Възможна ли е регулация на Интернет и трябва ли да се случва?
Голяма част от промените в нормативните актове за засилване на контрола върху виртуалното битие са нагледен пример за това как "пътят към ада е постлан с добри намерения"
Възможна ли е регулация на Интернет и трябва ли да се случва?
От известно време в световен мащаб, съответно в Европейския съюз и в България, се наблюдава желание да се засили регулацията в интернет пространството. Факт е, че  Интернет е една от последните "свободни от цензура зони", разчитащи повече на саморегулацията на ползвателите, отколкото на законово зададени рамки. Това изкушава  редица  държави да променят този факт, засилвайки контрола върху виртуалното битие. Защитата на обществото от измами и престъпления онлайн е необходимо и безспорно полезно, но трябва критично да се обсъди дали предприеманите законови инициативи  за постигането на тези цели са пропорционални. Широко обсъждан беше, например, приетият през февруари месец на първо четене проектозакон в Русия, чиято цел е в страната да бъде изграден "суверенен интернет". Опасенията на редица граждански организации в Европа са, че подобни са намеренията и на Европейския законодател, макар и облечени в по-благонравен, на пръв поглед, предлог - защита на авторското право. Приемането на Директивата за авторските права в единния цифров пазар в този й вид и по-специално на спорния чл. 13 (към настоящия момент вече чл.17), който предвижда задължително филтриране на съдържанието от платформите, ще ни доближи все повече до една действителност, описана в книгите на Джордж Оруел и би ни отдалечило от първообраза на атинска агора.
 
До какво на практика ще доведе приемането на чл. 13?
 
Това ще доведе до съхраняване на огромни количества личи данни от платформите, откъдето и идват опасенията на Улрих Келбер (Ulrich Kelber), комисар от  германската Комисия за защита на личните данни, който твърди, че приемането на чл. 13 в този му вид би било пагубно за защитата на личните данни на европейските граждани. Не по-маловажен е фактът, че въвеждането на подобно задължение за частния сектор, на практика ще облече в законова власт възможността на големите технологични компании да следят цялата информация, която минава през тях и да решават сами кое да достига до широката публика и кое не.
 
Към настоящия момент разпоредбите на Закона за електронните съобщения предвиждат предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. В същото време формулировката на чл.13 отваря вратата към възможността цялата тази информация да се съхранява за неограничено време.
 
По повод на Директивата за авторските права в единния цифров пазар бяха организирани редица обществени кампании, като например Pledge2019. Tе приканват всеки гражданин на ЕС присъединявайки се да изрази мнението си против заплахата от налагане на цензура онлайн. Кампаниите също приканват гражданите да се свържат с представителите на България в Европейския парламент, като изразяте негативното си отношение спрямо чл. 13. В Германия се проведоха и протести.
 
"Правен свят" потърси българските евродепутати за тяхното мнение по този повод, което може да видите в следващите ни публикации.
 
Друг интересен нормативен акт, макар и на местно ниво, е променената наскоро Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и драмите с т.нар. "софтуер за управление на продажбите в търговския обект" (СУПТО). Това е опит за регулиране на електронната търговия, но за съжаление нито дефинициите на Наредбата са формулирани по работещ начин, нито са разработени нужните софтуерни решения, така  че желаещите да  приведат онлайн бизнеса си в съответствие с изискванията да могат да го направят.
 
Редица дискусии породи и наскоро измененият Закон за защита на личните данни. След като Народното събрание отхвърли наложеното върху него вето от държавния глава, последва и сезиране на Конституционния съд. На 20-ти март 55 народни представители внесоха искане, в което изказват аргументи за противоконституционност на чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни. Въпросният член предвижда десет критерия, по които следва да се преценява балансът между свободата на изразяване, правото на информация и правото на защита на личните данни, в случаите на обработване на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване. В искането се сочи, че въпросната разпоредба противоречи на чл. 4, ал.1 от Конституцията, а именно - на принципа на правовата държава, на чл. 39, 40 и 41 от Конституцията – правото на свобода на изразяването и правото на информация. Сочат се аргументи за противоречие и с чл. 11, ал. 1 – принципът на политически плурализъм, както и с чл. 54, ал. 2, според който свободата на художественото, научно и техническото творчество се признава и гарантира от закона. Групата от народни представители изказва аргументи и за несъответствие на цитираната по-горе разпоредба с редица международни актове.
 
Законодателните инициативи на европейско ниво в тази посока не стихват. На 14 май 2018 г. Съветът, изменяйки Директива 2015/849, прие по-стриктни правила на ЕС за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Новата Директивата беше приета без обсъждане на заседание на Съвета по общи въпроси, след постигнатото през декември 2017 г. споразумение с Европейския парламент. Една от основните промени в Директива 2015/849 включва справяне с рисковете, свързани с предплатени карти и виртуални валути.
 
Разбира се, всички нормативни актове, които бяха посочени по-горе, целят само и единствено да са в услуга на гражданите и обществото като цяло, но за съжаление всичко това е нагледен пример за това как "пътят към ада е постлан с добри намерения". Разминаването между целите на законодателя и реалността идва от трудността на материята на дигиталното право и от това, че регулирането на обществените отношения във виртуалната среда предполагат по-различен от класическия модел и подход.
 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
фс
|
нерегистриран
25 март 2019, 15:27
0
0
цжжцнж
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно