Затворник избяга и взе жена за заложник, пред полицай играе неин любовник
Затворникът Борис Иванов се прочу на 21 юни м.г., когато избяга и взе жена за заложник. Влетял в къщата ѝ, докато спи, хапнал от питката и тиквичките ѝ и я повлякъл навън, като я карал да се преструват на влюбена двойка. В обект от открит тип край Ловеч той изтърпяваше 13-годишна присъда. "Свободата" му обаче продължи малко повече от 50 часа - на 23 юни бе заловен в Летница. В мащабната операция по издирването му се включиха Специализираният отряд за борба с тероризма, жандармерията, целият състав на Областната дирекция на МВР - Ловеч, хеликоптер и кучета.
 
48-годишният беглец е родом от Добричко. Детайлен прочит на досието му показва, че има четири присъди - две за грабеж и изнасилване, по които е получил 12 г. затвор, третата е от 8 години лишаване от свобода, а четвъртата - от година и половина, обясни окръжният прокурор на Ловеч Валентин Вълков. Всичките присъди са били групирани в едно общо наказание от 12 г. затвор, което е увеличено с още една година. Четвъртата присъда отново е за бягство от външен неохраняем обект, докато излежавал присъдата си в общежитие на варненския затвор. До излизането му от затвора оставали 4 години и 9 месеца.
 
"Не съм мислил да бягам - просто тръгнах към портала. Изведнъж много ми домъчня за децата ми и хукнах", каза в съда Борис. Но категорично отрече да е отвличал Петкана Грозданова.
 
В началото на юни м.г. Борис бил преместен от строго охранявания корпус на затвора в Ловеч в общежитието от открит тип "Полигона", където режимът е значително по-лек. Изтърпяващите наказанието си там имат право и да работят.
 
Два дни преди да избяга, Борис бил нает да чисти хале на фирма заедно с други четирима затворници в бившата млекопреработвателна фабрика "Сердика". Те първи го подгонили, когато побягнал, но не успели да го хванат.
 
Жителите на Летница още помнят екшъна, разиграл се в града им. "Навсякъде бе пълно с полиция и жандармерия - гледахме какво става и всичко бе като във филм", разказа Детелина Нашева.
 
Затворникът най-напред влязъл при дядо Борис Ванков. Старецът живеел сам, боледувал от алцхаймер и внукът му Здравко всеки ден идвал да го наглежда. Тъщата на Здравко - Иванка Банова, разказва, че той отишъл при 83-годишния си дядо да му занесе обяд, а старецът му рекъл, че вътре има някакъв човек. "Какъв човек бе, дядо, какво ти каза", усмихнал се Здравко, мислейки, че старецът фантазира. Но дядо Боре отвърнал, че онзи го попитал сам ли е, къде е жена му. "Излезе някъде и събра комшийките", продумал възрастният човек, объркан от болестта.
 
Когато Здравко влязъл в къщата, чул, че се блъскат вратите на шкафа. Отворил, а насреща му се изправил Борис, в ръката му проблеснало нещо метално.
 
"Стъписах се и не можех да мръдна от вратата", споделил после младият мъж. Рецидивистът тръгнал към него, а той хлопнал вратата и побягнал. Видял обаче, че онзи тича след него. Успял да се добере до колата си, стигнал до края на улицата и гледал в огледалото какво ще предприеме Борис. А той излязъл до дворната врата и после се върнал вътре в къщата. "Тогава зет ми позвъни и ми каза, че издирваният затворник е в къщата на дядо му", спомня си Иванка. Бил истински уплашен и допълнил, че се обадил на тел. 112, съобщил какво е видял, но не му повярвали.
 
Иванка взела да набира по телефона младши инспектор Митко Димитров, но така и не могла да се свърже с него. След около половин час той сам я потърсил. През това време Здравко отишъл в центъра на града и повикал жандармеристите.
 
Междувременно беглецът прескочил през зида, делящ двора от обраслата в храсти и високи бурени улица. Мястото е съвсем уединено, в края на Летница, затова той безпрепятствено стигнал до къщата на Петкана Грозданова. Бедната постройка е последната на улицата, в близост до жп гарата. Оттатък пътя се простира пустош, а най-близката къща е на стотина метра по-надолу.
 
Жената спяла, когато Борис влетял при нея и я събудил. Попитал я с кого живее, тя отговорила, че е сама. "Ставай", изкомандвал беглецът. В ръка стискал лозарска ножица, задигната от дома на дядо Боре. В страха си Петкана не могла да реагира и получила удар от затворника. Поискал хляб и пари, после я изкарал на улицата и поели край линията. Тук вече късметът му изневерил, защото насреща им се появил полицаят Димитров с колата си. Борис мигновено клекнал във високия бъзак, жената стърчала права, здраво приклещена от ръката му. Инспекторът запазил спокойствие и нехайно попитал какво става, накъде са тръгнали.
 
"Ааа, нищо не се е случило. Любовна двойка сме", отвърнал затворникът.
 
Жената обаче правела мимики с уста и сигнализирала, че не е така. Димитров разбрал, престорил се, че вярва на обяснението, и продължил по пътя си. Спрял по-надолу и потвърдил пред чакащите жандармеристи и хора от Специализирания отряд за борба с тероризма, че това е техният човек. Тогава погнали Борис, който хукнал в отчаян опит за пореден път да избяга. Предупредителни изстрели му показали, че играта на гоненица спира.
 
Година по-късно Борис рисува пред съда съвсем друга картина. Използвайки умалителни думи, реди как във въпросния ден влязъл в дома на жената, за да дири нещо за ядене. Първоначално дори не я видял в стаята. Като я съзрял на леглото, се изплашил, тя също. Но не оказал никаква принуда. Помолил за храна и Петкана му предложила питка и тиквички. Взел си, но оставил половината от хляба за нея, проявил и грижа, като ѝ дал да си изпие лекарствата. След което пак я помолил да го придружи навън, за да премине по главния път. Човеколюбиво ѝ напомнил да си вземе връхна дреха, за да не настине. Според думите му бил самата любезност.
 
Пред съда обаче Петкана разказа за изживения ужас. Борис я ударил и ѝ казал, че я взима за заложник. "За мен това е отвличане, защото той ме хваща и ме тегли от вкъщи", каза още стресираната жена. Добави, че не иска нищо от него, само държавата да го осъди. "Защото искам да забравя тези мъки, защото не мога да спя спокойно", страда от спомените за насилието тя.
 
Делото срещу Борис Иванов, обвинен в бягство от затвора и в отвличане при условията на опасен рецидив, почва отначало, реши Ловешкият окръжен съд. Това се налагало, тъй като при отвличане магистратите трябвало да са в разширен петорен състав - двама съдии и трима съдебни заседатели, а досега са били 3-ма. Предвиденото в закона наказание в такива случаи е от 10 до 20 г. зад решетките или доживотен затвор.
 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно