Борислав Цеков за решението на Съда на ЕС, относно правата за пребиваване на еднополовите съпрузи
Привържениците на каузата за еднополови бракове нямат причини за особен ентусиазъм
Съгласно стандартите, установени от практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, сключването на еднополов брак не е право, което се ползва със защита от ЕКПЧ, заяви д-р Цеков
 
06 юни 2018, 16:59 | Цветелина Янкова | Видяна: 343
 
 

Господин Цеков, вчера Съдът на ЕС прие решение, според което правото на свободно движение следва да се ползва и от съпрузите в еднополови бракове, независимо дали всяка европейска държава позволява сключването на подобни брачни съюзи. Какво  всъщност означава това решение, преведено от правен език?

Означава само едно - че когато еднополови партньори са сключили граждански съюз или брак в държава от ЕС, чието законодателство позволява това, и впоследствие се пренесат да живеят в друга държава от ЕС, то тази друга държава следва да издаде съответните документи за пребиваване на нейна територия и на двамата. Нищо повече и нищо по-малко. Никакви други права или последици не произтичат от това решение. Както Съдът многократно посочва в решението - то се отнася единствено до правото на пребиваване и свободата на движение и до нищо друго.

Фактът, че с решението понятието "съпруг" по смисъла на разпоредбите на  правото на Съюза за свободното пребиваване на гражданите на Европейския съюз и  членовете на техните семейства обхваща съпрузите от един и същ пол и с това се  разрешава пребиваването на лице, сключило брак с друго лице от същия пол в  държавата на втория, например, означава ли, че в България следва да се признаят  законово еднополовите бракове?

Чета много спекулации и неверни твърдения за това решение. Истината е, че привържениците на каузата за еднополови бракове нямат причини за особен ентусиазъм, а привържениците на традиционния брак нямат причини за особена тревога. Категорично трябва да се подчертае, че въпросното решение на Съда на ЕС няма и не може да има никакво отношение към въвеждането на еднополови бракове в държавите-членки на ЕС. Няма никакво отношение въобще към семейноправните, наследствени, имуществени и административни аспекти на брака и семейството. Всички тези въпроси са извън компетентостта на ЕС. Съдът на ЕС, който понякога се опитва под формата на съдебен активизъм да излиза извън стриктните територии на договорите зз ЕС и да ерозира суверенните национални държави, няма никакви правомощия и основания да задължава държавите-членки по този въпрос. Не го е направил и с това решение. В същото време трябва да се подчертае, че и в по-широкото европейско измерение - на Съвета на Европа и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) въпросът за брака е оставен изцяло на суверенната воля на държавите. Самата конвенция закрепва традиционното понятие за брака като съюз между мъж и жена (чл. 26 ЕКПЧ). Съгласно стандартите, установени от практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, сключването на еднополов брак не е право, което се ползва със защита от ЕКПЧ. Материята на брака е в свободата на преценка (margin of appreciation) на суверенните държави, които уреждат тази материя на законово и конституционно ниво според своята национална идентичност, правна традиция и актуалните нагласи в обществото. Справка: делата Hämäläinen v Finlandот 2014 г., Affaire Chapin et Charpentier v France от 2016 г. и Schalk and Kopf v. Austria от 2004 г. и други.

В тази връзка, следва ли да се променя Конституцията, която ясно дефинира брака и, ако се налага, в коя нейна част ще се наложат изменения?

На този етап нито една норма на правото на ЕС или пък на ЕКПЧ не задължава страните да въвеждат еднополови бракове или приравнени на тях юридически конструкции. На политическо ниво, на ниво социален активизъм има подобни искания и предложения. Те обаче не черпят основания от действащото европейско и международно право. Дали да бъде променяна Конституцията на Република България може да реши единствено суверенният български народ. Нито Брюксел, нито Страсбург могат да ни задължават да променяме дори една запетайка от основния закон. Те могат да казват и искат всичко, дори когато то не произтича изрично от правото на ЕС или от международните норми. Но въпрос на наша суверенна преценка е какво съответства на интересите на българското общество и държава.

Ще дам пример от друга, също много чувствителна сфера, за да илюстрирам за нашата общественост как не трябва да се слага знак за равенство между едни или други препоръки, искания и даже ултиматуми на европейски институции, от една страна, и действащите правни норми и международни задължения на България, от друга. Преди години от Съвета на Европа се опитваха да внушават по повод на внесения от мен Закон за вероизповеданията, който действа и до днес и създаде правна основа за прекратяване на предизвикания от държавно-политическа намеса разкол в БПЦ, че трябвало да сме били премахнели от конституцията забраната за създаване на партии на етническа и религиозна основа и текста за източното православие като традиционна за България религия. Някаква делегация от депутати от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и юристи от Венецианската комисия с нетърпящ възражение тон се опитаха да ни размахват пръст в Народното събрание, че не били според европейските стандарти нашите конституционни норми. Когато ги попитах да посочат конкретно на кои стандарти и норми противоречат и заедно с това им посочих техните национални конституции и закони, които за разлика от българската предвиждат официална религия, привилегии за мнозинственото вероизповедание и пр. - те млъкнаха, като попарени. А когато и аз, и някои наши изтъкнати правници им заявихме, че ако те настояват за подобни промени у нас, то и нашите представители в ПАСЕ ще внесат проекти за резолюции за промени в техните конституции, този въпрос завинаги беше снет от дневния ред и дума не са посмели да издумат оттогава.

Ние трябва да се събразяваме с нуждите и нагласите на нашето общество и да знаем правата и задълженията си на европейската арена, а не безкритично да се съобразяваме с мнението на този или онзи еврочиновник или евроинституция.

Кои други нормативни актове ще се наложи да бъдат променени, вследствие на въпросното решение на Съда в ЕС?

Не виждам причина да се правят специални изменения в нормативните актове относно пребиваването на граждани на ЕС у нас. Решението е ясно, то уточнява смисъла на директивата. Съдебната и административната практика следва да се съобразяват с него. Разбира се няма пречка тези уточнения да се въведат и изрично в закона, но това трябва да го прецени администрацията.

В какви срокове ще трябва да се случат промените в нормативната уредба на  България и какви биха били последиците, ако България реши да откаже да приложи  решението?

Такъв въпрос не стои. Самото решение се отнася само до пребиваването. Това освен, че е съобразено с европейското право, е справедливо и човечно. Оттам натакък, това решение, както и самият Съд на ЕС изтъква, няма никакви последствия за брака, гражданското състояние, семейноправните и имуществени аспекти на тези отношения. Всяка държава е свободна да взема своите суверенни решения.