След като измененията в НПК, НК и ЗАНН бяха приети от НС
Съкратеното следствие отпада официално ден преди местния вот
Специализираният наказателен съд ще разглежда дела от компетентността на новоучреданата Европейска прокуратура, оглавявана от Лаура Кьовеши
Съкратеното следствие отпада официално ден преди местния вот

Умишлено или не, от 26 октомври, само ден преди местните избори, измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които засягат премахването на съкратеното съдебно следствие при умишлено убийство и които получиха силен обществен отзвук, влизат в сила. Промените са обнародвани в броя на Държавен вестник от 22 октомври (вторник).

След бурните дебати през лятото на т.г., провокирани от жестокото убийство на момиченцето в село Сотиря, а също подклаждани и с предходните сходни убийства, народните представители взеха скоростно решение за премахване на съкратеното съдебно следствие. В хода на обсъжданията имаше немалко спорни моменти, някои от тях и определяни като актове на популизъм и опити на определени политически групи да се възползват от създалите се ситуации малко преди местния вот.

През 2010 година се отменя подобна разпоредба, действала само една година и поместена в чл. 369а от НПК, но с нея, освен при умишлено причиняване на смърт, съкратено следствие не се провежда и при тежка телесна повреда, както и в случай на извършване на деянието в пияно състояние. Сега в НПК отново се създава чл. 369а със заглавие "Основания, при които не се допуска съкратено съдебно следствие", който гласи: "Съкратено съдебно следствие в случаите по чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт."

В хода на дебатите депутатите спореха дали отново да се включи като основание и тежката телесна повреда, но беше преценено, че по този начин наказателните производства значително биха се усложнили и проточили във времето, което ще влезе в противоречие с основните функции, които си поставя наказателното право. Институтът на съкратеното съдебно следствие се провежда само пред първа инстанция, като основното му предназначение е да ограничи процесуално-следствените действия, които се провеждат в съдебната фаза на процеса, като се разчита на събраните доказателствени материали от досъдебното производство. Така по време на етапа на съдебното следствие в съдебната фаза не се извършват разпити на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица по отношение на фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на прокурора. В резултат, за да бъде мотивиран подсъдимият да пожелае провеждането на това производство, присъдата се постановява при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс – многобройни, смекчаващи отговорността обстоятелства, без реално те да са налице.

Със Закона за допълнение на НПК (ЗДНПК) също така се създава и нова алинея 4 в чл. 411а, с която се урежда Специализираният наказателен съд да разглежда дела от компетентността на новоучреданата Европейска прокуратура, за която стана ясно, че ще се оглави от Лаура Кьовеши.

За пореден път ставаме свидетели и на порочната законодателна техника в Народното събрание за изменение и допълнение на други закони с един акт. Именно със ЗДНПК се правят изменения в Наказателния кодекс (НК) и в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с които се транспонират изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред.

В НК разпоредбата на чл. 201, която урежда състава на престъплението длъжностно присвояване, се разделя на 2 алинеи, като с новата ал. 2 се урежда възможността субект на престъплението да бъде и "чуждо длъжностно лице", за което виждаме легалната дефиниция в чл. 93, т. 15 от НК.

Още две изменения се правят в Наказателния кодекс – едното е свързано с валутните престъпления – недеклариране на парични средства, благородни метали и др., уредени в чл. 251, в който се отменя ал. 2, предвиждаща досега, че предметът на престъплението  се отнема в полза на държавата. Тази промяна се дължи на решение на Съда на ЕС, в което се приема, че за недеклариране на пари тази санкция, в комбинация със затвор или глоба, както предвиждаше чл. 251 НК, противоречи на правото на Европейския съюз.

Обект на третата промяна в НК е чл. 260в, ал. 1, относно манипулирането на пазара чрез измамни сделки, където с добавянето на "или извършва друг вид дейност или действие" след думата "търговия", реално се разширяват възможните изпълнителни деяния, с които да бъде осъществен този състав от дееца.

Изменението в ЗАНН засяга разпоредбата на чл. 83а, в която вече се предвиждат имуществените санкции до 1 млн. лв., налагащи се на юридически лица, които се обогатяват или биха се обогатили с извършването на престъпленията против интелектуалната собственост (чл. 172а – 174 НК), да може да се налагат и за извършване на длъжностно присвояване по чл. 201-203 НК.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
заповед
|
нерегистриран
24 октомври 2019, 07:58
0
0
Хайде стига сте изменяли НК,че ми омръзна да давам по 8 лева да си го купувам-с тези изменения пряко ми нанасяте вреда в имуществената сфера. Четенето от монитора не е опция.
1
KcO7a9
|
нерегистриран
22 октомври 2019, 13:02
3
0
Има дефиниция за чуждо длъжностно лице в НК, в интерес на истината, излишна е тревогата,това да е кусурът:)
Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:
а) служба в учреждение на чужда държава;
б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;
в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд;
г) (нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) функции на арбитър, възложени в съответствие със закона на чужда държава.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно