Д-р Борислав Цеков, основател на ИМП:
Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията*
Конвенцията поставя и втора самостоятелна цел, в името на която да бъдат изкоренявани съществуващите социални и културни модели и практики – тези, които са основани на "стереотипни роли на пола", смята д-р Цеков
 
04 юни 2018, 10:27 | | Видяна: 599
 

д-р Борислав Цеков, снимка: Агенция "Фокус"

 

През март т.г. Конституционният съд с определение покани Института за модерна политика (ИМП) да представи становище за съответствието на Истанбулската конвенция с Конституцията. ИМП вече внесе становище по делото.

Д-р Цеков, как се стигна до участието на Института за модерна политика по делото срещу Истанбулската конвенция?

Българският Конституционен съд има една много добра практика – да привлича компетентни организации – браншови, работодателски, синдикални, аналитични центрове, правозащитни – да представят свои становища и аргументи по различни конституционни дела. От известно време покани се отправят и до физически лица – нашите професори от юридическите факултети. Дълбокото ми убеждение е, че така се разширява не просто експертизата, но и обществения фундамент, на който се обляга конституционното правосъдие. Що се отнася до нашия аналитичен център – Института за модерна политика, ние сме били привличани досега по повече от 30 конституционни дела през последните години, което за нас е едновременно признание, но и отговорност. Често аргументите ни са били възприемани от конституционните съдии.

Какво гласи становището ви по Истанбулската конвенция?

Гласи, че тази конвенция противоречи на Конституцията. Подчертавам, че по нея може да има много критики и ние сме ги аргументирали в хода на обществената дискусия. По делото пред Конституционния съд обаче значение имат само онези моменти от Истанбулската конвенция, които пряко противоречат на конкретни конституционни норми и принципи. Такъв е предметът на всяко конституционно дело – не всички възможни критики и противоречия в един закон или международен договор, а само онези, които засягат конституцията.

В какво се състоят несъответствията с конституцията, които аргументирате?

На първо място, нарушава се принципът на правната сигурност, който е същностен елемент на конституционния принцип на правовата държава. Този принцип повелява, че правните норми трябва да са ясни по съдържание, точно формулирани и недвусмислени, за да имат възможност субектите на правото да предвиждат техните правни последици. Това е изяснено и в практиката на нашия Конституционен съд, и в юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, и на Съда на ЕС. В случая с Истанбулската конвенция този принцип е нарушен. В нея се употребяват термините "джендър" и "джендърна идентичност", по чието съдържание няма научен консенсус, то не е ясно, точно и недвусмислено. Различните държави ги интерпретират различно. Това води до различни закони и политики в зависимост от това кой възглед получи политическо представителство. Има държави, в които са приели, че джендърът не зависи от генетиката, може да е различен от биологичния пол, и че има десетки видове джендъри според личния избор. Например в Канада въведоха "трети пол" в паспортите, във Великобритания говорят за "родител 1" и "родител 2" вместо за майка и баща или пък за "бременен човек" вместо за бременна жена, за да не се засягали чувствата на различните видове джендъри, които се увеличават лавинообразно. В повечето държави обаче се приема научното разбиране, че биологичният пол предопределя джендъра като социална надстройка. Полът е генетично кодиран от мига на зачеването до смъртта и хирургическа операция на външните полови белези и хормонална терапия не го променят. Истанбулската конвенция не изяснява точното съдържание, което влага в тези термини. От една страна говори за джендъра като за "присъщите роли на жените и мъжете", но от друга вмъква термина "джендърна идентичност", който произтича от идеята, че биологичния пол и джендъра са независими едни от други. С тези неясноти се нарушава принципа на правна сигурност, който е съществен елемент на правовата държава. Неясното им съдържание създава предпоставки органът по Истанбулската конвенция – GREVIO, също да ги тълкува по свое усмотрение и така да заобикаля суверенната роля на държавите.

А относно "стереотипните роли на пола", които Истанбулската конвенция иска да бъдат изкоренявани?

Една от целите, които конвенцията поставя пред държавите е да изкореняват културни и социални модели, които се основават на идеята "за малоценност на жените". Без съмнение това е легитимна и оправдана цел. Но заедно с това, конвенцията поставя и втора самостоятелна цел в името на която да бъдат изкоренявани съществуващите социални и културни модели и практики – тези, които са основани на "стереотипни роли на пола". При това, забележете, конвенцията не изисква тези роли да са свързани с насилие или други противоправни посегателствва над личността. Искат безусловно "стереотипните роли на пола" да бъдат изкоренявани. Това е недопустимо и веднага ще ви дам най-широко разпространения пример за стереотипни роли на жените и мъжете. Жената е майка и се грижи за отглеждането на децата и на дома, а мъжът се грижи за прехраната и за сигурността. Милиарди семейства и двойки по света живеят в сговор, любов и съгласие, следвайки именно този основен стереотип за ролята на жената и на мъжа. И това не е свързано с насилие или други противоправни посегателства. Те живеят така, защото това повелява тяхната ценностна система. Това е техен свободен избор как да уреждат своя личен живот. И държавата няма право да се намесва в този избор с регулации и политики. В същото време Истанбулската конвенция на общо основание задължава държавите да "изкореняват" този начин на живот. Откъде накъде? Това противоречи на конституционните норми, които гаранитират неприкосновеността на личния живот, достойнството на личността и правата и отговорностите на родителите за възпитанието на децата.

А за "нестереотипните роли на пола"?

Истанбулската конвенция иска държавите да насърчават индоктринирането чрез образователната система на "нестереотипни роли на пола". Това буди сериозни възражения. Нарушават се установените от Конституцията и международните актове права и отговорности на родителите да осигуряват възпитанието на децата. Позволено е държавата да подпомага тяхното осъществяване, но не и да ги изземва.

В становището ви се изразява несъгласие с фокусирането на Истанбулската конвенция само върху жените-жертви. Защо смятате така?

Има два възгледа за противоправното явление "домашно насилие" или "насилие срещу интимния партньор". Политически доминиращият е, че жертвите на такова насилие са предимно жените и мерките за защита са насочени главно към тях. В изследванията, особено в Европа, се игнорира проучването на мащабите на насилието, когато жертвите са мъже. Този подход е обозначаван в научната литература като "джендър-специфичен" или "феминистки" и е заложен във философията на Истанбулската конвенция. Вторият възглед настоява за симетричен или "неджендърен" подход и за фокусиране върху същината на проблема – насилието, независимо дали жертвите са жени или мъже. В САЩ редица изследвания през последните години установяват, че мъжете са жертва на различни форми на насилие в семейството или от итнимната партньорка, в мащаби, които са сравними с тези на жените-жертви. ИМП се застъпва именно за втория подход, защото първият стигматизира мъжете като насилници по правило и обявява жените за жертви по правило, и така нарушава принципа на равенство и равно третиране на жените и мъжете.

Къде може да се прочете в пълен вид становището на Института за модерна политика?

Пълният текст на Становището на Института за модерна политика по к.д. 3/2018 е публикуван на официалния интернет сайт на организацията –www.modernpolitics.org. Съгласно установената практика, вярвам, че ще бъде публикувано и на сайта на Конституционния съд.

*Интервюто препечатваме от агенция "Фокус"