Мрежата остана без паяк
Изгоненият от България руски шпионин се е опитал да вербува директор на българска служба с достъп до класифицирана информация. Това обяви премиерът Бойко Борисов в интервю за Би Ти Ви. По думите на Борисов самият служител му е съобщил за опита да бъде вербуван, след което са предприети съответните действия.
 
"Чест прави поне до днес на Руската федерация, че не реагира реципрочно. Путин ме познава добре, знае, че не се поддавам на натиск и не изгоних руски дипломати, когато всички гонеха. Но когато дипломат на висок пост го хвана да вербува мои началници, мигновено го парирам. Ако пратя шпионин да вербува някой от началниците на служби на президента Путин, гоненето ще му е малко наказание", каза още Борисов. Той допълни, че човекът от българските служби, за когото е имало опит да бъде вербуван, е бил коректен към родината си, като е разказал всичко навреме.
 
Изгоненият руски дипломат Владимир Русяев бил главният резидент на руското военно разузнаване за целия Балкански полуостров. В София идвали руските шпиони от другите държави на Балканите да получават задачите си. В структурата на руското разузнаване България е била хъб на наследника на ГРУ, или както днес се нарича, Главное управления Генерального Штаба Вооруженых сил Росийской Федерации. В София е бил хъбът на военното разузнаване, а в Белград е базирано външното цивилно разузнаване на Кремъл.
 
Изгоненият дипломат бил много нахален и арогантен и се държал като у дома си. Той почти открито уреждал конспиративните си срещи с български висши военни, като им обещавал пари, повишение в службата и други облаги срещу получаването на военна информация. Български офицер, на когото той предлагал пари, подал сигнал в прокуратурата и така е започнало разобличаването му. Срещите му продължили в контролирана от ДАНС среда и така българските служби се сдобили с безспорни видеодоказателства за шпионската му дейност у нас.
 
След разобличаването му са проведени дискретни разговори с руското посолство и било договорено той да напусне България без много шум. Вероятно заради преговорите за газовия хъб българското правителство не искало да бъде рязко с Москва. Затова извикали посланик Анатолий Макаров и възпитано му обяснили, че техният резидент е лично хванат в класически шпионаж - да предлага пари на български офицер срещу военна информация. От руското посолство само попитали има ли доказателства за това. Българските власти ги уверили, че прокуратурата разполага с неопровержими улики. Трябвало е да излети от България на 28 октомври по обед с купен вече билет, той обаче остава в София и руският посланик заявява, че искат официална нота, че Русяев е нежелан. Такава нота е връчена в рамките на 24 часа и Русяев напуска България на 30 октомври. Това се случва, защото руснаците са подслушали разговор на висши български представители, от който се разбрало, че това е разследване на прокуратурата и ДАНС, а не натиск от съюзниците, и решили да бъдат нагли и въпросният шпионин да стои у нас, докато бъде изгонен с нота. Нещо, което очевидно българското правителство не искало, за да не влиза в конфликт с Москва. Факт е, че българските власти въпреки усилията им да бъдат дипломатични твърдо и непоколебимо реагират на руската наглост, което направило много добро впечатление на съюзниците ни и особено на тези от тях, които са също са обект на руско вмешателство напоследък. Показателно че, че първото съобщение кой е изгоненият руснак дойде от украински сайт.
 
От разследването досега е ясно, че София е била шпионски хъб на ГРУ, докато Белград е такъв на руското външно разузнаване за Балканите. Русяев се интересувал от информация за видове въоръжени сили, разстановка, разходи за отбрана, ново въоръжение - за нашите и на съюзниците ни армии и флот. И досега, като се каже руски шпиони, човек си представя разни агенти за влияние, които полагат усилия и харчат пари, за да може да се чете Достоевски. Във въпросния случай става дума за класически шпионаж за въоръжения, разстановка, видове боеприпаси, което навежда на мисълта, че Кремъл или иска да ни освобождава пак, или много се страхува от силна и независима България. Смущаващото в данните от разследването е, че освен с доблестния български офицер, който не предаде родината си, Русяев е имал контакти на различни нива с висши офицери у нас и е действал с чувство за недосегаемост. Особено смущаващи са обещанията за кариерно развитие, което той е обещавал в замяна на предателството.
 
Украински сайт първи съобщи, че изгоненият от София дипломат е Владимир Русяев. Официално нито разследването, нито контраразузнаването потвърдило името му. Източници на "24 часа" от Министерство на външните работи неофицално потвърдиха, че наистина е Русяев, за когото се знае, че е бил вицеконсул в Барселона и после в Аржентина. Женен е, с една дъщеря, които са още в България. В официалната му биография като адрес в Москва е записана улица "Народнаго ополчения д. 50". Което е адресът на академията на ГРУ. Русяев е ходел на русофилски мероприятия у нас, като ги е използвал, за да провежда срещите си с български офицери. Между другото в повечето страни, членки на НАТО, военните са длъжни да докладват незабавно на контраразузнавателните служби, ако имат случайна среща с руски дипломати. Редно е и за българските офицери да се въведе такова изискване. И изобщо с дипломати от несъюзнически страни. Защото например акредитираните представители на Руската федерация в София са над 200 души. Това едва ли са само консули, които се грижат за живеещите в Поморие рускини, избягали от студа в Архангелск.
 
Вторият важен извод е да се осъзнае Русия като вражеска държава. Ключов момент във вербовката на българските предатели е създаването на впечатление, че не се върши нищо нередно, когато български офицери се срещат с руски дипломати. Това е ставало на софри в София и други градове, обикновено на разни русофилски мероприятия и чествания. Изгонването на Русяев е важно и заради друго - прекъсва се чувството на недосегаемост, с което са действали руските резиденти у нас. Друг ключов момент е, че това е чисто българско разследване, изцяло в рамките на закона, а не е сведена от чужбина акция, козируване на съюзниците, а смел акт, който напомня Съединението и Сръбско-българската война. Когато смели български офицери, контраразузнавачи и разследващи се изправят срещу Големия брат и вечната дружба, която в наши дни се оказва заплаха за териториалната ни цялост.
 
"Курица не птица, Болгария не за граница", май е време да се сложи край на тази максима. И е нужна малко по-голяма бдителност при разговорите по телефон и изобщо в действията на българските официални служители. Защото България се оказва цел, и то главна на дейността, на ГРУ и е важно това да се разбере от всички и всеки българин да премисля добре действията си, ако иска да продължи да живее в свободна и благоденстваща България, част от Запада, а не "освободена" територия. Защото извършваният шпионаж не е в името на общото минало, а с цел завладяване.
 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно