Заключение на генералния адвокат Wathelet
Страните от EС не могат да ограничават правото на постоянно пребиваване на съпруг/а от същия пол, в същото време не са длъжни да признават еднополовите бракове
Авторът на заключението е разследван за сексуална злоупотреба с деца
 
11 януари 2018, 12:57 | Христо Я. Иванов | Видяна: 514
 

Снимка: euronews.com

 

Въпреки че държавите членки са свободни да разрешават или не брак между лица от един и същ пол, те не могат да възпрепятстват свободата на пребиваване на гражданин на Съюза, като отказват да предоставят на неговия съпруг от същия пол, който е гражданин на трета държава, право на постоянно пребиваване на своята територия. Това се казва в прессъобщение на Съда на ЕС по повод заключението на генералния адвокат Melchior Wathelet, публикувано в четвъртък.

Казусът

Румънският гражданин г-н Coman и американският гражданин г-н Hamilton живеят съвместно в Съединените щати в продължение на четири години, след което през 2010 г. сключват брак в Брюксел. През декември 2012 г. г-н Coman и неговият съпруг правят искане пред румънските власти да им издадат необходимите документи, които да позволят на г-н Coman, да работи и пребивава постоянно в Румъния заедно със съпруга си. Искането се основава на Директивата за упражняването на свободата на движение[1], позволяваща на съпруга на гражданин на Съюза, който е упражнил тази свобода, да се присъедини към съпруга си в държавата членка, в която последният пребивава.

Румънските власти обаче отказват да предоставят на г-н Hamilton това право на пребиваване по-специално с мотива, че той не може да бъде квалифициран в Румъния като "съпруг" на гражданин на Съюза, тъй като тази държава членка не признава еднополовите бракове.

Тогава г-н Coman и г-н Hamilton подават жалба пред румънските юрисдикции, за да оспорят решението на румънските власти. Сезиран с възражение за противоконституционност, повдигнато в рамките на този спор, Curtea Constitutional (Конституционен съд, Румъния) отправя до Съда въпроса дали на г-н Hamilton, в качеството му на съпруг на гражданин на Съюза, който е упражнил своята свобода на движение, трябва да се предостави право на постоянно пребиваване в Румъния.

Заключението на генералния адвокат

В представеното си днес заключение Melchior Wathelet уточнява преди всичко, че юридическият проблем в основата на спора не е свързан със законодателството относно брака между лица от един и същ пол, а със свободното движение на гражданите на Съюза. Макар обаче държавите членки да разполагат със свободата да предвидят или не  брак между лица от един и същи пол в своя правен ред, те трябва да изпълняват задълженията си във връзка със свободата на движение на гражданите на Съюза.

По-нататък генералният адвокат констатира, че директивата не съдържа никакво препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на качеството "съпруг", така че това понятие следва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза. В това отношение генералният адвокат подчертава, че понятието "съпруг/съпруга" по смисъла на директивата обхваща връзката, основана на брак, като същевременно то е неутрално от гледна точка на пола на съответните лица и е независимо от мястото на сключване на брака. В този контекст генералният адвокат счита, че с оглед на общото развитие на обществото в държавите — членки на Съюза през последното десетилетие, що се отнася до разрешаването на брака между лица от един и същ пол[2], практиката на Съда[3], според която "понятието "брак" съгласно общоприетото в държавите членки определение се отнася до съюз между две лица от различен пол", вече не може да бъде поддържана.

Генералният адвокат отбелязва и че понятието "съпруг/съпруга" по необходимост се свързва със семейния живот, който е защитен идентично в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)[4]. В това отношение генералният адвокат припомня, че Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) е признал, че еднополовите двойки, от една страна, могат да водят "семеен живот"[5], и, от друга страна, трябва да им се предостави възможност да получат юридическо признаване и правна защита[6]. Освен това ЕСПЧ е приел и че що се отнася до събирането на семейството целта, състояща се в защита на традиционното семейство, не може да обоснове провеждането на дискриминация, основана на сексуалната ориентация[7].

При тези обстоятелства генералният адвокат счита, че понятието "съпруг/съпруга" по смисъла на директивата обхваща и съпрузите от един и същ пол. Следователно такова лице също може да пребивава постоянно на територията на държавата членка, в която неговият съпруг се е установил в качеството си на гражданин на Съюза, след като е упражнил своята свобода на движение. Този извод важи[8] и за държавата по произход на посочения гражданин, когато се завърне в нея, след като е пребивавал постоянно в друга държава членка, в която е развил или укрепил семеен живот, какъвто е случаят с г-н Coman г-н Hamilton.

Ще признае ли България брак между хомосексуални, сключен в чужбина? Този въпрос повдигнаха преди два месеца от лобистка организация, която настоява за легализиране на еднополовите бракове и у нас. 

Българка съди Столична община за отказ да признае брака ѝ с жена

Кой е автор на заключението?

*Melchior Wathelet, роден на 6 март 1949 г., е белгийски политик и член на десноцентристкия Хуманистки демократичен център. Има диплома по право и икономика от университет в Лиеж и е магистър по право от университета "Харвард". Професор в Католическия университет в Льовен и Университета в Лиеж. От 1995 г. до 2003 г. е бил съдия в Съда на ЕС. От октомври 2012 г. Wathelet е генерален адвокат.

Справка в сайта на BBC сочи, че Melchior Wathelet е бил замесен в скандал с ранното освобождаване от затвора на педофил по времето, когато е бил министър на правосъдието на Белгия. Заради този случай през 1997 г. Европейският парламент иска оставката му като съдия в Съда на ЕС. Wathelet също е обвиняван за участие в организирана престъпна група за сексуална злоупотреба с деца. Белгийските власти в крайна сметка свалят всички обвинения.


[1] Директива 2004/38/Е0 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИ0, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИ0, 90/365/ЕИ0 и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

[2] Понастоящем бракът между лица от един и същ пол е разрешен в 13 държави — членки на Съюза. В съответствие с решението на австрийския Конституционен съд от 4 декември 2017 г. (G 258-259/2017-9), този брак ще бъде разрешен и в Австрия не по-късно от 1 януари 2019 г.

[3] Вж. решение на Съда от 31 май 2001 г., D и Швеция/Съвет (C-122/99 P и C-125/99 P).

[4] Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.

[5] Вж. решение на ЕСПЧ от 24 юни 2010 г., Schalk и Kopf c/у Австрия, т. 94.

[6] Вж. решение на ЕСПЧ от 21 юли 2015 г., Oliari и др. c/у Италия, т. 185.

[7] Вж. решение на ЕСПЧ от 30 юни 2016 г., Taddeucci и McCall c/у Италия, т. 93.

[8] На основание член 21, параграф 1 ДФЕС.