Бившият кадровик Ясен Тодоров:
Всеки на мястото на Гешев щеше да бъде атакуван*
Малка група от хора от години упражняват уличен диктат. Повтарят се добре заучените клишета, че "демокрацията е в опасност" и ще настъпи "диктатура на прокуратурата", но според мен зад тези клишета прозира неистов страх от това, че може би настъпва времето за търсене на отговорност от тези лица, коментира следователят
Всеки на мястото на Гешев щеше да бъде атакуван*

Ясен Тодоров, бивш член на ВСС, следовател в НСлС

Г-н Тодоров, предстои избор на нов главен прокурор. Според вас достатъчно ли е, че бе издигната само една кандидатура, която всъщност получава непрекъснато подкрепа от магистрати в цялата страна?
 
Провеждащата се в момента процедура за избор на главен прокурор на Република България е първата такава след промените в конституцията от края на 2015 г. и последвалите ги изменения в Закона за съдебната власт от следващата година. Тези промени стесниха кръга от субекти, които имат право да номинират кандидати за главен прокурор. На практика те вече са само два - прокурорската колегия на ВСС и министърът на правосъдието. Напълно нормално е прокурорската колегия, която има това правомощие, но същевременно и огромно задължение, да проведе съответните консултации, да проучи настроенията в прокурорската и следователската гилдия и да излезе с номинация, която да отговаря на очакванията на съответната магистратска общност. Последващата професионална подкрепа за издигнатата кандидатура от една страна показва одобрение за начина, по който е подходила прокурорската колегия, а от друга, според мен, е ответна реакция на опита за недопустима намеса в тази процедура от страна на определени политически и икономически кръгове. Надявам се ако настоящият кандидат бъде избран за главен прокурор, той да оправдае доверието и очакванията на колегите си, а също така да успее да върне на българските граждани усещането за справедливост, чийто дефицит в последните тридесет години е осезаем.
 
Как ще коментирате масовата атака на някои медии срещу номинацията на прокурорската колегия на ВСС?
 
За мен атаката е очаквана и тя щеше да е същата, независимо дали кандидатът се казваше Мария Шишкова, Румен Попов, Румяна Арнаудова или някой друг, непосочен от този кръг медии като "правилния кандидат". Това е традиционен техен подход, който не изненадва хората, запознати с тези похвати. Разчита се на агресивност и бруталност, които да внушат на непредубедените странични наблюдатели тезата колко лош и неприемлив е този кандидат. Не се зачитат никакви лични пространства и не се спазват никакви етични правила. Не е важно дали кандидатът е добър и доказан професионалист, какви са постиженията в работата му и какво е мнението на колегите му. Той е лош, защото не е посочен и припознат от нас и точка. От тук нататък той ще е "олицетворение на злото", "пазител на статуквото", "незачитащ разделението на властите", "милиционер от Симеоново" и т. н. Мнението на посланика на Обединеното Кралство в този случай няма да получи трибуна в тези медии, защото не кореспондира с тезата им. Но ако някой друг дипломат изрази дори минимални резерви към тази кандидатура, това ще се мултиплицира и ще се тиражира в присъдружните сайтове от сутрин до вечер.
 
Какво е мнението ви за организираните протести пред ВСС и пред Съдебната палата по повод на номинацията на Иван Гешев?
 
Тези протести са ни до болка познати от години. Една малка група хора, много от които без един работен ден за българската държава, се опитват да упражняват уличен диктат в пълен разрез с принципите на демокрацията. Аз не чух нито един разумен аргумент от тяхна страна против номинацията на кандидата за главен прокурор. Повтарят се добре заучените клишета, че "демокрацията е в опасност" и ще настъпи "диктатура на прокуратурата". Но според мен зад тези клишета прозира неистов страх от това, че може би настъпва времето за търсене на отговорност от тези лица, които по време на прехода и преобразуването на държавната собственост в частна се превърнаха в мултимилионери и олигарси на гърба на българския народ. 
 
Редно ли е подобни организации да се намесват при избора на главен прокурор?
 
За мен това е шизофренно поведение: от една страна твърдиш, че си за правова държава и върховенство на закона, а от друга най-грубо погазваш същия този закон и се опитваш да упражняваш груб политически натиск върху независимата съдебна власт. Надявам се членовете на ВСС да не се поддадат на този неправомерен външен натиск и да вземат своето решение за избор на бъдещия главен прокурор съобразно изискванията на закона и вътрешното си убеждение, след като преценят професионалните и нравствени качества на кандидата, заложеното в концепцията му и отговорите на въпросите, които ще му бъдат зададени при изслушването, предвидено за 24 октомври 2019 г.
 
Нормално ли е граждански организации и партии да искат промяна в ЗСВ, за да може НПО-та да имат възможност да издигнат кандидатури за главен прокурор?
 
