Становище на Висшия адвокатски съвет:
Индивидуалната конституционна жалба не бива да превръща КС в четвърта инстанция
Адвокатурата споделя идеята да се даде възможност за искане за установяване на противоконституционност на закон по отношение на всеки съдебен състав, който разглежда дадено дело, а не само от съставите на ВКС и ВАС
Индивидуалната конституционна жалба не бива да превръща КС в четвърта инстанция

Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) принципно подкрепя идеята за въвеждането на индивидуалната конституционна жалба, за която отново се заговори след старта на консултациите за промени в Конституцията от края на миналата година, организирани от държавния глава Румен Радев. Това става ясно от становище на адвокатурата, разпространено след проведената в четвъртък среща при президента за промените в основния закон.

Въпросът за въвеждането на индивидуалната конституционна жалба и преди е бил предмет на разисквания в правната общност, отбелязват от адвокатурата, като подчертават, че въвеждането на този нов институт все пак трябва изключително внимателно да се обмисли, за да не се създадат повече проблеми, отколкото ползи. "Намираме, че това ще бъде стъпка напред в демократичното развитие на страната. От друга страна обаче основният закон трябва ясно да отговори кои лица ще са легитимирани да подават жалба, какви ще бъдат предпоставките и условията за нейната допустимост, какъв ще бъде предметът на конституционната проверка, какви ще са последиците от решението на Конституционния съд, по какъв начин адвокатурата ще подпомага засегнатите лица и ще съдейства за качеството на контрола за конституционност и т.н. Не бива да бъде подценяван рискът от създаване на обременителна, тромава и неефективна процедура, която би превърнала Конституционния съд в допълнителна четвърта инстанция по разглеждане на правните спорове. Така предоставянето на защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица ще бъде забавено още повече, т.е. извън всякакви разумни срокове", пише в становището на адвокатурата.

Както още в четвъртък обяви председателят на ВАдвС Ралица Негенцова, от висшия орган на адвокатурата настояват и за повече правомощия във връзка със сезирането на Конституционния съд. Идеята е Съвета да може не само да иска обявяване на противоконституционност, но и да има право да иска тълкуване на законите от конституционните съдии.

Ето и пълния текст на становището на ВАдвС във връзка с въвеждането на индивидуалната конституционна жалба:

Въпросът за въвеждането на индивидуалната конституционна жалба и преди е бил предмет на разисквания в правната общност.

Институтът може да бъде учреден единствено чрез съответни промени в Конституцията (аргумент от чл. 149, ал. 2 и решение на Конституционния съд № 3/2003 г. по к. д. № 22/2002 г.).

По силата на чл. 134, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на адвокатурата е възложено да подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. На тази принципна основа ние не възразяваме да бъде създаден прецизен, добре обмислен конституционен регламент на индивидуалната конституционна жалба. Намираме, че това ще бъде стъпка напред в демократичното развитие на страната.

От друга страна обаче основният закон трябва ясно да отговори кои лица ще са легитимирани да подават жалба, какви ще бъдат предпоставките и условията за нейната допустимост, какъв ще бъде предметът на конституционната проверка, какви ще са последиците от решението на Конституционния съд, по какъв начин адвокатурата ще подпомага засегнатите лица и ще съдейства за качеството на контрола за конституционност и т.н. Не бива да бъде подценяван рискът от създаване на обременителна, тромава и неефективна процедура, която би превърнала Конституционния съд в допълнителна четвърта инстанция по разглеждане на правните спорове.  Така предоставянето на защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица ще бъде забавено още повече, т.е. извън всякакви разумни срокове. Следва да се отчита и обстоятелството, че въвеждането на новия институт неминуемо изисква цялостно преструктуриране на Конституционния съд, свързано с обезпечаване на достатъчен брой добре подготвени правни помощници и допълнителна помощна администрация, а всичко това предполага осигуряването на значителен материален ресурс (сгради, бюджетно финансиране и пр.).  

Като алтернатива на института на индивидуалната конституционна жалба през 2015 г. беше създадена нова ал. 4 на чл. 150 от Конституцията, която даде на Висшия адвокатски съвет правото да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Намираме обаче, че противно на правната логика, съвсем неоправдано правомощията на адвокатурата са ограничени в три насоки:

 Първо, овластяващата разпоредба визира само онези закони, които засягат правата и свободите на гражданите, но в същото време чл. 134, ал. 1, изр. 2 от Конституцията задължава адвокатурата да подпомага и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Налице е очевидно несъответствие, което трябва да бъде отстранено чрез създаване на възможност за оспорване на закони, които засягат юридическите лица. При такава промяна Висшият адвокатски съвет примерно ще може да реагира на законодателни решения, с които юридическите лица се поставят в нееднакви правни условия за извършване на стопанска дейност в нарушение на чл. 19, ал. 1 от Конституцията.

Второ, съгласно чл. 5, ал. 2 от Конституцията нейните разпоредби имат непосредствено действие. От това следва, че всеки състав на съда, който разглежда конкретен правен спор, е длъжен пряко да приложи Конституцията като върховен закон на страната, когато по-нисък по степен нормативен акт й противоречи.

От друга страна задължителни тълкувания на основния закон може да дава единствено Конституционния съд. Логично е адвокатурата, на която е възложена конституционната задача да подпомага реализирането на правото на защита, да може да поставя пред Конституционния съд искания за издаване на тълкувателни решения, насочени към отстраняване на неправилно или противоречиво тълкуване на Конституцията при прилагането й от съдилищата.

Трето, абсолютно неоправдано е Висшият адвокатски съвет да не може да оспорва закони, като се позовава на несъответствието им с общопризнатите норми на международното право и международните договори, по които България е страна. В интерес на обществото е в тази насока правомощията на адвокатурата също да бъдат разширени. Така ще се постигне и баланс със съответните възможности на главния прокурор при съобразяване на възложените от основния закон функции на двете институции, всяка от които разполага с признат достъп до конституционен контрол.

Висшият адвокатски съвет споделя идеята за разпростиране на възможността за сезиране на Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон по отношение на всеки съдебен състав, който разглежда делото, а не само от съставите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както е съобразно действащата разпоредба на чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Чрез такъв подход ще се избегне необходимостта от задължително обжалване на съдебния акт, насочено единствено към пренасяне на спора в последната инстанция. Тук трябва да посочим още, че някои актове на съдилищата, с които може да бъдат засегнати значителни интереси, изобщо не подлежат на проверка от върховните съдилища (например, актовете по Закона за административните нарушения и наказания).  

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
педито Бориту Велчефф
|
нерегистриран
21 януари 2020, 09:47
0
0
нема а има такваз конст. жалбъ. ши стани многу работътъ. нема а остуни време да отскачам ду Дуспат и други убави места
3
max
|
нерегистриран
17 януари 2020, 12:37
4
-1
Пореден пример за защита на тесни съсловни интереси срещу гражданските. Очевидно, в такива случаи, ВАдвС не изпълнява представителни функции и работи единствено за себе си
2
шлосер
|
нерегистриран
17 януари 2020, 10:58
4
-2
Така нареченото становище на ВАдвС е безобразие. Какво повече да се обмисля, 30 години вече е обмисляно. Конференции, статии, теми, вечеринки,защитени дисертации,-с поантата за въвеждане на индивидуалната гражданска жалба
Не следва да има ограничение за лицата, всеки български гражданин следва да има право да сезира КС. Видяхме,че експериметът с посредник -"сезировач" не работи. ВАдвС отказва да сезира, по предложения на граждани, а и първото сезиране е дълго време след даване на правомощието(сравни-Омбудсмана почна веднага да сезира, след като полуучи тази възможност). А при мотивите на това изменение -за даване прамомищието на ВАдвС ясно беше посочено,че ВАдвС ще е само пощенска кутия, а не цензур на жалбите на гражданите-но не-ВАдвС стана цензу и спирачка за гражданите да сезират КС. ВАдвС се провали в това правомощие. Не се ползва ефективно.

Гражданите нямат нужда от посредник, а следва сами да имат правото да сезират КС. Как пък в други държави да може, а в България да се търсят абсурдни аргументи-например за претовареностне може. Ако на някой СЪДИЯ В кс му е трудно да гледа граждански жалби-да напусне мераклии да са съдии в КС, и то с добра квалификация има предостатъчно.


Малка ни е държавата, малко са и законите-в добавка написани на вулгаризиран език, и ниско ниво на сложност,но за сметка на това често в конфликт с конституцията, но действащи, защото няма кой да сезира. ПРИМЕР-приподписването по АПК е очевидно противоконституциионно-но действащо правило, няма кой да сезира от оправомощените. При даване правото на индивидуална жалба поемам ангажиент да го направя това сезиране лично.
1
|
нерегистриран
17 януари 2020, 10:41
2
-4
страх ви е ,че Конституционният Съд ще различи поръчано от мафията осъждане , ще го отмени и ще постанови справедливо РЕШЕНИЕ !
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно