Цифрова икономика
Единният дигитален пазар на ЕС и системата на косвеното данъчно облагане
От 1 януари 2018 г. Европейската комисия въведе праг от 10 000 евро за доставки на телекомуникационни, радио и електронни услуги
 
12 януари 2018, 07:40 | Миглена Христова | Видяна: 172
 
 

Според последните данни на Експертната група за данъчно облагане на цифровата икономика към ЕС цифровата икономика в Европа включва 40 милиона предприятия за 500 милиона жители, като 16 милиона фирми имат приходи под 5000 евро. От направеното проучване се установява, че 83% от домакинствата имат интернет достъп, 53 % от възрастните пазаруват онлайн, а 15 % от всички покупки са трансгранични.

Пак по данни на Експертната група, търговията в рамките на ЕС възлиза на около 2,500 милиарда евро годишно, от които дялът на електронната търговия е в рамките на 500 милиарда евро. Така, по изчисления на Комисията, електронната търговия е отбелязала ръст за една година от 18 %, т.е. предоставянето на услуги, които се извършват по дигитален път за установени в държава от ЕС получатели и получателите са установени в държава от ЕС, представлява дейност, която се развива и тепърва ще набира все по-голяма сила. В тази връзка, в съобщение от октомври 2017 г. Комисията посочва, че напълно функциониращ единен цифров пазар би допринесъл 415 милиарда евро постъпления годишно и стотици хиляди нови работни места. При това положение е логично облагането на цифровия пазар с ДДС да е изключително важен въпрос за ЕС. Дебатът се поставя и за прякото данъчно облагане, тъй като става дума за потребители, отговорни за заплащането на корпоративни данъци.

В доклада на Експертната група се подчертава, че цифровата икономика е реална икономика и не трябва да има разлика в правилата относно данъчното облагане с ДДС. България не изостава от тази тенденция - от началото на 2015 г. такива услуги за целите на ДДС се третират по особен начин, като доставчиците трябва да внимават при предоставянето им с оглед избягване на данъчни злоупотреби.

Законовата рамка се съдържа в § 1, т. 14 на Закона за данък върху добавената стойност (изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), в който е дадена легална дефиниция на понятието "услуги, извършени по електронен път", а именно - това са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) №1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги. Изрично следва да се отбележи, че когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че услугата е извършена по електронен път.

По силата на чл. 7, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета, понятието "услуги, предоставяни по електронен път" съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано - предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии. В контекста на българското законодателство този род услуги са обособени както следва:

•           доставка на интернет адрес, уебхостване, дистанционно поддържане на програми и оборудване;

•           доставка на образи, текст и информация и предоставяне на бази данни;

•           доставка на музика, филми и игри, включително игри на шанса и хазартни игри, и политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и мероприятия;

•           доставка на дистанционно обучение;

•           доставката на дигитални продукти, вкл. софтуер и промени или актуализиране на софтуер;

•           услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в електронна мрежа, като интернет пространство или интернет страница;

•           услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;

•           възмездно прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на интернет страница, функционираща като пазар онлайн, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;

•           информационни пакети за интернет обслужване (ПИО), в които телекомуникационният компонент е съпътстваща и подчинена част (например пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до онлайн бази данни и прочие).

През април 2016 г. на конференция, провела се в Малмьо, е отчетено значителното конкурентно предимство на бизнеса в ЕС, предоставяно му с развитието на онлайн платформите и цифровизацията на пазара, като е изчислено, че ДДС е събран от пощенските оператори за 35% от облагаемите пратки, а от експресните превозвачи - ДДС е събран за 98% от облагаемите пратки.

Анализирайки изводите от конференцията относно процента събран ДДС ведно с последните данни на Експертната група за данъчно облагане на цифровата икономика към ЕС, Франция и Италия наскоро се обединиха около идеята за създаването на "изравнителен данък" или "данък върху оборота" на големите интернет компании. Двете страни излязоха с общо становище, в което посочват, че данъкът за изравняване е необходим, за да се гарантира, че големите интернет гиганти ще плащат данъци, когато реализират печалби на територията на ЕС. Направено е и предложение за удържане на данък върху цифровите транзакции, което да се осъществява въз основа на окончателния данък при източника на определени плащания към доставчици на стоки и услуги, поръчани онлайн. На ниво ЕС започва да се обсъжда и възможността да се обособи налог върху приходите от предоставянето на цифрови услуги или рекламна дейност, който по своята същност да представлява отделен данък за всички сделки, сключени дистанционно с държава-клиент, в която доставчикът има значително икономическо присъствие.

Видно е, че въпросите за дигиталния пазар се поставят главно около мястото на облагане с изброените идеи за формиране на данъчни задължения. В българските условия на икономическо развитие, засега, при предоставяне на услуги на физически лица от ЕС, фирма, регистрирана по ЗДДС, начислява 20% данък в България, все едно услугата е извършена у нас, тъй като клиентите нямат данъчен номер за целите на ДДС в другата държава-членка. При предоставяне на услуги, извършвани по електронен път, обаче, фирмата още с първата доставка трябва да се регистрира по системата MOSS в България /"Съкратено обслужване на едно гише"/, да начислява съответното ДДС за всяка държава по отделно и да го внася в нейния бюджет. Тази система, всъщност, онагледява правната рамка на ДДС, която регулира предоставянето на услуги на физически лица в ЕС. При това, засега праг не съществува. Може да се продаде софтуерна услуга на физическо лице от Германия за 5 евро, но от тях ще трябва да се внесе германското ДДС и да се подаде заявление за регистрация до 10-то число на месеца, следващ месеца на извършване на тази доставка в България. При изследване на правната регламентация на посочената софтуерна услуга, ако се изпусне този срок, ще се появи задължение за регистрация по ДДС в другата държава и в конкретния пример, това ще е Германия.

Посоченият пример, отнесен към малките фирми, които имат няколко доставки на година за незначителна стойност, представлява сложна и скъпа процедура, като едновременно с това не отменя задължението им за регистрация. За да се избегне този недостатък, от 1 януари 2018 г. Европейската комисия въведе праг от 10 000 евро за доставки на телекомуникационни, радио и електронни услуги на територията на ЕС, като тези доставки ще бъдат облагаеми в държавата-членка на доставчика. По този начин комисията цели да премахне около 6500 фирми или 60 % от регистрациите, извършвани чрез MOSS, като в същото време това ще намали едва с 0,5 % приходите от "обслужването на едно гише".

Като цяло, най-чистият вариант, който би улеснил и доставчиците на телекомуникационни, радио и електронни услуги, и данъчните администрации, е въвеждането на една обща директна регистрация, при която една страна да събира дължимите данъци в другите страни чрез онлайн регистрации, извършени чрез MOSS. Това би било възможно чрез създаването на единен данъчен орган, функциониращ за целия ЕС, което засега остава само намерение на хартия. Дали има воля за това, включително и от България, предстои да разберем, проследявайки бъдещите анализи на Експертната група за данъчно облагане, касаещи и цифровата икономика към ЕС, която очевидно ще има все по-голямо влияние върху пазара.