Военния съд, а мЪтиряла в СГС и СРС е калпав.
23
|
нерегистриран
30 януари 2019, 17:55
5
-2
До коментар [#22] от "нерегистриран":


Това е добре известно. Провинциалистите не отлагат едно дело по 24 пъти преди да го пратят по подсъдност на "мързеливия" военен съд да свърши работата и това при положение, че основанието за изпращане на военен съд е съществувало още преди първото отлагане. Големия брой дела на СГС и СРС иде от големия брой безпричинни отлагания на делата.
Малее, голям умник си. Военният съд ти е супер и той не отлагал дела ...Ами той няма какво за отлага , защото няма дела . СРС , СГС и много районни съдилища са лоши....отлагали дела . Ами отлагат защото ….имат дела . Разликата В НАТОВАРЕНОСТТА между Военния съд и който и да е районен съд е ПОНЕ ТРИДЕСЕТ ПЪТИ . Да ги дадем делата на великия военен съд , пък да видим ще отлага ли , няма ли. Най-вероятно ще излязат всичките в болнични , защото от години не са работили .
22
|
нерегистриран
30 януари 2019, 15:55
5
-4
До коментар [#18] от "нерегистриран":


Твърдиш, че СИНС е достоверна?! обясни тогава как повече от половината съдии по СИНС излиза, че са работили повече от 365 дни в годината?!! Как малки районни съдилища с 1/10 от постъпленията на дела в СРС се оказват по-натоварени от СРС?!


Това е добре известно. Провинциалистите не отлагат едно дело по 24 пъти преди да го пратят по подсъдност на "мързеливия" военен съд да свърши работата и това при положение, че основанието за изпращане на военен съд е съществувало още преди първото отлагане. Големия брой дела на СГС и СРС иде от големия брой безпричинни отлагания на делата.
21
|
нерегистриран
30 януари 2019, 15:50
3
-4
До коментар [#15] от "123":
А дали жителите на с. Костандово, който е общински център, не искат да има съд в общинския център, за да не "дават пари" за пътуване до Велинград?! Хайде, да се разберем - от популизъм нямаме нужда. Очевидно е за всеки добросъвестен магистрат, а и гражданин,че човек, принципно, влиза в съд като страна веднъж в живота си и ако е от гр. Трън, ще отиде да "наеме" адвокат от областния град, а не от гр. Трън, нали? А това са разноски на адвоката за поне 4-ри пътувания от областния град до гр. Трън и обратно. В съвременната дигитална ера е безумие да има толкова наблизо един от друг съдилища. Останалото е фарисейщина - нито гражданите ще са добре, защото няма да получават добро правосъдие, нито магистратите в малки и ненатоварени магистратури ще са с добра квалификация. Вие къде бихте предпочели да се лекувате - в болницата в гр. Трън или в "Пирогов"?! Това са риторични въпроси!


Какво общо добросъвестен магистрат с гнилите ябълки от СРС и СГС? Има две калпави съдилища пълни с връзкари и сега дайте да съсипем цяла България, та на лентяите там да не им се налага да работят.
Ерата като е дигитална да гледат дигитално делата и да разпитват свидетелите дигитално, а не да ги викат. Що за глупости? България е светлинни години от дигиталната ера с безумно формален процес. В коя държава един и същи свидетел го разпитват по 3-4 пъти за едно и също нещо по чисто формални причини, като е ясно че той нищо ново няма да каже?
Адвокат може да се наеме и дигитално, а на второ място той не е задължително да е от София, а може да е от района на съда, в който се гледа делото. Тъй че това не е никакъв аргумент. Навсякъде, където има районен съд има и адвокати.
Правото на достъп до правосъдие не е популизъм, а нещо гарантирано от конституцията и международните договори, по които България е страна. В това право влиза и това съдът да е близо до гражданина.
За щастие България още не е подписала конвенция, гарантираща лешперлъка на гнилите ябълки, та да трябва да се променя съдебната карта.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно