Спешен номер 112 или как да си създадем сами проблем?
Неясните формулировки в закона и недостатъчно добрата подготовка на част от служителите на МВР създават предпоставка да се търси неправомерно отговорност от гражданите за изпълнение на гражданските им задължения
Спешен номер 112 или как да си създадем сами проблем?

Представете си следната ситуация. Вечер се прибирате сам вкъщи. По пътя виждате как двама бият трети. Не владеете бойни изкуства и решавате да помогнете като се обадите на номер 112. Приемат сигнала ви и изпращат полиция. Но, докато пристигне патрула, от биещите се няма и следа. Недоволни от това, че са разкарани напразно полицаите ви издирват и ви съставят акт за подаване на неверен сигнал към спешния номер. Скоро след това се сдобивате и с наказателно постановление и солена глоба, чийто размер може да бъде до 20 000 лв.

Защо се получава така?

Проблемите идват от неясно формулираните функции на центровете за спешни обаждания, които създават предпоставки за административен произвол. Според чл. 2 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕНН 112) основната цел "е непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите". Така формулирана целта поставя много въпроси. Първо, само сигурността на гражданите ли се гарантира и може ли да се подава сигнал при опасност за обществено или фирмено имущество? Второ, какво е спешен случай? Според § 1. т.3 от допълнителните разпоредби на закона "Спешна помощ" е незабавното действие, предприето от службите за спешно реагиране в рамките на тяхната компетентност в отговор на получената информация от център 112. Трето, може ли ЕНН да се ползва и в други случаи и какви са те? Четвърто, кога имаме използване на ЕНН не по предназначение и кога говорим за подаване на неверни и заблуждаващи сигнали?

Според чл. 28, ал. 2 на същия закон гражданите носят административнонаказателна отговорност, ако ползват спешен номер 112 не по предназначение, автоматично го избират от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията, пускат предварително записани съобщения, както и когато предават неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Санкциите за тези нарушения са посочени в чл. 37 и 38 от закона. Първата норма обхваща случаите на ползване на номера не по предназначение. Формулировка, който при буквален прочит позволява да бъде наказан всеки, чието обаждане не е класифицирано като спешно. Санкцията е от 200 до 1000 лв. Втората норма е по-строга и би трябвало да се отнася само до злоумишлените подавания на неверни и заблуждаващи сигнали. Санкцията е от 2000 до 5000 лв., а ако са мобилизирани ресурси на службите за спешно реагиране, наказанието е глоба от 10 000 лв. до 20 000 лв. и обезщетение за причинените на службите вреди. В тези случаи е предвидена и наказателна отговорност по чл. 326, ал. 1 НК - лишаване от свобода до две години или лишаване от свобода до пет години и глоба от петстотин до две хиляди лева по квалифицирания състав, при настъпили значителни вредни последици. Т.е. в случай, като описания в началото, ни грози глоба от 10 000 лв. или наказателно преследване за подаден неверен сигнал.

Възможно ли е това да се случи наистина?

Да. При проверка в правноинформационните системи се оказа, че за десетте години съществуване на закона има заведени стотици дела срещу наказателни постановления, издадени от органите на полицията срещу граждани за подадени неверни сигнали или за използване на телефон 112 не по предназначение. Съдилищата масово отменят тези наказателни постановления, но за гражданите остава разочарованието от това, че изпълнявайки съвестно гражданските си задължения са "наказани". После се чудим защо в обществото цари апатия и никой не съдейства на полицията.

Какви всъщност са функциите на тел. 112?

При по-внимателен прочит на нормите, става ясно, че функциите на центровете за спешни повиквания са по-широки. Тяхно задължение е също така да анализират и предават обработената информация освен на съответните служби за спешно реагиране, и на други компетентни органи. Според чл. 12. (1) "Когато от получената информация се установи, че повикването не изисква намеса на службите за спешно реагиране, но е свързано с функциите на местната администрация или на териториалните звена на министерства или на други административни структури, информацията се предава на съответната структура за предприемане на необходимите действия". От което става ясно, че е правомерно да бъдат подавани и други сигнали, които не са спешни по смисъла на закона, и които центровете трябва да анализират и да предадат на компетентния държавен орган.

В изпълнение на изискванията на закона министърът на вътрешните работи утвърждава Правила за организацията на дейността на районните центрове 112 по обслужване на повикванията към ЕНН 112 и взаимодействието им със службите за спешно реагиране при обслужване на инциденти. Тези правила съдържат класификация на повикванията, които се разделят на Регламентирани и Нерегламентирани. От своя страна Регламентираните повиквания биват три вида: 1. Сигнали за инциденти и предпоставки за инциденти с необходимост от реакция: медицински оплаквания, транспортни произшествия, бедствия, пожари, аварии, битови и промишлени инциденти, инциденти с опасни вещества, престъпления против личността, престъпления против собствеността, терористични актове, нарушения на обществения ред, изгубени и бедстващи хора и инциденти с животни. 2. Сигнали за предпоставки за инциденти без необходимост от реакция, за които се уведомяват други компетентни служби и ведомства. 3. Консултации - повиквания от неспешен характер, при които дежурен от ССР, друга компетентна служба, ведомство или оператор в РЦ 112, насочва гражданите за необходимите действия, които сами трябва да предприемат.

Нерегламентираните повиквания от своя страна се делят на Злоумишлени и Незлоумишлени. Злоумишлени са повикванията, които съдържат неверни сигнали за нужда от помощ или шеги. Незлоумишлените повиквания са непреднамерени повиквания, грешки поради неволно набиране, лоша връзка, справки, при които гражданина търси информационна услуга не по предназначението на линията или извършва тест за достъп.

Може да се направи извод, че неясните формулировки в закона и недостатъчно добрата подготовка на част от служителите на МВР създават предпоставка да се търси неправомерно отговорност от гражданите за изпълнение на гражданските им задължения. Пътят да се защитим е да отстояваме правата си като граждани независимо от свързаните с това неудобства. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
RRR
|
нерегистриран
28 февруари 2020, 10:51
1
0
Преди 112 нещата си вървяха идеално.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно