От Сдружението на администрацията в съдебната власт обвиняват кадровиците на Темида, че провокират разделение в системата
ВСС иска по-голяма порция от бюджета за магистратите, за сметка на съдебните служители
Правосъдието може да остане без ключови административни длъжности, предупреждават в становище до кадровия орган от професионалната организация
 
05 октомври 2018, 08:02 | Правен свят | Видяна: 5308
 

снимка: БГНЕС

 

"С огромна доза притеснение и разочарование констатираме, че Висшият съдебен съвет (ВСС) трайно и последователно налага един нов подход на разделение в органите на съдебната власт между служителите и магистратите. В този подход, макар и косвено, личи една нова и по-ниска оценка за ролята и значението на съдебния служител за съдебната власт, полезността и смисъла на неговия труд, която буди безпокойство". Това се посочва в Становище на Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт (САОСВ) до членовете на комисиите по "Бюджет и финанси" и "Съдебна администрация" на кадровия орган, с копие до правосъдния министър и националния омбудсман.

Повод за писмото на съсловната организация до "правителството на съдебната власт" е публикацията "Съдебните служители ще получат дължимите им 2,4 млн. лв. за дрехи само при наличие на финансов ресурс" на "Правен свят" от 2-ри октомври 2018 г. Недоволството е породено от факта, че кадровият орган все още не е изплатил дължимите пари за дрехи на администрацията, които тази година са с 251 лв. по-малко от тези на магистратите. Още повече, че следователи, прокурори и съдии вече са получили средствата, които им се полагат. От САОСВ са критични и заради различния процент при индексирането от ВСС на месечните възнаграждения на магистрати и служители в администрацията. "На 31 май 2018 г. Висшият съдебен съвет прие изменение на Таблица No 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи на основание чл. 218, ал.2 и 3 ЗСВ, както и на съответните Класификатори на длъжностите на администрацията на ВСС, НИП, Инспектората към ВСС, на съдилищата и Прокуратурата, с които, като краен резултат, увеличи възнагражденията на магистратите с твърдата сума от 98 лева, представляваща 5% увеличение за най-ниските съдийски длъжности и 4,6% за районните съдии. Същевременно, съдебните служители получиха увеличение единствено в размер на 2,5 % върху възнагражденията си, независимо от техния досегашен размер. И тук като основен аргумент се посочва "недостатъчен финансов ресурс по бюджета на съдебната власт", пишат до ВСС от САОСВ.

Според съсловната организация, "за първи път в последните 10 години, откакто действа новият Закон за съдебната власт, се допуска разделение между магистрати и съдебни служители при определянето на средствата за облекло и процента, с който ще бъдат увеличени възнагражденията в съдебната система".

От САОСВ отправят задочно въпроса дали и през следващите бюджетни години ще се допусне подобна разлика: "Дали отпускането на по-малко средства през настоящата година на съдебните служители, извършено наглед като инцидентен акт, е в резултат на неволен пропуск при планирането на бюджета или разкрива един различен възглед на членовете на ВСС за управлението на бюджетните средства, който от изключение предстои да се превърне в правило?", питат от професионалната организация и изразяват опасения, че ВСС "не държи сметка за приноса на съдебните служители и техните ежедневни усилия при изпълнение на трудовите им задължения към осъществяване на основното и високо назначение на съдебната власт да възстановява справедливостта там, където е накърнена от правонарушението".

От организацията правят характеристика и каква е ролята на отделните магистрати и на служителите в съдебната система: "Без съмнение прокурорът е носител на функцията на държавното обвинение, а съдията – гласът на закона. Тази благородна и високопрофесионална духовна цел и мисия на магистрата обаче има за необходима предпоставка съществуването на съответни материални условия, за да се разгърне достойно и според високите критерии на правовата държава. Материалните условия се създават, укрепват и поддържат и чрез усилията на служителите на общата и специализираните администрации на съдилищата и прокуратурите.

Гласът на съдията ще "отлети", по думите на римската сентенция, ако не остане записан върху протокола от съдебния секретар. Съдебният секретар е лицето на съда пред гражданите, редом със съдебния състав, и това личи от особеното място, която многогодишната правораздавателната традиция му е отредила в съдебната зала. Съдебният деловодител, на свой ред, е явният посредник между правораздавателната воля на съда, завършена и изразена в съдебния акт, и нейният пряк адресат – страните по делото. Всички останали служители и общата администрация – счетоводители, финансисти, служители по управление на човешките ресурси и на собствеността, юристи, експерти по информационни технологии, специалисти и др. чрез трудовите си усилия създават необходимите материални и технически условия за осъществяването на съдебната власт според високите критерии на съвремието".

От Сдружението на съдебната администрация отправят предупреждение, че съдебната власт е изправена пред недостиг на служители: "Все по-високите изисквания пред съдебните служители – професионални и етични, изпреварват темпа на нарастване на възнагражденията им. Развитието на пазара на труда има своите вече неопровержими последици – все по-ограничено предлагане на работна ръка, с която да се попълни съставът на администрацията на съдилищата и прокуратурите. Служителите, най-вече в специализираната администрация – призовкари, деловодители, секретари, са все по-застаряващи в сравнение с миналото. С процъфтяването на аутсорсинг индустрията или "изнесеното производство", младите българи с добро гимназиално образование предпочитат да работят в центрове за обслужване на клиенти срещу възнаграждения двукратно или трикратно надвишаващи възнаграждението на един съдебен секретар, без да са ангажирани в личния и професионалния си живот да опазват високия престиж на която и да е от трите власти в държавата."

В писмото, подписано от председателя на САОСВ Александър Николов, се прави съпоставка между ниския интерес за заемане на административни длъжности в съдебната власт и големия брой кандидати за магистрати. "В течение на години в медиите се оповестяват различни публикации за натовареността на съдебните служители и текучеството, най-вече в съдебния район на гр. София. На конкурсите за съдебни служители се явяват малцина – в някои случаи за едно място на съдебен служител се явяват до трима-четирима души, което ограничава избора на административните ръководители и намалява конкуренцията между кандидатите. Със затруднения се намират експерти в сферата на информационните технологии, предвид предлаганите трикратно по-високи възнаграждения в частния сектор, а същевременно изискванията и очакванията на обществото за електронно правосъдие нарастват. Съвсем не може да се каже същото за магистратите. На конкурсите за младши магистрати – съдии, прокурори и следователи, се явяват по над 600 кандидати за всяка една от магистратските длъжности годишно. Това са допуснати до участие в конкурсна процедура участници, което означава, че всички отговарят на условията на Закона за съдебната власт за назначаването им. Явилите се участници кандидатстват за двадесет-тридесет места в цялата страна или 30 души за едно място", посочва още Николов в писмото до ВСС.

От сдружението обвиняват кадровия орган, че вместо да търси работещи решения, действа с "укрепващ влошеното статукво подход""В него прозират нови възгледи за управлението на съдебната власт, зад които стоят елитарни съображения за отделянето на все по-голяма порция от бюджета на съдебната власт за магистратите, за сметка на съдебните служители", посочват в становището си от организацията и изразяват очакването, че ВСС ще "осъществи правомощията си в полза на цялата съдебна система, а не само на части от нея, като възстанови утвърденото досега равновесие между съдебните служители и магистратите".