Деклариране и внасяне на данък върху доходите от наем на физическо лице
Налице са многобройни отклонения както във връзка с качеството на лицата платци и получатели на доходите от наем, така и във връзка с обстоятелството дали последните имат и други доходи предмет на облагане с данък по ЗДДФЛ
Деклариране и внасяне на данък върху доходите от наем на физическо лице

В статията "Как се формират данъчните задължения на наемодателя като физическо лице?" бе изчислен данъкът, който пенсионер-наемодател дължи за отдадена гарсониера. В продължение на темата ще разгледаме как се декларира и внася така установеният данък.

Придобитите доходи от наем през календарната година подлежат на деклариране през следващата, като данъчната декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април. За подадените по електронен път данъчни декларации в срок до 31 март на годината, следваща годината на придобиване на дохода от наем, лицата ползват отстъпка в размер на 5 на сто от данъка за довнасяне, но не повече от 500 лева. За да я ползват обаче последните не трябва да имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне да е внесен в срок до 31 март. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 53, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване подават данъчните си декларации само по електронен път. С други думи, ако нашата пенсионирана хазяйка продължаваше да упражнява за чест и слава адвокатската си професия, например, за да може същата благополучно да подаде данъчната си декларация, то следва да има и електронен подпис. Но нашата дама е старомодна и предпочита сама да попълни прилежно и четливо данъчната си декларация. 

Така попълнена данъчната декларация трябва да достигне до своя адресат, а именно съответната териториална дирекция на Национална агенция по приходите (НАП) по постоянен адрес на физическото лице наемодател, включително когато последното отдава имот под наем в качеството си на едноличен търговец. Това може да стане, както лично на гише в установеното работно време, така и посредством ползването на услугите на пощенски оператор или куриер. Когато 30 април е почивен (неприсъствен) ден, срокът за подаване на данъчната декларация ще изтече в следващия работен ден (чл. 22, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс – ДОПК – бел.ред.)

Както споменахме нашата героиня е пенсионирана и в добро здраве, което й позволява да отдели необходимото време и подаде лично собственоръчно попълнената от нея декларация. Тя е и отговорна и прави това поне месец преди изтичане на предвидения от законодателя краен срок. За съжаление обаче повечето от нас в качеството ни на данъчно задължени лица правим това в последния възможен момент. Ето защо не е маловажно да знаем, че за да установим спазването на срока от наша страна, трябва да пазим входящия номер, в случай, че сме подали декларацията си на гише, пощенското клеймо или отпечатък или заверката на пощенския служител с датата на подаване, когато сме ползвали пощенски оператор, а когато сме ангажирали услугите на куриер заверката с датата на подаване от служител в куриерската служба. За установяване спазването на срока на подадена по електронен път декларация служи датата на изпращане на електронното съобщение. 

Образците на данъчни декларации се утвърждават със заповед на министъра на финансите. В разглеждания случай нашата пенсионирана госпожа трябва да попълни декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ - образец 2001, придружена с приложение номер 4 - образец 2041. Дългогодишната практика обаче показва, че въпреки цялата добросъвестност, която сме убедени, че пенсионерката-наемодателка ще положи, е много малко вероятно да съумее да я попълни точно. Разбира се, обемът на настоящото изложение не позволява да се изследва подробно въпросът за правилното попълване на една данъчна декларация, въпрос сам по себе си достатъчно сложен по своето практико-теоретично естество. По-важното тук е дамата да знае, че в случай, че открие в подадената от нея декларация грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените въз основа на нея данъчни задължения, то тя има право еднократно, без да търпи никаква правна санкция, да направи съответните промени чрез подаване на нова данъчна декларация, като срокът за това е 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода от наем.

Така, надлежно изчислен и деклариран, данъкът върху придобитите доходи от наем следва да бъде удържан и внесен в полза на държавния бюджет. Това става авансово и окончателно (годишно облагане). Задълженото да удържа и внася данъка лице е различно в зависимост от това кой е платецът на доходите от наем. Когато платец на наема е предприятие или самоосигуряващо се лице, задължено да удържа и внася авансово дължимия данък е последното. Самото удържане става със заплащане на наема, така ако страните са се договорили това да става на месец, то наемателят с всяко месечно плащане на наема най-напред трябва да приспадне от него 10 % нормативно признати разходи и да умножи така получената сума с данъчната ставка 10 на сто. Полученият по този начин данък се приспада от дължимото към наемодателя месечно наемно плащане.

