По казуса с 20-часовия работен ден на проф. Николай Проданов
Когато принципите отстъпват пред властовите интереси
Морално и/или патриотично е поведението на уволнения като преподавател заместник-министър на правосъдието?
 
12 ноември 2018, 15:33 | Димитър Николов | Видяна: 2546
 

Проф. Николай Проданов, зам.-министър на правосъдието и уволнен преподавател от ВТУ, снимка: МП

 

Без изненада отбелязвам, че вече няколко дни няма никаква институционална или политическа реакция по казуса с уволнения от Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий" заместник-министър на правосъдието проф. Николай Проданов. "Безобидно" прегрешение на поредния представител на изпълнителната власт, член на политически кабинет, при това на министъра, който по силата на Конституцията е "пазител на държавния печат".

Никой няма уши и очи за "дребните" случки като тази с проф. Проданов, вероятно защото е "патриот", назначен за заместник на Цецка Цачева от квотата на Обединени патриоти. Поредният патриот, замесен в скандал, ще кажете.

В случаи като този не трябва всеки път да говорим за очаквания за оставка и да оставяме всеки път съвестта на замесения в скандал да му подскаже кое е правилно и кое не. Разговорът вече е за отговорността на ръководителя. А във ведомството на бившия председател на Народното събрание се редят скандал след скандал. Цачева незабавно трябваше да потърси подкрепа от премиера Бойко Борисов и да отстрани от поста своя заместник. И тъй като не го прави, вицепремиерът по правосъдната реформа Екатерина Захариева е тази, която трябва да прояви инициатива, защото въпросът вече не е дали проф. Проданов трябва да напусне кабинета на ул. "Славянска", а кога ще се случи това.

Става дума за случая с проф. Проданов, който се оказва, че е уволнен от ВТУ, защото не изпълнявал задълженията си по трудов договор да се явява на лекциите си,  а си взимал часовете когато може. Оказва се, че призваният да бъде заместник-министър същевременно работи в още три различни града като преподавател – Русе, Велико Търново и Шумен, като общата продължителност, поне по документи, на работния му ден и то без да се счита работното му време като заместник-министър, възлиза на забележителните 20 часа на ден.

Сигурно е много патриотично да получаваш заплата от няколко места, пък и да съвместяваш и работата в правосъдното министерство. И професор по история на българската държава и право, защото има дълг към поколенията, да ги научи, на държавност и правна история. Сигурен съм, че хора като него си вярват и са убедени в собствената си значимост и дълг към държавата и хората, дори и това собствено себеусещане да стане повод за скандалните разкрития от последните дни.

Може и да е законно, но дали е морално?! Не е! Защото всички знаят, че не е било възможно да бъде повече от 20 часа на ден, в четири различни града в България.

Последиците от подобно поведение въобще не са безобидни и затова трябва този случай да не бъде в графата "дребен гаф". Защото не е гаф, а умишлено поведение на заместник-министър, който осъзнава собствената си невъзможност да изпълнява ангажиментите си когато трябва и я оправдава с възможността да го прави, ама друг път.

Основателни са съмненията дали този човек си е вършил работата като заместник-министър съвестно, ако е трябвало да преподава в същия ден в още три отдалечени от София градове. Посланието от едно от "най-високите" места в управлението на държавата, каквото е Министерство на правосъдието, е отвратително – тези, които са призвани да осъществяват политиките в правосъдието и справедливостта, не виждат проблем в собствената си арогантност.

Покрай това, което сам професорът казва за себе си, че е един от малкото преподаватели по тази дисциплина, основателно е и възмущението на младите учени. От това че един професор не им дава шанс да се развиват, като работи по три договора, вместо по един или вместо да си остане заместник-министър, поне докато трае мандатът му.

Като си говорим често за правосъдна реформа, редно е да спрем с упреците към прокуратурата и съда. Да се огледаме внимателно кой, как и на какво учи бъдещите юристи. Дали не е там заровен ключът?

Вероятно и тази случка ще бъде заметена под килима заради крехкостта на управленската конструкция. Премиерът е готов да жертва своите, но не и чуждите. А Цецка Цачева изпусна уникален шанс, да покаже, че защитава принципи, пред властовите интереси.