"Безкористни съветници за страните и безпристрастни редактори на тяхната воля, те ги запознават с целия обхват от задължения, които договарят; те редактират тези задължения ясно, придавайки им характера на автентичен акт и силата на преценка от последна инстанция; те увековечават спомена за тях и съхраняват с вярност поверените им документи; те възпрепятстват пораждането на спорове между добронамерените хора – тези безкористни съветници, тези безпристрастни редактори, това са нотариусите."

 

Пиер-Франсоа Реал, (1757-1834)

ПРЕДСТАВЯНЕ |
ИНТЕРВЮ |

Нотариалната кантора на председателя на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Република България - Красимир Катранджиев, се намира на едно от най-емблематичните места за столицата - "5-те кюшета". В нея, освен титуляра - нотариус, работят помощникът му и един технически сътрудник, както и съпругата на Катранджиев, която е адвокат.

Обстановката в кабинета на нотариус 064 (това е номерът му в списъка на камарата) е скромна и делова, а с влизането всеки клиент научава как той вижда ролята на нотариусите в обществото: "Безкористни съветници за страните и безпристрастни редактори на тяхната воля, те възпрепятстват пораждането на спорове между добронамерените хора". Това определение на професията е дал преди повече от три века френският юрист и политик Пиер-Франсоа Реал, а Катранджиев е поставил думите му на видно място, защото вярва в мисията на нотариусите.

Според  Красимир Катранджиев няма критерий, по който една нотариална кантора да бъде определена като голяма или малка. "Всички сме юристи, всички сме минали изпит, за да станем нотариуси. Всички отговаряме на едни и същи условия. Услугата, която предоставяме, трябва да е еднаква", казва той. Това, което отличава една кантора от друга, е създаването на условия за по-бързо реализиране на дадена услуга.

При избора на клиента към кой нотариус да се обърне обикновено влияе субективният фактор. Най-важните принципи за работещите в кантората са тези, които поставя Законът за нотариусите и нотариалната дейност – безпристрастност, еднакво отношение към всички, независимо от тежестта на легитимацията на конкретната сделка или услуга, коректност и лоялност. Останалото е въпрос на добра лична организация, твърди Катранджиев и изненадващо заявява: "За себе си казвам, че съм "лош" нотариус. Държа да бъда много прецизен и не мога да правя компромиси."

Месечната издръжка на кантората, с включени данъци е между 5 и 6 000 лева. В последно време в доходите ѝ има драстичен спад - почти 10-12% на година. "Ако трябва да сравня по доходи, най-приличният си доход съм  получил през 2010 г., към момента спадът е повече от 35-36%", споделя Катранджиев. Основната причина за този спад е икономическата криза. Такива са тенденциите в повечето кантори в центъра на София. С повече работа могат да се похвалят нотариусите в крайните квартали на столицата. В "Люлин", например, където живеят 200-300 хиляди души, има две кантори. Те се радват на сравнително голям обем работа. Председателят на Нотариалната камара си обяснява тази тенденция с удобството на хората, които търсят нотариус близо до дома си. Друга причина е, че бизнесът се е изнесъл в самостоятелни офис-сгради, които са в периферията на София. Не на последно място в центъра няма условия за паркиране, което прави канторите в крайните квартали по-достъпни. Най-печеливш се оказва този нотариус, който е успял да осигури паркоместа пред кантората си.

Красимир Катранджиев вижда перспективите за развитие на дейността си в спечелването и запазването на доверието на клиентите. В кантората му те не се делят на "важни" и "маловажни". Обикновено изборът на корпоративните клиенти се определя от обслужващия ги юрист или адвокат. Много трудно, пряко нотариус си избира фирми, с които да работи. Една сериозна корпоративна единица винаги има правен отдел, който опосредства контактите ѝ с нотариуса. Затова пък обикновеният гражданин прави личен избор, когато му е нужна нотариална услуга. Прекрачвайки прага на нотариуса, той трябва да бъде приет любезно и да бъде изслушан внимателно. "Има един съществен момент - всеки участник в нотариалното производство трябва да се срещне лично с нотариуса или с помощник-нотариуса", подчертава Катранджиев. Той определя това като много важно условие, което, макар че може да повлияе негативно на оборота, трябва да се спазва винаги и във всички кантори.

Основна дейност на нотариуса е създаването, поддържането и съхраняването на публични архив и регистър на всички документи, които създават автентични актове. Това задължение е основното, което отличава нотариалните от останалите правни кантори.

Председателят на Нотариалната камара изпълнява стриктно задължението си да обръща внимание на страните, когато вижда някакви нередности в изповядваната сделка. Случвало се е да повлияе на клиентите си. Но се е случвало и да не срещне разбиране, когато отказва да завери сделка, поради важен пропуск, и те да потърсят друг, "подходящ", нотариус. "Не може един нотариус да каже "тази сделка не става", а отсреща другият да каже "става". В София сме 134 нотариуси. Все някъде някой минава", с горчивина споделя Катранджиев и подчертава, че преодоляването на това различие между нотариусите е кауза, за която се бори като председател на съсловната организация. 

Красимир Катранджиев:
Кризата създаде предпоставки за нелоялна конкуренция сред нотариусите
Кризата създаде предпоставки за нелоялна конкуренция сред нотариусите

Г-н Катранджиев, в последните години сме свидетели на намаляване на оборота на нотариалните кантори. Може ли спадът в доходите да доведе до снижаване на взискателността на нотариуса?

Аз не допускам компромиси в работа си, все едно какви са - професионални, икономически. Доколкото дочувам, някои колеги си позволяват такива компромиси, а това е парадоксално и е абсолютно нередно. Аз за себе си казвам, че съм "лош" нотариус. Държа да бъда много прецизен и не мога да правя компромиси.

Смятате ли, че тази склонност на някои ваши колеги да правят компромиси, се отразява по някакъв начин на публичния образ, който имат нотариусите и на общественото доверие към тях? Например хората смятат, че имотните измами не стават без съдействието на нотариуси.

Пряко участие на колеги в измами не мога да коментирам. Даже държа да подчертая, че общо взето положихме небивали усилия и успяхме да пресечем имотните измами, благодарение на това, което планирахме и което реализирахме в Нотариалната камара. Пряко участие на нотариус в престъпление досега не е установено. Има няколко осъдени, но те са за дребни неща, някои от които дори са парадоксални.

Когато става въпрос за представител на една правна професия, няма дребно престъпление.

Така е, но болшинството колеги работят изключително прецизно. Нормално е някъде да има и изключения. За 15 години имаме 8 нотариуси, които са лишени от правоспособност с влезли в сила присъди. Като се има предвид, че в страната работят 600 колеги, считам това за е относително нисък дял.

Като гилдия имаме сериозен контрол. Има и външен контрол в лицето на министъра на правосъдието. При постъпили сигнали, винаги се реагира своевременно. Просто икономическата обстановка наистина създава предпоставки за своеобразна нелоялна конкуренция, което е недопустимо по закон, устав и етичен кодекс.

В какво се изразява тази нелоялна конкуренция?

Пак да повторя, че нелоялната конкуренция е недопустима, но на практика тя се появява под една или друга форма. Например в начина на работа с корпоративни клиенти, визирайки в частност отношението и работата с определени банки, които при определени условия толерират само едни и същи нотариуси. Това е форма на нелоялна конкуренция, която настоящото ръководство на Съвета на нотариусите се опитва да преодолее. Проведохме срещи с Асоциацията на банките, провеждаме разяснителна кампания сред колегите. В устава ни и Етичния кодекс е записано, че нотариусът следва да се въздържа от нелоялна конкуренция.

Смятате ли, че българските нотариуси са готови да се изправят пред новите предизвикателства в професията. Например предстоящото от лятото на 2015 г. издаване на европейски удостоверения за наследство - готови ли сте за тази нова дейност?

Определено сме готови и сме го заявили, макар че европейският регламент по въпроса не дава ясна представа точно какво и как ще се случва. За момента въпросите, породени от приложението на този регламент, са много повече от отговорите. За да преодолеем проблема, проведохме няколко семинара с много сериозни лектори, представители на европейския нотариат, така че имаме готовност. Стъпка по стъпка правим всичко, което е необходимо, за да можем да се подготвим, защото не остава много време. Дори вече изтича срокът, в който България трябва да посочи органа, който да издава това удостоверение. Но с оглед политическата обстановка не бе взето решение за това, не бе гласувана промяна в закона и още не е ясно кой ще бъде този орган.

Говорим за новости в законодателството, включително и това на Европейския съюз. Как един нотариус поддържа и  повишава квалификацията си?

Като всеки един професионалист нотариусът трябва да поддържа нужната професионална квалификация. Това е негово основно задължение, но Нотариалната камара има също такива задължения. Стремим се да организираме поне два семинара годишно на национално равнище и отделно по 2-3, колкото е възможно - на регионално ниво. Действително има много новости, законодателството е динамично. Постоянно трябва да повишаваме професионалните си знания и умения.

Кои са належащите законодателни промени в областта, в която работите?

Имаме няколко предложения, които чакат от години. Мога да се похваля, че след 4-годишни усилия успяхме да постигнем едно - нотариусите имат достъп до Агенцията по геодезия, кадастър и картография, откъдето могат да снабдяват желаещите страни със скици и схеми за определени обекти и имоти. Това бе плод на дългогодишен съвместен труд на агенцията и Нотариалната камара, подпомогнати от Министерство на правосъдието.

Проблем остава уреждането статута на паркоместата. Той датира от повече от 15 години. Всяка година поне по два пъти подсказваме на политиците, на законодателния орган, че решаването му е належащо. В началото на тази година, непосредствено преди да бъде разпуснат парламентът, почти във всички комисии, от които зависи, бяхме депозирали нашето виждане. За пореден път срещнахме разбиране и за пореден път нещата стигнаха до тук.

Тогава какъв е начинът да привлечете вниманието на изпълнителната и законодателната власт към решаването на проблемите, свързани с работата на нотариусите?

Ние нямаме право на законодателна инициатива, но провеждаме срещи, работни групи, изказваме мнения по определен проблем, подсказваме нашето виждане за решаването му. Работим основно с Министерството на правосъдието. 

Информирано ли е обществото в достатъчно степен за работата на нотариусите?

Имаме сайт на камарата, в който има линкове към всички правни европейски портали, където информацията е преведена и на български език. Един средно интелигентен човек, който разполага с компютър и интернет, може да придобие реална представа, без дори да се изправи пред нотариус, за много голяма част от законодателството на европейските страни. За съжаление ние не можем да разгърнем в пълен потенциал възможностите да информираме българското общество за нашата работа. По силата на закона имаме създадена информационна система и в момента я усъвършенстване. Но разполагаме с ограничени средства, надявам се в бъдеще да бъдем подпомогнати по някоя от програмите на Европейския съюз.

През следващата година предстои конкурс за нотариуси. Смятате ли, че разчетите на Министерството на правосъдието за свободните места са адекватни? И въобще как гилдията възприема бъдещия конкурс?

Погледнато чисто формално разчетите са съобразени с условията, които поставя Законът за нотариусите. Чл. 10 от него казва, че в един район трябва да има минимум двама нотариуси, като на всеки 10 хиляди жители трябва да има поне един. Те са точно и ясно посочени, социален и икономически момент не се отчита, макар че би следвало да се взема и това предвид.

Как гледате на разписаните правила за преместване, които като че ли ще ограничат масовостта на това явление в гилдията.

Дълго работихме по тези правила. Темата е много важна, защото по мнение на голяма част от колегите преместването е своеобразно заобикаляне на закона.

София ли привлича най-много кандидати за преместване?

Да и мога да го подкрепя с цифри. За 11 години, откакто съществува възможността за преместване, в София са се преместили 23 нотариуси, а в останалата част на страната преместванията са не повече от 4-5. При общо 134 действащи нотариуса в столицата, 23 премествания са сериозен дял. Така донякъде се опорочава конкурсното начало, което е заложено в закона. Излиза, че си кандидатствал за определен район, класирал си се за него, заел си мястото и в следващия момент след година-две, по ред причини – субективни и обективни, намираш начин да се преместиш. Не смятам това за съвсем справедливо.

Интервюто взе: Клара Русева
Красимир Катранджиев - нотариус
 
Завършва „Право” във ВИ на МВР. 
 
Нотариус е от 1994 г.
 
От 2013 г. е председател на Нотариалната камара на Република България. 
 
Член е на Изпълнителното бюро на Централния съвет на Съюза на юристите в България.
КОНТАКТИ
София
1606, Христо Ботев 1 А
Телефон: (+359 2) 953 0009
Факс: (+359 2) 952 4510
Уебсайт: www.notary64.com