Боян Новански за съда в извънредно положение:
Блокаж на съдебната система няма, но тя ще трябва да навакса – длъжник е на хората
Съдията е отговорен за своите актове и не може да се крие зад принципи като неприкосновеност и независимост, а българските съдии не са свещени крави. Такива бяха "шогуните". Това време отмина, смята членът на Съдийската колегия на ВСС
 
18 март 2020, 08:59 | Цветелина Янкова | Видяна: 1087
 

Боян Новански, член на Съдийската колегия на ВСС

 

Г-н Новански, Съдийската колегия на ВСС преустанови провеждането на заседания по редица дела до приключване на извънредното положение у нас. Има ли опасност от блокаж на съдебната система в този период?

Блокаж на съдебната система няма. Не се провеждат открити заседания, като целта е да се ограничи струпването на повече хора в съдебните зали и съдилищата. Причината е една и тя е епидемията от коронавируса. Всичко друго са спекулации. Определихме редица дела, които ще се гледат. Съдилищата вече са запознати с нашето решение и го одобряват. Преди всичко трябва да се погрижим за здравето на хората. Дежурства на съдии и служители и то колкото се може по-малко в съдебните палати. Другите вкъщи – да си пишат делата и ако може дистанционно нещо да се свърши. Мерките се взеха не заради това на някой да му е комфортно и лесно, а за да не се заразяват хората и самите те да не заразяват. Но все пак извънредното положение не е военно положение. Такова нещо не се е случвало в България от поне 75 години, но пък не сме изключение от света. Извънредни времена – извънредни мерки.

Процесуалните срокове все още продължават да текат, поне до окончателното приемане на законопроекта на управляващите, с който се очаква те да спрат. Стопирането на сроковете обаче няма да важи за наказателните дела.

Не познавам законопроекта, слушах малко дискусия по радиото, а и ВСС няма законодателна инициатива. Че процесуалните срокове трябва да спрат е ясно на всички. Иначе лишаваме хората от елементарни права, а това е недопустимо. Другото е политика и не съветвам хората да се поддават на провокации. Наказателните дела са по-особени дела. Имат репресивен характер и така е редно. Да не говорим, че съставляват по-малко от една трета от всички дела в съдебната система.

В условията на извънредно положение, Съдийската колегия спря и възможността за образуване на нови дела. Някои казват, че това е ограничаване на достъпа до правосъдие на гражданите.

Документите ще се входират, делата действително няма да се образуват (но да не забравяме, че има изключения). Безспорно ще има забавяне – и по образуването и по администрирането. Надяваме се това забавяне да не е повече от два - три месеца, докато вирусът отмине. Така поне твърдят лекарите, а те са единствените, на които в момента трябва да се доверим. Действително се ограничава достъпът до правосъдие на гражданите, но само временно. И без коронавируса дела се отлагаха. Постоянно и много често без причина. И сега колегите се чудят как да обяснят защо едно дело продължава 15 години, като може да свърши за пет.

Как ще навакса съдебната система пропуснатото и ще се дадат ли някакви гаранции на гражданите, че след приключването на този период те ще могат отново безпроблемно да търсят правата си?

Извънредните мерки са временни. Длъжни сме да наваксаме. Изисква се сериозна организация, дисциплина и отговорност.

Как ще реагира съдебната система, ако определени права на гражданите бъдат засегнати неправомерно в периода на извънредното положение? Те няма да могат да се обърнат към съда за помощ.

Естествено, че ще се обърнат към съда. Към кого другиго? Една преписка, ако се решаваше за два-три месеца, съдебната система нямаше да има проблеми, но такива има и то много и сериозни.

Ще бъде ли гарантирано, че всички дела, планувани за разглеждане в периода на извънредното положение и отложени с решение на Съдийската колегия, ще бъдат пренасрочени в последствие в разумен срок и кой ще следи за това те да не бъдат проточвани ненужно дълго във времето?

Винаги се смея на понятието "разумен срок". Така и не разбрах какво точно значи. За сроковете се грижат административните ръководители и Инспекторатът към ВСС. След като отмине вирусът много трудно ще ме убеди някой, че не си пише делата, защото няма организация, време, възможности и средства.

Като съдбен кадровик, кажете честно – какви ефекти върху съдебната система очаквате от тази криза?

Съдебната система е особена система. Определено не е като другите. Откровено вървам, че е длъжник на хората. Не случайно доверието в обществото е толкова ниско и това продължава от години. Впечатлението у повечето хора е за едни самоуверени, надменни, криворазбрани хора. Каста. Навремето имаше такива -  хората от Централния Комитет на Българската Комунистическа партия. Недосегаеми, нагли, безпардонни, нахални, безконтролни, с чувство за безнаказаност и мания за уникалност, неповторимост, безгрешни и никога с чувство за срам и вина. На места ги наричаха "шогуни". Свещените крави на комунизма. Знаем от историята как приключи тази работа, макар че някои хора все още си мислят, че това време не е отминало. Мисленето, съзнанието и моралът на хората се променят бавно, понякога мъчително. Комунизмът е състояние на духа.

Сега вече не е така, защото времената и  хората се промениха. Съдиите също. В страшни моменти като този трябва да се покаже на обществото, че системата се променя към добро, че е призвана да служи на хората, независимо от политиката и политиците и въпреки тях. Да се спре с това под предлог на такива свещенни принципи, като независимост и неприкосновеност, да се вършат безобразия. Няма да посочвам примери, защото пак някой ще поиска да се извинявам, а няма да го направя. Много е важно да се поеме отговорност. Кръстът всеки си го носи сам, никой няма да му помогне и така е още от времето на Христос.

И ще кажа и нещо друго, което може да прозвучи емоционално, но считам, че е важно. Няма сила на света, която да забрани на обществото и гражданите да коментират, обсъждат, недоволстват или да се радват на решенията на съда. Понякога мотивирано, понякога емоционално, водени от чувство за справедливост или сляпо възмездие, понякога неправилно, понякога тенденциозно, криво, неразбрано, но винаги реагират и така трябва да бъде. Съдията е отговорен за своите актове и не може да се крие зад принципи като неприкосновеност и независимост, а българските съдии не са свещени крави. Такива бяха "шогуните". Това време отмина. Свиквайте! Времената са тежки и страшни, застрашен е животът на хората до вас, на близките ви и приятелите ви и дано бъдете на висотата, която обществото търси у Вас! Кураж!