С измененията в Конституцията и ЗСВ се направиха достатъчно необмислени промени, чиито горчиви плодове берем в момента, и всякакви нови изменения само ще влошат положението. Според мен конституционният законодател през 1991 г. е приел едно много мъдро, но същевременно напредничаво и модерно в сравнение с другите европейски държави решение, а именно: "тримата големи" (главният прокурор и председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд) в съдебната власт да се избират от нарочен административен орган (Висшия съдебен съвет), който е конституиран по строги правила и балансира интересите на магистратите и на гражданското общество. Това е така, защото изборните членове на ВСС, които са 22 на брой, се избират по равно (по 11) съответно от магистратите (съдии, прокурори и следователи) и от парламента. На практика чрез парламентарната квота българските граждани имат (макар косвено и опосредено) представителство и участие във ВСС. Така че законният и демократичен начин граждански организации да имат възможност да издигат кандидатури за постовете на "тримата големи" е първо да участват в парламентарни избори и ако спечелят доверието на достатъчен брой избиратели, да влязат в Народното събрание, откъдето биха могли да вкарат свои представители във ВСС и респективно да имат възможността да номинират свои кандидати. Всичко останало е опит за диктатура на малцинството по отношение на мнозинството. То е сравнимо например с евентуална претенция НПО или извънпарламентарна политическа сила да предлага кандидат за министър- председател и състав на правителство.
 
Какво според вас още трябва да се промени в ЗСВ?
 
През 2015 г. аз бях противник на повечето от предложените изменения в Конституцията, респективно и на част от последвалите ги изменения в ЗСВ. Ще ви посоча като пример само едно изменение, което според мен не доведе до никакъв положителен ефект: участието на действащи магистрати, които се откъсват от работата си, в комисиите по атестирането и конкурсите към съответните колегии във ВСС. Това доведе до прекалено увеличаване числеността на тези комисии, до по-трудно администриране на работата им и допълнителна финансова тежест за бюджета на съдебната власт. Същевременно не се виждат някакви коренно подобрени резултати в работата на тези комисии. Мога да ви дам още примери, но дебатът за необходимите изменения в ЗСВ е отделна тема и изисква много време.
 
Време ли е вече за нов НК?
 
Сега действащият Наказателен кодекс е приет в годината, през която аз съм се родил, т. е. преди повече от половин век. Дали той отговаря на съвременните обществени отношения и дали е в състояние да ги регулира от наказателно-правна гледна точка мисля, че можете да си отговорите и сами. Това особено важи за икономическите престъпления, чиято регламентация в НК е правена при условията на монопол на държавната собственост и при единно народно стопанство. Безспорно има нужда от съвременна наказателно-правна уредба, но тя не бива да се прави на парче, а след широка обществена и професионална дискусия, в която да се чуе и отчете мнението както на научната общност, така и на практикуващите пеналисти. В противен случай рискът, минусите от една прибързана реформа да са повече от плюсовете е много голям.
 
Как ще коментирате безпрецедентната хакерска атака срещу НАП?
 
С оглед на това, че по случая се води досъдебно производство, не бих искал да коментирам детайли и версии. Но все пак посегателството върху данните на пет милиона български граждани е факт. И както НАП трябва да понесе административно - наказателна отговорност за недобрата защита на тези данни, така и извършителите и подбудителите на това престъпление трябва да усетят цялата строгост на закона. Защото колкото и да се опитват някои кръгове и медии, да омаловажат общественоопасния характер на това деяние и да оправдават извършителите му, факт е, че престъпление е осъществено. И то е извършено не от служители на НАП, а от тези, които неправомерно са проникнали в информационната система на агенцията и са източили данни от там.
 
Превръща ли се кибертероризмът в бич срещу националната сигурност?
 
Развитието на съвременните технологии дава пред хората безброй възможности. За съжаление, както един атомен физик може да използва своите знания и умения за създаване на атомна бомба, а друг за атомна електрическа централа, така и един IT - специалист може да е много полезен и да работи в полза на обществото, а друг да използва уменията си за незаконно проникване в информационни масиви и за всяване на смут и паника в обществото. Пресен пример са бомбените заплахи от изминалата седмица, за които се установи, че са изпращани в България по мейл от сървър, базиран в Швейцария, с лихтенщайски домейн, а фирмата, която го плаща е регистрирана на Сейшелските острови. Противодействието на тези заплахи е много трудно и изисква много висока квалификация на служителите, които се занимават с това. Тук държавата трябва да мисли в перспектива и да намери начини, чрез които да стимулира и привлича на работа висококвалифицирани специалисти в областта на IT - технологиите.
 
Ясен Тодоров е завършил ВИПОНД - МВР през 1993 г. с магистърски специалности "Право" и "Охрана на обществения ред и борба срещу престъпността". Завършил е и магистърска специалност "Спортна журналистика" в СУ "Св. Климент Охридски" през 2017 г. От 1993 г. до 2007 г. е следовател в Столичната следствена служба. От 2008 г. до 2012 г. е инспектор в Инспектората към ВСС. От 2012 г. до 2017 г. е член на ВСС и председател на Етичната комисия,  а от 2018 г. и до момента е следовател в Националната следствена служба.
 
 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
9
|
нерегистриран
26 август 2019, 23:45
4
-4
А като Ралица правен свят триеше коментарите срещу кумицата на Мая Манолова т.е. Юлия Ковачева, беше ок, е палачунката се обръща!!!
7
RRR
|
нерегистриран
26 август 2019, 15:52
12
-8
Трият ни наред, понеже знаем каква стока да и Тодоров, и Гешев.
5
Алооо
|
нерегистриран
26 август 2019, 14:08
11
-4
Къде са коментари 2 и 3?
1
хх
|
нерегистриран
26 август 2019, 11:45
18
-6
Дрън-дрън!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно