Изводи от отминалия евровот
С компромати и гейтове избори не се печелят
Големите губещи са тези, които за да ударят "под кръста" противника, за да спечелят популисткия вот, не се посвениха да използват политическата трибуна, за да атакуват дори държавното обвинение
 
27 май 2019, 13:36 | Димитър Николов | Видяна: 365
 
Резултати на партиите и коалициите, които ще имат евродепутати + ИК за Д.Иванчева
 
При обработени 95.20% от протоколите, източник: ЦИК
 
 
ВМРО - 137 714 гласа - 7.42%
 
ГЕРБ - 574 417 гласа - 30.94%
 
Демократична България - 115 750 - 6.24%
 
БСП за България - 450 005 гласа - 24.24%
 
ДПС - 303 714 гласа - 16.36%
 
Десислава Иванчева - 29 363 гласа - 1.58%
 

"Апартаменти,

Асансьори,

Къщи,

Къщи за тъщи,

Вили,

Тераси,

Сауни,

*б*си…"

Не, това не е нова рап-песен. Това е българският обществен живот от повече от три месеца. С любезното съдействие на медиите у нас се води перманентна компроматна война. Тя имаше за цел да повлияе на отминалите избори за Европейски парламент. Сценаристите, макар и положили много усилия да се скрият, са добре известни и със сигурност има защо да са недоволни от резултатите от изборите. Но вината е преди всичко тяхна и по-малко на поставените изпълнители. За пореден път се потвърди, че всеки, който е тръгнал да подценява българите, е сгрешил. Оказа се, че най-големите губещи на отминалите избори са точно тези, които с компроматна кампания и с откровени манипулации, искаха да спечелят гласа на хората. Но за тяхно съжаление не успяха. Всъщност успяха в това да накарат рекордно малко българи да отидат до изборните урни или прехвалените, но абсолютно бутафорни, машини за гласуване. 

Ако обърнем внимание на ефирното време, което бТВ отдели за терасата на председателя на КПКОНПИ Пламен Георгиев, само през месец април, то прави впечатление, че толкова телевизията не е отделяла в продължение на години, за да търси причините и най-вече средствата за преодоляване на най-тежкия проблем пред българския народ, а именно демографската катастрофа. Разбира се, зрителите няма да научат истинската причина защо една от най-гледаните телевизии ги занимаваше с "Пацо Терасата", но не и с продължаващото дело за скандалната приватизация на остатъчния държавен дял от ЕВН, което Специализираната прокуратура води срещу Иво Прокопиев, Симеон Дянков и Трайчо Трайков.

"Терасагейт" и всевъзможните останали гейтове, свързани с навеси, къщи и прочие имоти на премиера Бойко Борисов, очевидно целяха да сринат управляващата партия. ГЕРБ изглежда се оказва далеч по-устойчива, отколкото сценаристите на всевъзможните "активни мероприятия" са очаквали. Това не важи за водещата опозиционна партия – БСП. Председателката Корнелия Нинова претърпя колосален провал, който тепърва ще е обект на вътрешни сътресения, но не трябва да се пропуска, че заедно с водача на листата й – обвиняемата за пране на пари от КТБ Елена Йончева, стигнаха дотам в предизборната кампания, че сметнаха за нужно да атакуват и държавното обвинение. Почти шизофренно звучеше Корнелия Нинова, когато се обявяваше срещу Истанбулската конвенция и всякакви подобни джендър-провокации, а в същото време използваше реториката на лансиращите джендър-идеологията неолиберални кръгове, известни като архивраговете на независимостта на прокуратурата.

Нинова трябва да се поучи как критиците на "джендъризма" в Чехия, Унгария и Полша постигнаха успехи, без за целта да им се налага да се унижават като славословят компрометираната в собствената си страна Лаура Кьовеши. Всъщност единствено в Румъния набезите на корпоративни и чужди интереси срещу независимостта на правосъдието продължават да се ползват с известна обществена подкрепа. Но вотът за консерваторите в Полша, за партията на премиера на Чехия и безапелационната подкрепа за Орбан в Унгария, показаха, че въпреки шантажа и заплахите на брюкселската бюрокрация, гражданите на тези три централно-европейски държави подкрепят реформите в правосъдието, целящи да деполитизират съдиите. Гласуването в Полша, Чехия и Унгария трябва да послужи за пример и у нас, за да се прекрати веднъж и завинаги политическият инженеринг в съдилищата, дело на една капсулирана и зависима върхушка и активно прокарван от политиканстващия председател на ВКС Лозан Панов.

Демонизиращите прокуратурата остатъци от някогашното християндемократично дясно пространство, примесени с неолиберални социопати и усвояващи грантове корпоративни зелени, с мъка изкараха нощта на 26 срещу 27 май, но вече могат да се успокоят. Дали ще е Радан или Тафров няма голямо значение за масовия българин. Нищо, че реално имат по-малко гласове, отколкото изкараха поотделно на парламентарните избори преди две години, ДСБ, "Да, България" и Зеленото движение трудно ще излязат от тревното си опиянение, мислейки се вече за фактор в политиката. Реално погледнато – те също се провалиха, защото със същите "опорни точки", ползвани от Нинова и Йончева, искаха не просто да катурнат Борисов и ГЕРБ, но и да представят резултатите от вота като нова революционна ситуация. "Да, ама не", както казваше покойният Петко Бочаров. При наличието на толкова голям медиен ресурс, при подсигурен корпоративен вот – ангажираните по проекти на стотици НПО-та, хилядите служители в компании на скритите ментори на "Демократична България", т.нар. жълтопаветен естаблишмент трябваше да има двойно по-висок резултат, а не да треперят дали ще минат прага за влизане в ЕП с няколкото гласа, осигурени от съмнителен изборен туризъм. Трудно ще им е да го осъзнаят, но реалността е тази, че мнозинството от българите не ги припознават, най-малко заради лабилното им отношение в защита на хомосексуалните бракове, легализирането на наркотиците и най-вече заради силно растящия им апетит към властта.

30 000 души били гласували за Иванчева, сочат неокончателните резултати, което било феномен, твърдят някои социолози. Добре е този резултат да се погледне през призмата на продължаващата вече година пропагандна кампания в защита на осъдените на първа инстанция за подкуп отстранена кметица на "Младост", нейната бивша заместничка и посредника, също бивш кмет на столичния район. На фона на хилядите манипулативни писания, стотиците интервюта, десетките акции и протести, от преместването от адвокатите на процеса от съдебната зала в телевизионните студия, цяло чудо е, че стоящите зад Десислава Иванчева не успяха да манипулират цели 100 000 гласоподаватели, а едва около 1,7% от упражнилите правото си на глас.

ГЕРБ изглежда, че макар и победители, ясно осъзнават, че спечелването на изборите този път означава по-голяма отговорност, отколкото поводи за успокояване. Но най-ярко е, че големите губещи са тези, които за да ударят "под кръста" противника, за да спечелят популисткия вот, не се посвениха да използват политическата трибуна, за да атакуват дори държавното обвинение. Една от малкото институции, които все още успява да устои на набезите за овладяването й. Но, ако и този път упражняващите се на гърба на прокуратурата не успяха да спечелят гласа на хората, водейки кална кампания, то те станаха причина за все по-растящото отвращение сред избирателите, които както се оказа, бяха рекордно малко. Връщането на хората пред изборните урни е възможно, но единствено, ако мишените в отминалата предизборна кампания покажат резултати.

С други думи – време е за работа….