Прокуратурата трябва да работи и да не влиза в политически игри
Има проблем с ефективността и на двете инициативи – и на президента за мястото на прокуратурата, и на правителството за контрол над обвинител №1
Прокуратурата трябва да работи и да не влиза в политически игри

Марин Киров

Изпращаме една успешна за съдебната власт и реформата в правосъдието, от гледна точка на правителството и институциите, година – положителна оценка по мониторинговия механизъм и предложение за неговото отпадане. Но годината беше лоша за съдебната система  – има пропаст между съда, гражданите и справедливостта. Непрекъснатите нападки към прокуратурата ерозират и образа на съда – да се внушава, че прокуратурата е безконтролна и всевластна, означава, че се казва, че има няколко безполезни съдебни инстанции. И това нито трябва да е вярно, нито е отговорно. Факт е, че все по често състоянието на ВКС и Съдийската колегия издава липса на лидерство и полезна работа за обществото. 
 
Няколко бяха събитията от годината, попадащи във фокуса на медиите и обществото:
 
Изборът на главен прокурор 
 
През цялото време на тази дълга и сложна експертна процедура се внушаваше нещо неприемливо и абсурдно, че професионалната гилдия на прокурорите и следователите нямат право на мнение, номинация (от колегията) и избор, но непременно право на мнение, равно на закон, имат шепа свързани НПО-та и една партийна общност. Изборът на главен прокурор се проведе според правилата на процедурата и нямаше пороци. Това, че кандидатът беше един е възможност по самата процедура, а не нарушение. Това, че беше един, по-скоро беше знак от цялата прокурорска колегия, че поемат отговорност за единна номинация. Обратен знак дадоха от правителството – те не пожелаха да номинират кандидат. Но това не е проблем на Иван Гешев, че е бил само той номниран. Подкрепата в Пленума неочаквано на натрапваните внушения беше много по-широка. 
 
Президентът също стана част от процеса, включително и беше тласкан от протестиращите да наруши Конституцията, но не пожела да става знаме и да се жертва за каузите на определена политическа и икономическа общност. Затова и изпълни Конституцията. Това, че същата общност се разочарова от него реално е техен проблем – очаровали са се от неправилния човек – подценили са го и са си мислили, че той непременно има нужда от тяхното одобрение. Всъщност хората масово не разбираха защо в София някой протестира или директно си мислеха, че някой протестира, защото са му взели или не са му дали нещо. И са близо до истината – в протестите имаше хора, които са посочвали преди кой да бъде избиран на различни позиции, имаше и хора, които сами са си признавали, че са се срещали с "лошите" преди да бъда избирани. 
 
Рокадите в Антикорупционната комисия
 
Бързото приемане на закона, обединяване на органи с различни функции, работата по различни направления, изборът на ръководство даде картината, която имаме днес.  Първо – вижда се, че корупция не се бори само с подаване на хиляди декларации и механичното им проверяване за съответствия, а е един много по-сложен процес на взаимодействие между институциите.  Второ – видя се, че въпреки несъвършенствата, има съпротива в заинтересованите страни и олигарси, видя се срамното тълкувателно решение на ВКС, което се опита да спре гражданската конфискация (срамно, защото хем се твърди, че сме най-корумпираната държава, хем някой се изплаши от тежки мерки и санкции, срамно и защото гражданската конфискация е познат и толериран инструмент за борба с корупцията – справка, становището на генералния адвокат на Съда в Люксембург). Сега, Сотир Цацаров няма да има пълен мандат, но очакванията са големи – не само заради критиките от определен сектор към него, но и заради концепцията му – той дава заявки за реформа, за нов импулс на работа. 
 
Цацаров като главен прокурор
 
Сотир Цацаров работи в период на мониторинг, голяма част от препоръките, но и от отбелязания напредък след това, бяха с адресат прокуратурата. Сотир Цацаров успя да опази прокуратурата от яростно нахлуване на фондации и НПО-та в нейните дела. Обективният анализ показва, че от двете колегии във ВСС, само Прокурорската успя да осъществи оптимизация на своята карта и прокуратурите в страната. Съдийската колегия по много срамен начин не успява да произведе резултати и в тази насока. 
 
Странният случай "Джок Полфрийман"
 
Случаят се политизира излишно, вместо да се погледнe единствено през призмата на закона, правото и справедливостта. Изведнъж тези, които се произнесоха по предсрочното освобождаване се скриха, бяха героизирани в тесен кръг, а другите, които поискаха възобновяване – прокурорите, отново бяха посочени като лошите в ситуацията. Тоест, отново бяха показани едни добри съдии, които дори дума не казаха по съмненията за това, че не са си дали отвод, заради близост с Хелзинския комитет и имаме едни лоши прокурори, които просто са си лоши – за спорта. Това е несериозен подход, който дава своите плодове в общо недоверие на обществото към институциите. Направи се и опит да се повдигне въпросът за вината на Полфрийман въобще, но това беше несполучлив сценарий той да бъде изкаран като жертва и дори героизиран. 
 
Венецианска комисия и промените в Конституцията
 
Под въпрос е ефективността и на двете инициативи - на президента за конституционни промени (защото той има право на предложения за промени, но има ли мнозинство и консенсус около себе си и своите идеи и това, което прави не е ли отклоняване на обществената енергия и създаване на нови надежди или противоречия). Това се видя и от началото на дискусията с академичната общност – без текст, без негови идеи и предложения, с общи въпроси, изстреляни във въздуха. Тоест няма експертен дебат, има политическо говорене. 
 
Инициативата на правителството също е със спорна резултатност. Първо питат Венецианската комисия (консултативен и незадължителен орган), после казват, че ще се съобразят безусловно, а на практика предлагат един бърз отговор и проект, все едно не са чели препоръките. Този проект няма да бъде одобрен нито от Венецианската комисия, нито от протестната общност у нас. Защото не следва тяхната идея съдии да се месят в прокуратурата, но прокуратурата да няма реципрочни права. Той няма да бъде подкрепен и от по-широката експертна общност, защото не се отстоява някаква национална позиция по темата и не се ползва национална експертиза. Трябваше да свикат Съвета по съдебна реформа и щяха да разберат колко несъстоятелна е идеята, която предлагат.  
 
Този дебат не е здрав, проблемът е измислен и се преекспонира – дава се знак, че се търси надзорник над прокуратурата, който 7 години да дебне главния прокурор. Имитира се решение, вместо да се говори за нещо, което е познато в други държави – ad hoc фигура, например от Инспектората, за конкретен случай. Въвеждането на този механизъм е възможна с бърза промяна в закона. 
 
И президентът, и правителството, а и политиците трябва да са наясно, че непрекъснатото засягане на темата за Велико народно събрание просто така, за промени в прокуратурата, в нейното място е безотговорно. В обществото няма енергия и консенсус за такова. Кой ще бъде излъчен в това ВНС? Ако има поправки в основния закон, постигнатото от ВНС ще бъдат ли зачетени от протестната общност, ако не са по техен образ и подобие. Това е абсолютно омагьосан кръг. Няма консенсус за обикновена поправка в Конституцията, още по-малко за свикването на ВНС. Прибързаното отваряне на Конституцията решава едни проблеми, в които някои се е фиксирал и отваря други – така стана и през 2015 г. когато се бързаше, без консенсус за мащабни промени и се прие проект, колкото да го има правителството, който хем е в основата на отпадането на мониторинга, хем не затвори дебата и доведе до продължаващото подхвърляне на темата за поредна поправка в основния закон. 
 
У нас силно се преувеличават няколко неща – че обвинител №1 е престъпник по презумпция, че до сега всички са били такива и сме го знаели, просто не е имало в Конституцията текст какво следва. Също се преувеличава, че е безотчетен, при положение, че се отчита пред Народното събрание. На кого още трябва да се отчита? На някой конкретен издател ли? Спекулира се с мястото на прокуратурата и всевластието на нейния ръководител. Главният прокурор има задължението да управлява административно прокурорите, но не им пречи да разследват и решават делата си независимо. Ако тръгнем да гадаем и да си представяме какво е възможно – възможно е председателят на ВКС да оказва влияние за тълкувателни решения, за кариерно израстване, ами нека и за него да има същия механизъм. 
 
Да не отричаме необходимостта от дебат, но дебат не се води нито с искания от улицата и от една малка партийна общност, нито с напразни надежди от президентството, нито от позицията на силата на управлението. Стига с това подхвърляне на прокуратурата като кокал. Приоритетите и разговорът в сектор съдебна власт са с изместен или грешен фокус. Непрекъснато се обсъждат кадрови въпроси или проблеми за конкретни личности, вместо правната рамка и съдебния процес, където са същинските проблеми.
 
Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа. Работи като консултант при измененията на Конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт" Участвал е в съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.
 

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
12
*******
|
нерегистриран
24 януари 2020, 23:20
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
11
*******
|
нерегистриран
24 януари 2020, 23:20
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
10
общинската администрация-Царево
|
нерегистриран
20 декември 2019, 08:17
8
-1
Коментарът ми беше изтрит от модераторите, защото съдържаше истини. Марин Киров от Царево е работил в общината на Царево. След като отиде в столицата се опита да създаде имидж на преуспял млад политик като е набеден за юрист. Защо обаче си дава допълнителна тежест, че е експерт по законодателство и съдебна реформа, че работи като консултант при измененията на Конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт", че е участвал е в съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г. – остава загадка.
9
Момчетата юристи трябва да работят
|
нерегистриран
19 декември 2019, 21:18
5
-1
А ПОСЛЕ ДА ДАВАТ АКЪЛ
7
*********************
|
нерегистриран
19 декември 2019, 16:45
5
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
3
Петко Колев
|
нерегистриран
19 декември 2019, 11:45
5
-7
До коментар [#1] от "Добре е юристите да пишат като такива":
а не като политици


Всички гледат от Лозан Панов и говорят като него политически.
2
88888
|
нерегистриран
19 декември 2019, 11:35
8
-7
Либералите и политизираните съдии много треперят някой да каже истината. Случаят с Джок беше пълен позор.
1
Добре е юристите да пишат като такива
|
нерегистриран
19 декември 2019, 10:23
15
-1
а не като политици
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно