Решение на Съда на Европейския съюз по българско дело
Задължени сме да участваме в разходите за отопление на общите части в етажна собственост
Без значение дали е включен в системата, сметките за използваната топлоенергия в тези общи части се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент
 
05 декември 2019, 13:07 | | Видяна: 386
 
 

С решение от 5 декември Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за всеки собственик на апартамент в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Казусът

Поводът за сезиране на Съда на ЕС са възникналите спорове пред националните съдилища между граждани от София и Пловдив с местните топлофикации. Главните производства се водят във връзка със заведени два иска срещу собственици на имоти в сгради в режим на етажна собственост да заплатят сметките си за топлинна енергия за сградната инсталация и общите части, което те отказват да направят. Те изтъкват, че макар сградата им да е топлоснабдена от система за централно отопление въз основа на договор за доставка, сключен между етажната собственост и доставчика на топлинна енергия, самите те не са давали индивидуално съгласие да получават централно отопление и не го използват в своя апартамент.

Мотивите на Съда

В решението ЕВН България Топлофикация (C-708/17 и C-725/17) се разглежда съвместимостта с правото на Съюза на национална правна уредба в областта на топлоснабдяването. С решението се приема, че Директива 2011/83 за правата на потребителите и Директива 2005/29 за нелоялните търговски практики не са нарушени. По отношение на същата правна уредба Съдът постановява и че Директиви 2006/323 и 2012/274 за енергийната ефективност също допускат така установената регулация в България.

Най-напред европейските съдии изясняват тълкуването на понятието "потребител" по смисъла на Директива 2011/835 и постановяват, че това понятие обхваща собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, в качеството им на клиенти на доставчик на енергия. Това важи доколкото те са физически лица, които не са заети с осъществяването на стопанска или търговска дейност по занятие. Оттам Съдът стига до извода, че обсъжданите в главните производства договори за доставка на централно отопление попадат в категорията на договорите, сключени между търговци и потребители по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2011/83.

Изяснява се и понятието "непоръчана доставка" на стока по смисъла на член 27 от Директива 2011/83. Става ясно, че подаването на топлинна енергия за сградната инсталация, а оттам и за общите части на сграда — етажна собственост, което се извършва вследствие на взето от етажната собственост решение за присъединяване на сградата към централното отопление в съответствие с националното право, не представлява непоръчана доставка на централно отопление.

Съдиите се произнасят в решението и относно метода за фактуриране на топлинната енергия в сградите — етажна собственост. Именно, съгласно Директива 2006/326 държавите членки гарантират, че при крайните потребители в частност на електроенергия и централно топлоснабдяване ще се осигуряват индивидуални измервателни уреди, които точно отчитат реално консумираното количество енергия от крайния потребител, когато това е технически осъществимо.

Според СЕС обаче изглежда почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление в сгради — етажна собственост, особено що се отнася до сградната инсталация и общите части, като се има предвид, че апартаментите в такива сгради не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения.

Това е причината да се стигне до зкалючението, като се вземе предвид и широката свобода на действие, с която разполагат държавите членки при определянето на метода за изчисляване на потребената топлинна енергия, Директивите да допускат топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, да се изчислява пропорционално на отопляемия обем на всеки апартамент.