Всичко ново е добре забравено старо, дори в случая на съдията в ЕСПЧ Йонко Грозев
Настоящият съдия в Страсбург е бил в сериозен конфликт на интереси още в процедурата по избора му през 2014 година, алармирали са от Института за модерна политика
Всичко ново е добре забравено старо, дори в случая на съдията в ЕСПЧ Йонко Грозев

Йонко Грозев, снимка:БГНЕС/архив

"Неправителствените организации са се превърнали в инструменти за политическо въздействие и упражняват влияние" – това заяви френският изследовател Grégor Puppinck в интервю за "Правен свят" вероятно не без основание. Puppinck е един от двамата експерти, заедно с колегата му Delphine Loiseau, които разкриха в специален доклад от началото на март месец 2020 г., че десетки съдии от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) се намират в сериозен конфликт на интереси, заради обвързаностите си с НПО-та, свързани с мизантропа Джордж Сорос.

Скандалът от доклада на двамата французи придоби огромен медиен и обществен отзувук, а над 9500 европейци поискаха отзоваване на цитираните съдии. Това обаче явно все още не е достигнало до вниманието на отговорните фигури, които могат да вземат пряко отношение и решения във връзка с разкритията в изследването.

Сред съдиите, за които Puppinck и Loiseau разкриха, че се намират в конфликт на интереси, се откроиха и имената на настоящия такъв Йонко Грозев, от България и предшественичката му Здравка Калайджиева.

Макар че разкритията на двамата френски учени идват чак през 2020 г., пет години след избора на Грозев като съдия в ЕСПЧ, се оказва, че те просто преповтарят вече казаното.

Йонко Грозев бе "поставен" в ЕСПЧ от тогавашния правосъден министър Христо Ивонов и не без любезното съдействие на настоящия председател на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев в края на януари 2015 година, въпреки сериозните съмнения в легитимността на процедурата по избора му. И както за всяко друго нещо в човешото битие, така и в настоящия случай с инсталирането на съдия Грозев като съдия в съда в Страсбург, е добре да се припомни, че "всичко ново е добре забравено старо".

Още през октомври 2014 година Институтът за модерна политика (ИМП) изрази сериозни съмнения в това, че процедурата е опорочена. От репортаж на сайта "Гласове" от 11 октомри 2014 година става ясно, че "причина за притесненията на ИМП е присъствието в конкурсната комисия на председателя на Българския хелзински комитет (БХК) Красимир Кънев". "Един от участниците в конкурса, който намира място и във финалната тройка - Йонко Грозев е бил служител на БХК 10 години, което буди сериозни притеснения. От ИМП призоваха в името на честността на избора Кънев да си направи отвод от комисията, но председателят на БКХ категорично отхвърли тази възможност", пише "Гласове".

По време на изслушването на 8 октомври Иво Инджов от ИМП е задал въпроси към Йонко Грозев, като го е попитал как би процедирал по дела, ако казусите засягат претенциите за наличие на македонско национално малцинство в България, с оглед на това, че в биографията си Грозев в бил адвокат на сепаратистката организация ОМО "Илинден". Вторият е бил свързан с това дали не се намира в конфликт на интереси, след като единият от изпитващите е Красимир Кънев, с който е работил повече от 10 години, и със служебния министър Христо Иванов, който е назначил изпитната комисия, с когото са работили заедно в Българския институт за правни инициативи.

Междувременно от ИМП още тогава са алармирали със сигнал в Комитета на министрите и до генералния секретар на Съвета на Европа за опорочения конкурс.

Отзвукът от това дойде 5 години по-късно и то към момента единствено в доклада на двама френски изследователи. 

"Правен свят" припомня пълното съдържание на сигнала на ИМП до Съвета на Европа във връзка с порочния избор на Йонко Грозев за съдия в ЕСПЧ:

Институтът за модерна политика внася сигнал в Комитета на министрите и до генералния секретар на Съвета на Европа за опорочения конкурс за избор на български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Със заповед на служебния министър на правосъдието от 29 септември т.г. е назначена конкурсна комисия, в чийто състав присъстват лица, свързани политически, организационно и финансово с някои от кандидатите и със самия служебен министър.

Така например:

-            Служебният министър Христо Иванов и кандидатът Йонко Грозев са пряко свързани по линия на организацията "Български институт за правни инициативи". С решение № 4 от 20.07.2011 г. на Софийския градски съд по ф.д. № 2037/2006 Йонко Грозев е вписан като член на върховния орган на тази фондация – Настоятелството. В същото време Христо Иванов е неин програмен директор. Публично известна е общата им принадлежност към един и същи кръг от свързани с общо финансиране и обща политическа ориентация неправителствени организации, създадени и разроени от група от двайсетина физически лица, които усвояват десетки милиони от чужди донори.

-            Назначен е в състава на конкурсната комисия г-н Красимир Кънев, който е в очевиден конфликт на интереси доколкото заедно с кандидатът за съдия Йонко Грозев са основатели на организацията "Български хелзинкски комитет". Кандидатът Грозев в продължение на 10 години е бил ръководител на програма в посочената организация, а г-н Кънев е бил негов работодател.

-            Налице е и политическа зависимост доколкото единият от кандидатите Грозев освен юрист е и политическо лице в качеството му на зам.председател и ръководител на сектор "Съдебна реформа" в партия "Движение България на гражданите" и член на "Граждански съвет" – орган на партийната коалиция "Реформаторски блок". Самият министър Иванов публично и нееднократно е афиширал своята политическа принадлежност към същата партийна коалиция.

Предвид тези обстоятелства и зависимости и с оглед провеждането на прозрачен избор при ясни критерии, Институтът за модерна политика настоява:

1.            Да бъде безусловно прекратен опорочения конкурс за избор на български съдия в Съда в Страсбург. Това не е чиновнически, а важен държавен акт с дългосрочно значение, който следва да бъде осъществен от легитимно избрано от българските граждани управление след предстоящите на 5 октомври парламентарни избори.

2.            Да бъдат публично огласени и подложени на професионална и обществена дискусия критериите за избор на български съдия в Страсбург.

3.            Да се проведе публично изслушване на кандидатите с възможност за задаване на въпроси от медиите и гражданските организации.

4.            В конкурсната комисия да бъдат включени само авторитетни юристи, които не са имали финансови взаимоотношения с неправителствените организации, с които са свързани някои от кандидатите.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
Присмял се хърбел на шърбел
|
нерегистриран
19 март 2020, 11:56
5
0
До коментар [#3] от "Целенасочено и манипулативно написана, тази статия е вирусна":
Коментар № 1 - весело-некомпетентен - също. Няма ли начин на правото да не се гледа през призмата на партийните и частни интереси?

Хубаво е, когато се оспорва нещо, да се говори с факти. Иначе отивайте в сутрешните блокове, само там може голословните ви изводи могат да бъдат чути
3
Целенасочено и манипулативно написана, тази статия е вирусна
|
нерегистриран
19 март 2020, 11:18
0
-6
Коментар № 1 - весело-некомпетентен - също. Няма ли начин на правото да не се гледа през призмата на партийните и частни интереси?
1
"Службогонци" по Иван Вазов
|
нерегистриран
18 март 2020, 16:40
17
-5
Трябва да се образува наказателно производство срещу министъра, под чиято диктовка Пийонко Грозев е бил пратен на "топло" местенце в ЕСПЧ. Преди него там бе баба Мравка Калайджиева, дъщеря на виден комунистически функционер, номенклатура на ЦК на БКП. Ще кажете: че какви други да са ? Те от 76 години ни управляват. Пийонко бе в бутиковата партийка на друга видна дъщеря на номенклатурата- др. Пръмова- Кунева, така, че, ако го натирят от Страсбург, едва ли ще се върне в партийката на Пръмова-Кунева, тя се е разпаднала, едва ли ще се впише пак като "адвокат"- там се иска работа, пък и мющериите намаляха. Сигурно ще му намерят друга служба.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно