Така наречената доброволната карантина и правната ѝ уредба
Това понятие е юридически нонсенс, все едно да говорим за доброволно общо заболяване, доброволна професионална болест, доброволна трудова злополука и други подобни
Така наречената доброволната карантина и правната ѝ уредба

На 25 февруари 2019 г. Министерството на здравеопазването, чрез своя ръководител Кирил Ананиев, направи изявление, че хората, които се връщат от държави, засегнати от коронавируса, следва да бъдат поставяни под "доброволна карантина". Тази "доброволна карантина" следва да бъде за срок от 14 дни и да е за сметка на отпуск (платен или неплатен) на работника или служителя, защото нямало как да се издаде болничен на тези лица. Това решение е за сметка на работника/служителя, като според здравния министър следва да се даде приоритет на здравето на хората, което всъщност не дава отговор на въпроса, защо следва именно по този начин да бъде решен възникналият проблем.

Изложеното от страна на министъра през последните дни предизвика много мнения и дискусии по темата кой именно следва да се поставят под "доброволна карантина" и по какъв начин ще стане това. На този етап правителството няма становище, като не става ясно, дали изложеното от страна на здравния министър е личното му мнение или това е решение, което е взето от страна на правителството.

Все още, поне формално, България е правова държава, като този принцип е залегнал в чл. 4 от Конституцията. Това ще рече, че се процедура на база писаното право, което е станало част и е сърцевина от регулационния механизъм на обществените отношения. Това ще рече, че е необходимо да се направи преглед на действащото законодателство, за да се установи какви са законовите предпоставки за поставяне на някого под карантина, какви са механизмите това да се случи и какви са последствията от това.

Още в чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се казва, че осигурените лица, които именно са работниците/служителите, имат право на парично обезщетение за временна неработоспособност, която е причинена от различни осигурителни рискове, като един от тези рискове е именно "карантината". Това показва, че "карантината" е един от основните осигурителни рискове, за временната неработоспособност, за които осигурените лица имат право да получават парично обезщетение. По нататък в разпоредбата на чл. 43 от КСО от страна на законодателя е посочено и какво е времето, за което при карантина работникът или служителят има право да получи това парично обезщетение. Там е посочено, че парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина се изплаща за времето, за което осигуреният е под карантина. Посоченото в тези разпоредби парично обезщетение следва да е за сметка на работодателите (първите 3 дни) и НОИ- следващите 11 дни.

По време на настъпването на този осигурен социален риск работниците и служителите разполагат с право на отпуск при временна неработоспособност, като този отпуск е придобил гражданственост като "болничен". Тези болнични се разрешават от здравните органи. Законът е категоричен, че за времето на този отпуск- болничен се заплаща парично обезщетение.

Никъде в нормативните актове, които уреждат въпросите на карантината, не се споменава за "доброволна карантина". Това е юридически нонсенс и няма как да се говори за доброволно активиране на подобен осигурен социален риск, както няма как да се говори за доброволно общо заболяване, доброволна професионална болест, доброволна трудова злополука и други подобни.

Имайки предвид всичко изложено по- горе, изказаното от здравния министър твърдение, че лицата, който се прибират от рискови държави и ще се поставят под "доброволна карантина", следва да ползват своя редовен платен годишен отпуск или неплатен такъв, няма опора в законодателството. Законодателството ни не е предвидило правната възможност държавата или работодателят да задължават когото и да е да ползване платения си годишен отпуск (който е за почивка и възстановяване на работните сили), така че е добре да се търси устойчиво, и най- важното законосъобразно решение.

Всичко това показва, че няма как този въпрос да се реши чрез предлаганата от министъра "доброволна карантина", защото на първо място подобен правен институт не съществува. Неразумно е също така тежестта от тази опасност да бъде носена от работниците и служителите, които са най- слабата страна във взаимоотношенията работодател- НОИ- работник.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно