Габриела Козарева:
Електронните заявления излизат наполовина по-евтино на търговците*
Целта ни е да въведем индивидуални партиди на всички имоти, казва изпълнителният директор на Агенцията по вписванията
 
25 юни 2019, 11:43 | Ана Михова | Видяна: 628
 

Габриела Козарева, изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, снимка:  в-к "24 часа"

 

Г-жо Козарева, преди дни се проведе първото заседание на Консултативния съвет към Агенцията по вписванията, в което влизат представители на различни институции и бизнеса. Чия идея беше създаването му?

Идеята се роди спонтанно, при разговор с представители на бизнес сдружение по конкретен казус. Докато обсъждахме как да го разрешим, стигнахме до извода, че е добре да се създаде възможност и място, на което ползвателите на нашите услуги да ни съобщават за затрудненията, които са установили, или да предлагат по-добър начин за постигане на резултат.

Активното участие на всички на първото заседание, в което се приеха правилникът за работа на съвета и бъдещите теми, които ще се обсъждат, ясно ни показа, че съществуването на този орган е наложително.

Защо се създаде съветът?

Очевидно е, че обществото ни дава ясни сигнали, че общественият договор има нужда от препотвърждаване, че у гражданите няма усещане, че решенията се вземат от хора с правилната експертиза, нито че те после ще бъдат ефективно изпълнени. Няма усещане за сигурност. В тази ситуация администрацията трябва да положи усилия да убеди обществото, че до дадени решения се стига след задълбочено обсъждане, че са оптималните и начинът, по който резултатите ще се постигнат, е най-подходящият в конкретната ситуация.

Разбира се, искаме да повишим качеството на услугата, която предлагаме на потребителите на агенцията. За целта решихме да привлечем в процеса освен вътрешните ни експерти и всички аргументирани и резонни предложения от заинтересованите страни. Вземането на решение за конкретни нормативни или административни промени ще дойде след задълбочено обсъждане от всички членове на съвета. Разнородното им представителство ще позволи задължителната обективност. Още на първото заседание уточнихме с членовете, че промените и новостите във функциите на агенцията няма да бъдат самоцел и ще са съобразени с финансовия и кадровия капацитет на институцията.

И какво ви подсказаха на първото заседание?

Оказа се, че нашите предположения са били правилни. Членовете на съвета се обединиха условно около три основни теми - Търговския регистър, Имотния и технологията на осъществяване на услугите, които предлагаме. В момента администрираме четири регистъра - Търговски, Имотен, БУЛСТАТ и Регистър на имуществените отношения между съпрузи. Предстои при нас да дойде и Регистърът на особените залози.

Представителите на бизнес сдруженията в съвета съвсем естествено поставиха акцент върху Търговския регистър, но Имотният не бива да бъде пренебрегван. Напротив, смея да твърдя, че хоризонтът за обмен на информацията и подобряване на нивото на сигурност на информация в него е доста повече, защото той все още е на хартия. За разлика от Търговския, който е изцяло електронен.

Добре е да кажа нещо, което юристите знаят, но за голяма част от аудиторията не е известно. Имотният регистър не е това, което се вижда електронно. Достъпна за масовия потребител е справочно-информационната система. Тя няма доказателствена сила, а е просто за улеснение. Да, тя преповтаря информация, която се съдържа и в регистъра, но Имотният регистър всъщност представлява нотариалните актове и другите книжа.

Разбра се, че сте говорили и за таксите, които се плащат за услугите, предлагани от агенцията.

Не сме разглеждали в детайли конкретните такси. Темата беше посочена като материя, която предстои да бъде обсъждана. Хората трябва да знаят, че таксите, които се събират, когато заявлението е подадено по електронен път, са с 50% по-ниски от тези, които се плащат, когато е подадено на гише. Идеята е да се върви към електронно подаване, но е ясно, че няма как да бъде премахната и другата възможност засега. Разбира се, бизнесът настоява да се мисли за отпадане на таксите, но това също не е абсолютно работещ вариант. Начинът, по който се формират таксите, трябва да е съотносим към разходите, които са необходими, за да се извърши съответната услуга.

Защо, след като подаването на заявление по електронен път е по-евтино, не е предпочитано?

Предполагам, че е въпрос на нагласа. Все пак не са толкова много институциите, които работят изцяло електронно. Това за мен е процес, който изисква време. В последните 2 г. се наблюдава лека тенденция на повишаване на заявленията, подадени по електронен път.

При кампанията за подаването на т.нар. нулеви данъчни декларации, в които търговецът обявява, че не е извършвал дейност през календарната година, хората казваха: да, има опашка, но няма да купя електронен подпис, защото не извършвам дейност и този разход е неоправдан, при положение че ще го ползвам един път.

Не е така, електронният подпис се купува веднъж, но ще бъде ползван в много администрации и за много услуги занапред.

Каква е цената му?

Не мога да кажа конкретна цена. Ние не сме издатели на електронен подпис, но със закупуването му се гарантира, че всички такси при нас ще са наполовина по-ниски.

Кога ще изчезнат опашките пред Агенцията по вписванията?

Предприели сме една абсолютно задължителна мярка и тя е въвеждането на системата за управление на чакащи клиенти, тоест с посочване коя услуга на кое гише се извършва. Но това е формална мярка. С въвеждането на все повече електронни услуги опашките ще изчезнат изцяло. В същото време на този етап не можем да премахнем възможността заявленията да бъдат подавани и получавани на хартия, защото най-малко по отношение на Имотния регистър нямаме електронни партиди.

На няколко пъти споменахте Имотния регистър. Какви подобрения предвиждате в него?

С него е свързана може би най-амбициозната ни цел в момента, не само на нас, разбира се.

Усилията и на Министерството на правосъдието (МП), на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на цялата държава е да създадем електронни партиди на имотите. Това няма да е много скоро, но все пак началото трябва да бъде поставено.

Тоест всички нотариални актове да бъдат електронни.

Точно така, като партидите вече ще са имотни, а не персонални, както е в момента. Те ще вървят по имот, а не по човек. В МП има работна група, която разглежда промените, които трябва да се направят в закона и да се реши колко назад да се извършват обследванията на имотите - 10, 20, 100 години.

Идеята е да се извърши обследването, то да бъде скрепено с подписа на квалифициран юрист и да се знае, че информацията, така както е въведена, е факт и няма да се събира отново всеки път, когато се извършва сделка.

Най-търсената услуга в Имотния регистър е издаването на удостоверение за тежести. Това предполага човек да получи обследване за определен период назад - какви сделки, възбрани и тежести има върху имота. Ако информацията съществува като електронна партида, всеки ще може да я проверява онлайн.

Обследването няма да се прави инцидентно, когато има сделка, а по служебен път ще се извърши за всички обекти в страната. За стартирането на имотната партида основополагаща ще е кадастралната карта, защото тя дава индикатор на имота - той може да е поземлен, къща, апартамент и пр.

Всеки обект ще получи идентификатор - уникален номер, под който ще съществува съответната електронна имоСлтна пар едвайте тида. Тя ще бъде изследвана назад определен брой години, какъвто се приеме, след което в нея ще бъде нанасяна последващата информация, която се получава при сделка.

Кой ще извършва обследването?

Върху въпроса се мисли, но при всички положения може да са единствено юристи със задълбочени познания по вещно право.

Имотите са милиони, откъде ще се намерят толкова специалисти, които да ги обследват?

Все пак имаме документите, които са на хартия.

Тоест вашите служители ще се ровят в документи десетилетия назад?

И наши, но ще имаме нужда и от допълнителен ресурс, защото обемът е огромен. Информацията я има. Тя просто трябва да бъде дигитализирана, след това да се създаде съответният формат. Мисля, че е достойна и смела цел и е важно да се случи.

Започнахте мащабно обновяване на информационната система. Толкова ли е била остаряла и означава ли, че досега не е работила качествено?

До един конкретен ден през август м.г. не мисля, че някой е допускал, че системата не е достатъчно сигурна. (Сривът на Търговския регистър - б.р.) И само за минути се превърна в несигурна и неработеща. Мисля, че е несериозно да се твърди за една информационна система, че е прекалено добра и прекалено сигурна. Тя никога не може да бъде такава, но при всички положения има едни нива, от които може да се каже, че е достатъчно добре работеща.

Очевидно е, че системата, както е била изградена и най-вече поддържана, не е отговаряла на нивата, които намираме за добра практика.

През последните 10 г. начинът, по който е била управлявана, е бил в противоречие с изискванията на производителите на съответния хардуер и софтуер. В този смисъл спиранията на системите са част от обичайната добра практика при експлоатацията им. Това не означава автоматично спиране на услугите - възможно е дублиране на системи и т.н.

Защо се наложи спирането на Търговския регистър за няколко часа три съботи и недели?

Когато говорим за надграждане на системите, особено при внедряване и на хардуер, каквито бяха и част от причините за спиранията през последните съботи и недели, е абсолютно задължително, защото няма как да се оптимизират, докато работят. Никой не ремонтира колата, докато се движи.

Има ли дела срещу агенцията от търговци заради срива на регистъра?

Към настоящия момент няма.

Ясна ли е вече 100% причината за повредата?

Има разлика между повод и причина. Поводът беше оповестен още тогава - хардуерен проблем. Причината е всичко това, за което говорих. Недостатъчен контрол върху процесите и недостатъчен мониторинг как се управляват. Разбира се, и остаряването на самата техника - а за последните 8-10 г. вложените капиталови разходи в нея са били 4 млн. лв. Това е изключително малко. Всички знаем как се развиват технологиите. Затова сега искаме да надградим както хардуера, така и софтуера. Целта ни е архитектурата на системите да бъде доведена до по-високо ниво, като ефектът ще е сигурност и бързина, защото това е вай-важно за гражданите. Да нямат съмнение за начина, по който информацията ще бъде съхранена, и да могат бързо и лесно да получат съответната услуга.

Изискването двама айти специалисти да са постоянно тук какво означава - денонощно, или през работния ден?

Договорът за поддръжка на системата, който сключихме през май, така и предходните предвиждат поддръжка 24 часа 7 дни в седмицата, 356 в годината, тоест постоянно в буквалния смисъл. Специалисти денонощно наблюдават работата на системите, защото Търговският регистър не спира.

31 май беше срокът за деклариране на крайните реални собственици на фирмите по силата на Закона за мерките срещу прането на пари. В началото не беше ясно за всички фирми ли важи. Дори адвокати бяха затруднени.

Законът претърпя пет изменения до 31 май. Последните промени доста съкратиха обхвата на лицата, задължени да заявят тези обстоятелства. Всъщност до 31 май в Търговския регистър бяха подадени 14 350 заявления, а в регистър БУЛСТАТ - 4000. Първоначално в публичното пространство наистина се говореше за по-голям брой. Очевидно, че задължението не беше чак толкова всеобхватно.

Какво се случва, ако задължено лице не е подало декларация?

Контролът е разделен на две. Основната институция, която го упражнява, е ДАНС. От наша страна той е по сигнал дали задължено лице е подало информация, или не. Но ние не доказваме верността ѝ.

Кой може да подаде сигнал до вас?

Всеки заинтересован. Например може да е длъжностно лице по регистрацията. Това са служителите ни, които, обработвайки друга партида или партида на същото дружество, видят, че информацията липсва. Най-вече очакваме сигналите да дойдат от заинтересованите търговци. Вече имаме един сигнал. Търговец, който казва, че други три дружества не са подали необходимата информация.

Той как е свързан с тях?

Не зная дали е свързан.

Просто е решил да ги натопи.

Може и да ги топи, може и да е прав. Ще проверим и ще установим дали дружествата, наистина са имали задължение да подадат. Знаете, че последното изменение, което беше дни преди крайния срок, ясно казва, че в случай, че по партидите на дружествата може да се проследи крайният собственик, то лицето не е задължено повторно да заявява същата информация.

Имаше проблем, че в декларацията не може да се обяви повече от един краен собственик. Как го решихте?

Още през февруари установихме, че полетата не позволяват въвеждането на повече от едно лице. Софтуерът беше изработен през октомври, а наредбата, която въведе възможността повече от едно лице да е краен собственик, беше приета февруари. Тогава вече бяхме приключили с изработването на необходимия механизъм, а ние като бюджетна организация сме задължени да спазваме сроковете. Нямаше как толкова бързо да реагираме. Наложи се да намерим друг начин да се въведе информацията. Дадохме възможност за внасяне на обяснителна записка в свободен текст, а задължение на длъжностното лице бе да я извлича и въвежда в полетата. Тоест не сме си позволили да натоварим гражданите.

Колко са фирмите в България?

Регистрираните в Търговския регистър са 979 900. От тях юридически лица с нестопанска цел са 14 090, еднолични търговци са 267 000, АД и ЕАД - 12 000, ООД и ЕООД - 675 000, кооперации - 3400, и командитни дружества с акции - 21. На базата на подадени декларации за нулева дейност неработещи са около 200 000, така че работещите са близо 800 хил.

По какви други проекти работите?

С европейско финансиране по Оперативна програма "Добро управление" ще въведем нови услуги в Търговския и в Имотния регистър. По-важното за ползвателите на услугите и нещо, за което често получаваме критики, е, че към настоящия момент информационните ни системи не са сходими с голям брой операционни системи. Към края на проектите това ще бъде премахнато. Работим и върху създаването на нов портал, нов интерфейс на двата регистъра и повишаване на интеграцията между тях.

Габриела Козарева завършва НГДЕК през 1996 г. През 2001 г. се дипломира като магистър по право в СУ "Св. Климент Охридски". От 2001 до 2003 г. е правен консултант. От 2003 до 2007 г. е съдебен помощник към петчленен състав на ВАС. От 2007 до 2011 г. е правен консултант. От 2011 до 2015 г. работи като директор на дирекция в дъщерно дружество на "Газпром Нефт" АД. От 2015 г. е шеф на дирекция в Министерството на спорта. През 2017 г. е зам.-министър на спорта. От февруари 2018 г. оглавява Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия. От август 2018 г. е начело на Агенцията по вписванията.

*Ана Михова, в-к "24 часа"