Първи международен форум за Кибер политики и сигурност се проведе в София
За мен е важно да продължаваме с държавите членки да следим въпроса за това какви ресурси биват отделяни за киберсигурност и как можем да осигурим устойчивост на икономиката ни срещу кибер заплахи, подчерта българският еврокомисар Мария Габриел
 
11 октомври 2019, 19:14 | | Видяна: 231
 

Еврокомисарят Мария Габриел, снимки: "Правен свят"

 

През европейския месец на киберсигурността на 11 октомври се проведе международен форум за "Кибер политики" в София Тех Парк. За първи път в България се осъществи подобно събитие на тази тема и то при такъв мащаб. То обхвана всички аспекти на дигитализацията и работата с лични данни. Форумът се организира съвместно от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и Международен правен център – ILAC, който вече 8 години свързва всички хора в областта на личните данни.

Форумът бе открит с приветствени слова от българския еврокомисар Мария Габриел и от вицепремиера Марияна Николова. Те обърнаха особено внимание на необходимостта от сътрудничество, което е от ключово значение - за да се осигури на гражданите сигурност в кибер пространството. Вицепремиерът отбеляза, че сътрудничеството не трябва да се ограничава само до държавните институции, а че то може и следва да включва и представители на частния сектор: "Все по-голям процент от нашите лични данни се съхраняват в електронен вид в множеството различни бази данни. Този процент ще се увеличава все повече и повече. Нашият приоритет е да защитим тези бази данни по възможно най-добрия начин. Но за съжаление на всички нас е ясно, че 100% защита няма. Това може да стане възможно, като всички институции работят заедно за повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност".

"Нуждата от сигурност и неприкосновеност е фундаментална предпоставка за ефективна цифровизация на нашето общество", изтъкна в своята реч еврокомисарят Мария Габриел. "За мен е важно да продължаваме с държавите-членки да следим въпроса за това какви ресурси биват отделяни за киберсигурност и как можем да осигурим устойчивост на икономиката ни срещу кибер заплахи.", като допълни, че е особено важно в следващия бюджет на Европейския съюз да има достатъчно средства за справяне с кибер заплахите и предизвикателствата на цифровизацията, защото ще продължава да отстоява проекта "Цифрова Европа".

Тя счита, че обединяването на експертиза и средства е това, което ще помогне да се разработват и прилагат нови киберполитики в полза на хората и бизнеса.Припомни успешните стъпки в тези процеси с приемането на Акта за киберсигурност, в сила от юни т.г, и уреждането на постоянен мандат на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ЕНИСА), защото този орган може да е изключително полезен и да подкрепи способността на държавите членки да са по-резистентни и ефективни.

Мария Габриел обърна внимание на общоевропейската рамка за сертифициране на продукти, за която предстои стартирането работата на работната група, като подчерта, че следва "да мислим за бизнеса и за малките и средни предприятия, защото за тях също е важно да имат този сертификат и да имат равен достъп до пазара."

"Различното в подхода на ЕС е, че създаваме нови технологии по начин, който спазва основните права", каза Габриел, визирайки основният регламент, който скоро ще бъде допълнен с цялостни правила за услугите за електронни комуникации.

Сред акцентите в изказването й беше темата дезинформация, която вреди на способността на гражданите да взимат информирани решения: "Обръщам тук внимание на кодекса за поведение - с добрите практики за борба с дезинформацията. Годината изтече. Предстои доклад до края на годината за това какво Фейсбук, Гугъл, Туитър, Мозила и Майкрософт са направили. Бяхме казали, че след една година ще направим анализ на това, което те са свършили и въз основа на него ще направим и бъдещи предложения, които не изключват и законодателни предложения".

Българският еврокомисар заяви, че ще продължава да насочва вниманието към дигиталните иновационни хъбове с цел да има такива във всяка област в Европа. Габриел счита, че не трябва да се създават количествено и самоцелно, а да бъдат специализирани, да отразяват потенциала, да бъдат в пряка полза на малкия и средния бизнес и на обикновените граждани, които непрестанно следва да се образоват и въвеждат в новите тенденции. Тя не пропусна да засегне и темата за изкуствения интелект, като уточни, че в Комисията ще бъдат много ясни: добавената стойност на европейския подход за изкуствен интелект е спазването на етичните правила. През месец април бяха приети 7 водещи принципа в тази сфера. Също така припомни, че предстои ЕК да допълни законодателството, свързано с дигиталните услуги – изкуствен интелект, лични данни, малък и среден бизнес, взаимодействие с институциите ще са основният му акцент.

"Кибер сигурността не е само защита на лични данни и не е само институции тя е: селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, здравеопазване, банков сектор, енергетика и т.н. Би ми се искало да не губим от поглед именно това и да не възпроизвеждаме работата всеки в своя ъгъл, защото в крайна сметка виждаме, че това е една от най големите ни слабости на европейско ниво.", поясни в словата си еврокомисарят.

Председателят на КЗЛД - Венцислав Караджов

Активното участие като съорганизатор в събитието взе българският надзорен орган - КЗЛД, с представител неговият председател Венцислав Караджов. Той представи предизвикателствата и проблемите, които са възникнали през тази една година от приемането на Общия регламент. Като едно от основните такива той акцентира в неразбирането ролята на Европейския борд и изясни именно, че тя е да се създадат еднакви правила за прилагане, а дейностите по правоприлагане и разследване са в компетентността на националните надзорни органи.

Бордът е съвместен орган на всички 28 държави членки, който приема мнения и решения, но те не са задължителни спрямо администраторите на лични данни, а спрямо надзорните органи.  Караджов подчерта важността на борда с оглед тълкуването на правото и уеднаквяването на политиките.

Той изтъкна качествата на един от основните разработени инструменти – въвеждането на "механизма за обслужване на едно гише", който осигурява връзката между европейския надзорен орган и националните. Въведена е система за проследяване на всеки възникнал случай в единен регистър и по този начин се осигурява възможност за препращане на подадените жалби от един национален надзорен орган към друг.

Сред темите още, които председателят на КЗЛД засегна бяха положението на Великобритания след Brexit в случая на излизане без сделка, а именно, че ще бъде третирана като трета държава и ще е необходимо сключването на отделни договорни клаузи с цел обмяната на лични данни между острова и Съюза. "Киберсигурност е добро нещо, то е част от информационната сигурност от гледна точка на защита на личните данни, то е част от механизма на защита, затова никой не е достатъчно голям, за да може да се справи сам с тези проблеми и моят апел към вас е да обединим усилията си, за да постигнем резултат.", с тези думи завърши презентацията си Венцислав Караджов.

По време на еднодневния форум, с основна цел създаването на неформална общност на ментори по кибер политики, присъстваха още експерти в сферата на защитата на личните данни и дигиталните въпроси от редица други държави. Представители на бизнеса и на публичния сектор обменяха мисли и идеи по повод на хилядите въпроси, пред които се изправяме всеки ден, работейки в един все по-виртуален свят и обхванаха всички пресечни точки между защитата на личните данни и цифровата среда.

С цел сравнителноправна съпоставка на международно ниво и обмяна на опит участие взеха и представители на чуждестранни специалисти по защитата на личните данни. Доц. Го Ланкс, бивш член на сингапурската комисия за защита на личните данни, представи лекция на тема "Изкуствен интелект (AI) & Азиатския опит в защита на личните данни", а Орен Елимелех, понастоящем експерт по киберсигурност към израелското правителство, работи като ментор на екип в "работилница" по киберсигурност.

Организаторите от страна на ILAC адв. Гинка Христова и Слави Танкеин водеха панели на основните теми като личните данни във видео съдържанието, свободата на словото и фалшивите новини и личните данни в адвокатската .

В края на събитието "Кибер политики" беше изпълнена и друга от поставените цели – да се положат основите за създаване на Професионална общност на специалистите по дигитални въпроси (Digital matters experts community), включваща всички, които са взели участие и съответно избирането на управителен борд.

Делегатите на събитието "Кибер политики" в зала "Джон Атанасов", София Тех Парк