Адвокат Петър Николов:
Държавата трябва да има Стратегия срещу бедността, а не за детето
Социалната грижа се превръща в стока, която се носи до вратата ви от доставчик, който освен да ви донесе пакета, ще има право да влиза в дома ви, да взема детето ви, да обработва личните ви данни, да събира информация за личния ви живот, коментира правозащитникът
Държавата трябва да има Стратегия срещу бедността, а не за детето

Петър Николов, адвокат

Адвокат Николов, каква е причината темата за т.нар. "Стратегия за детето" отново да е във фокуса на общественото внимание?

Въпреки че министър-председателят Бойко Борисов обяви преди няколко месеца, че "Стратегия за детето" няма и работата по нея спира, се оказва, че към нея има различни планове и програми, по които се работи. От 01.01.2020 г. предстоят многобройни изменения в законодателството ни, които влизат в сила. Чрез Закона за социалните услуги се приеха множество изменения и допълнения в Семейния кодекс и в още 28 закона, между които Законът за закрила на детето, Законът за защита от домашното насилие, Законът за здравето, Законът за предучилищното и училищното образование и много други. Сами разбирате, че това са важни закони за всеки един от нас, те регулират отношенията в семейството, между децата и родителите, засягат личния ни живот, правото на неприкосновеност на кореспонденцията ни и личната собственост, създават се редица нови задължения за гражданите, без реално в обществото да е имало дебат дали гражданите са съгласни с тези нови свои задължения.

Държавата делегира редица свои правомощия на частния сектор. Буквално тя създава един нов частен сектор, който ще финансира с огромни средства от бюджета и вместо да предоставя социална услуга на гражданите тя ще плаща на частни доставчици. Социалната грижа се превръща в стока, която се носи до вратата ви от доставчик, който освен да ви донесе пакета, ще има право да влиза в дома ви, да взема детето ви, да обработва личните ви данни, да събира информация за личния ви живот от различен характер. Но за разлика от свободния пазар, вие няма да имате право на избор, а ще бъдете задължени да ползвате тази услуга, като в някои случаи ще бъдете задължени и да я плащате, т.е. след като стотици хиляди граждани станаха вечни длъжници на банките и другите монополи, държавата ще допусне още едни играчи на пазара, които ще ви превръщат във вечния длъжник без дори да имате договор, който да сте сключили, давайки своето съгласие. Никой не ме е питал искам ли задължителен социален патронаж на деца до 4 години, т.е. някой отговорник с НПО да ме проверява, искам ли частен детски телефон вместо държавен, искам ли ранно детско сексуално образование.

Дебат по тези теми няма. Вместо това отвън се наляха едни милиони на шепа лица, наричащи себе си правозащитници, и те лобираха за законови промени. Припомням, че лобизмът за писането на закони е забранен, той е противоконституционен, защото властта идва от народа, а не от търговски групировки и техните агенти.

Социалното министерство многократно отрича, че се готви "отнемане на децата", премиерът също беше казал, че няма да се приема никаква законодателна промяна, която обществото и родителите не приемат.

Социалното министерство може и да отрича, но фактите говорят друго. Отнемането на деца е държавна политика от няколко години насам, като "социалните" стават все по-смели и нарушават собствените си закони. Така, например, Законът за закрила на детето предвижда настаняването на деца извън семейството – при близки и роднини, в професионални приемни семейства или в т.нар. Центрове за настаняване от семеен тип само в краен случай. Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. В моята практика се оказва, че позовавайки се на това спешно извеждане, могат да бъдат извеждани деца поради всякакви причини, най-вече поради бедност, като държавата е предвидила цели 11 мерки за закрила в семейна среда, като обикновено не е приложена нито една от тях. Затова са и критиките на съда към държавата в съдебните дела, които съм водил, че правото на децата на грижа от страна на родителите е обусловено от "волята на родителя". Децата нямат нито власт, нито възможност да избират кой ще се грижи за тях. Те зависят от семейството, от общността и държавата, които трябва да направят този избор за тях.

Безспорно е, че държавата следва да полага грижи, отнасящи се до алтернативите на семейството и, че някои деца ще трябва да бъдат временно или постоянно лишени от семейна среда, ако това е в техен интерес. Това задължение на държавата обаче не следва да се прилага дискриминационно. Липсата на дом и бедност на родител не са сами по себе си причини за отнемане на децата, както и пропускът на родителя да изпрати детето си на училище. Във всички случаи, когато тези обстоятелства, водят до нарушаване на развитието на детето, държавата трябва да отдели ресурси и да помогне на семейството, за да може детето да остане в него. Безспорно е в случая, че общността е отделила такива ресурси в помощ на майката. С новите законодателни промени се цели тези отношения да бъдат прекроени, детето да има собствена воля, то да бъде отделен субект от своите родители, за това при кого да иска да живее и ако счита то дори може да избере да живее при приемни родители или в т.нар. Центрове. Тези формулировки са в колизия и с Конституцията на Република България и със Закона за лицата и семейството.

Не са ли прекалено много митовете и страховете, защото привържениците на "Стратегията" казват, че тя е в полза на онези деца, които сега са жертва - било на родителски тормоз, било на липса на семейства, на възпитание?  

И сега има закони, които защитават децата от домашно насилие, не е проблемът в липсата на закони, а в нежеланието на институциите да ги прилагат по различен повод, често пъти интересите на насилника вземат превес над правата на жертвата, не защото няма закони, а защото такова е мисленето и манталитета, да не би насилникът да пострада, да не би да се мъчи, въпреки че целта на закона е именно да го санкционира. Онзи ден по едно дело получих решение при системно тормозено от баща си дете мярка за защита "да се въздържа от домашно насилие". Представяте ли си как след поредното напиване бащата ще се респектира от тази милостива за него мярка за защита? Как го респектира държавата – никак. Напротив, този пияница ще се смее на цялата държава, ще каже "егати държавата" и ще хване сопата. И утре ще четем по вестниците и ще цъкаме с език за поредното убийство. Мит е, че новите закони ще променят нещо у хората. Стратегията трябва да започва именно с това, как да защитим хората, от там ще защитим и децата. Нещата са много прости – държавата трябва да се справи с бедността, с безработицата, с бездуховността, с емиграцията, само така ще помисли генерално за децата, защото първите техни пазители са родителите. Но когато един родител е беден, без работа, без образование, когато стандартът на живот му е нисък от това неимоверно страдат децата, защото по този начин се увеличава битовата престъпност, употребата на алкохол и наркотици, хората не успяват да се справят с материалните проблеми и емигрират, развеждат се, разделят се. Такава стратегия е нужна на държавата, не само на детето, защото се оказва, че останалите просто сме излишни.

Едно НПО от хилядите НПО-та ще се погрижи за децата, които сме създали и толкоз. Но какви са нравствените и професионални качества на хората, на които възлагаме нашето най-скъпоценно – това е енигма. Хората с основание се притесняват от злоупотреби, защото като държава сме на последните места по свобода на словото, по правосъдие, водим в области като корупция и детска смъртност, най-бедни сме в ЕС, и разбира се вероятно и най-нещастни. И изведнъж ставаме отличници по закрила на детето. Вместо някой да помисли за това ми преписват някаква норвежка стратегия и ми цитират ООН. Това е лицемерие, защото в дъното на целия този напън да се прокарват лобистки промени се цели единствено усвояването на пари, на много пари. Това е пазар за милиарди, които ще се разпределят изцяло от един нов частен сектор, който ще ви развежда, осиновява, извежда от дома ви, ще ви патронира как си гледате детето. А вие няма да имате никакви права. И в това няма никакви легенди - отворете Закона за закрила на детето - там родителят дори не е страна в процеса, в който социалните настаняват собственото му дете някъде извън семейството, той не може да участва и да се защити от изложеното в социалния доклад. Родителят, според действащите указания на МТСП, няма право да се явява с адвокат при социалните, представяте ли си, каква мощ и какви права ще се делегират на едни частни социални работници. Та те са по силни от службите за сигурност, а не са квалифицирани да бъдат такава по никой закон. Ето защо трябва да има дебат сега, защото държавата няма право да отнеме противозаконно нито едно дете, да го лиши от майка и баща, от брат и сестра, от дом. Не може да се въвежда презумпция за виновност на родителя до доказване на противното и да работим на принципа по-добре сто незаконно отнети деца, отколкото да пострада едно. Тази гаранция да няма пострадали се дава не само от отделен закон, а от цялата система на нашето законодателство.

Аз лично по мои дела съм върнал 16 деца, които без всякакво законово основание са престоявали отнети, това е като да те арестуват без съдебна заповед и да те оправдаят по повдигнато обвинение. Вместо да се коментират сериозните аспекти на законовите промени, което ние непрекъснато правим, и досега никой не е успял да ни обори, се фабрикуват опорки като: "Те си бият децата, ядат децата, за извънземните са, против абортите са". Лицемерно е, че т.нар. апарат, който уж е загрижен за нас и иска да ни предоставя услуги, платени от самите нас, подхожда с едно пренебрежение и смята хората за идиоти, дискриминира ни по религиозни убеждения, социален статус, образование, лишава ни от право на мнение. Липсата на хуманно отношение, на уважение към ближния, към чуждото мнение е очевидна. Само защото хората поискаха разговор другите започнаха цяла война. Тези хора ли ще се грижат за децата ни? Мисля, че не са в състояние на това. И не случайно хората са готови на борба, да пазят децата си с юмруци, ножове и пушки. До това ни води тоталитарната държава.  

Само, че се намираме в "параграф 22" - от една страна виждате - обществото е шокирано, че млади мъже изнасилват и убиват, било млада жена в Русе или дете в Сотиря, после се оказва, че насилниците са израстнали в риск, самите те са били жертва на насилие, тази "Стратегия" не се ли фокусира в извеждането на такива младежи и деца от тази среда, която утре ги превръща в аутсайдери и престъпници? 

Да се чудиш къде е бил целият този апарат от социални, полиция, прокуратура, НПО-та, след като под носа им са се разхождали подобни изверги. Нали не вярвате, че от 01.01.2020 г. в България ще настъпи земен рай и няма да има нито едно дете в риск и всички престъпници ще бъдат прибрани? Разходете се из София и вижте колко бездомни, дрогиращи се и просещи деца има, а вечер излизат малолетни проститутки, травестити и т.н. Те явно обаче не са интересни на този апарат и сега изведнъж някой излиза и твърди, че му трябват нови закони да се справи с нещо, което ние виждаме вече 30 години. Същевременно държавата крие, че в момента голяма част от младия престъпен контингент расте в т.нар. Центрове за настаняване от семеен тип, където процъфтяват и наркоманиите, и проституцията сред малолетни, и кражбите. Затворите и съдилищата са пълни с млади хора, за които държавата се е "погрижила" и сега трябват нови милиони и милиарди, за да се борим с риска. Не ви ли звучи цинично и бездушно всичко това? Не ви ли напомня за интеграцията на ромите, която така и не се случи, но за нея се похарчиха милиарди? И, разбира се, на хартия всичко е точно, планът е изпълнен, но когато излезеш сред хората – реалностите са други.

Кои са тези, които лобират тази "Стратегия за детето" да бъде възприета? Дали е случайно, че това са същите активисти, неправителствени организации, а и политици, които бяха най-големите радетели на ратификацията на "Истанбулската конвенция"?

Няма нищо случайно, източниците им на заплащане са едни и същи, а целта е да се рекламират промени, чужди на нашето общество, на нашите ценности и морал. Отличителното е, че тези хора не правят нищо без пари, а имената им преливат в Търговския регистър през купища дружества, фондации и организации, медии, оплетени са в калчища, за да налагат чужди идоли. Това са новите комсомолци и партийни секретари. Ако ги питате - те това работят, да обикалят, да следят, да наказват, да порицават, да пишат доноси. Хора, които лежат на системата и "цоцат свежата плът" на държавата.

Каква им е целта? Не звучи реалистично, че някаква "скрита сила" иска да ни вземе българчетата...

Никой не е казал, че от утре тръгват кервани с деца за чужбина, но това е удобна опорна точка за феновете на Стратегията. Факт е обаче, че международни компании предлагат лесно осиновяване на българчета срещу суми от порядъка на 50 000 долара. И когато има клиент, компаниите трябва да си намерят стока, срещу която да получат тези пари. Всъщност не е ясно кое точно струва 50 000 долара в една подобна услуга, което означава, че тук се касае за огромни печалби и корупция. Друг факт е, че Законът за социалните услуги ще позволи на чуждестранни търговски дружества да предлагат социални услуги на територията на страната. С две думи частните компании отдавна проучват този пазар и са планирали добре своята инвазия, наречена Стратегия – военен термин. Очевидно победата трябва да е над всички нас в края на тази война.

Само, че нали сте наясно, че либералните формации ще обвинят противниците на "Стратегията", че умишлено "страхуват" българите, че призивите за протест са част от антиевропейската хибридна пропаганда?

В общественото пространство се изнесе достатъчно информация как чужди фондации са финансирали български НПО, обучавали са държавни служители, почти всички големи национални телевизии са партньори на тези фондации. Това е хибридната война, да разполагаш с огромен бюджет и да вербуваш за целите си медии, журналисти, хора на изкуството, общественици, да обучаваш държавни служители, да наемаш адвокати. Не случайно станахме свидетели на многобройни участия в телевизионни предавания, в социалните мрежи непрекъснато се бълват вицове, карикатури, насмешки по адрес на хората, на статии против нас лично. Свидетели сме на непрекъснатото ни следене и постоянна промяна на опорните точки, тъй като разбира се натискът върху тях е много голям. Ето това е хибридната война, да ангажираш кръг от медии и хора да лансират едностранчиво и настъпателно тезите ти, като се повтарят милион пъти едни и същи неща, да излагаш доводи без факти, да крещиш истерично, че само ти си прав и това е истината, да се правиш на по-свят от светец, на вода ненапита. Ако някой може да представи доказателства, че ние имаме такива финансови интереси и притежаваме медии да заповяда. Всъщност ние нямаме никакъв интерес освен обществения, защото всеки от нас си има работа, доходи, живот, който не е свързан с налагането на политики отвън, ние сме доброволци, изправени срещу огромна хидра със стотици агенти на влияние, хвърляща пари и развращаваща се под плаща на благородието и ни е трудно да запушваме дупките, които избиват на кораба всеки ден.

Г-н Николов, като правозащитник, не е ли странно, че сте противник на "Стратегията", защото сме свикнали именно адвокати да са най-големите лобисти на подобни конвенции, стратегии и т.н.?

Не искам да се сравнявам с други колеги, всеки знае най-добре доколко и в какви интереси се е набъркал и какви средства получава срещу това. За хората няма тайни кой кого защитава и колко струва като личност. Това можеш да го разбереш когато излезеш на улицата сред хората. Когато непознати те срещат и ти стискат ръката значи всичко е наред. Аз съм спокоен, че защитавам обикновения българин, който ми плаща с изкарани с труд пари. Не тъна в богатства, но си гледам семейството и спя добре. Парите не са най-важното нещо на този свят, но всеки може да избере кое е най-важното за него и кой път да следва.

Неотдавна стана ясно, че и ВАС е потвърдил решение, с което еднополова двойка - две жени, може да пребивават у нас на основание, че са сключили брак в страна член на ЕС, която е легализирала хомосексуалните семейства. Мнозина виждат в това опит и България да бъде принудена да измени Конституцията и да даде "зелена светлина" на еднополовото семейство - това ли е следващата битка?

Няма основание за промяна на Конституцията. Решението на ВАС е в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), постановено по подобно дело в Румъния (Coman case, С-673/2016 г.), в което е отсъдено, че страните от ЕС трябва да спазват правото на пребиваване на еднополови двойки, сключили законов брак в друга държава, които искат да живеят заедно на тяхна територия, тъй като правото на свободно придвижване в ЕС е основно право, гарантирано на всички граждани на Съюза, от което често се възползват и немалък брой български граждани, както и техните семейства. Безспорно, съгласно посочените разпоредби от българското законодателство, лица от един и същи пол нямат законово право да сключат граждански брак в Република България. Спорният по делото въпрос обаче не е свързан със сключването на граждански брак в Република България, а с наличието или не на предпоставките за издаване на разрешение за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС в Република България, се посочва в мотивите на съда.

Как така се получава, че лобисти на еднополовите бракове, на легализирането на марихуаната, на "Истанбулската конвенция", на "Стратегия за детето" са и най-големите противници на държавата, в лицето на прокуратурата? 

Нормално е, защото те самите в своята същност и цялост са потенциални клиенти на същата тази прокуратура, за тях е важно кой ще е главният обвинител. Тук е моментът може би да обясня, че това касае лобистите. Има много хора, които от чисто човешки подбуди вярват, че това законодателство може нещо да промени към по-добро, самото послание на всички промени са, че те са за по-доброто бъдеще на децата ни, но всъщност зад добрите намерения, ако прочетете всички нормативни актове, планове и стратегии, ако имате малко практика от съдебните дела и живота, лесно ще видите прикритите намерения. Затова има хора, които вярват, и които не вярват. Ние вярваме, че България има нужда от справедлива държавна социална система, от добре платени социални служители, които да работят при добри условия и да милеят за нашите деца. Никой не отрича нуждата от приемни грижи, от Центрове за защита, от законодателство в тази насока, въпросът е, че това нещо трябва да го решим ние, а не лобистите на различни абстрактни, непознати или отричани от нас идеи.

Като адвокат, смятате ли, че протестите срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор са автентични и всъщност, трябва ли улицата да избира "обвинител №1"?

Смятам, че всеки си има политически убеждения и действително има хора, които вярват, че протестират срещу статуквото и олигархията, търсят промяна, вярват в демокрацията, но ако се поставя на мястото на улицата, не мога да приема, че в тази кандидатура има нещо толкова крайно смущаващо. Не съм убеден в експертизата на улицата, кой казва кой да бъде "обвинител №1" и защо. Този протест е политически и неговият генезис е в същите тези организации, които изброих по-горе. Лицата са едни и същи, което прави обективността на тази позиция крайно съмнителна. Аз лично съм против всякакво политизиране на подобен избор. За съжаление прокуратурата така и не може да се деполитизира през всичките тези години и не е нищо друго освен инструмент на изпълнителната власт. Затова хората имат основание да протестират, но трябва да разберат, че главният прокурор сам не може да реформира прокуратурата, ако за това няма воля в цялата държава. Но докато държавата е в симбиоза с престъпните групировки прокуратурата ще е змия настъпана по главата с ботуш, която ще се ползва от своя дресьор главно за репресии над противници и обикновени граждани.

Особено актуален е въпросът за съкратеното производство - едни искат отмяната му, други предлагат редукция, трети искат да се въведе и произнасяне на прокурора. Има идея и съдът да не е длъжен да намалява присъдата. Каква е Вашето мнение като правозащитник?

Според мен, дали да се приложат изгодните последици на съкратеното производство решаваща роля трябва да има съдът, тъй като всеки случай на извършено престъпление е индивидуален, някои деяния са по-тежки, има дела с по-висок обществен интерес, замяната на едно по-тежко, с едно по-леко наказание не бива да се предлага като промоция на един обвиняем и, както виждате сами, обществото не желае да прави подаръци на хора, които не ги заслужават.

Адвокат Петър Николов е роден на 18 ноември 1979 г. в Русе. Завършил е право в Русенския университет (2004). Кариерата му започва от Държавната финансова инспекция (2005-2006). После работи в служба "Сигурност, военна полиция и контраразузнаване" (2006-2013). От 2014 г. е член на варненската адвокатска колегия. Адвокат Николов е носител на десетата годишна награда на "Правен свят" и Международен правен център (ILAC) – "Юрист на годината". Отличен бе за успешния изход на делото на самотната майка Даниела Колева, която успя да върне трите си деца, след като осъди дирекция "Социално подпомагане" в Сливен.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
123
|
нерегистриран
16 септември 2019, 15:47
10
-4
Всичко правилно и ясно е казано в статията относно "стратегията", така считат 99% от българския народ /най-малко, без редакцията/... обаче, в края на статията си проличава защо колегата е намерил място в този сайт /вж. предпоследния въпрос/. Сега е по важно да мине кандидатурата, а "стратегията" полека ще я пробутат до 2030 г., колкото и да сме единни в мнението си за "стратегията".
1
...
|
нерегистриран
16 септември 2019, 10:37
19
-6
Благодаря на адв. Николов за анализа и съм приятно изненадана, че той е намерил място в този сайт. Някой има ли отговор на въпроса защо държавата абдикира от една най-важните си функции от значение за националната сигурност, и я поверява на частни неправителствени организации? Вчера се оказа, че според признание на Соломон Паси в МВР, ДАНС и ГДБОП работят "акредитирани американски шпиони", сега предоставяме грижите да българските деца на организации, финансирани незнайно от кого и защитаващи незнайно какви интереси. Да не би държавата България да се готви за закриване, че се оттегля с такава готовност от всичките си правомощия?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно