Мъдрите напътствия на дядо Гъдялко
Правото не е на страната на Истината, а на Силата! Така е било, е и ще бъде!
Мъдрите напътствия на дядо Гъдялко

Вчера вечерта, както обичайно си се шматках из коридорите на съда, не щеш ли, съгледах един мой комшия. Макар и вече доста възрастен, дядо Гъдялко все още не се е превил под тежестта на годинките. Седи гордо на една от пейките и ме гледа. Приближавам го:

- О-о-о, дядо Гъдялко, живо-здраво, какво правиш тъдява? Зер в таз нашта сграда, както и в болницата, за добро се не влиза …

- А бе какво да ти кажа, Владимирчо, нещо за свидетел ме викаха по една стара работа, та дойдох и съвестно изпълних гражданския си дълг!

- Браво, бе, дядо Гъдялко, браво, даже ашколсун, машала! Де повечето хора да бяха като теб …

- Ами ти, Владимирчо, какво дириш тука?

- Как какво, бе, дядо Гъдялко, аз тук работя! – Наперено се изпъвам в целия си 164-сантиметров ръст аз.

- Работиш?! Тука?! Ти?! Мили Боже! Докъде я докарахме… Вапцахме я ний нея, Владимирчо, щом и ти започна в съда да работиш! – Усилено клати главата си дядо Гъдялко. – И като какъв точно се подвизаваш ти тука?

- Как като какъв, бе, дядо Гъдялко?! Като съдия!

- Леле майко! Света Богородице! Е, сега вече окончателно я оплескахме! И като си съдия, какви тогаз са тез дънки и пуловер, в които си се пременил, бе, серсемино???

- Ами то сега така е модерно, бе, дядо Гъдялко – да ходиш на работа спортно-елегантен, кежуъл да го раздаваш.

- Кеж-какво?! Какви глупотевини ми приказваш ти на мене, бе?! Един съдия трябва да изглежда солидно, да тежи на мястото си, да е с хубав костюм, да излъчва авторитет. А ти сега повече ми приличаш на разносвач на пици за съдиите обедно време. Не трябва така, момче, опичай си акъла, дръж се на положение! И какви са тез папки, дет си ги помъкнал?

- Дела, бе, дядо Гъдялко, дела и документи, тук с таквизи работим.

- Какви дела, бе, Владимирчо, какви 5 лева?! Защо ти ги носиш, бе, нямаш ли подчинени, разсилни, та те да ги мъкнат накъдето трябва и накъдето не?!

- А бе имам служители, с които работя, ама ми е съвестно да ги товаря и затова нося аз, пък и така си раздвижвам кръвта в схванатите от дългото стоене пред компютъра крайници.

- Раздвижваш ти вятъра! Голям аджамия беше още от малък и виждам, че не си се променил. А бе какво се правиш зорлем на камила, бе, изреви на подчинените си да си свършат работата, не им я върши ти, бе, будала такъв! Ако мислиш, че някой ще ти благодари за това, жестоко грешиш, Владимирчо, сон те лаже, миличък! Не само няма да ти благодарят, ами и по стара българска традиция ще ти направят мръсно! Знаеш, нашият мъдър народ е казал: "Няма ненаказано добро!" Хубаво го запомни ти това!

- Сигурно е така, дядо Гъдялко, не го отричам, ама такъв съм си и не мога да избягам от себе си.

- Ей-й-й-й-й-й, прехвърли 40 години и още не ти идва акъла в главата, бе, момче младо и зелено, наивно и глупаво, неориентирано и заблудено! Много си проЗД, да знаеш! И защо постоянно отваряш и държиш вратите на жените тук да минат, бе, Владимирчо?! От какъв зор?! На какъв се правиш? Аз първом помислих, че си портиер, а ти - съдия?! Защо се излагаш така като кифладжия, като бозаджия, като симидчия, а?!

- Е, как ще се излагам, бе, дядо Гъдялко, аз така показвам европейското си възпитание, култура и кавалерство, пък и оказвам нужното внимание на дамите, с които работя, да видят, че ги уважаваме и ценим, че са ни като принцеси и кралици.

- Принцеси и кралици има само в приказките и в кухата ти глава, мило момче! Ма ти излезе бая по-наивен, отколкото те мислех! Боже-боже! Принцеси и кралици, викаш?! Ми не ти ли увря главата, че точно тези "принцеси" и "кралици", след като се обърнеш, ти се смеят зад гърба и си правят знаци, че явно нещо ти хлопа дъската, бе, млади момко?!

- Не вярвам да е така, бе, дядо Гъдялко, това не може да е истина! Ти направо убиваш детските ми мечти, бе!!! – Започна да ме избива на плач.

- Напротив – точно по този начин стоят нещата, Владимирчо, колкото и невероятно да ти се чини това, дядовото! И то е логично да е така, след като непрекъснато се унижаваш и се правиш на клоун, никой няма да те взема насериозно. Ама ти сигурно така си водиш и заседанията, а?

- Винаги гледам да съм уважителен, тактичен, грижлив и внимателен към хората и адвокатите в съдебната зала, дядо Гъдялко – така съм възпитаван.

- Ох, майко мила, стига с това възпитание, бе! Бий, за да те уважават! Покажеш ли се мек, ще ти се качат на главата, от мен да го знаеш! В залата трябва да си хем строг, хем справедлив. Още като влезеш, да им вземеш страха, да не смеят да гъкнат! Извади го и го удари на масата! Изреви смело сакралните думи на Ботев: "Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан!" Ами така де, в последна сметка, ти какво си – съдия или лукова глава?! – Запени се здраво дядо Гъдялко.

- Ох, ами като не ми идва изотвътре да постъпвам така, що да правя? – Започнах да кърша ръце и да се окайвам аз. - Дай ми съвет, бе, дядо Гъдялко, ти си толкова мъдър човек, врял и кипял в тоз тежък живот.

- А бе то какъв съвет да ти дам, бе, Владимирчо, ти си безнадежден случай, дядовото … Ох, пусто да остане! А бе то, че ти за съдия не ставаш, туй не подлежи на съмнение, ами кажи честно, като по цял ден мааш гащи из коридорите на съда и си го местиш от единия в другия крачол, поне чепкаш ли редовно, чепкаш ли, а??? – Лукаво започна да върти очите си дядо Гъдялко.

- Какво да чепкам, бе, дядо Гъдялко, тук да не е дарак, че да чепкам?! Съд е това!

- Рутиш ли, бе, рутиш ли, те питам - не се прави, че не разбираш!

- Ама аз наистина не те разбирам!

- А бе по "тънката" част как я караш, бе, Владимирчо? Я виж колко хубави и сочни мадами пърхат наоколо ти! Ето, гледай тая булка каква сгодна женица е! Ама то давал Господ, давал, та чак се забравил, то … - Покрай дядо Гъдялко мина една много атрактивна руса служителка на високи токчета, която той веднага съзря как пръска сексапил по третия етаж на палатата, и дядото веднага завъртя главата си към нея...

- Стига бе, дядо Гъдялко, какви ми ги говориш?! Аз не съм такъв. За какъв ме мислиш?! Където си вадя хляба, там друго не вадя! Аз съм кавалер, рицар и джентълмен!

- Джен-какво си, че не чух добре?! Да не си джендър?! Бе ти верно на "истанбулец" малко мязаш! Да не си поддръжник на Истанбулската конвенция?! "Мека" китка ли си?! – Започна да се кахъри дядо Гъдялко. – То сега това стана модерно, даже някои започнаха да кълнат: "Син да имаш, зет да ти доведе!"Продължи да се чуди и мае той.

- Не, бе, дядо Гъдялко, не съм от онези - харесвам само и единствено жени. – Бързам да го успокоя аз.

- Уф, камък ми падна от сърцето, дядовото, че аз много те мисля как ще се ожениш. Много искам да си намериш някоя сгодна женица, че тя да те вкара в правия път. – Бащински продължи да ми дава напътствия дядо Гъдялко. – Трябва да си страшно смотан, дядовото, че в тоз нашия женски град, дето съотношението жени:мъже е 7:1, досега да не успееш да излъжеш някоя невеста. Значи вината за това е твоя! Започни да го даваш по-мъжествено, по-нахакано, по-мачистки, като онзи твой колега отсреща, например, дето сега се е облегнал на перилата и говори по телефона – ето това е 100 % мъж, мъж, та дрънка! И ти трябва да станеш като него, ако все още искаш да се задомиш! И спри да се държиш като онова, дето мухите много обичат да кацат върху него! Вземи се в ръце, ти казвам! Ох на дяда … - Не довърши монолога си дядо Гъдялко, защото покрай нас мина още една ефектна служителка, облечена във фееричен розов тоалет. – Право казваше навремето един твой бивш началник, Владимирчо – "Тук е не съд, а направо Холивуд!" – Унесе се в спомени дядото. – Не ти вярвам, че не чепкаш, при толкоз хубост наоколо, чепкаш ти, яко чепкаш, ама се правиш на три и половина, на дръж ми шапката, на умряла лисица – ах, колко си подъл ти, хайванино, каква мръсна маймунка си! – Продължи да ме "гощава" щедро с епитети в стил "Зрител се обажда на Милен Цветков" дядо Гъдялко.

- Стига с тез простотии и цинизми, бе, дядо Гъдялко, тихо, че да не ни чуе охраната, защото ще те изхвърлят от съда като мръсно коте, много са строги!

- Кой е строг, бе, момче младо, какви ми ги плещиш ти?! Каква строгост виждаш ти тук?! Пак си се вкарал в някой филм! Слез на земята! Погледни какви "белтъци" мятат вашите охранители на жените по коридорите, как ги следят изкъсо, като ловни кучета, подушили гургуличка, са! Какво ще се занимават те с един стар човек като мен! Въобще няма да ме удостоят с вниманието си! И ги разбирам, да ти кажа – всичките са здрави и прави млади мъже, пращят от енергия, красиви са, яки са, с хубави униформи, с големи пистолети – как няма да имат успех сред жените – естествено, че ще имат, и още как!

- Не, не си прав, дядо Гъдялко, тук такива работи не стават – нашите служителки са с висок морал и почтеност. – Не на шега започвам да се сърдя аз.

- А бе висок, висок, колко да е висок тоз техен морал, ама нейсе, запуши я – Хили ми се насреща дядо Гъдялко. – Ей, момче, от мене запомни – жената е като нивата – иска яка мотика и дълбока оран. Не й ли ги осигуриш, ще иде при друг "орач", ясно ли ти е, Владимирчо?!

- Не ми е ясно, бе, дядо Гъдялко, моите ръководители друго са ме учили: "Пази честта на жените дори тогава, когато те самите не си я пазят".

- Е ми щом така разсъждаваш, стар ерген ще си умреш, дядовото, колкото и да ми е жал за теб. Ама то така е – когато Господ иска да накаже някого, първо му взима акъла. Стига летя из облаците, бе, момко! Седни си на обратното на предника и започни да се държиш сериозно, както подобава на истински български съдия! Престани да си мислиш, че ще оправиш света! Той отдавна е оправен – Парица е Царица! Правото не е на страната на Истината, а на Силата! Така е било, е и ще бъде! Ако не ти харесва, си е твой проблем, Владимирчо! А, и още нещо, дядовото – ако не си започнал да чепкаш, започвай, защото самолетът лети довреме! – Явно споделяйки собствен опит, завърши дядо Гъдялко, стана и кротко се отдалечи. А аз останах на място, както обикновено, с пръст в уста, стреснат, трогнат и очарован /по "Червените ескадрони" на Христо Смирненски/ от неговите мъдри, ценни и навременни, както винаги, напътствия …

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
9
Служител
|
нерегистриран
03 декември 2019, 17:45
12
-2
Господин съдия!
Колко тъжен, самотен и нещастен трябва да сте, за да мислите така за нас, а и да ни обсъждате в подобни статии...
8
Дядо Мраз
|
нерегистриран
03 декември 2019, 13:21
14
-2
Днес в коридора срещнах автора на това злополучно писание.
Директно му заявих, че вече е счупил тъпомера.
Той призна, че съм прав и че няма да се опитва да дълбае дъното, сиреч
спира да пише глупости.
Така че спете спокойно, деца, и весели коледни празници!
7
Тъпня!
|
нерегистриран
03 декември 2019, 12:41
12
-3
Голяма тъпня! Жалко за безвъвратно пропилените десетина минути от живота ми.
6
Марко
|
нерегистриран
03 декември 2019, 01:36
7
0
Чепкашл ли,чепкаш ли?😃

Явно дядото няма винско и свинско ,та се е сетил само за чепкалъка...

Стане ли винцето,киселото зеле и се резне свинкята първом се чепка за адет и се сяда до зори на маса с добри хора,благи приказки и многооо винце.
5
|
нерегистриран
02 декември 2019, 19:18
8
-7
Много приятна статия, поучителна и малко тъжна. Дядото е символ на старото поколение и мислене, а авторът на новото - вярва, че със старание и упорит труд допринася за законност и справедливост.
3
Др. Иванов от Курило
|
нерегистриран
02 декември 2019, 10:08
21
-7
Уважаеми читатели,
От името на болницата поднасям извинения за изявите на нашия редовен пациент. Моля да му влезете в положението и да проявите разбиране към терапията му. Неговият случай няма аналог в медицината и дори вече е описан в дебелите книги като "Горноджумайски синдром на графомана". Професорският консилуим с международно участие реши, че най-доброто за негово лечение е редовното публикуване на статии и други творби пред широката публика. Установи се, че това му действа много по-добре от всякакви цветни хапчета /но моля не го казвайте на фармацията, че ще ни спре кранчето/. Остава само да му намерим мис Желание, за да затворим кръга на терапията...
2
?
|
нерегистриран
02 декември 2019, 10:03
10
-1
Защо???
1
Тики
|
нерегистриран
02 декември 2019, 09:10
16
-6
След тая статия мисля, че намеса е необходима. Няма ли ръководство и с какво се занимава то?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно