Отговорът на българските прокурори на войната срещу тях
Защо прозрачността в работата на обвинителите стресна съдиите Калпакчиев и Петков?
При открита прокуратура, която представя фактите и доказателствата, много по-трудно ще е на съдиите да постановяват абсурдни оправдателни присъди или да проявяват специфична хуманност към определена група обвиняеми лица
 
08 август 2019, 09:26 | Димитър Николов | Видяна: 1018
 
 
Стартиралата процедура по избора на нов главен прокурор успя да предизвика безпрецедентно обединение в гилдията на обвинителите. Ако трябва да сме честни – по този показател българските съдии им водеха с много.
 
В последното десетилетие (почти) не е имало случай, в който съдия да е критикуван (къде справедливо, къде пресилено) от политици или медии и той да не е бил защитен от Съюза на съдиите в България (ССБ). Нещо повече – ръководството на ССБ успя да прокара през Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) приемането на т.нар. Стандарти за независимост, според които критичните публикации към съдийските актове са нарушение на демокрацията, разделението на властите, върховенството на закона и неприкосновеността на независимата съдебна власт. Между другото неспирните декларации на ССБ се чуха дори в Брюксел. Вслушала се във воплите от София, Еврокомисията включи в ежегодния си мониторингов доклад в сферите правосъдие и вътрешен ред пасаж, в който напоително се обяснява как неудобни магистрати са обект на негативни публикации.
 
Прокурорите, следователите, а и служителите от администрацията на съдебната власт имаше и все още имат много да наваксват. Истерията, която медиите, собственост или свързани с подсъдими олигарси, създадоха срещу единодушната номинация за главен прокурор на Иван Гешев, всъщност "вместо да избоде очи, изписа вежди". Българските прокурори най-накрая се осмелиха да "надигнат глава". Те разбраха, че тяхната роля в обществото не е да бъдат боксова круша на всеки самозабравил се бандит, имащ проблеми със закона. Обвинителите казаха ясно – стига вече толкова! Край на профилактирането на магистрати през черни компроматни кампании, ние имаме право на позиция, точно както и съдиите имат. И никой няма право да поставя под съмнение възможността на обвинители и разследващи да вземат самостоятелни решения, чрез съвестта и вътрешното си убеждение, а не чрез заповеди и диктовки, каквито внушения упорито се тиражират в последните седмици.
 
Прокурорите за първи път показаха видима активност в подкрепа, не на един, а на няколко свои колеги, атакувани от медии, чиято роля е да служат за щит или за бухалка на техните собственици във войната им срещу законността и институциите у нас.
 
Държавното обвинение съвсем отчетливо освети омертата, за която се знае от години. Схемата е простичка – милиони се изливат в посока закупуване на медии, коментатори, телевизионни адвокати. Един подсъдим, укриващ се от правосъдие в съседна държава, дори изгради стройна мрежа за хибридни операции срещу българското правосъдие. Знаят се имената на участниците в структурата, знаят се сценариите, методите и действията. Дори най-голямата ни телевизия и най-влиятелното радио (обществено при това) се оказаха част от групировката. Бегъл поглед върху съдържанието на публицистиката и новините им показва точно това.
 
Прокурорите вече са решени да дадат отпор. Дотук те губиха публичната битка, защото работиха със стари методи – държаха се като Александър Бел в епохата на 5G технологиите. А срещу тях вече има машина за десетки, дори стотици милиони – от зависими политици, през лъскави кантори до скъпоструващи пиари, превърнали телевизионните студия и тротоара пред Съдебната палата в изпровизиран съд – място за издаване на индулгенции под формата на оправдателни присъди за мултимилионерите с бели якички. За бойците с държавното обвинение всички са невинни – от подсъдимия Прокопиев, през осъдения в Италия Брендо, до осъдената на първа инстанция бивша кметица на "Младост".
 
Прокурори, следователи, а и редови служители на прокуратурата издигнаха кандидатурата на своя колега, когото искат да видят начело на държавното обвинение в следващите седем години. 11-те членове на Прокурорската колегия само дадоха институционалния, по закон, облик на номинацията. Безпрецедентната подкрепа за Иван Гешев означава именно това. Призваните да бранят законността в Републиката разбраха, че без силен и безкомпромисен лидер тяхната институция е обречена на агония и погром. Просто защото войната срещу нея е достигнала до решителна фаза.
 
А тази война няма да се спечели без участието и на обществото. А то е време да разбере, че е съвсем нормално след като си обвинил, преследваш, или си арестувал едни от най-богатите хора в държавата, срещу теб да се изправи армия от адвокати, купени говорители и откровени клакьори на мафията, чиято главна цел е да ерозират имиджа на неудобната прокуратура. Не сме чули бандит да каже лоша дума за оправдал го съдия, чули сме за вкарал го зад решетките прокурор, нали?
 
Обществото трябва да си отговори и на друг въпрос. А именно – иска ли съдебната система да е прозрачна и отчетна пред самия него? Защото системата не е частна, всички ние като данъкоплатци плащаме заплатите на прокурори и съдии. В такъв случай – лошо ли е, че прокуратурата разкри пред гражданите част от доказателствата срещу прословутите хакери? Забележете – абсолютно същите факти бяха представени преди това в съдебна зала в условията на открито заседание (поискано от защитата).
 
И какво се оказа? Някой много се изплаши от желанието на прокуратурата (критикувана от години, че е безотчетна и работи "на тъмно") да се отчете пред своя работодател – гражданите. Защо прозрачността в работата на обвинителите стресна съдиите Калпакчиев и Петков? Какво притесни върхушката на ССБ? Хайде, за адвокатите ще разберем. Тяхна работа е да защитават интересите на своите клиенти. Но от кога българските съдии са защитници на получили тежки обвинения и то такива свързани със заплаха за националната сигурност? Кому са по-мили на Калпакчиев и Петков? Хакерите, спокойствието на гражданите или нещо друго? И по каква причина?
 
Българските прокурори са лоши, защото презентират открито своята работа пред обществото през изобилен доказателствен материал. Те не издават присъди, не нарушават правата на подсъдимите, а най-просто обясняват защо са задържали X, обвинили Y, поискали Z да остане в ареста или да влезе в затвора. И точно в това се крие разковничето. При открита прокуратура, която представя фактите и доказателствата, много по-трудно ще е на съдиите да постановяват абсурдни оправдателни присъди или да проявяват специфична хуманност към определена група обвиняеми лица, обикновено настоящи или бивши властимащи, бизнесмени, издатели и т.н. Да напомним ли какво се случи само преди няколко месеца с оправдателната присъда на първа инстанция за гибелта на две млади жени на централната столична улица "Алабин"? Тогава пак медиите, а и наблюдаващият прокурор, бяха виновни, че поискали прозрачност за това, че след една дузина години, делото приключва на първа инстанция с оправдаването на собственика на имота, наредил фаталния ремонт.
 
Прокурорите наистина не са втора ръка магистрати, не са изтривалки и обичаен виновник за всички несгоди в държавата. Дотук беше мантрата "дай да хулим безогледно тия…", "тях кучета ги яли…", поради простата причина, че те решиха да се защитят сами. И това е огромната грешка на яростния медиен натиск от страна на диригентите на кампанията срещу държавното обвиение и в частност срещу номинирания за следващ негов ръководител. Калната пропаганда обедини прокуратурата в едно цяло.
 
И в крайна сметка Иван Гешев трябва да устои на натиска. С което да докаже, че заслужава доверието на своите колеги. Това трябва да направят и другите отговорни по Конституция и закон институции, които имат правомощието да изберат и утвърдят "обвинител №1". А, че олигарсите клиенти на Темида няма да са щастливи, е повече от ясно. Баневи, Стайкови и Арабаджиеви знаят защо.