ССБ се преброи
Само 15% от съдиите се обявиха в защита на предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман
От над 2200 магистрати у нас, по-малко от 300 подкрепят съдебния състав с председател Калин Калпакчиев
 
27 септември 2019, 08:42 | Правен свят | Видяна: 1536
 

Калин Калпакчиев, председател на ССБ и съдия в САС, снимка: бТВ

 
Само 15% от съдиите у нас се обявиха в защита на решението на тричленен съдебен състав на Апелативен съд-София за предсрочното условно освобождаване на убиеца Джок Полфрийман. Както още в сряда "Правен свят" анонсира, във вторник група върховни съдии, близки до ръководната върхушка на Съюза на съдиите в България (ССБ), са стартирали подписка в подкрепа на председателя – Калин Калпакчиев, бившата изпълнителна секретарка на организацията Весислава Иванова, която е била докладчик по делото, в опит да се противопоставят на силно негативния обществен отзвук от акта на съда, както и срещу принципната позиция на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съпричастност с близките на жертвата и да поискат проверка по казуса от Инспектората на съдебната власт. 
 
След близо тридневно събиране на подкрепа – от над 2200 съдии у нас към подписката са се присъединили по-малко от 300 от цялата страна. По този начин политизираната съдийска организация всъщност е успяла да се преброи и да разбере каква е реалната й подкрепа сред магистратите у нас.
 
Голяма част от подкрепилите Калпакчиев, Иванова и Виолета Магдалинчева са магистрати от столичните съдилища, но под подписката не са се подписали тримата върховни съдии от Наказателната колегия, които предстои да се произнесат на 23 октомври по искането на главния прокурор за възобновяване на делото за освобождаването на Полфрийман. За сметка на това са се подписали цялата върхушка на ССБ, която в последните дни е заета да адвокатства на Калпакчиев, както и бившите председатели на организацията - Мирослава Тодорова, Атанас Атанасов, Борислав Белазелков и други съдии, участвали в редица събития на ръководения от Калин Калпакчиев съюз.
 
В позицията на съдиите напълно съзнателно не са коментирани фактите и доказателствата за наличието на конфликт на интереси на Калпакчиев и Иванова по делото, както и невъзможността, ако Джок Полфрийман напусне страната, неговото поведение да бъде контролирано, каквото е изискването при условно предсрочно освобождаване. За сметка на това се прави опит за ограничаване на свободата на изразяване на гражданите и за пореден път се правят опити за затвърждаване на усещането в обществото, че съдиите не са длъжни да отговарят за своите решения, дори и когато те са взети при наличието на външни фактори и лобистко влияние. Доказателство за това е и пълното мълчание, което иначе доста медийно активните Калин Калпакчиев и Весислава Иванова демонстрират вече цяла седмица, след като обществото научи за решението им да освободят шест години и половина предсрочно извършител на убийство и на опит за убийство.
 
 
Какво пише в позицията на съдиите, която само формално не идва от ръководения от Калпакчиев Съюз на съдиите в България
 
"Създаденото положение е нетърпимо в правова държава, защото освен съмнителни краткосрочни политически дивиденти не носи никаква обществена полза – нито укрепва независимостта на съда, нито просвещава гражданите за значението на върховенството на правото, нито повежда така необходимия разговор за наказателната политика и задачите на наказателната репресия, нито – в крайна сметка – носи утеха на близките на жертвите и им помага да продължат да живеят достойно с травмата", пишат в обръщението съдиите. Магистратите подчертават, че нямат намерение да обсъждат съдебния акт, защото нямат право. Те припомнят основни положения, които ако бъдат унищожени, съдът ще се превърне в декоративна фасада за налагане на волята на политически силните на деня, на тези, които имат икономически и властови ресурс да манипулират общественото мнение в своя полза чрез медиите или на по-агресивните обществени групи.
 
"Предсрочното освобождаване предполага влязла в сила присъда. То не представлява помилване, нито ревизиране на присъдата, нито намаляване на наказанието. Наказанието продължава да бъде с продължителността, с която е наложено с влязлата в сила присъда. Последицата е, че изпълнението му няма да бъде приключено в условията на затвор. Освобождаването от неизтърпяната част на наказанието е под условие – с изпитателен срок, в който осъденият не трябва да извърши друго умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако условието не бъде изпълнено, осъденият изтърпява и остатъка на наказанието си", обясняват съдиите относно предсрочното освобождаване на затворници. По думите им сезонът на процедурата е безусловен: "Държавното насилие за постигане на поправяне на извършителите на престъпления се ограничава в степента, в която действително е необходимо, за да постигне целта на наказанието; спестяват се средства; подпомага се с грижи и надзор правилната ресоциализация на осъдения след дълги години на изолация, с което в крайна сметка се намалява опасността от рецидив и се гарантира обществената сигурност". 
 
Те подчертават, че от 1968 година досега са постановени десетки хиляди предсрочни освобождавания. Обясняват и че решението на съда е преценка по доказателствата, които осъденият е дал за своето поправяне.
 
"Тази преценка е законно правомощие на съда и се прави въз основа на доказателствата по делото и тяхното правно значение", пишат още магистратите.
 
След като съдебният състав на Софийския апелативен съд единодушно е упражнил свое законно правомощие, никой няма легитимно основание да настоява той да реши делото по начин, който не съответства на вътрешното му убеждение, формирано въз основа на закона и доказателствата по делото отбелязва се в обръщението. "Противното е „улично“ правосъдие, което няма нищо общо с върховенството на правото, не гарантира равенството на всички хора пред закона, не носи справедливост, нито умиротворение", заявяват магистратите. Те определят призивите за линч и саморазправа със съдебния състав като абсолютно недопустими и алармират, че може да водят до опасна ескалация на напрежението и накърняват сигурността и личната неприкосновеност на съдиите. "Те застрашават справедливия процес, и то не само по сходни дела – защото се насажда впечатлението, че на съда може да се въздейства извънпроцесуално, ако бъде физически уязвен. Уважаеми граждани, след като системата на държавно управление не полага никакви усилия за гарантиране на независимостта на съда като основен стълб на правовата държава, се обръщаме към Вас с призив за осъзнато и отговорно поведение в защита на основните демократични ценности, човешкото достойнство и обществения мир", завършват своето обръщение магистратите.