Председателят на УС на БСА:
Дали промените в НПК са удачни, само практиката ще покаже
За съжаление има много текстове, които не са достатъчно прецизирани, коментира съдия Богдана Желявска
 
12 февруари 2018, 15:57 | Цветелина Янкова | Видяна: 1132
 

Съдия Богдана Желявска, председател на УС на БСА, снимка: архив

 

Скоро предстои Конституционният съд да излезе с решение по дело №10/2017, образувано по искане на Пленума на Върховния касационен съд за обявяване за противоконституционни последните допълнения и изменения на Наказателно-процесуалния кодекс. Към дело № 10 конституционните съдии присъединиха и дело №12, което бе образувано след сезиране от Висшия адвокатски съвет, отново заради влезлите в сила от 5-ти ноември 2017 г. промени в НПК.

КС очаква становищата на основните съсловни организации на магистратите. Една от поканените организации е и Българската съдийска асоциация (БСА). Предлагаме ви интервю с председателя на Управителния съвет на БСА съдия Богдана Желявска: 

Госпожо Желявска, КС допусна исканията на ВКС и ВАдвС относно последните промени в НПК в сила от 5 ноември 2017 година, с които делата за т.нар. "висока корупция" вече се гледат от Специализирания наказателен съд. В тази връзка искам да ви попитам, според Вас новата компетентност прави ли съда "извънреден", както твърдят критиците на поправките, и необходимо ли беше исканията на ВКС и ВАдвС да бъдат обединени в едно дело? В крайна сметка върховните магистрати и адвокатурата оспорват и други разпоредби в НПК, а не само тази, която засяга новата компетентност на СпНС?

Ща се въздържа да изразя лично мнение по въпроса, тъй като предполагам, че по-скоро Ви интересува позицията на съсловната организация, която представлявам в качеството ми на председател – "Българска съдийска асоциация". Обсъждали сме темата с членовете ни, както и на Управителен съвет, като в момента подготвяме официалното си становище и  предстои да го изпратим на КС.

Специално по отношение смяната на подсъдността, в юридическите среди в България и в частност в магистратската общност, в действителност отсъства единна и унифицирана позиция, независимо от това коя организация как би интерпретирала темата. Ето защо, изхождайки преди всичко от идеята да работим за максимално справедливо удовлетворяване на каузите на магистратите, а не да внасяме разединение между тях, сме преценили да се въздържаме от крайни оценки и да се доверим напълно на КС. Това касае и обединяването на исканията на ВКС и ВАдвС по отношение на разширената компетентност на Специализирания наказателен съд, визирана в чл. 411а ал.1 т.4 от НПК в едно дело, поради факта, че КС е стигнал до извода за идентичността им и, като е констатирал сходство в изложените  основания и съображения е приел, че предметът на к. д. № 10/17  следва да се обедини за разглеждане с к. д. № 12/17 г. Очевидно, според КС, това се е наложило за комплексно разрешаване на спорната проблематика.

 Върховните магистрати и адвокатурата твърдят, че новата подсъдност на Специализирания наказателен съд представлява съществено отстъпление от идеята, че компетентността на специализираните съдилища се определя единствено съобразно предметен критерий, свързан с правната квалификация на деянието, както и че новият чл. 411а, ал.1, т.4 НПК противоречи на принципите на правовата държава. Така ли е?

Всъщност първоначалната идея за създаването на Специализираните съдилища беше те да разглеждат делата за организираната престъпност и корупцията, каквито примери има и в други европейски страни, без съмнение приемани за правови държави. Впоследствие, обаче, им бяха възложени само делата за организираната престъпност. Трудно можем да кажем, че се касае за отстъпление, по - скоро този момент е спорен, според вносителите на исканията - ВКС и ВАдвС, налице е разширяване на предметната компетентност, комбинирана с компетентност с оглед субекта. Именно това е въпросът, който КС трябва да прецени и да се произнесе дали е налице съответствие с Конституцията на РБ. Така че, нека изчакаме произнасянето на КС. Решенията на този орган са задължителни и се прилагат занапред, което означава, че не може да има обратно действие.

Виждането, което преобладава в БСА обаче е, че за прекомерно много престъпни състави е налице изместване на компетентността, без прецизиране на принципна основа, което от една страна ще снижи натоварването в съдилищата в страната, разполагащи с всички ресурси и с много добре подготвени съдии, за да разглеждат делата, а от друга - ще натовари излишно  СпНС, който и без друго е твърде натоварен поради малкия си числен състав, пък и доколкото знаем, все още не е обезпечен с достатъчно кадри и помещения.

Привържениците на промените в НПК пък твърдят, че за 17 години това са първите чувствителни промени в Кодекса и наред с въвеждането на разпоредителното заседание и новата подсъдност на делата за корупция по "високите етажи на властта", те целят единствено и само ускоряване на процеса.

Не сме били нито "противници", нито "привърженици" на измененията. В крайна сметка, говорим за законодателно решение, взето по определени съображения за оптимизиране на наказателното производство. Дали тази цел ще бъде постигната и дали промените в НПК като цяло ще са удачни, само практиката ще покаже. Има разумни и аргументирани мнения и в едната, и в другата посока. За съжаление има много текстове, които не са достатъчно прецизирани. Вярно е, че се уморихме от непрекъснатата реконструкция на законите в Държавата, но смятам, че трябва да разглеждаме промените в процесуалните закони на принципна основа, като професионалисти, които ще приемат рационалните моменти в тези изменения, така че това да доведе действително до съкращаване на продължителността на наказателния процес. По поставените в исканията до КС процесуални проблеми, произтичащи от измененията в НПК, ще вземем отношение, отчитайки както положителните намерения, от които са били продиктувани, така и опасностите от евентуални затруднения, които е възможно да възникнат, а и вече се появиха в практиката.

В каква посока очаквате да се произнесат конституционните съдии?

Всички ние, като практикуващи правници, с нетърпение очакваме решението на КС и докато то не е факт, всичко казано ще бъде само спекулации. Вярваме, че това решение ще бъде изцяло в унисон с правовата държава и ще ни осигури една стабилна юридическа база за доразвиване на наказателното съдопроизводство като държава – пълноправен член на ЕС.