Из концепцията на Борислав Сарафов:
Следователите са превърнати в скъпо платени безработни, това ще се промени
Повишаване натовареността, въвеждане на случайно разпределение на делата и разсейване на мита, че над разследващите органи у нас е само Господ, планира единственият кандидат за директор на НСлС
 
02 ноември 2017, 08:17 | Веселин Иванов | Видяна: 2944
 

Борислав Сарафов - кандидат за директор на НСлС, снимка: БГНЕС

 

Реалистичен и критичен поглед върху проблемите, съчетан с много амбиции за развитие. Така в едно изречение може да се синтезира изложеното в концепцията на единствения кандидат за директор на Националната следствена служба (НСлС) Борислав Сарафов, която е публикувана на сайта на Висшия съдебен съвет (ВСС). Настоящият заместник-главен прокурор бе издигнат за поста на 25 октомври от петима от членовете на Прокурорската колегия на ВСС – главния прокурор Сотир Цацаров, доскорошния директор на следствието Евгени Диков, Даниела Машева, Пламен Найденов и Пламена Апостолова. Изслушването и гласуването на кандидатурата на Сарафов трябва да се проведе след месец – на 6 декември. Ако бъде избран, Сарафов ще продължи да е заместник на главния прокурор и в следващите пет години, колкото е мандатът на директора на Следствието. 

В началото на 23-страничната си концепция за развитие на НСлС, Сарафов излага личната си мотивация за заемането на поста. На номинирането си досегашният заместник на главния прокурор гледа като на признание за изграждането на специализираните прокуратури, както и като висока оценка за целия ръководен екип на прокуратурата в момента. 

Сериозен акцент в концепцията се отделя на моментното състояние на Националното следствие, което, по думите на кандидата за директор, "не се нуждае от спасител", а от надграждане и развитие. Сарафов изразява критика и към себе си, в качеството си на заместник-главен прокурор, заради ниската натовареност на следователите. Това той прави заради малкия брой на досъдебните производства, които прокурорите възлагат на следователите от НСлС. Общият брой досъдебни производства за 2016 г. в Националното следствие са 312, през 2015 г. са били 398, а за 2014 г. – 534. Това води до несъмнения извод, че "високопрофесионалният ресурс на НСлС не се използва оптимално, че следователите постепенно /без сами да са виновни за това/ се превръщат в скъпо платени безработни", смята Борислав Сарафов, като допълва, че за 2016 г. на един следовател се пада по половин приключено с мнение за съд дело на година. "Не е добра картината и при срочността на разследването", отбелязва още Сарафов. Той дава пример, че от 152 приключени през 2016 г. досъдебни производства, 82 са разследвани над една година. Тежката констатация за работата на НСлС Сарафов прави с уговорката, че в службата са концентрирани "най-тежките дела" в страната – с най-високата възможна фактическа и правна сложност. 

Националното следствие има щат от 76 следователи, от които осем са незаети, а петима предстои да се пенсионират. Сарафов се ангажира, ако стане директор на НСлС, да обяви конкурси за запълване на вакантните бройки и още: "Ще положа максимални усилия да опровергая мнението, че следствието като цяло, и НСлС в частност, е орган на доизживяване, който предстои да бъде ликвидиран". Коментарът Сарафов прави именно заради ниския брой възложени от прокурорите на следователите досъдебни производства. В тази връзка, Сарафов има намерението, ако стане директор, да посети всички окръжни следствени служби, за да разговаря с всички следователи и с окръжните прокурори, които без изключение познавал лично, за да набележат мерки по повишаване натовареността на следствените органи.

Сарафов дава заявка и за преструктуриране на работата на специализираните отдели. В НСлС те са три – "Стопански", "Криминален" и "Национална сигурност и общоопасни престъпления", като в първия има 36 щатни бройки, а в останалите два - по 20. Това кандидатът за директор уверява, че ще направи в диалог със следователите. "Една от първите промени, които ще предложа, е досъдебните производства да се разпределят на принципа на случайния подбор, отделно от исканията за правна помощ", посочва Борислав Сарафов. Три са основните принципи за управление, на които кандидатът за шеф на Следствието залага – специализация в определени области на правото, екипният принцип на работа, особено по делата за организирана престъпност, корупция, пране на пари, както и взаимодействие с други държавни органи и най-вече с чуждестранни и международни структури.

В концепцията си за управление на Националното следствие Борислав Сарафов обръща внимание на поощренията и наказанията. Той акцентира върху възможността за налагане на дисциплинарни наказания за бездействие и неоправдано забавяне на наказателното производство. Като директор на Следствието, Борислав Сарафов има намерение лично да осъществява контрол за сроковете на разследванията. Именно тази педантичност на заместник-главния прокурор да изисква бързо решаване на делата и по-голяма ангажираност с разследванията на отделните служители, даде повод за критики около издигането на кандидатурата му за шеф на следствието. Поводът – острите реплики на Сарафов по адрес на следовател, работел по разследването на тежката катастрофа в Хитрино преди година, а преди това и по адрес на служителка от Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП). В мотивите към номинацията на Борислав Сарафов издигналите го тълкуват по-високото темпо на работа на заместник-главния прокурор с открития му характер да назовава проблемите и да изисква отговорност за умишлено забавяне на разследванията. Иначе, самият Сарафов уверява, че ще подхожда с коректност, диалогичност и доверие в работата си с колегите от НСлС. 

Като акцент в концепцията си Сарафов отделя и нуждата от "активизиране на разследванията в дълбочина". В това той влага проследяване на придобитото от престъпна дейност и неговата трансформация. Сарафов се обявява за взаимодействие с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с цел налагането на запори още на ранния етап на разследванията, като така се пресече възможността от разпиляването му в хода на следствените действия. Кандидатът за директор на Следствието планира и задълбочаване на контактите с Националната агенция за приходите, особено при изготвянето на съдебни експертизи. 

Кандидатът за директор на НСлС отделя внимание и на медийната политика, макар да признава, че не е от хората, които търсят "медийна популярност". "До голяма степен недоверието към съда, прокуратурата и следствените органи се дължи на факта, че обществото не знае какви огромни усилия полагат магистратите", смята заместник-главният прокурор. Той смята още, че недостатъчно на обществото се разясняват постигнатите резултати, а законовите ограничения да не се разкриват определени факти и обстоятелства, дава основание на хората да смятат, че разследващите органи "нямаме желание за работа", смята Сарафов. "Атрактивният, но неверен спрямо днешните реалности цитат, че над правоохранителните органи е само Господ, не намира адекватен контрапункт, когато се говори за съдебната система", обяснява работата с медиите Борислав Сарафов, използвайки превърналата се в емблематична фраза на покойния бивш главен прокурор Иван Татарчев. В последните години изваденият от контекста цитат на Татарчев бива използван от критиците на българската прокуратура, както и в не малко медийни материали, като нарицателен пример за липсата на контрол над нейната работа и ръководство, нещо, което изглежда по върховете на държавното обвинение не смятат за вярно. "Медиите са необходим партньор, а не досаден противник", заключава още кандидатът за директор на НСлС.

На вниманието на Прокурорската колегия на ВСС, която ще трябва да гласува кандидатурата му, заместник-главният прокурор е представил и декларация за имуществото и доходите на семейството си, включително на деца и родители. Семейството на Сарафов има четири неголеми апартамента в София, като квадратурите им варират от 42 до 82 кв.м. Майка му има къща в Момин проход и апартамент в град Рохалес, Испания. Повечето от имотите са наследствени. Фамилията на Борислав Сарафов има общо пет среден клас автомобили, като най-старият е на 21 години, а най-новият - на четири. 70 000 лв. са спестените от заместник-главния прокурор средства, като част от тях са от банков кредит, който е в размер на 65 000 лв. Съпругата му има почти 42 000 евро на влог. 

В следващите седмици предстои комисиите на Прокурорската колегия на ВСС да се произнесат по документите на кандидатурата. До края на месеца е срокът за постъпване на въпроси и становища по кандидатурата на Сарафов. А ако бъде избран за директор на НСлС на 6 декември, Борислав Сарафов ще е сигурният заместник и на следващия обвинител № 1, тъй като мандатът на настоящия главен прокурор изтича след две години.