В останалите случаи това задължение е на физическото лице наемодател. В този случай, лицето получател на дохода от наем дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход по чл. 31 от ЗДДФЛ и осигурителните вноски, които е задължено да прави за своя сметка. 

Данъкът се удържа и внася авансово в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. За четвъртото тримесечие не се удържа и внася авансово данък (чл. 67, ал. 2 от ЗДДФЛ). Получените през него доходи от наем се облагат с окончателен данък и така получените данъци следва да бъдат внесени от наемодателя до 30 април на годината, следваща годината на тяхното получаване. Когато платец на наема е предприятие или самоосигуряващо се лице обаче, физическото лице получател на наема може писмено да декларира, че желае удържане на данъка и за това тримесечие. В този случай последният трябва да бъде внесен в срок до 31 януари на годината, следваща годината на неговото получаване (чл. 65, ал. 13 от ЗДДФЛ).

С оглед горното, анализът на уредбата в ЗДДФЛ ни разкрива една сравнително опростена процедура, която при равни други условия би трябвало да способства за точното установяване и своевременно събиране на данъците с източник доходи от наем. В унисон с основния принцип на данъчното право, че данъкът се удържа и внася от платеца на доходите, които подлежат на облагане, е и прехвърлената административната тежест по удържане и внасяне на данъка, когато негов платец е предприятие или самоосигуряващо се лице. Доколкото тези лица са задължени да водят счетоводство и наемните плащания представляват разход за дейността им, то при равни други условя това законодателно решение ще облекчи процеса по установяване и събиране на данъците. От само себе си става ясно, че горното не може да се приложи по аналогия, когато платец на дохода е физическо лице, но би могло да се препоръча въвеждането под някаква форма на споделена отговорност на наемодател и наемател поне на ниво деклариране на дохода. Могат да се предвидят още и съответните изменения и допълнения в посока на увеличаване на предвидената отстъпка от данъка, които допълнително да стимулират подаването по електронен път на данъчните декларации, което ще облекчи процеса по тяхната техническа обработка и ще освободи административен и човешки ресурс на данъчните администрации за извършване на други с по-висока обществена стойност дейности.

Изказаните позитиви по-горе обаче се отнасят само до най-простия разгледан случай. Истината е, че отношенията възникващи по повод установяването, декларирането и внасянето на данъците от доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество са многообразни и сложни. Налице са многобройни отклонения както във връзка с качеството на лицата платци и получатели на доходите от наем, така и във връзка с обстоятелството дали последните имат и други доходи предмет на облагане с данък по ЗДДФЛ. По повод това са предвидени някои данъчни облекчения, съответно при определени обстоятелства получените до определен размер доходи от наем могат да бъдат необлагаеми. Именно тук уредбата се характеризира с известна техническа сложност и непоследователност. Налице са многобройни препратки, които неумело ни водят сред разпокъсания законов текст. В този смисъл, ако подходим казуистично, така вписаната в ЗДДФЛ уредба, трудно ще ни позволи адекватно да отговорим на въпросите, които може да роди практиката и би затруднила дори практикуващи в областта специалисти.

Част от тези въпроси ще бъдат разгледани в следваща статия.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
|
нерегистриран
24 юни 2019, 17:00
5
0
Нещо не схванах. Ще може ли за да схвана по-лесно да публикувате към статията декларацията, която е подал Иван Саръев за предоставения за ползване на Владислав Горанов луксозен апартамент.
2
охо
|
нерегистриран
24 юни 2019, 17:38
2
-2
Всеки без постоянен адрес в София е под наем, като за двустаен панел из кварталите е с наемът е от 600 лв на месец. А сега кметът и данъчните да кажат колко пари влизат от местните данъци от наеми? Почти нищо? Познахте!
3
Босия
|
нерегистриран
25 юни 2019, 00:00
3
0
Статията е в стил " Как да вземем на босия цървулите "
4
Кожарев
|
нерегистриран
25 юни 2019, 13:49
1
0
До коментар [#1] от "нерегистриран":
Нещо не схванах. Ще може ли за да схвана по-лесно да публикувате към статията декларацията, която е подал Иван Саръев за предоставения за ползване на Владислав Горанов луксозен апартамент.
За него такива дреболии не важат. Става дума за пенсионери-наемодатели, дребни собственици, "обикновени граждани4, както се изразяват политиците. На тях трябва да съдерат и сто кожи. За данък от 40 лв примерно ще ги гонят до дупка.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно